Albanian Studies in Bulgaria

           В периода 14-22 ноември 1908 г. в Битоля се провежда общоалбански конгрес, известен в албанската историография под името “Конгрес на азбуката”. Не случайно значението на Конгреса в Битоля се поставя често под един знаменател и в общ исторически паралел с една друга страница от албанската история, Призренската лига (1878-1881). И макар че между двете събития лежи един близо трийсет годишен отрязък от астрономическо време, за нас днес е ясно, че в плоскостта на историческото време те стоят твърде близо едно до друго, че можем да търсим прилики както по отношение на историческата семантика, така и по отношение и на историческата прагматика, кулминация съответно на културната и политическата борба на албанския народ по време на Възраждането. Те по своеобразен начин съдейсват за обединяването на албанската нация, за укрепването на националното единство на всички албанци – геги и тоски, православни, католици и мюсюлмани.
          Именно на Конгреса в Битоля се приема важното решение за използването на две азбучни системи на мястото на множеството азбуки, употребявани до този момент. Значението на постигнатото съгласие по този въпрос следва да се разглежда в светлината на цялостната културно-политическа картина, която наблюдаваме до този момент във връзка с назрялите потребности на националноосвободителното движение за реализиране на по-голям брой публикации за нуждите на просвещението, а също така във връзка с нарастналата необходимост за усвояване на литературната продукция на роден език, кодифициран и установен в своята формална страна или както отбелязва Бойкь Соколова в статията си, посветена на Конгреса в Битоля и участието на албанската емиграция в него: “отсъствието на единна азбука и използваното на множество варианти представлява една твърде голяма пречка за печатането и четенето на публикации на албански език, пречка за развитието на албанската литература, за създаването на единен литературен език, следователно това засяга в голяма степен и процеса на формиране на нацията…пречи за обединяването на албанския народ. В този смисъл проблемът за единна азбучна система се првръща в символ на албанското единство в борбата на народа за национално освобождение”.
          Въпросът за избирането на единна азбучна система придобива не само чисто културно-лингвистичо, а преди всичко остро политическо значение. Така формулиран той отвежда към едно по-общо понятие, “проблемът за азбуката”, добил симптоматичен смисъл за албанската история, проявен още в първите години на националното Възраждане, маркирал трайно културно-историческия процес през този период и достигнал кулминация в началото н ХХ век, за да намери своето окончателно решение едва в годините след отвоюване на независимостта.
          Още в първите години на Албанското възраждане се првят опити за създаване на албанска азбука. Един от тях принадлежи на известния деец на Албанското възраждане Наум Векилхарджи. Роден в Корча през 1797 г., той емигрира в Румъния, където изучава право, а през 1821 г. заедно със стотици албанци участва в румънската антитурска революция. През 40-те години на 19 век в реч към своите сънародници той отбелязва: “Дошло е време да отхвърлим старите предразсъдъци. Дошло е време да се надигнем и преразглеаме начина си на живот, да го променим радикално и да последваме примера на напредналите нации по света, да станем с Божия помощ една от цивилизованите нации. Към тази цел нека крачим смело, без колебание, с търпение и решимост”.
          Още от самото начало на Албанското възраждане, наред с необходимостта от политическа се осъзнава и нуждата от културна революция. “Да станем една от цивилизованите нации”, призовава Наум Векилхарджи в своята реч, а за тази цел е необхоимо преди всичко преодоляване на средновековното невежество, развитие на образованието. В този период в Албания има едва няколко училища, в които се преподава на арабски, гръцки, турски, италиански, а самото обучение се извършва под ръководството на църковни институции. Ситуацията се усложнява от обстоятеството, че по отношение на албанския народ Великата порта нарушава обещанието, дадно с Гюлханския хатишериф от 1839 г., според който на всички нации в империята се разрешава да използват собствения си език в областта на образованието и религията – абанците са лишени от това право под претекст, че според вероизповеданието си те са сътветно от турска, гръцка, латинска националност, като по този начин турското правителство трайно се опитва да смесва понятията религия и националност. Осъзнавайки необходимоста от преподаването на роден език за националното възраждане през 1844 г. Наум Векилхарджи съставя малък учебник, в който предлага и измислена от него азбука. Така проблемът за азбуката трайно се обвързва с въпросите за националното и културно осъзнаване, добивайки подчертан политически нюанс. През 1903 г. Шахин Колоня публикува дълга статия в списанието “Дрита” (Светлина), озаглавена “Четенето, писането и албанската азбука”, в която се спира подробно върху въпроса за историята на по-употребяваните албански азбуки, отбелязвайки политическия смисъл на проблема. Шахин Колоня не пропуска да спомене и приноса на Наум Векилхарджи и неговата азбука за развитието на албанския език.
