Емил Лафе. БУКВАР НА БУКВАРИТЕ

 

Е. Lafe. Abetarja e abetareve. Доклад, изнесен на научната конференция, организирана в Тирана от Академия на науките на 26.12.1997 по повод 200 годишнината от рождението на Наум Векилхарджи (6.12.1797).

Превод от албански: Р. Бейлери

 

Букварът (Ëvetari) на Наум Векилхарджи e известен като първият буквар на албански език. Тази малка книжка предшества двата буквара на Константин Кристофориди от 1867 г.; “Буквар на албанския език” (Allfabetare e gjuhësë shqip), който  е съставен от Яни Врето, Пашко Васа и Кото Ходжи и издаден в Истамбул през 1879 г. От тук тръгва историята на албанските читанки. Но названието “буквар на букварите” не произтича само от началното място на изданието на Наум Векилхарджи в дългата поредица от буквари на албанския език. Наум, “този запален от патриотизъм човек” (Г. Бариций), е наясно какво значи да дадеш на албанците читанка. Буквите на родния език за народа са като огънят, даден от Прометей на човешкия род. И наистина те събуждат съзнанието за отделен народ и копнежа за свободен живот, а копнежът за свободен живот дава искра на борбата за раждането на Албания.

Букварът на Наум Векилхарджи е азбука на албанщината или албанизма, това  е буквар на любовта и гордостта от албанското. В своето време тя е съпоставима с известното стиховтворение на Пашко Васа “О, моя Албания” (O moj Shqypni), но в проза. Този буквар не е плод единствено на научните търсения, за да се даде на албанския негова азбука, на която Наум посвещава  толкова време, 20 години от живота си. [1]   Втази малка книжка се съдържат велики призиви, които по думите на изследователя Костач Ципо излизат от дълбините на сърцето на поета. Нека да чуем думите на автора: За голямо учудвано е как ние албанците сме останали толкова откъснати и различни от останалите народи, без да имаме писмо и четмо на нашия език? Как е издържала на това ръката на албанците, та да останат сред осмиваните от чуждия свят? [2] Този прочувствен въпрос на Наим Фрашери отеква с мощно ехо в сърцераздирателните стихове на Пашко Васа:

                А днес, Албанийо, кажи ми как си?

                Или като дъб, повален на земята,!

                върху теб хората минават и те тъпчат,

и няма кой блага дума да ти каже.

         Букварът на Наум Векилхарджи е буквар на гордостта, че си албанец и на оптимизма за бъдащето на този народ с големи способности и ценни качества. Нека видим какво друго пише там: ...известнен е духът на албанците, които по рождение са с ум като бръснач, като без страх мога да кажа, че не просто настигат, но надминават много други народи, но най-вече са много горди и държат на честта, затова ги привличат големи надежти и блясък – не просто да отхвърлим от себе си присмеха на чужденците, че не знаем да пишем и нямаме своя собствена азбука, а за кратко време да влезем в крак с образованите и цивилизовани страни, като покажем, че не ни е спяща ръката и да уважим себе си, тъй като само изучаването на родния език прави човек уважаван. Няма по-хубаво нещо от това всяка страна и всеки език да имат своята писменост... [3]

Букварът на Наум Векилхарджи е буквар на националното обединение, който  учи, че целият народ говори албански език, че е едно цяло, че страната, в която живее е родината на албанците. Книгата си Наум посвещава на цяла Албания: всички албанци, дошли и намиращи се в и извън Манастир, Корча, родното ми място Виткуч и цяла Колоня, Пермет, Берат с цяла Арбърия, Вльора и Мюзекея, Чамрия, Химара и цяла Гирокастра, Преза и Люнджерия, Загора и Лесковик и цялата зона на Тепелена, Елбасан, както и всички тези, които от падането на Албания са отделени и откъснати. [4] Наум Векилхарджи изразява така това национално съзнание за единство, което народният поет е събрал в лаконичните стихове:

Защо се биеш, горки ти?                  Pse lëfton a derëzi?

не за мен и не за теб,                        S’ë për mua dhe për ti,

а за цялата Албания.                        po për tërë Shqipëri

и които Пашко Васа представя във формата на национален химн:

От Тивар до Превеза,                       Qysh prej Tivarit deri n’Prevezë

където слънце свети и топли,   gjithkund lshon dielli vap edhe rrezë,

е наша земя...                                     asht tok e jona ...

