|
Бард РУГОВА ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА МЛАДИТЕ В ПРИЩИНА Превод от албански Ивалена Танева
Bardh Rugova. Gjuha e fshehtë e të rinjve të Prishtinës. Në: Materialet e Seminarit XXII për Gjuhën, Letërsinë dhe Kulturën Shqiptare, Prishtinë, 2003
Прищина се простира в източната част на Косово и изобщо, в североизточната част на земите, в които се говори албански език. Тя е част от ареала на североизточния гегийски поддиалект. През XIX в. е имала 9000 жители, а преди II СВ – около 17000 души. Тоговашното население –главно албанско – вкъщи е говорило турски като майчин език. След Втората световна война Прищина става столица на Автономната Област Косово в границите на ФСРЮ. В този период се създава една миграция на населението Една голяма част от автохтонните жители са мигрирали в Турция, а градът е заселен с други провинциални жители на Косово. По този начин, в езиков аспект, Прищина се превръща в съвкупност от различни жаргони, главно на североизточния гегийски диалект. По това време Прищина като културен, бизнес, административен и образователен център продължава да се заселва от други селски жители. Днес е град с около 500 000 жители. Турският дълго време, днес по-рядко, е използван и като престижен език, а в определени ситуации и като таен, който двама говорещи употребяват, за да не ги разбират другите в една определена среда. Тайният говор на младежите в Прищина започнал да се предава, малко или много, по същото време, когато турският в града загубва своята роля на престижен език. Изследванията на обществените говори в албанския език са започнали по – рано. С помощта на литературата може да се каже, че още от 1942 г. Екрем Чабей има едно проучване на елементи от албанския, които са влезли в аргото на занаятчиите от Северна Гърция. Обаче като теория с анализ може да се счита статията на Кемал Хаджихасани „Обществените говори” , публикувана в списанието „Studime Filologjike” от 1964 г. В този труд Хаджихасани пише за „една група от говори и специални начини за комуникация, които са познати с различни имена според областите, обществените кръгове, професионалните групи, които ги използват. Той представя пурищкия като жаргон на зидарите в Опар (Корча), доганчки – на калайджиите в Бреждан, в Малешова и в Лимар, ловидарчкия – на шивачите в Калуд, Коникол, делипбечкия – на беладжиите в Тирана и др. Подобните говори в района (и в другите езици) са се появили в края на XIX в. Друго по-ново изследване е това на Марияна Юмери от XVIII Семинар по албански език, литература и култура през 1996 със заглавие „Младежкият жаргон на студентите през 90-те години”. Изследване на тайния език на младите в Прищина не е имало до днес. Сега за сега социолозите се примиряват, че много малко се знае за стратегиите нза говорене и комуникация, с които младите искат да образуват мебелировката на тяхното общество, да създадат аалтернативна действителност (субкултура) или да се състезават един с друг за престиж. По време на процеса на изучаващите трябва да се обърне определено внимание на предците, братята и сестрите, приятелите и определени институции, младите трябва да научат начина на поведение и изискванията на другите. Обаче, в различните видове общуване за младите е важно да изразяват себе си. Да бъдеш член на една група изисква едно определено ниво на обществени взаимодействия. Според обществото младите се учат да разграничат своята индивидуалност. Вътре в обществото често се създава един вид преходна лична идентичност, както я нарича Браун (1990). Комуникацията вътре в такива групи предлага случаи да се прилагат обществените възможности и се развиват ефективни стратегии за общуване с приятели и с други. Езикът играе една изключителна роля в определяне на обществената индивидуалност на младежа. По-нататък творчеството и играта с езика не са необикновени в такива общества. Тайният език на младите в Прищина е едно арго на младежите, младежки говор. Какво главно е младежки говор? В труда си от 1996 година Юмери твърди че младежкото арго може да се определи като „един вариант на говоримия език в малка или много широка и устойчива степен, но в отношения в групата на подрастващите и младите хора”. С други думи, това е един говор сред младите, които често се разграничават сред говорещите и които понякога