|
Бардюл
Демирай. Shqa в албанския
език (етнолингвистично изследване) Статията е представена на научната конференция, посветена на 50-год. на специалност „албанска филология”, Русия, Санкт-Петербургски държавен университет, септември 2007 Превод
от немски: Наталия Близнакова „Amici,
vi sono schiavo!“ (Carlo
Gondoni)
Статията ми, строго погледнато, се занимава със съкровената история на един от най-старите етноси в номенклатурата на албанската ономастика. Тук става въпрос за чуждото понятие на народностния изказ shqa,-u (мн.ч. shqe,-te), особено като обобщаващо понятие за “(южно-) славяни; хора, говорещи и пишещи на славянски език”, което действително все още се употребява в езика на ежедневието, но изглежда, че от средата на миналия век вече не е било вписвано в стандартните албански творби. Това пренебрегване на понятието най-напред може да бъде обосновано с това, че едно модерно, въздействащо чуждо наименование (интернационализъм), именно sllav м.р./прил., “славяни; хора, говорещи и пишещи на славянски език” – във всеки случай не за общия спектър на значението – вече се е установило в утвърдения писмен език и поради това се употребява и в говоримия. Освен това има привидно и още една етична причина, която мотивира съзнателното избягване на обичайни стандартни речници на албански език. Както е обичайно при народните чужди наименования, този етноним, особено в северните и източните покрайнини на компактното албанско жизнено пространство в западните и централни Балкани (Черна гора, Косово, Южна Сърбия, Северна и Западна Македония), според езиковата ситуация ще бъде, повече или по-малко, негативно възприет. Дали тази ситуация оправдава избягването на лексикално вписване, авторът тук не иска да вземе позиция. Ако се абстрахираме от всякакви предразсъдъци и съобразно задачата се посветим на тълкуването и употребата на този чужд термин заедно със съответните родствени термини в последователната област на разпространение на албански език, както и в историческите анклави на албанските диаспори, ще се натъкнем на Тезаурус (пълен речник в даден език) на териториално обусловени варианти на формите и нюанси на понятията, които осигуряват използването на този етникон като по-нататъшен опорен стълб в научното изследване на историята и етногенезата на албанците. Това е и нашето желание в тази статия: след кратко представяне на получените диалектоложки и литературни данни за разпространението и употребата на този етникон в албанските области, тук най-напред биват засегнати произходът (etymologie-origine), както и някои аспекти на промяната в значението на този етникон в албански език, за да отговорим най-накрая на въпроси за неговата съкровена история (etymologie-histoire des mots), което същевременно изисква тясна връзка с научното изследване на етногенезата на албанците и техните трайни контакти с южнославянските им съседи от ранното Средновековие. 2. Диалектно разпространение, употреба и родство 2.1. Езиковата ситуация в цялата област на разпространение на албанския език Нашият
етникон се среща почти навсякъде в областите на разпространение на албански, и
то в разнообразие от варианти на формите, което ни говори за някои диалектни
явления, предимно за развитието на консонантната група /Kl/, както и за съдбата на историческата
дължина на гласната в териториите на разпространение на албански; нека сравним:
