1. Кукъска
Гора
В географско отношение Гoра е планинска територия, затворена между Шар
планина и Враца планина от изток и Кораб планина от запад, където българските
и албанските селища се смесват. Обитателите на областта се самоназовават
гoрани, говора си - горански < Гoра + суф. -ан /-jан за жителски
имена с по-късно затвърдяване на р’ пред гласната, срв. Горян, Подгоряни,
Загоряни и Дворан, Горан из славянската топонимия в Албания (Селищев
1931:304).
През областта Гoра преминава определената от А. Селишчев югозападна
граница на българската езикова област (Селищев 1931:3).
Североизточната държавна граница на Албания разделя днес Гора на две
части – на изток, в Косово, където попадат деветнадесет села, е Призренска
Гора (както я нарича А. Селишчев, тъй като селата са разположени на
юг от Призрен), а деветте села на запад, в Албания, аналогично могат
да бъдат отнесени към Кукъска Гора, тъй като са на югоизток от Кукъс.
Без да принадлежат географски към района на Гора, две тетовски села
в подножието на Шар планина – Урвич и Йеловяне, в етнографско и диалектно
отношение се отнасят към тази област, тъй като предците на обитателите
им са се преселили там от Гора (Миланов 1999). Жителите на горанските
села са мюсюлмани. Тяхната ислямизация е осъществена в течение на ХVІ–
ХІХ в., но до началото на ХІХ в. те тайно са изпълнявали православните
обряди с надеждата за възвръщане към християнството (Селищев 1929:406-407).
Според А. Селишчев горанският говор притежава основните черти на говорите
в Северозападна Македония (Селищев 1931:3). Той представлява преход
между говорите в Дебърско и Горни Полог към говорите в Призренско (Селищев
1929:408- 410).
Представените тук наблюдения се основават на сборник диалектни текстове
(приказки, предания, разкази за истински случки, анекдоти и афоризми),
представящи говора на селата Шищейец, Борjе, Орешек, Црнелjево, Оргоста,
Кошарища, Запод, Пакиша, Очиклjе в Кукъска Гора (Doklje 2003). Записани
са със сърбохърватска латиница и са придружени с превод на книжовен
албански, което много улеснява ползването им. Създателят на този ценен
труд е Назиф Докле, горанин по произход, автор на краеведски и исторически
изследвания за областта на Кукъс, на сборник с горански народни песни
и на поезия на горански диалект.
Като характеризира горанския говор върху материал само от селата Запод
и Борjе , Б. Видоески отбелязва наличието на средния вокал ъ като рефлекс
на голямата носовка: дъбjе, зъби, ръбои, сът – съдои, събота, стъпало;
на т. нар. вторичен ер (от съвпадане на предната със задната ерова гласна):
лъже, излъжа, мъгла, съвнуjе, цъфте; на сонантичното l: съвза, сънце,
къвне (Видоески 1998:349). Този фонетичен балканизъм, от който е лишен
македонският книжовен език, свързва горанския с редица говори на територията
на България и с българския книжовен език.
2. Архаичност
Макар и автохтонно на днешната си територия, населението на Гора е откъснато
от езика-майка. Естествено е да съхрани в говора си архаизми, които
характеризират всеки език в изолация.
2.1. В глаголната система обаче горанският е подвластен на балканските
иновации:
- не се забелязват следи от инфинитив, даже и след модални глаголи,
заместен е с да-конструкция, напр.* не можеш да ходиш, можем да ходим,
ошл’е да жнет, ме викайе да го назуйем, ошла да го тражи;
- да-конструкцията функционира и като императив, напр. да идем, да дойдем
и я и като строга заповед във второ лице, напр. да собереш и да им дадеш,
да се мужиш наред с напрай се, яди ме, не ме дави, не ме засопнуй;
- бъдеще време се образува с формант че [cе] с меко ч’ (volo-бъд.вр.),
напр. ч’е идеш, ч’е те ядем, ч’е те давим, ч’е живи, ч’е се жени.
