Eкатерина Търпоманова. КОНКУРЕНЦИЯ НА ПОКАЗАТЕЛНОТО МЕСТОИМЕНИЕ, ТРЕТОЛИЧНОТО МЕСТОИМЕНИЕ И ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ ЧЛЕН В АНАФОРИЧНА ФУНКЦИЯ

 

Доклад, изнесен на Петите балканистични четения, София, 17-19 май 2004 г. Публикуван в сборника 10 години специалност Балканистика, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2005.

 

            Показателните местоимения, третоличните местоимения и определителният член се числят към анафоричните знаци в един език – те повтарят вече известен, споменат преди това референт. Като елементи на анафората те осъществяват връзката между отделните изречения и по този начин и свързаността на текста.

            Тук ще направим съпоставка между анафоричната функция на показателните местоимения, третоличните местоимения и определителния член в български и в останалите езици от Балканския езиков съюз (БЕС) – албански, румънски и гръцки.

            Показателните местоимения са основно деиктично средство в индоевропейските езици – те посочват своя референт в дадена речева ситуация. В балканските езици днес няма отделни форми за означаване на деиктично и анафорично значение, така че показателните местоимения имат и анафорични функции. Именно от тяхната анафорична употреба са възникнали третоличните местоимения и определителният член.

Определителният член е смятан за една от първостепенните особености на БЕС от много изследователи на балканските езици. Изказвани са различни хипотези за произхода на определителния член в балканските езици, за произхода на постпозицията (която отличава румънския от другите романски езици) и за влиянията между балканските езици и възможния език-източник (Asenova 1979). Самото съществуване на член в българския език е изключително, тъй като го отличава от всички останали славянски езици. В настоящото изследване ще се спрем на изводите, направени от А.Минчева, която в “Старобългарският език в светлината на балканистиката” разглежда произхода на определителния член, опирайки се на старобългарската литература в съпоставка с гръцки текстове (Минчева 1987:30-65). Авторката разглежда старобългарските показателни местоимения според тяхната позиция спрямо съществителното, както и в рамките на именната група. Без да изключва влияние от страна на гръцки или балканоромански, тя достига до заключението, че възникването на определителния член в български е свързано с постпозицията и енклизата на показателното местоимение (най-вече местоимението стб. ТЪ), което се специализира за изразяване на анафорично значение, за разлика от деиктичното. Така по синтактичен път се заражда нова граматическа категория – определителен член (Минчева 1987:64-65).

            От анафоричната функция на показателното местоимение се заражда и третоличната форма на личното местоимение. Според Ив. Гълъбов това става поради отслабването на деиктичната функция на показателното местоимение – от отслабналото показателно местоимение се подхранват три други категории: третоличното местоимение, относителните местоимения и съюзи и членната форма (Велчева-Бояджиева 1963:132).

Докато в български и румънски се обособяват нови форми на третоличното местоимение, различни от показателното, в албански и гръцки няма формална разлика между двата вида местоимения. В български личното местоимение в 3л. се развива от т-формите на показателното местоимение, а в западните говори – от он-формите. В румънски личното местоимение el е свързано по произход с показателното acel. В гръцки в ролята на лично местоимение се употребява неутралният член на показателните местоимения – αυτός, а в албански тази функция е поета от местоимението за далечно посочване ai.

Липсата на формална разлика между двата вида местоимения в гръцки и албански поставя някои проблеми при различаването на употребата им. В гръцките граматики се отбелязва, че функцията на лично местоимение могат да изпълняват и трите показателни местоимения – αυτός, τούτος, εκείνος, като разликата в употребата на личните и показателните местоимения е крайното –ν, което получава третоличното местоимение в м.р., когато е във винителен падеж  (Holton 2000:301). В албанската академична граматика се набляга на анафоричната функция на местоимението ai, когато е употребено като лично – “когато замества име, споменато малко преди това”, и на деиктичната му функция, когато е показателно – “когато може да се замени с този, ако предметите се намират близо до говорещия или може да се подсили с наречието там” (Gramatika e gjuhës shqipe 1995:230).

Тази конфигурация на анафоричните маркери – показателно местоимение, третолично местоимение, определителен член – в балканските езици поставя въпроса за тяхната употреба, по-точно полетата, в които тези категории се конкурират и в които не са взаимнозаменими.