не желаят да бъдат разбрани от другите. Естествено такъв говор не е достатъчен за да бъде специално жив език и младите също не го говорят през цялото време, а само в определени ситуации. Джошуа Фишман (1971) ни учи, че фактът, че двама индивида, които обикновено общуват на един определен език и преминават (включват) на друг на „език”, когато обсъждат определена тема, в действителност се извършва нормално използване на езика. Изборите, които стават при тези процеси, се опират на факта, че някои теми се третират „по-добре” в „един език”, отколкото в друг. Фишман е казал, че един код се свързва с една сфера повече отколкото друг код и че това зависи и от възрастта. Обаче, как може да се различи тайният език на младите в Прищина? Отново извикваме книгите на помощ и те ни припомнят четири термина: кант, сленг, арго и жаргон. Различните автори могат да отбелязват нюансите на различия при тяхното описание, но мнозинството се примирява, че тези думи наименуват нестандартните говори, използвани от определени групи главно обществени. Всички термини могат да се сгрешат един с друг и понякога няма забележими граници между тях. Авторите главно се съгласяват, че кантът е езикът на крадците, сленгът – неофициален говор с едно по-широко използване, жаргонът съдържа технически и професионални термини и докосва една класа, която претендира да бъде над другите докато аргото е един случай на жаргон, който е оставал предимно с една класа осъден като по-низш. Езикът в Прищина, въпреки че в своя речник има доста терминологични думи на шивачите, не се докосват до канта, защото е по-широк. Със своите относително нови традиции не може да се определи нито като жаргон, нито като арго. По-близък е до сленга, въпреки че не изпълнява пълните критерии, за да бъде определен като сленг. Сленгът не е таен. Тайните езици и езиците, създадени на основата на игрите с думи, не са непознати на света. Според Фромкин и други (2003) те се използват ту като означения, за да се различат като специална група, ту за удоволствие като в случая на елфите в трилогията „Властелинът на пръстените”, ту за да не позволи на другите да разберат за какво се говори. Тайният език на младите Прищина включва една определена група общество, която се различава от друтите на основата на един друг език, таен, развит от играта с думи. Този език има една по-бедна основа от думи – при тези изследвания са разграничени 243 единици, но те са достатъчни, да бъде различен и неразбираем за тези, които не искаш да те разберат. Синтаксисът, както е обичайно за другите езици, остава този идиолект на говорещия. Думите се създават с метатези, главно обръщайки лексиката, замествайки срички и създавайки подобни варианти по същия модел. Да вземем персонажа от „Модерно семейство”, който потвърждава, казвайки: „Op”, вместо да каже „Po”, казва „U llaka” вместо „ U kalla” и други. Или казва „ragica” за „cigare”’цигара’, „leqi” за „qeli” ‘килия’, но и „shapintozin” за „Pasha Zotin” ‘за бога’. Подобни жаргони има и в други езици и употребите на тайните говори могат да се реализират по различни начини. Родителите могат да говорят втори език, когато не желаят да бъдат разбрани от техните деца. Робите в Америка са създали един свой код, за да не бъдат разбрани от собствениците си. Един такъв език е така нареченият „кокни” в Англия. В този език или по-добре да се каже в тази игра на думи за една специфична дума се създава една двойка думи, които образуват рима с нея. Да вземем примера, че за стълби (stairs) се използва apple and pears (ябълка и круши). В английския същестува и един говор, наречен Pig Latin (свински латински). В този говор първият звук на думата се поставя в края, като накрая на думата след това се прилепя едно EJ. Тоест pig (прасе) става igpej. В бенгалския език (Фромкин и други, 2003) има една подобна игра с това произношение. В тази „игра” звуковете променят мястото си и bisri (грозен) се произнася sibri. Обаче, един такъв език е по-подобен и по-близък на така наречения шатровачки, таен език, създаден в Сараево, който преди е служил като lingua franka на рокерите и на младежите в бивша Югославия. Има вероятност шатровачкият да е имал един вид влияние в създаването на тайния говор на младите в Прищина, служейки за модел. Подобни говори, колкото и да принадлежат на