АЛБАНСКИЯТ ЕЗИК И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

 

Русана Бейлери (СУ „Св. Климент Охридски”)

Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Живко Бояджиев

 София, 2006

 

            Съхранението и интеграцията на малките езици и култури в глобалното пространство до известна степен са свързани с навременното приложение на информационните технологии към езиковата практика и теория. През изминалата година за албанския език бяха осъществени няколко ключови проекта с дългосрочен научен и социолингвистичен ефект, сред които компютърна програма за проверка на правописа; електронна версия на албанския тълковен речник; електронна програма за усвояване на граматиката; адаптация на Windows на албански език и други. Настоящата статия има за цел да представи основните достижения и проблеми на компютъризацията на албанския език от езиковедска гледна точка.

1. Електронна версия на албанския тълковен речник

Електронната версия на Албанският тълковен речник следва изцяло първото му печатно издание от 1980 г., Fjalori i Gjuhës së Sotme Shqipe, известен със съкращението FGJSSH. В този смисъл представлява описателен нормативен речник на стандартния албански език, утвърден през 1972 г. Състои се от около 40 000 заглавни думи. Практическият ефект от възможността да бъде инсталиран на всеки компютър е безспорна за всеки ползвател.  Не по-малко важна в случая е научната лексикографска перспектива. Обществените промени, огромните емигрантски потоци от албанскоговорящите територии и вълните от технически новости също вече са сложили отпечатък върху лексиката, което най-бързо може да бъде отразено именно в дигитална форма. На първо място трябва да се спомене деполитизиране на тълкуванията, включване на възприетите чуждици и термини, и, евентуално, на латинските наименования на флората и фауната. На второ място, за разлика от българския език, където дистанцията между езиковия стандарт и диалектите е достатъчно голяма и отдавна утвърдена, в албанския език само до преди трийсет години освен литературния вариант върху тоскийския диалект, който постепенно стана основа на стандарта, са функционирали и литературни варианти на гегийския диалект, както в част от Албания, така и в Косово и Македония. От тази гледна точка компютърният речник на езиковия стандарт става отправна точка за дигитализация на пълното лексикално богатство, подобно на многотомния Речник на българския език. Стъпка в това отношение е електронната версия на Речника на албанските диалекти в Македония с автор Кемал Мурати. На трето място е технологичната и методологична основа за разработка на двуезични речници, сред които на бъдещ албанско-български речник, който е все още в перспектива.

2. Електронна програма за усвояване на граматиката

Електронната програма за усвояване на албанската граматика се нарича „Кулата на албанския език”. Наименованието не е случайно, защото „кула” е името на типичната албанска къща от миналото, която прилича на умалена крепост. Албанската граматика е трудна за овладяване от чужденците, защото се състои от много правила и изключения. Сред най-проблемните са образуване на множествено число на съществителните, склонение на съчетанията от съществително+прилагателно име и спрежение на глаголите. Виртуалната „кула” е построена така, че от началната страница ползващият да може да „влезе” във всяка от изменяемите части на речта, да получи пълната граматическа информация за търсената от него дума, а също да си направи самопроверка, като попълни празните полета, а след това извика верния отговор. Програмата ще бъде от полза предимно за албанските ученици, голяма част от които живеят в чужбина с родителите си-емигранти и, макар да владеят разговорно родния си език, срещат обективни затруднения при усвояване на литературната норма. Програмата е и помощна част от образователната стратегия във време, когато статистиките отчитат увеличаване на броя на албанските ученици, които не завършват основно образование.

3. Локализация на Windows на албански език

Локализацията на Microsoft Windows XP на албански език е безспорно облекчение за използването на компютър от хора, които не владеят чужди езици. Основната трудност при този проект е не инженерна, а езиковедска – липсата на необходимите терминологични речници и най-вече на речник на термините в областта на информатиката. Успешната реализация на проекта означава, че едновременно е изработен и съответният терминологичен речник на албанския език, тъй като локализацията на Windows не е буквален превод, а преди всичко адаптация към албанската езикова и културна традиция, към граматичните правила и семантичните особености.