На въпросите на анафората се е спрял обширно в изследванията си Св. Иванчев. Той разглежда анафоричната функция на показателното местоимение, определителния член и третоличното местоимение в българския език от гледна точка на актуалното членение на изречението, в контекста на т.нар. свръхизреченски или текстов синтаксис. Ученият разглежда употребата на тези три категории в трите основни части на изречението според теорията за актуалното членение: тема, транзит и рема (Иванчев 1978: 173-184, 184-195).

Конкуренцията между показателното местоимение и определителния член се осъществява в полето на темата и ремата, тъй като като идентификатори те са носители на логическото ударение. Но докато определителният член е по-неутрален в стилистично отношение, показателното местоимение е по-експресивно и го измества в случаи, когато темата или ремата се характеризират с емоционалност или трябва да бъдат подчертани. Това личи най-вече при адективната употреба на показателното местоимение:

бълг.Отмъщението нараства като лавина. Нека. Ние трябва да спрем тази лавина...

алб. Silva ndjeu prapë atë boshin e padurueshëm sipër stomakut (Kadare).

гр. Αυτές τις αδελφές σου, στην άκρη του κόσμου να είναι, θα τις ξέρω, κι εγώ ξέρς τι θα τις κάμω.

рум. Am fost cu acest soţ al meu la Roşcani... (Sadoveanu)

В горните примери се вижда ясно емоционално-усилващата функция на показателното местоимение. То се използва по-често и в случаи на подчертаване:

бълг. Днес в окръга има 237 училища. Най-големите нефтени находища в света се намират в този окръг. /= в този именно окръг/

алб. Të thuash, se njëriu brenda trupit të tij ka vrarë një copë fluturim, një copë qiell dhe ai qiell kërkon herë pas here të shfaqet... (Kadare)

гр. Τα έπλενε με παστρικό νερό, και  κείνο το νερό το έβραζε. Επάνω στο τραπέζι υπήρχε ένας δίσκος, και ο δίσκος αυτός έλειπε τώρα απ’εκεί.

рум. Tutunul foloseşte la răceli, te apără de frigurile de baltă, potoleşte tusa de dimineaţă. Acest tutun, în papuşi de câte un sfert de ocă, moş Petrea îl dobândise de la un ovrei de la Braţlau... (Sadoveanu)

            В стилистично неутрални изречения по-подходящ е определителният член. В такива случаи е показателен езикът на електронните медии, откъдето са взети и долните примери:

            бълг. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще направи еднодневно посещение в Германия за участие в конференция на Световната банка. Форумът е посветен на устойчивото икономическо развитие (БНР).

алб. Tanket amerikane hynë në qendrën e Qerbelasë duke bllokuar rrugët për në vendin e shenjtë shiit të Imam Husseinit – themeluesi i degës shiite të Islamit (BBC Albanian).

            гр. Σφοδρές συγκρούσεις ανάμεσα στις αμερικανικές δυνάμεις και τους Ιρακινούς άντρες  που υποστηρίζουν τον σιιτή κληρικό Μοκτάντα Αλ Σαντρ ξέσπασαν στην ιερή πόλη για τους μουσουλμάνους Νατζάφ. Οι σφοδρότερες συγκρούσεις  πραγματοποιήθηκαν σε έναν δρόμο στις νότιες περιοχές της πόλης (BBC Greek).

рум. Un raport întocmit de Organizaţia Internaţională de Cruce roşie – din care unele extrase au ajuns în presă – arată că până la noua din zece deţinuţi reţinuţi din forţele coaliţiei sunt de fapt arestaţi din greşeală. Documentul ... ajunge la concluzia că deţinuţii sunt supuşi abuzurilor ân mod curent (BBC Romanian).

            С. Иванчев изброява редица случаи, в които показателното местоимение, употребено адективно, е предпочитано пред определителния член: когато предметът, за който се говори, е назован със същото име, с което вече е бил споменат преди; при възклицателни изречения; когато името – при първото или второто споменаване, е разширено по някакъв начин; когато при второто споменаване се употреби синоним на името; когато при второто споменаване се употреби име с по-общ характер (Иванчев 1978:191-195). Всички примери в изследването му са от художествената литература и могат да се сведат до двете посочени по-горе условия за употребата на показателното местоимение – емоционалност и емфаза, т.е. става въпрос за стилистични фактори, които влияят на анафоричната употреба на местоимението.