самия албански, са споменати като тайни езици от Хаджихасани през 1964, при представяне на писмото на една студентка в Албания, изпратено до нейната приятелка. За изучаване на тайния език на младите в Прищина беше нужно едно социолингвистично проучване. Изследването е основано на „теренно проучване на градския език” през 1968 година, техниките, с които е направено излседване на езика на Детройт в САЩ. Поради характеристиките на тайния жаргон на младите в Прищина е направена една анкета, която включва в себе си социологическа част, но не и езикова. Анкетата има 33 въпроса, които са свързани с анкетирания, който предварително е потвърдил, че е запознат с тайния говор. В средата на въпросите е името на анкетирания, месторождение, дядо, баба, мястото, където е израсъл, училището, в което е учил, квартала, където живее, успех в училище, ситуациите, когато е говорил този език, а след анкетата е направено едно езиково интервю с участника, от което е събрана основата от думи, които се използват в този език. След интервютата няма фонетична транскрипция. Албанският език е с фонетичен правопис, а и тук, за този тип проучване вариантите не са важни. Анкетираните са главно мъже, различни възрасти, около 60-годишни, с различни професии, от различни обществени слоеве и с различни местожителства в Прищина. Както общуването изобщо, така и тайните езици са процес. Този процес обхваща създаването и използването на думите, на лексиката и на системата като цяло. Идиомите на тайните езици се създават от идентичните процеси, които влияят и в обикновената реч. Такива езици произтичат от субкултурата в обществото и създадените думи отразяват отношенията и идеите на членовете на тази определена група. В Прищина по-рано има опити да се създаде тайна комуникация и един от тези начини е общуване, в което след всяка сричка е прилепена сричката „ci”. Ако вземем „eja”, ще се превърне в „ecijaci”. Обаче тази комуникация няма голямо разпространение и влияние, както изглежда, защото речта е трудна за говорене и разбиране дори от тези които я използват. Основавайки се на интервютата, направени по време на изследването, първите създадени думи на тайния език на младите в Прищина се отнасят към 70-те години, по-точно, на втората половина на 70-те. Три са важните момента през тези години: 1. Става дума за време, когато се прави кодифициране на книжовния език и жителите на Прищина, както и на цяло Косово, след като са изучавали в училище гегийския вариант, започват да говорят на приетия нов стандартен език, като това не винаги им се удава леко. 2. Това е период, когато шатровачкият „идва на мода” в бившата ФСРЮ. 3. Това е време, когато след развитието на Университета в Прищина, градът като университетски център става новото сърце на младите, които идват от различни райони на Косово и други области на бившата Югославска държава. Първите създадени думи са, както бе споменато и по-горе, думи, които принадлежат на подземието, на престъпния свят, да вземем: cilimi (milici – милиция), luketa (kuleta – портмоне), jomshe (mshoj – букв.натиск), rapet (paret – парите), luketa (kuleta – portofoli). С времето се образувани нови термини, както и варианти на думите. Да вземем думата mёshoj в смисъла на фигуративното крада, която в началото е била направена jomsh, след това е превърната в shmoj и после в tomsh. В средата на анкетираните се открива, че повечето от тях познават и използват и трите варианта. Съществуват няколко теоретични обяснения на това: 1. Може би, както твърдят социолозите, създаването на тайните форми не е стандартен процес и в същото време в различните области могат да бъдат използвани две – три идентични форми в зависимост от „създателя”. 2. Може би думите започнали да губят своята секретност и имали нужда от една нова по-тайна форма. 