NWG (катол.) shкja,-u ~ (мн.ч.) shkje,-t; NOG shka,-u ~ (мн.ч.) shkje,-t; SG (: ZG
+ С оглед на спектъра от значения shqa има функцията на: а) широко разпространен термин като единствено обобщаващо понятие на народното очертаване за “(южно-) славяни; хора, говорещи и пишещи на славянски език” най-често в колективно значение (KRISTOFORIDHI 1903 339; BASHKIMI 1909 424; Mann 1948 477, 494, 495); и b) малко разпространен термин
респ. регионално отнесен – особено в покрайнините на албанското жизнено
пространство – за обозначаване на съответния славянски съседен народ, като
напр. NWG “черногорци” (AHMETAJ 1996 282); NOG
(~ на север от Косово, Южна Сърбия) “сърби” наред с SG + NT “българи” (= македонци - B.D.)” ( с)
По-подробно проучване изисква предполагаемата употреба на думата в значението
“слуга, роб”, която се появява рядко, особено в поговорки и фразеологизми, нека
сравним: me mundo si shkiane e me duaj si vellane
“lett.affaticami come uno slao, e amami come un fratello, cioe: dammi pur lavoro e fatica, ma siimi sempre fratello;
cosi dice il cavallo al padrone fammi lavorare quanto vuoi, ma dammi da mangiare bene.” (LEOTTI 1937 1370); d) Една важна, тясно свързана
със славянското понятие за идентичност употреба на този етноним трябва да се
търси в областта на албанската, христианска терминология на народностния изказ,
където shqa обозначава
основно привържениците на славяно-православната църква (нека сравним BASHKIMI 424: “slavo scismatico”, наред
с <shkienii,-a>”Natione
slava e religione greco-scismatico”) , и специално – регионално отнесено
– привържениците на съответната автокефална славяноправославна църква, като
например “сръбско-православна”
(KRSTIC 1987 113: “pravoslavac, Srbin”), “българско-православна”(MANN 1948 494:”Bulgar, orthodox
Slav” и т.н.). Днес принадлежността към
религия/вероизповедание е довела до това, че народностни групи в Западна
Македония, говорещи два езика (напр. в планината Река/Западна Македония), които
употребяват албанския като lingua
materna, но въпреки това принадлежат към славянско-православната църква,
биват обозначени – във всеки случай не (винаги)
в отрицателен смисъл – като shqa. Последният компонент спечелва с всички
доказателства староалбанската писмена традиция в северния, римокатолически
ориентиран културен ареал, където след изминаващия 17-ти век shqa се появява основно като народно
обобщаващо понятие за “хора, пишещи и говорещи на славянски език”, нека сравним
например BOGDANI (1685 Te primite): |... veçe ju lutshë të
më shtampohej libri, ashtu qi kur të kthenje prej dheut sinë
të keshe nji qirī ndezunë në dorë, për të
ndritunë atë të vobek dhē t’Arbënit e të
Sherbīsë, i silli, e madhe pjesë flet arbënisht, tue
kjanunë dalunë dheut së Arbënit e mbiellë
Shẽjtënë Fē ndë dhē të Despotit: prashtu shkietë
për antonomasi Fēsë Katolike i thonë arbanaska vera.|11
Не липсва обаче – във връзка с видовете текстове – една негативна нагласа, където някога след езиковата ситуация до малоценността, чак до стриктното неприемане на други изповедания (= християнско православие) или религии(=ислям), езикът и етническа идентичност на вярвящите едва е взимана под внимание. Така например в KUVENDI I ARBËNIT (1706) където shqe, тоест схизматик, еретик и не на последно място неверник са обозначавани албаноговорящи вярващи православни. |….