На един функционално-семантичен фактор при конкуренцията между показателното местоимение и определителния член се спира К.Чаралозова. Според нея освен идентифициращата функция, характерна за двете категории, показателното местоимение се отличава с диференциращата (отделящата) си функция, а определителният член – с индивидуализиращата (Чаралозова 1995:193).

Авторката дава следния пример:

            (а) Иван има нова приятелка. Тази приятелка на Иван е много хубава.

            (б) Иван има нова приятелка. Приятелката на Иван е много хубава.

            В (а) се откроява диференциращата функция на този – става въпрос за множество приятелки, от които е отделена една според някакъв признак, а в (б) изпъква идентифициращата функция на члена – приятелката е единственият обект, който се характеризира. Затова двете анафорични средства се конкурират само когато в контекста е зададено множество, от което може да се отдели даден елемент. Когато няма зададено множество, единствено средство остава определителният член:

            Погледнах към къщата. Прозорецът светеше.

            Погледнах към къщата. *Този прозорец светеше.

            Тези констатации, направени за българския език, могат да се приложат с успех за останалите балкански езици, които, освен че притежават двете конкуриращи се средства – показателно местоимение и определителен член, функционират еднакво в сферата на анафората. Освен в полето на конкуренция балканските езици си приличат и в областите, където двете категории не са взаимнозаменими.

            В балканското езикознание са изследвани еднаквите функции на определителния член. Една от тях е разделянето на генеричната функция на члена на две подфункции: универсална, при която членуването е задължително, и ограничено-обобщена, при която членуването е факултативно (Асенова 2002:131). В универсалното си значение определителният член не може да бъде заменен от показателното местоимение, тъй като това противоречи и на двете му функции – идентифицираща и диференцираща:

            бълг. Кучето е животно.

            алб. Qeni është kafshë.

            гр. Το σκυλί είναι ζώο.

            рум. Câinele este animal.

            Замяната на членуваното съществително с именна група с показателно местоимение води до очевидна безмислица: *Това куче е животно. Това се дължи на свойството на показателното местоимение от една страна да идентифицира конкретен предмет, от друга да отделя точно един елемент от множество.

            При ограничено-обобщеното значение съществителното може да се употреби членувано или с нулев член (примерите са от П. Асенова и Α. Τζάρτζανος):

            бълг. Прилепът (прилеп), който попадне на силна светлина, е безпомощен.

            алб. Studenti (student) që nuk respekton rregulloren përjashtohet nga shkolla.

            гр. Γυναίκα που δεν αγαπάει τα παιδιά της είναι λύκαινα.

            рум. Pomul care nu face roadă se taie şi în foc se aruncă.

            В изброените примери е възможна употребата на показателно местоимение, тъй като в подчиненото изречение се задава множество, от което се отделя определеният от него обект. Местоимението обаче внася емфатичен нюанс – точно този прилеп, точно този студент и т.н., към които се отнася характеристиката в разширението.

            Характерна за балканските езици е употребата на показателното местоимение със собствени имена:

            бълг. Лукан е добро момче. Знам, че ти го обичаш. – Тя ми каза със злост: – Откъде-накъде ми го въвираш в очите този Лукан (Елин Пелин).

            алб. Si s’po vinte ky Gjergji? (Ismail Kadare)

            гр. Πάρτε μου το κεφάλι, να μην το πάρει η κλεφτουργιά κι αυτός ο Κατσαντώνης (Τζάρτζανος .... 143).

            рум. Să nu scoată acest Vartic că noi nu ne-om aduce aminte, când ne-om întoarce cu măria sa Nicoară (Sadoveanu).

            Съчетанието показателно местоимение – собствено име изразява положителна или отрицателна оценка, при всички случаи то е със засилена емоционалност.

            По отношение на анафоричните функции на третоличното местоимение отново ще се опрем на изследванията на Св. Иванчев. Ученият описва употребата на личното местоимение в славянските езици в позицията на трите основни части на изречението – тема, транзит и рема, и установява, че традиционното разделяне на славянската група езици на източни, западни и южни може да се приложи и в този случай. Според броя на вариантите, които използват в тези три позиции, източнославянските езици се отличават с най-голяма хомогенност, междинно положение заемат южнославянските, а най-диференцирани са западнославянските езици  (Иванчев 1978:173-184). От студията на Св. Иванчев става ясно, че българският език се отличава от всички останали славянски езици със средствата, с които си служи, за да различи трите позиционни варианта: удвоено местоимение (него го) в позиция на тема, клитика (го) в позиция на транзит и недублирана пълна форма на личното местоимение (него) при рема. Този факт го сближава с останалите езици от БЕС, които разполагат с идентични синтактични средства за това:

            бълг. Него го обича  момичето. – Момичето го обича. – Момичето обича него.

