БАЛКАНСКИ
ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
J. Thomai, Xh. Lloshi, R. Hristova,
K. Qiriazati, A. Melonashi. Fjalor |
|
![]() Три основни теоретични проблема се решават на нивото на албанския език: какво се разбира в понятието “фразеологична единица” (ФЕ), как да бъдат подредени ФЕ и какъв вид има заглавната единица. Тези концепции са подробно разработени в началото на Албанския фразеологичен речник, който служи за матрица на Балканския фразеологичен речник. Най-общото работно определение за ФЕ е “разделно оформена структура, образувана от два или повече елементи – лексеми, с единно цялостно значение чрез семантично преобразуване на един или всички елементи”. Взема се под внимание емоционално-експресивният характер на ФЕ. За граница между ФЕ и пословиците и поговорките се приема различието между понятие и съждение, което те представляват. Съгласно приетия в албанското езикознание фразеографски принцип, ФЕ се подреждат по азбучен ред на пълнозначните лексеми. За разлика от български език, където ФЕ в речниците се представят в 1 л. ед.ч., в албанската лексикография ФЕ се фиксират в най-употребяваната им глаголна форма. Авторите на корпусите за съответните езици са работили самостоятелно, като във втората фаза на проекта паралелите са сравнени и са изключени от окончателното издание ФЕ, които нямат еквивалент поне в 3 балкански езика. Така от първоначалния обем отпадат около 20% от ФЕ и общият брой представени ФЕ е 5000 (за всеки отделен език). Йерархията на еквивалентите е следната: 1. Идентични ФЕ като форма и семантика; Както образно каза проф. Емил Лафе на официалното представяне на Албанския фразеологичен речник на 10.05.2001 в Албанската академия на науките, един речник се ражда, когато се издава, защото всеки, който го ползва знае поне нещо повече от автора, свързана с конкретната му област на познание. И ако тези добавки и забележки добронамерено стигат до автора, това е от голяма полза за бъдещите издания. |