За глаголен архаизъм следва да се приеме живата употреба на старото
деятелно причастие, преминало днес в категорията на деепричастията (характерна
особеност за западните български говори), което тук се образува с афикс
-айеч’и, както в трънския говор, а не -ек’и, както посочва Б. Видоески
(1998 :350) и както е в Благоевградско и Дупнишко (срв. Стойков 1993:249),
напр. гледайеч’и него ч’е изсеч’ет руке (duke e pare ato i prene duart),
прозевайеч’и u видеф** нишан (duke u shtriqur ai ia pa nishanin).
2.2. Но много по-впечатляваща е архаичността на именната система, която
добре пази падежни противопоставяния при одушевените съществителни,
напр.
- дат. пад. за косвено допълнение: от о-основи (петлето му рекло старцу,
кажала оцу), а-основи (и рекла мланести, u рекоф жени, га остайл’е ходжи
от село, u рекло сестри, и му рекла газди, u рекоф старици), i-основи
(рекла матери, матери u донесл’е), nt-основи (му рече бабету, му рекоф
петлету, ке дайджета) в ед. ч. и в мн. ч. (му рекоф гърцам, я сом го
турила кокошкем, она им рекла кънарицем), при местоимения (не кажала
никому, му рекоф мужу н’едзиному), при прилагателни и при определителния
член (сестра u рекла мланестити, му ги даф чуйекатому, му пратиф йена
книга бабетому н’едзиному).
- вин. пад. за пряко допълнение и след предлог: от о-основи (ошоф ке
мужа н’едзиного, за йеного измечара, омужена за гробника, обесиф измечара,
видело йедного овчара), i-основи (со матере, отързила за матере), но
при а-основи – не винаги (за ке наници муйе, търнал’е да идет за во
касабе ке бабета, но и ке ходжа, утепаф ходжа, сакам дейка царева, новожена
го нашлйе надавен), при местоимения (на йенога, на другога, за шого
му вели, ке бабета и брата нйедзиного).
- дателен притежателен: Овия се тупани гл’еданици Ашигарипови ‘Това
са тъпани (за сватбата) на Ашигариповата годеница’, рекоф жени чуйекатому.
Чрез аналитични конструкции с предлога от се изразява посесивност с
оттенък за произход, което се среща и в други западни и югозаладни говори:
ке цара от село ваше, га остайле ходжи от село, куч’а от хайдуци.
3. Балканизми
Жизнеността на тричленна падежна система при имената се отразява в синтаксиса
на говора при функционирането на такива балканизми, каквито са определителният
член и удвояването на допълнението.
3.1. От една страна категорията определеност е балканска иновация, но
от друга страна в говора на гораните тази иновация е представена в своя
старинен вид, не само по отношение на морфологичните облици на определителния
член. Там, където се среща склонен, той по-скоро има дейктични, отколкото
определителни функции. Като граматична морфема с местоименен произход
нормално е да проявява консервативност и като местоимение да пази падежните
си форми. Аналози в това отношение има в балканския ареал и извън него.
Освен това Гора попада в периферията на българското езиково землище,
характеризираща се със запазването на тричленната система за определеност.
В Призренска Гора и в двете тетовски села Урвич и Йеловяне тройният
член -т, -в, -н има падежни форми (Видоески 1995:150-151). В анализираните
тук текстове от Кукъска Гора са представени само членните морфеми -т
и -в, напр. мланестава живила, нa га мланестава / кравава, другароф
ошоф, ч’е ми го чуваш търнчево, не омързи петлево.
Употребата на определителния член се оказва до голяма степен ограничена
от падежните форми на имената: той отсъства в характерни за появата
му синтактични условия, напр. в анафора (намек назад към продуцирания
вече текст), като маркиращ темата при актуалното членение: мати ми умрела,
иди речи мланести, Старец, мърдни…Дошоф старец со метла и со лопата,
Му излезла майка негова, остайф гл’еданици йена тамбура, u видеф нишан,
като и в цитираните по-горе примери с имена в дат. и вин. пад. Случва
се определителният член да не се яви, даже когато употребата му е граматикализирана,
напр. с кратко дателно лично местоимение в служба на притежателно: Гл’еданица
му се мужи., кошул’е му.