            алб. Atë e do vajza. – Vajza e do. – Vajza do atë.

            гр. Αυτόν τον αγαπάει η κοπέλα. – Η κοπέλα τον αγαπάει. – Η κοπέλα αγαπάει αυτόν.

            рум. Pe el îl iubeşte fata. – Fata îl iubeşte. – Fata jubeşte pe el.

            Удвояването на допълнението, което се счита за един от основните балканизми, в този случай играе роля и за балканизирането на българския език по отношение на употребата на личното местоимение от гледна точка на теорията за актуалното членение.

            Една от основните разлики в анафоричната употреба на третоличното местоимение в сравнение с показателното  и с определителния член е свързана с категорията одушевеност/неодушевеност. Въпреки широката употреба на третоличното местоимение като заместваща дума и за лица, и за предмети (за разлика от личното местоимение в 1 и 2 л., които не могат да се отнасят за нелица, освен ако не са употребени метафорично), в определени случаи то може да замества само лица. При изброяване или противопоставяне третоличното местоимение се отнася към лица, докато за предмети се употребява членувано съществително (Иванчев 1978:226):

            Виждаш ли мъжът и жената? Бяха ли тук преди малко? – Да, той беше тук, но тя не.

            Виждаш ли стола и масата? Бяха ли тук вчера? – Столът беше, но масата не.

 По същия начин звучат примерите, преведени на албански, гръцки и румънски:

            алб. A sheh gruan dhe burrin? A ishin këtu para pak kohe? – Po, ai ishte këtu, por ajo jo.

            A sheh dollapin dhe karrigen? A ishin këtu dje? – Po, dollapi ishte këtu, por karrigia jo.

            гр. Βλέπεις τον άντρα και τη γυναίκα; Ήταν εδώ πριν λίγο; – Ναι, αυτός ήταν εδώ, αλλά αυτή όχι.

            Βλέπεις το τραπέζι και την καρέκλα; Ήταν εδώ χτες; – Το τραπέζι ήταν εδώ, αλλά η καρέκλα όχι.

            рум. Vezi pe bărbatul şi pe femeia? Erau aici înainte puţin timp? – El era, dar ea nu.

           

Vezi masa şi scaunul? Erau aici ieri? – Masa era aici, dar scaunul nu.

Това условие отпада, когато става въпрос само за един предмет:

бълг. Виждаш ли този стол? Той е червен.

алб. A sheh këtë karrige? Ajo është e kuqe.

гр. Βλέπεις αυτή την καρέκλα; Αυτή είναι κόκκινη.

рум. Vezi acest scaun? El e roşu.

            Във всички изредени дотук примери формите на личното местоимение в 3 л. в албански и гръцки съвпадат напълно с показателните местоимения в двата езика и ги класифицираме като лични само поради аналогията с изразите в български и румънски, където има ясно формално разграничение между двата вида местоимения.

            Един интересен въпрос, поставен от Св. Иванчев, е свързан със средствата, които използват различните езици в насрещна и паралелна тема. Ще припомним, че насрещната тема се отнася към ремата на непосредствено предхождащото изречение, а паралелната – към темата на предходното или на няколко последователни предходни изречения. При самата насрещна тема могат да се разграничат два случая: обикновена насрещна тема и контрастна насрещна тема, която също се отнася към предходната рема, но ремата съвпада по граматическите си характеристики (род, число, падеж) с темата на същото предходно изречение. В някои езици, за да се направи разграничение между видовете тема се използват различни местоимения, например в чешки, когато темата се отнася към ремата на предходното изречение, се употребява анафоричното местоимение ten, докато при паралелна тема се предпочита третоличното on. В руски при контрастна насрещна тема също се употребяват различни местоимения:

            Иван смотрел на Петра. Он (Иван) не понимал... или: Тот (Петр) не понимал... (Иванчев 1978:174).

