Ферит Дука. ЗЕМЯТА НА КАСТРИОТИТЕ: ОБЛАСТТА КРУЯ-ДЕБЪР
(XV век и първата половина на XVI век)
Превод от албански: Мария Пеева
Фамилията на Кастриотите вероятно представлява един уникален пример в края/ залеза на албанските семейни родове от Средновековието имайки предвид еволюцията, която тя преживява от гледна точка на териториалното разрастване и подсилване за един относително кратък период, изпълнен с драматизъм. И въпреки че се излизат на хоризонта по-късно от останалите големи фамилии, Кастриотите се превръщат в главни действащи лица на албанската политическа сцена в началото на 15 век, за да станат по-късно (в началото на 40-те, по времето на Скендербег) семейството, което ще запечати собственото си име в цялостната история на този век.
Едно достатъчно значимо доказателство за величествената сила на Кастриотите бе и разрастването на земята, притежавана от тази фамилия. Под господството на Гьон Кастриоти и на Скендербег, княжеството се състои от областите Тирана, Мат, Мирдита както и двете области Дибър до Призрен. Изключение прави Круя, която е била разделена на два албански града, които падат под османска власт. По време на управлението на султан Баязид I (1394-1396г.) се казва, че градът е станал част от администрацията на Страната на полумесеца, като в късните османските източници е споменато, че Якоб Паша и Ходжа Фириз Паша (двама бейове на Румелия от различни периоди от края на XIV век) издават заповеди, според които на гражданите на Круя им се опрощават данъците.
След поражението, което османците претърпяват в Анкара през 1402 г, влиянието им в Албания намалява и местната аристокрация можела да се освободи временно от кошмара на завладяването. Така между през периода 1410-1415 Круя остава в ръцето/ под управлянието на един от потомците на семейство Топиа (Никета Топиа). През 1415г. османците отново връщат града под своя власт. За местни владетели на Круя османците посочват Мурат Бей и Али Бей, съответно през 1415 и 1432 година, а през 1443г. тази длъжност заема Хасан бей, син на Айдин Бей и Хелена Музака. Твърди се, че градът става владение на Кастриотите само след като там идва Скендербег - през ноември 1443г. Той обявява Круя за център на княжеството си и след това съставя план за освободително въстание срещу османците.
Връзката на Круя със Скендербег има далечен произход. Новият център на Кастриотите, заедно с прилежащата на него област, е бил част от Албанския санджак, образуван от административното разделение на Балканския полуостров от Османската империя. Споменатият санджак наброява по-голямата част от земите на Южна и Средна Албания, завладени от османците. Османският регистър на владетелите и гражданите от 1431 година предлага много ценни данни за икономическите, социалните и политическите връзки на родовете, които са населявали този санджак.
Круя и регионът (тук се включва и днешната територия на област Тирана, изключвайки района Къраба, който е бил част от вилаета на Павло Куртики) образуват един самостоятелен вилает в границите на Албанския санджак. Начело на областта в този ранен етап на османското владичество стоял т.нар. субаш както и вилаета носи името субашлък. По време на регистъра (през 1431г.) субаш на Круя е бил Хизър бей. Град Круя, административен център на този вилает, през 1431г. има 125 християнски къщи, които са били задължени да защитават каменните крепости също така са били освободени от плащане на данъци, освободени и от данъка джезие. На крепостите е имало и военен гарнизон, отговарящ не само за защитата на този обект, но е имал и цялостното задължение да пазят реда в града.
Внимателното изследване на данните от регистъра на Албанския санджак от 1431-1432г. показва в перспектива с изключителна точност няколко важни черти на икономическото и обществено развитие на Круя и заобикалящите я области в началото на османското владичество. В повечето случаи жителите имали ограничен брой на къщите - нещо, което разказва и народът, който през този период се е намирал на едно ниско ниво на икономическо развитие. Дори имало села, който били изцяло разорени, вероятно като последица от военните конфликти, които са придружавали османското завладяване в тази област. Обаче трябва да подчертаем, че в най-голямата зона намираща се във вилаета на Круя, регистрирана от османците през 1431г., продължава да се отглеждат маслини и грозде. Това произлиза от факта, че повечето села са отбелязани и относителния брой маслинени дръвчета и лозя.
Във всички области, включени във вилаета на Круя е установена не само османската система на тимарите, но и постоянния стремеж към обединение. В цялата тази затворена зона във всяка една административна единица са съществували 59 тимара. Въпреки това тимарите като цяло били малки – факт, произлизащ от броят на приходите от таксите, който били взимани в рамките на всеки тимар (много от приходите за всеки тимар рядко достигали 4 000 акра). Изключение правели тимарите на субашите, които всъщност имали големината на един зиамет.Смята се, че тимарът наброява приходите на едно около 32 000 и 768 акра, осигурени от 28 села с 269 къщи като и данъци от пазара на ниабет в град Круя.
Броят на тимарите във вилаета е бил повече от обитателите му, въпреки това в споменатия регистър са регистрирани и тамарите с турски произход. Така 59 тимара, които вилаета имал като цяло, 22 суриата били турски от провинцията на Коджаели и Сарухан в Анадола.. Макар и малко на брой, количеството на албанските тимари е имало и суриати от други региони, намиращи се далеч от Круя като например Илиаз от Тетово (Калканделен), Али заедно със сина му както и Халил от Къряова и т.н.