От друга страна, наблюдава се една неприсъща за българския език тенденция
към граматикализирането на нулев член след предлог, което би могло да
е стимулирано от билингвизма с албанския: да го фукнеме во кокошке /
во зел’ке / во кони, пърф сателит во космос, Юри Гагарин стъпнаф во
месец, со жена, ка шо га купиф.
Среща се обаче и двойно членуване при инверсия, вероятно с емфатична
функция или поради сегментация: му рекла дететому голяматаму, но инверсията
не предполага задължително двойно членуване: Черку маловити u пана криво.
3.2. Тази неустановеност при употребата на определителния член се отразява
върху облика на конструкциите с удвоено допълнение. По начало удвояването
на допълнението в анализираните текстове е с висока фреквентност, като
удвояващото местоимение често е в антиципация. Така горанският говор
хармонично се вписва в югозападно-българския и албанския ареал, който
се отличава със засилено удвояване на допълнението. Изненадващото е
обаче, че в този диагностичен за определеността контекст, удвоеното
допълнение фигурира често като неопределено (с нулев член), напр. да
му га измами жена, све го изклюкало злато, u рекоф жени, вук ги подави
кони, кошул’е му ги донесле крваве покрай поляй ги кошул’ете во сандач’е,
дайте ми га тамбурата покрай и му га дади тамбура и гледаницата га мужет.
4. Интерференция
Носителите на горанския диалект в областта на Кукъс са двуезични. Интерференцията
с албанския е засегнала по-слабо лексикалната и граматичната семантика,
по-силно - синтаксиса.
4.1. Характерно за балканските езици е изразяването на екзистенция с
глагола “имам”, освен с глагола “съм”. “Имам”-екзистенциалните конструкции
са по-обичайни в българския език, отколкото в румънския и албанския.
В разглеждания говор обаче при клишираното начало на фолклорния прозаичен
текст, по албански образец, преобладава (в съотношение две към едно)
глаголът “съм”: Бил’е йен старец и йена старица (kishin nje plak dhe
nje plake), Бил’е три сестре, Бил’е йена мати, йен син и йена черка,
Биф йен сърбин во Бор’е. Когато в същата функция се явява глаголът “имам”,
той не е в безлично трето лице, а се съгласува с лицето, на което се
приписва екзистенция: Имала йена овца, Имала йена дейка, Имало йено
дете, Имал’е йена жена и йен муж.
4.2. По отношение на синтаксиса интерференцията с албанския е най-чувствителна
при построяването на въпросителните изречения. Албанската въпросителна
частица а не само че е изместила частицата ли, но и словоредно е в препозиция
на въпроса, както това става в албанския, напр. А ч’е дойдеш ?, А ч’е
ме пустиш?, А го продавш ? Каков йе, а йе хубав ?А да ти донесем оца?
Същото явление забелязах и в говора на Голо бърдо, СИ Албания. Това
слабо звено на синтаксиса се оказва засегнато и в други български говори
в състояние на билингвизам – в българските говори в Румъния, описани
от М. Сл. Младенов (1993) и тези в Беломорска Тракия, описани от Т.
Бояджиев (1991), въпросителните изречения пък се образуват без въпросителна
частица, тъй като в контактните езици липсва такава.
4.3. Контактът с албанския може да обясни и разширяването на функциите
на предлога во, който, конкурирайки предлога на, го измества от пространствените
употреби (предлозите в и на съответстват на един предлог в албански
– ne): он седаф во зид, жена со дзвезда во гърди, Юри Гагарин стъпнаф
во месец, но също и на пенджер, на полица, на таван. Предлогът во навлиза
и в спектъра на предлозите при, у, всред: влезоф во другари.