         Букварът на Наум Векилхарджи учи, че албанският език в известен смисъл е символ на родината. Един народ в робство, който иска да достигне светлината на свободата, трябва първо да освободи своя език, да го обработи и развие и да се обедини около него, така както около националното знаме. С трезва преценка за състоянието на албанския език по негово време и с впечатляваща научна зрялост Наум поставя жалоните на езиковата програма на Възраждането. Думите му са прости и ясни:

Нашият език е албанският, но както знаете поради много събития и поврати на времето, още повече, че не е имало възможност да проникне светлината на просветата, е взел много чужди думи и изрази...и така първа задача е да може да изключим чуждите думи и изрази и да изградим на тяхно място други, вътрешноезикови, и, въпреки че в началото може да не са благозвучни на слух, надявам се времето да ги направи приятни”. [5] Така Наум Векилхарджи е един от големите родоначалници на пуризма в албанския език, на освобождаването от ненужните чужди думи и за обогатяването му с думи от народната реч или новообразувания. Самият той дава примор в тази трудна област: И така, колкото мога, изключих и на тяхно място (на чуждите думи) формирах други, на някои не успях да намеря заместител и ги оставих така с надеждата, че вие, о синове!, ще се опитате не само да почистите, но и да добавите. [6] От буквара на Наум водят началото си думи като fatkeq (нещастен), fatkeqëri (fatkeqësi, нещастие), fatmirë (щастлив), fletore (тетрадка), lesim (lehtësim, облекчение),  nismëtor (родоначалник) , i paçmuar (безценен) и др. Дори тези думи, които не са достигнали до наши дни, са били от голяма полза за албанския език, тъй като са отворили пътя за формиране на нови, по-подходящи думи.

Наум е първият, който съзнателно създава редица езиковедски термини. Заедно с читанката той измисля и наименованието ëve за буква и ëvetar за буквар, в буквален превод “книга за буквите”. Неговият термин zëtore е прототип на днешния термин zanore (гласна); думите e zëshme и e pazëshme (със значение гласна и съгласна) са създадени от него. Той пръв използва термините fjalë e huaj (чуждица) и gjuhë e huaj (чужд език). [7]

Наум Векилхарджи внимателно наблюдава народната реч и грижливо събира албански думи. Той намира място да обясни на неговите млади читатели, че нашите прадеди казваха град на административен център,  това, което днес наричаме  “sheher” и “kasaba” ... някой би казал, че са казвали град на крепостта, но това не е правдоподобно, тъй като добре знам, че на крепост са казвали ” murnime” и “forcomje”. [8] На друго място той обяснява, че думата gërbjë, която може да замести чуждиците ‘kullë’, ‘pirg’ (кула, купчина) е намерил “написана на едно място”. [9] У Наум виждаме първите подтици, предшестващи голямото дело на Константин Кристофориди, който събира думите от устата на народа и от писмени паметници.

Програмата на Наум Векилхарджи за обогатяване и чистота на езика създава една непрекъсната традиция в албанското езикознание. Той е голям учител не само за своето, но и за следващите поколения. В началото на 20 в. прозорливият интелектуалец и известен патриот Луиджи Гуракучи сякаш е държал пред себе си буквара на Наум, когато пише какво трябва да се направи за албанския език в току-що получилата независимост Албания. Термините (termat или skajet, както ги нарича той) с латински и гръцки произход, които са общоприети и в други езици, трябва да бъдат заимствани. Но останалите нужни термини “трябва да ги разработим сами, да ги образуваме от албански корени, като и в тяхната обработка ще следваме методите, по които са създадени сложните имена, отдавна битуващи в езика ни. Тези думи и термини в самото начало могат да изглеждат трудни и може да не се харесат особено, но с течение на времето ежедневната употреба ще им промени вида и те ще получат гражданственост, така както са получили много други.” [10]

През 1979 г. известният езиковед Екрем Чабей поставя пред общото събрание на Академия на науките нова, всестранна, систематична и дългосрочна задача за обогатяване и изчистване на албанския език. По този повод той пише:“Много от думите, които ще се реши да се включат в езика и на нас в началото ще ни се виждат малко странни. Но следващите поколения ще ги ползват без да се замислят. Много албански думи, утвърдени от нашите предшественици и от нашето поколение, за нас звучат напълно естествено и са станали неотменима част от езика” [11] Вижда се, че научният мотив за чистота и обогатяване на езика пронизва албанското езикознание още от страниците на буквара на Наум Векилхарджи и е станал традиция. Плод на тази традиция е днешният литературен език, освободен от заемки от съседните езици, обогатен с хиляди нови думи, създадени по правилата на неговата същност, добавени са хиляди думи и фразеологични изрази от неизчерпаемата съкровищница на народните говори от Юга и Севера. Когато днес си спомняме за Наум, нека не забравяме нашите задачи и отговорности.