4. Компютърна програма за проверка на правописа AS 2.0

Компютърната програма за проверка на правописа, известна като електронен редактор, дава възможност за безболезнено повишаване на езиковата култура и за подобряване качеството на печатните и виртуални издания на албански език. В трудните икономически условия след 1991 г. длъжността „коректор” неусетно бе съкратена в много албански медии, а за съжаление очевидно отсъства и в някои от многото частни издателства. При разработката на електронния редактор са използвани всички съществуващи общи и специализирани речници на албанския език. Общото количество на словоформите, които се разпознават от албанския електронен редактор, са над един милион. Съществителните имена са над трийсет хиляди, без формите от падежните парадигми, а глаголите, които са около шест хиляди, съществуват с над петдесет хиляди форми, спрегнати в различните времена. Програмата включва към три хиляди антропонима и топонима от Албания и Косово. В инвентара му са инкорпорирани и около 2000 нови думи, обработени под ръководството на професор Емил Лафе за бъдещия общоалбански лексикографски фонд, като например от буквата „A”:

akciz/ë, -a f.sh. -a, -at (ek.); aktrim, -i m. (teat.); aktr/oj  jokal. -ova, -uar; amnor, -e mb.(gjeol.) shkëmbi amnor; anatem/ohem pës. -ova (u), -uar; anatem/oj kal. -ova, -uar; anatemuar (i,e); ankim/oj kal. -ova, -uar (drejt.) (bëj ankim në gjykatën e apelit); ankimohet pës.; ardhmëri, -a f.; autorizuar (i,e) mb.(edhe i emërzuar) etj.

Предложените правописни решения за тези лексеми са с нормативна стойност за албанския език, тъй като те не се срещат в други речници. Както беше споменато, албанският стандарт е приет сравнително скоро и поради това компютърният редактор упражнява по-подчертана социолингвистична функция, отколкото например в българския език, където проблемите, които решава, са предимно технически.

В настоящия момент основен двигател на дигитализацията на албанския език е Центърът за образование и напредък в Прищина, Косово (Qendra për Edukim dhe Përparim, QEP). Екипът, ръководен от Люлезим Шишани, се състои от компютърните специалисти Вехби Незири, Неджит Шаля, Дритон Шишани, Гани Лайчи и утвърдените езиковеди от Прищина и Тирана Емил Лафе, Фадил Рака, Шефкие Ислямай, Иса Байчинца, Енвер Хюса, Аделина Черпя и Илириан Мартири. Ето как изглежда графично тяхната десетгодишна стратегия, от която скоро можем да очакваме попълване на фонда на синонимите на албанския език:

 

 

 

В областта на компютърната лингвистика работят индивидуално и по различни проекти и други албански специалисти,  повечето от които в западни институти и центрове. Най-новите двуезични речници обикновено също предлагат електронна версия.

 Езиковите компютърни продукти и присъствието в интернет са вече задължителна част от комуникациите, от новите концепции за „научно пространство” и от потенциала за обогатяване на традицията и автентичните ценности. Разбира се зад тях стои преди всичко човешкият интелект, солидната научна подготовка, дългогодишният труд и зоркото око на истинския редактор.

 

Библиография:

 

Интернет страница на Центъра за образование и напредък: www.gjuha-shqipe.com

Fjalori i Gjuhës së Sotme Shqipe. Tiranë, 1980.

Lafe, E. Fjalë të reja. Ръкопис.

 

SUMMARY

 

Over the past year the Albanian language was endowed with four significant electronic tools: the Automatic Spell-Checker; the Albanian Explanatory Dictionary; the Localization of the Microsoft Software and the Language Teaching Software, symbolically named “The Albanian Tower”. The present article highlights some of the sociolinguistic and lexicographic aspects of these projects, including improvement of the quality of printed texts, effortless acquisition of the complicated spelling and grammar rules of the Albanian, and real prospects for the long desired full compilation of the Albanian lexical thesaurus.