5. Някои наблюдения върху лексиката
5.1. Лексикалните заемки, най-непосредственото следствие от езиковия
контакт, са по-малобройни от очакваното. Може да се споменат фитме ‘интриги,
сплетни’, шер ‘кавга, караница’ беса ‘клетва’ ; роднински названия като
нана ‘майка’, бабо ‘татко’, дайджа ‘вуйчо’, които се употребяват и в
други български говори в Албания; общите за двата езика турцизми (от
персийски или арабски произход) джебраил’, хамамджик, но и собствени
турцизми акшам, алб. mbremje, даже на които в албанския съответстват
славянски заемки бекчия, алб. polak или които имат собствен семантичен
развой в горанския, напр. кафеджие ‘гости’, алб. vizitore. Могат да
бъдат посочени и някои фразеологични калка по албански модел : на глава
от девет године = ne krye te nente vjeteve ‘след навършване на девет
години, точно след девет години’, немал’е л’еп душа да въртет = nuk
kishin buke te mbanin shpirtin, немай страх = mos ki frike.
5.2. Но особени багри придава на горанската лексика словообразувателната
и семантичната специфика на думите от славянски произход. Ето няколко
собствено горански словообразувателни модела: мланеста, контрахирана
форма от *млада невеста, младожена = младоженец.
В семантичния развой на лексиката намираме както стесняване на значението,
напр. дете ‘момче, син, мъжка рожба’, така и разширяване, напр. къна
‘сватба’, наричана още ‘женска сватба’, когато в съботата преди сватбата
жените украсяват невестата с къна, оттам и кънарица ‘сватбарка’.
Специфични семантични признаци крият лексемите пристаф, пристала ‘хубав,
-а’ и производното пристал’ка (алб. bukuroshe); гробник ‘призрак, вампир’
(алб. lugat), позната с това специфично значение и в други южнославянски
диалекти (Dukova 1997:60). Една балканска изосемия – семантичният преход
‘имам’ > ‘богат’, срв. бълг. имане, имот, имотен, е структурно идентична
в горанския говор, в арумънския и в албанския – субстантивирано причастие
от гл. « имам » : иман = avut = i pasur . А семантичният признак ‘гледам’,
който лежи в назоваването ‘обичам’, срв. гл’еданица ‘любима, годеница’,
алб. e dashur; Муж ти се гледа со друга, отразява разпространената в
славянските езици оценка на света, срв. само в бълг. с-вид-ен, с-вид-и
ми се, нена-вижд-ам или срхр. с-виђ-а ми се ‘харесва ми, допада ми’
(Dukova 2002).
6. Изводи
Горанският говор илюстрира оспорвания постулат на ареалната лингвистика
за архаичност на езиковата периферия и съответстващо иновиране на центъра.
По-интересното е обаче, че архаичното състояние на иновациите (облика
и функционирането на определителния член и удвояването на допълнението)
илюстрират началните степени на неустановеност и колебания при зараждането
на балканизмите, механизмите на тяхното включване и утвърждаване в системата
на езика.
Изолиран в чуждоезикова среда, този български говор е и източник на
данни за теорията на езиковите контакти. Интерференцията в езика се
проявява и в лексиката, и в синтаксиса, но и в граматическата семантика
(изразяването на екзистенция). За сметка на това не се наблюдават случай
на превключване и смесване на кодовете, т. е. налице е интерференцията-резултат,
а интерференцията-процес е останала в миналото.
Библиография
Бояджиев, Т. 1991 Българските говори в Западна (Беломорскa
и Източна (Одринска) Тракия. София. “Св. Климент Охридски”
Видоески, Б. 1995 Членските морфеми во македонскиот диjалектен
jазик (Прилог кон Македонскиот диjалектен атлас).– Dialectologia
slavica. Сборник к 85-летию С. Б. Бернштейна. “Индрик”. Москва.,
стр.149-164
1998 Диjалектите во македонскиот jазик. Том І. Скопjе
Doklje, N. 2003 Iz narodne goranske proze / Nga proza popullore
gorane. Prizren.
Dukova, U. 1997 Die Bezeichnungen der Damonen im Bulgarischen.
Otto Sagners Munchen
Миланов, Е. 1999 Българите в Гора.– Балканите, брой
4, стр.26.
Младенов, М. Сл. 1993 Българските говори в Румъния.
София. “БАН”.
Селищев, А. М. 1929 Полог и его болгарское население.
София.
Славянское население в Албании. Фототипно издание 1981 “Наука
и изкуство”
Стойков, Ст. 1993 Българска диалектолотия. “БАН” София.
Първо издание 1962