            Българският език не е изработил средства, с които да се разграничат формално двете значения (насрещна и паралелна тема). За насрещна тема съществуват вариантите този, същият, последният, които се срещат в журналистически текстове и в художествената литература, но употребата им не е препоръчителна. Най-естествено звучи и в двете значения третоличното местоимение или повторение на същото име (ако е нарицателно, обикновено с определителен член). При употреба на третоличното местоимение в позиция на контрастна насрещна тема единствен критерий за правилното разбиране на изречението остава контекстът.

            Подобна е ситуацията в румънския език, където, освен третоличното местоимение, могат да се употребят показателните acest, acelaşi, които звучат по-естествено от българските им еквиваленти, но не могат да бъдат средство за различаване на видовете тема.

            В албански и гръцки, където, както вече споменахме, третоличното местоимение не е толкова стабилна категория и не е ясно различимо от показателното, местоименията за близко и далечно посочване (в алб. ky/ai, в гр. αυτός/εκείνος) могат да служат за различаване на паралелна от насрещна тема, а също и кой е антецедентът на местоимението при контрастна насрещна тема.

            В гръцкия език местоименията αυτός и εκείνος се употребяват в анафорична функция според позицията на антецедента си в предхождащото изречение – αυτός се отнася към лицето или предмета, споменат последен в изречението, а εκείνος – към споменатия преди това.

            Ο Γιάννης ήρθε με τον Γιώργο. Αυτός (ο Γιώργος) όμως έφυγε νωρίς, ενώ εκείνος (ο Γιάννης) έμεινε μέχρι τα ξημερώματα.

            Същата дистрибуция се наблюдава и в албанския език: местоимението ky се отнася към лицето или предмета, споменат в края на предходното изречение, докато антецедентът на ai е споменат преди това:

Gjinuri dukej më i handakosur se unë dhe ia kishte qepur mongoles. Kjo (mongolja) qe veshur (Kongoli).

            E ktheva me një frymë dhe qëndrova për të ndjerë efektin. Ky (efekti) nuk mungoi të më ngrihej përbrenda në formë ngrohtësie (Kongoli).

            Linda nxori pasqyrën... Ajo (Linda) u pa në të (Kadare).

            И в гръцки, и в албански местоимението за близко посочване се свързва с думата, употребена на последно място в предходното изречение, а местоимението за далечно посочване повтаря по-отдалечена от него дума.

            В това изложение дадохме примери за употребата на показателните местоимения, третоличните местоимения и определителния член в балканските езици в тяхната анафорична функция. Балканските езици разполагат с едни и същи езикови средства за изразяване на анафора, които осъществяват  свързаността на текста – показателно местоимение, третолично местоимение и определителен член. Това показва “балканизацията” на българския език в това отношение като единствен от славянските езици, който може да изрази анафорични отношения и с определителния член.

            В албанския и гръцкия език няма формална разлика между показателното и третоличното местоимение. Това е една консервативна черта, която обединява двата езика.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

Асенова 2002: Асенова, П. Балканско езикознание. Велико Търново.

 

Велчева-Бояджиева 1963: Велчева-Бояджиева, Б. Към въпроса за изчезването на тричленната показателна система в българския език. В: Славистичен сборник. София, 129-139.

 

Иванчев 1978: Иванчев, Св. Приноси в българското и славянското езикознание, София.

 

Минчева 1987: Минчева, А. Старобългарският език в светлината на балканистиката, София.

 

Чаралозова 1995: Чаралозова, К. Показателните местоимения в съвременния български книжовен език. In: Българско езикознание, т.1. София, 179-219.

 

Asenova 1979: Asenova, P. Aperçu historique des études dans le domaine de la linguistique balkanique. В: Linguistique balkanique, ХХІІ, 1, Sofia, 5-42.

 

Demiraj 1986: Demiraj, Sh. Gramatika historike e gjuhës shqipe. Tiranë.

 

Gramatika e gjuhës shqipe. Tiranë, 1995.

 

Holton 2000: Holton, D. P.Mackridge, Ειρήνη Φιλιππάκη-Warburton, Γραμματική της Ελληνικής Γλώσσας, Αθήνα.

 

Τζάρτζανος 1946: Τζάρτζανος, Α. Νεοελληνική Σύνταξις. Αθήνα.