Когато става въпрос съответно за религията на тимарите от вилаета на Круя през първата половина на XV век, може да се каже, че повечето от тях са били мюсюлмани, въпреки това съществува също така и специална категория християнски тимари. Във връзка с това накрая трябва да споменем и потомството/ наследниците на местните традиционни фамилии, като Андреа Карло правнук на Карл Топ –древен владетел от Средновековна Албания. Според регистъра, направен на Албанския санджак, споменатите наследници на Тапиайвите през май 1438г. имали като тимар селата Диниан (най-вероятно става въпрос за села Домян в област Тирана) и Мокнар – съответно 14 къщи, 1 лозе, 34 маслинови дръвчета, 5 черници както и 16 къщи, 1 лозе, 6 маслинови дръвчета и 2 орехови дървета. Тимара на Адреа Карло също е нараснал на девет села, разделени от тимара на Скендербег, който се намирал във вилаета на Димитър Гьоним (Йоним). Сред описаните християнски тимари в регистъра на Албанския Санджак не може да не споменем и техни представители. Например Уран, със сигурност бъдещ боен другар на Герг Кастриоти – Скендербег, наречен Врана Конт или Конт Уран.
Най-голям интерес представлява и една личността, сочената за най-известна фигура от албанската история от периода на мюсюлманските тимари. Единственият, заслужаващ внимание в тази случай е самият Скендербег.
Преди да е бил изпратен в османския двор като “ичоглан” той става мюсюлманин, взимайки ислямското име “Искъндер”, а по-късно и титлата “бей”. Според ислямски хронист Нешри, султанът е предоставил като тимар бащината земя на наследниците на един албански принц. Друг османски хронист, Ходжа Садедин, поставя под внимание друг факт, пишейки че султанът назначава Скендербег за “валия” на този вилает (вилаета на Гьон Кастриот), давайки му и царската власт.
Ако изходим от записите на регистъра на Албанския санджак, там към 1438г. Скендербег е бил назначен като субаш на вилаета на Круя като получава правомощие (мектуп или бити) да предоставя тимара във владението на определени хора. Така в един случай, в този регистър е споменато, че чрез правомощието на Скендербег, сина на Йован (в този запис е написано името на Гьон, баща на Скендербег), село Мамурас е дадено като тимара Уран (може да се прочете и като “Вране” или “Врана” и може да се каже, както се споменава и по-горе, за Конт Уран или Врана Конт).
В една друга записка от същия регистър, отново Скендербег, този път заедно с кадията на Круя, получават едно правомощие (мектуп) над Уран (Вран) отново за село Мамурас, но този път за друга част от това село – около 17 къщи.
Вилаетът на Круя е един граничен регион, който раздели Албанския санджак на вилает, образуван на земята на Гьон Кастриоти. По-точно тук е бил тимарът на самия Скендербег, получен за изпълняваната от него висока длъжност в османската администрация на вилаета на Круя (субаш на вилаета). Обаче тази привилегирована длъжност заедно със статута на тимара, ръководен от Скендербег не продължават дълго. Благодарение на последната бележка от османския регистър от 1431-1432г. научаваме, че както бяхме споменали по-рано, от него се отделят девет села, който са били като тимари в земята на Димитър Йонима, дадени на Андреа Карло. Едно нещо остава неясно в този случай: колко са осъществили нещо подобно във въстанието на Скендербег срещу османското владичество. Въпреки това, тази група от османска администрация са могли да имат предварителни подбуди, за да изтласкат албанския тимар към въстанието срещу османската власт.
Друга важна личност във вилаета на Круя през XV век, един от главните действащи лица от историческото време на Скендербег, споменат неведнъж в регистъра на Албанския санджак от 1431-1432г, е бил и Бабалан Бей (по-късно Баблан паша), който е познат като водач на османския поход срещу албанското освободително движение, водено от Скендербег. Изглежда, че Бабалан бей е заемал важен пост в османската администрация на вилаета, вероятно дори до ниво на субаш.
През 1443г. Скендербег взима Круя от османците, трансформирайки я за първи път в главен център на възроденото княжество на Кастриотите, което отново се състои от Мат и двете области Дибър, като по този начин същевременно установява и основата на новата държава на Скендербег. Само след обявяването за център на албанците, османците пристигат и взимат под свой контрол тази област и възстановяват там системата на тимарите през март 1467г. осъществявайки и първата записване на собствениците и на населението. Отделният запис от регистъра, съставен в този случай, изброява териториите на Горен и Долен Дибър, Голо бърдо (в редистъра Долобърда), Река (в регистъра Рйека), Черменика, Мат, Урака, Димитът Гьонима, Круя (извън града, който все още се намира в ръцете на Скендербег) и планинската част на Тирана (Бенда и Тамадеа). Ако погледнем бележите в споменатия регистър, вниманието привличат най-вече трите главни центъра в Горен Дибър и тези на Долен Дибър).