3. Както твърди Хъдсън, за младите е наложително да се разграничат от ексмладите. Затова новото поколение желае да остави в наследство едно собствено творение, което се различава от по-ранните поколения. Така става, че днес броят на думите в тайния език на средите на младежите да бъде много по-малък от преди десет или двадесет години. Интервюираните тинейджъри казват, че използват друго общуване и че тайният език на Прищина не е вече толкова „як”. Попитани защо използват тайния говор на младите в Прищина, анкетираните дават различни отговори. Някои казват, че го използват когато не желаят да бъдат разбрани от другите (от възрастните и другите обществени групи). Някои казват, че го използват като нещо модно, но по-често отговорите са че е удоволствие, че е игра на думи, и като такава е и забавна. Фишман (1971) оценява, че говорещите на един език „създават навик”, при който да използват точно определен код, когато говорят за точно определени теми и това по няколко причини. Базирайки се на направените анкети, е събран един определен сбор от думи. Има 243 думи, които са достатъчни за едно тайно общуване. Главно това са улични думи. Има много фрази от престъпния свят, изрази на предпазливост и на комуникация между различните полове (e thupa, ia pyla, llica, tygjyrymi), след това изрази на подигравка, защото е лесно да се подиграваш на някого, който не разбира: lladupi, redepi, kyqi. Около 30 са директните изрази, думи, основно считани за „мръсни” и които някой се е сетил, че не е разумно да се отбелязват в Речника на Днешния Албански Език. В този жаргон не са открити думи, които са свързани са наркоманията, различни от сленга на тинейджърите, които означават думи като: трева, изпадам в транс, бели наркотици, кокаин и други. Как се създават думите на този таен говор? · Един от начините е обратното произнасяне на думи, и то главно на едносрични неизменяеми части на речта – esp (pse), op (po); · Могат да се създадат, като коренът се произнася на обратно и се запазва същия член: cilim-i (milic-i – полицай), или променяйки и него: lladup-i (budalla – глупак, в езика на Прищина budalla се произнася основно като jo budalla) · Могат да се създадат с обичайна метатеза: luketa – kuleta (портмоне) · Има случай на промяна на местата на сричките, но и различие на всеки един звук: tamuxhi – maxhupi · Има и случай на напълно необяснимо разбъркване: да вземем shapintozin за Pasha Zotin. Това накрая, според интервютата, са основните по-нови образувания. Много честа употреба е тази на изрази или други фрази, които почти са идиоматизирани: Ta ka yth, e kom llak, som se snob, riçke rome itaçi, som u leç;
След интервюто с личности, които познават този език, в едно интервю направено със студенти на Университета в Прищина, излиза, че по-голямата част на неприщинските студенти от предишни години не знаят нищо за този жаргон. Обаче, някои студенти от по-далечни години са чували за него и даже знаят някои думи. Тайният говор на младежите в Прищина започва да губи своята секретност в новите обществени условия на града и може да се изгуби и нуждата да се използва. Песни на група „Миньор” са пълни с думи от този език, докато героите на „Модерно семейство” са комични и за зрителите извън Прищина. Какво се случва обикновено с един език, който не е толкова таен? В социолингвистичната литература могат да се намерят няколко обяснения. Ако субкултурата има повече контакти с културата, в нашия случай със стандартния език, тя започва да си създава своя част. Или както се случва често с другите езици, думите съществуват кратко и изчезват съвсем. Второто е по-вероятно за тайния говор на младите в Прищина.
Библиография:
- Richard Hudson, “Sociolinguistika”, Dituria, Tiranë 2002 - J. A. Fishman, “The Relationship between Micro- and Macro-Sociolinguistics in the Study of Who Speaks What Language to Whom and When”, Sociolinguistics, Penguin Books, 1979 - V. Fromkin, R. Rodman, N. Hyams, “An Introduction to Language”, Heinle, Boston 2003 - Rexhep Ismajli, “Shqipja standarde pas tri dekadash”, Seminari Ndërkombetar për Gjuhën, Letërsinë dhe Kulturën Shqiptare (21), Prishtinë, 2003 - Marjana Ymeri, “Ligjërimi rinor i studentëve të viteve ’90…”, Seminari XVIII, Tiranë, 1996 - Qemal Haxhihasani, “Të folmet shoqnore”, Studime filologjike 1, Tiranë, 1964 - Qemal Haxhihasani, “Dogançja: E folmja shoqnore e zejtarëve shëtitës të rrethit të Përmetit dhe të Leskovikut”, Studime filologjike 2, Tiranë 1964 - R. Shuy, W. Wolfram, W. Riley, “Field Techniques in an Urban Language Study”, Washington, 1968 - J. Dunn, “The beginnings of social undertanding”, Oxford, 1988 - B. B. Brown, “The peer Group and Peer Cultures”, Cambridge, 1990 - Mary Bucholtz, “Word up: Social Meanings of Slang in Californian Youth Culture”, Language and Culture Symposyum 8, 2001
|