          Опитите за извоюване правото на обучение на роден език и усилията за намиране на най-удачната азбука, чрез която книжнината на албански да достига до читателя, продължават въпреки пречките, създавани от турските власти. През 1864 г. В Константинопол виждаме фигурата на младия интелектуалец Константин Кристофориди, получил обраованието си в Англия. Той предприема действия за учредяването на организация, която имо за цел да строи училища и публикува текстове на албански език, използвайки нова опростена азбука. Въпросът за употребата на една универсална азбучна система се проявявя с особена острота в този период и още щом турските власи научават за същинските цели на организацията, те се намесват, подклаждайки спора за азбуките, като успяватда парализират дейността й.
          През 1879 г. нов опит да изработи общоалбанска азбука предприема група възрожденски дейци в Константинопол, които организират комисия за изработване на албанска азбука. Сред няколкото предложени варианти е избрана азбучна система, изработена от Сами Фрашери на основа на латинската азбука с добавяне на букви от гръцката азбука при запазването на фонетичния принцип (за всеки звук буква). На тази азбука, известна като “истамбулска азбука”, излиза по-голяма част от литературата в течение на двете последни десетилетия на 19 век и тя получава широко разпространение в Южна и Средна Албания. Предимствата на азбучната система са, че тя е проста и точна, но нееднородният й характер създава редица практически трудности при печатането.
Скоро след одобряването на азбуката е издаден и първия албански буквар. През същата 1879 г. членовете на комисията съставят културно-просветно дружество, наречено “Общество на албанския печат”, чията главна цел е пропагандата на албанския език и литература. Негов председател е Сами Фрашери, а сред членовете му откриваме имената на Пашко Васа, Абдул Фрашери, по-късно Наим Фрашери. Обществото на албанския печат организира издаването на художествена литература, учебници, периодика, отпечатвани на новата азбука. Именно то повежда борбата на албанския народ в мрачните години след разбиването на Призренската лига, като съумява да продължи дейността си и да се превърне в ръководител на албанското националноосвободително движение. В този период на репресии продължава яростната съпротива на турското правителство и Гръцката патриаршия срещу културното самоосъзнаване на албанския народ и преди всичо срещу употребата на албанска азбука с латински букви.
           В началото на ХХ век ситуацията е почти непроменена. Наблюдава се употребата на няколко азбучни системи с техни подварианти, чието число показва тенденция постоянно да се увеличава. Само в Шкодра, например, се използват няколко азбуки, сред които по-важните са: 1.Азбука на религиозната организация “Башкими” (“Bashkimi”) 2.Азбука на религиозната организация “Агими” (“Agimi”) 3.Азбука на старите албански автори от 16/17 век, използвана от йезуитите. Освен тези азбуки, използвани от католическото духовенство и основаващи се на латинската азбука, допълнена с диграфи, с широка популярност в Централна и Южна Албания, а също така и в албанските колонии в Румъния и България се ползва и вече споменатата истамбулска азбука. Съществуването на различините видове азбуки и техните варианти можем да обясним от една страна, с желанието да се намери колкото се може по-добро графично съответствие на фонетичната система на албанския език; но от друга страна - не бива да се пренебрегва влиянието и на екстралингвистични фактори. Така например азбуката на организацията “Башкими” се ползва с популярност във францисканските среди, докато тази на организцията “Агими” в католическата енория на Шкодра и от по-голямата част от духовенството. Помежду си двете организации се намират в междуособна борба и всяка от тях се бори да наложи своята азбучна система в католическите училища и в типографията на книги. Ситуацията се усложнява и от намесата на Великите сили, които се стремят да се възползват от създалото се положение. Австро-Унгария чрез своите консулства в Албания енергично подкрепя дейността на религиозните католически организации “Башкими” и “Агими”, докато италианското консултво в Шкодра в сремежа си да ограничи австрийското влияние в училищата покровителства организацията “Башкими” с надеждата да привлече нейните привърженици.
          В така съзадлата се обстановка борбата за утвърждаване на единна графична система се осъществява по две силове линии - от една страна, тя е насочена срещу турското правителство и Великите сили, а от друга, е принудена да преодолява разединението, предизвикано от разминаващите се интереси и предпочитания на различите албански патриотични и културни организации. В процеса на разгорещени спорове около избирането на еднна азбука се оформят три главни течения – на първо място са приържениците на смесената истамбулска азбука, на второ – тези на латинската азбука, допълнена с диграфи, докато една трета по-малобройна група предлага създаването на съвсем нова азбука. Новите исторически събития обаче налагат радикални действия, времето на обсъжданията трябва да отстъпи на времето на действията. С навлизането на националноосвободителното движение в неговата крайна фаза, с решаващата политическа роля, която добиват пресата, образованието, литературата в този последен етап изборът на единна азбучна система става изключително наложителен.