От малкото страници на букварите на Наум се запалват много искри, които по-късно ще станат факли на светлината. За него албанският език е неразделно цяло. Богатствата на диалектите му трябва да се обединят, за да служат на обогатяването и изчистването на езика. У Наум е регистрирано са първи път наречието gegërisht (на гегийски). Той намира повод да посъветва тоскийските читатели вместо чуждите думи pishmanepsem (тур.) или metanoi (гр.) да използват думата pënohem (разкайвам се), която определя като гегийска. [12] Тази дума не е единствена от гегиски произход в труда му. Тази крачка, доказана от времето като толкова ползотворна, е оценена и използвана и от авторите на Истамбулския буквар. В знак на уважение към техния предшественик на корицата на книгата поставят известната строфа от четири стиха на Наум Векилхарджи:

               

Никой умен човек                                          As njeri me mënt të vet

да не се хвали, че всичко знае,                     Të mos mburet se deç gjet

защото без божията воля                           Se padashm të madhit Zot

дори листа от дървото не падат             Fletë drurit s’bin dot. [13]

Но авторите на Истамбулския буквар, въпреки че отбелязват, че автор е Наум Векилхарджи, правят на стиховете една символична редакция, като добавят гегийски елементи. Ето как изглежда същият  вариант на гегийски диалект:

                                                Kurrëkush me mënt të vet

                                                 mos mburretë se ndiç gjet.

                                                Pa dashun’ i madhi Zot,

                                                 fletë pema s’lëshon dot.

      Букварът на Наум Векилхарджи е буквар на аритметиката на албанския език. Доколкото е известно, той е първият който издава таблица за умножение за албанците и първият, който учи сънародниците си на аритметични действия на албански: dy herë dy bëjnë katër [14] (две по две прави четири).

 Ако излезем от езиковата рамка, Ëvetari на Наум Векилхарджи е буквар на интелектуалната и гражданска смелост, на упоритостта и саможертвата в името на висши идеали. Наум разбира добре какви огромни трудности го очакват, но не се отказва и се опитва да внуши и в сърцето на останалите смелостта, която го е окрилила. Букварът му е книга на храбростта:

Началото винаги  е трудно             Çdo e nisur q’ësht’ e rëndë

Няма човек да не знае                       S’ka njeri që nuk’ e di

Но всеки, дойде ли време                  Po kushdo kur do të vihet

всичко нужно засажда                    Çdo t’i mbinjë po që s’lihet

и нищо не му убягва                          S’i shpëton gjëset ati. [15]  

Букварът на Наум е произведение, символизиращо мисията на интелектуалеца, отдадеността и гражданския дълг да се служи самоотвержено на родината, народа и младото поколение. Наум Векилхарджи е дълбоко разтревожен, че албанските младежи, за да получат просветлението на учението,  трябва да ходят в чужди училища и страни и напразно да се мъчат и с техните езици. А кой можеше да си го позволи? Само богатите, а синовете на бедняците оставаха и остават...в тъмнината на невежеството”. [16]  Наум чувства с все сърце, че без да се излезе от мрака на неграмотността, не може да има спасение от робството, затова се заема с тази задача без да мисли за усилия и умора, тъй като знаех, че не я правя, за да се похваля пред хората, а само, за да изпълня дълга, който имам пред Родината си и пред моя език и език на моя баща”. [17] На една от първите страници на буквара се вижда как от пламъчето на една нарисувана свещ сякаш излизат думите:

 във въздуха горя и се стопявам,                 digjem tretem mb’erë

 в работата на другите помагам               të punonj të tjerë. [18]

Може би именно това пламъче от свещта на Наум Векилхаржи дава па-късно на албанската литература известното стихотворение “Думите на свещта” (Fjalët e qiririt) от Наим Фрашери, този химн на поета-просветител, който е готов да се жертва, за да даде на хората малко светлина.

Наум Векилхарджи е без съмнение един от най-умните, образовани и смели синове на албанския народ. Той е гордост за нашата национална култура. Букварите, издадени от Наум показват, че стойността на едно произведение не е само в обема му, а в пътя, който проправя и в идеите, които пренася. Той е наясно с това, когато казва на начинаещите ученици: “не гледайте че е малка, времето ще покаже, че големината и важността й”. [19] И времето му дава право. Преоткриването на буквара на Наум носи преоткриване на истинската стойност на труда и примера му. Но творбата на Наум Векилхарджи не е свързана само с историята, с миналото. Подобно на дълбоките корени, които подхранват короната на високите дървета, тя продължава да поддържа съзнанието за дълга, който имаме пред нашия единен литературен език и пред останалите албански духовни ценности. Затова Наум Векилхарджи, така както пишат за него патриотите от Корча на времето, “ще остане безсмъртен за всички векове”. [20]