Проблемът е засегнат и на страниците на алманаха “Календари Комбиар” (Kalendari Kombiar), издаван в София. На неговите страници срещаме знаменателни обобщения като това: “Азбуката дава на една нация правото да се нарече нация”; изтъква се и неудобството от използването на няколко азбучни системи в типографията: “Всички албанци, кото искат да се научат да четат на албански трябва да усвоят 5-6 различни азбуки и колкото и голямо да е това тяхно желание, след като видят толкова различни знаци, те се обезкуражават”.
           Осъзнали необходимостта от унифициране на албанската азбука, албанските патриоти стигат до идеята за провеждането на общоалбански конгрес, на който да се официализира употребата на една азбучна система. Вследствие на това се повеждат редица дискусии, но които се разглеждат преимуществата и недостатъците на различните азбучни системи, правят се конкретни предложения, организират се анкети. Апотеоз на тази патриотична дейност е проведеният от 14-22 ноември 1908 конгрес в Битоля (Манастир). Извършената няколко месеца по-рано младотурска революция на 23 юли 1908 г., която поставя край на многовековното автократично управление на султана, става повод за възникването на множество патриотични клубове, първият от които е създаден в Битоля и носи името “Башкими” (“Единство”). На него принадлежи инициативата за свикването на конгреса, призван да разреши проблема аз азбучните системи. В действителност Конгресът в Битоля се превръща в общоалбанска конференция, както отбелязва в свое издание вестник “Лидя ортодоксе” (“Lidja orthodokse”), издаван в Корча. Постигнато е решение да се оставят в употреба две азбуки – стамбулската и съставената на основата на латинската азбука с добавяне на диграфи и диакритика. Времето доказва преимуществото на втората, която се оказва най-удачна и бързо получава разпространение, като се използва и до днес.
          Трябва да се има предвид, че съотношението на силите в този момент не позволява на Конгреса да вземе най-доброто решение, което да доведе до използването на една единствена и задължителна за всички албанци азбука. Но все пак не бива да се пренебрегвафакта, че на мястото на едно пъстро множество от азбуки, той официализира употребата само на две графични системи, като по този начин в голяма степен облегчава съществуващата ситуация. При това именно тази общоалбанска конференция дава възможност в последствие да се приеме като официална една азбучна система.
Още в началото на Първата световна война еволюцията на албанската писменост, език и литература налага изоставянето на стамбулската азбука и възприемането на латинската за общозадължителна за всички албанци. Тази азбука, изпозвана и до днес е венец на многобройни борби и неимоверни усилия, чиито кулминация, но не и финал е Конгресът в Битоля.
          През юли 1909 г. младотурците организират нов конгрес в Дебър, където техни емисари се опитват напразно да принудят албанците да се признаят за отомани, да възприемат арабска азбука, да пишат на своя език и да обещаят подкрепата си в борбата среу всички врагове на империята и халифата. На конгреса в Дебър е взето компромисното решение – всеки регион според предпочитението на населението си да избере сам една от двете азуки, одобрени в Битоля.
          Два месеац по-късно в Елбасан е свикан конгрес, този път по инициатива на албанските патриотични среди, за дискутиране проблемите на образованието и културата – единствените, които османската администрация разрешава да бъдат обсъждани публично. Конгресът в Елбасан потвърждава решенията на Конгреса в Битоля да се използва латинска азбука за писане на албански. Отношенията между младотурците и албанските националисти се влошават. През зимата и пролетта на 1910 г. избухва остър конфликт между двете страни във връзка с албанската азбука, тъй като младотурците настояват за използването на арабска азбука. В Корча, Гирокастра, Елбасан, Берат и Пермет се провеждат акции в защита на двете азбуки. Няма по-добро доказтелство от това за зрялостта, до което е достигнало албанското национално самосъзнание. Правителството на младотурците разбира добре значението на удара, нанесен от Конгреса в Битоля върху панислямистката му политика.
          Така, въпреки трудностите, Конгресът в Битоля от 1908 извършва едно паметно дело по отношение утвърждаването на една общозадължителна азбука, чиято липса се чувства особено силно в този момент, представлявайки действително голяма пречка за обединението на албанската нация. Не случайно, Конгресът в Битоля остава в историята като “Конгрес на азбуката”. Двете азбучни системи, одобрени от Конгреса, са съставени на базата на латинската азбука – факт, който доказва на чуждестранната общественост съществуването на една самостоятелна и независима нация, твърдо решена да отстоява правата си.

home