qi tue ndiekunë kalendarin e zākonin e griqet, ndo të
shkievet, qesnë mbas shpine zākonin e kalendarin e Gërgurit
Papë …” (f. 30)12; |…
qi duoli prej së shkuemit e prej së përziemit me shkiētë
e me urumtë, e të mbānë festat sekundrëse zākoni
e esapi i Romësë.| (S. 31)13; |Veçe
asht zākoni i urumit, ndo t’ shkiaut me mos pagëzuem mbë
të madhe nevoje, veçe priftinit e tyne.> ... <Kinëse
të derremohet prej katolikish ajo punë, qi mizori i moçimi
pā pushuem ndë për gojë të shkievet
arrëtoj për të keq të shpirtit.| (S. 39)14; |Aspak
asht për t’u duruem zākoni i ndӯem me zānë për kumpār turit, ndo shkiētë|
... <Veçe shkiētë mbë të njefuni të
kësaj pune ecënë troqe – mboqe, tue prishunë
krushqīnë si i pelqen veti, jo tuk ep ligja.> (S. 40)15:
|Po të ruhen Barītë e
shpirtinavet për punë të kummetrīsë, ndë mos u
skandalizoft shkiau, qi asht skismatik, qi kā për zākon
me vum barra të randa travet e huoje, po me gishti të vetë s’do
me e luitunë.| (S. 45)16; pjeſſe flet
Arbeniſct, tue κjanune dalune ξeut ſe Arbenit, e mbille
Scenjtene Fee nde ξee te Deſpotit: praſtu
Schiete per antonomaſſi Feesse Cattoliche i ξξone
arbanaſca vera.> |Pr’ata
të pāfētë turit, heretikit, shkiētë,
urumtë e të skomunikuemit, qi tue kienë gjallë, as e
mbānë Kishënë për Amë e as Hyjin për
Atë, janë për të i larguem prej pushimit së vorrevet
…| (S. 88)17. Подреждането на албанско-говорящото население в четири религиозно ориентирани групи, а именно в shqa “славянско-православна”, наред с latin “римско-католическа”, turk “мюсюлманска”, grek “гръцко-православна”, през 19-ти век от различни гледни точни до такава степен обременило културно-етническата идентичност и националното съзнание на албанците, че премахването на религиозните компоненти от езиково-етническата културна матрица на албанската нация било обяснено като идеологическа цел в работната програма на албанското възрожденско движение. 2.1.1. Особеното място на
южнотоскийския диалектален ареал Точни данни за наличието на този етноним в южнотоскийския диалектален ареал (= Laisch und Camisch), където бихме могли да очакваме shqa в два основни варианта: ST-L *shqa респ. ST-C shkla, авторът до този момент не е открил. Получените данни за това отсъствие при запитването на информантите сочи, че shqa като чужд термин в този регион, който така и така не граничи със славянски периферни зони, почти не се употребява. Някогашната им употреба и без това може да с повече или по-малко сигурност да се установи на базата на някои производни думи с (само) преносно (т.е. негативно) значение. Така (L) *shqe(r)-; (C) *shkli- произлизат от една обща основа: а) пейоративното значение (C) shklire (негативно значение, обидна дума) за “жена, която извънбрачно или произволно има сексуални отношения с мъже; проститутка” (E. SADIKU - устно); и b) лексикалното значение при TASE (1941 174): shqerezonem: “загубвам честта си”; shqerezim “опозоряване, обезчестяване”. 2.2. Положението в албанската диаспора Подобна
ситуация (е) цари/яла и в историческата албанска диаспора, където почти
навсякъде shqa се вписва като
чуждо понятие. Така през 18-ти век остава записано и при албанците в Сирмиум <Schkje = плъх> (WINDISCH 1782 85) и
все още се употребява и днес в албаноговорящите поселения: а) във Хърватия
(Задар) shkjô,-au ~ (Pl.) shkê,-t “сърбин” (KRSTIĆ 1987 113),
б) в България (Мандрица)shkla / shqa,-u ~ (Pl.) shkle / shqe,-t „българин“ (SHUTERIQI
1965 167; SOKOLOVA 1983 39), в) в Украйна (Каракурт) shkla „българин“ Cognationis extendunt, ne erronea
Schismaticorum scandalizetur
infirmitas, alligare videantur onera gravia, & impotrabilia, digito autem
suo nolunt ea movere.> (Dipl.
Repr.) <Pr’ata te paafeete Turit, Heretichit, Schieete, Urumte, e te
fcomunicuemit, chi tue kiene gialle, as a mbaane Kifcene per Ame, e as Hoyjin
per Ate, jane per te i larguem prej pufcimit fe vorrevet...> - (лат.
оригинален текст) <Quapropter
Infideles, Heretici, Schismatici, publice excommunicati, qui viventes, nec
Ecclesiam Matrem, nec Deum habuerunt Patrem, ab Ecclesiastice sepulture
refrigerio…> 2.2.1. Особеното място на албанските анклави в Гърция и Южна Италия Езиковата ситуация в най-старата и досега позната албанска диаспора в Гърция и Южна Италия се представя отделно, защото тук става въпрос за друга, отклоняваща се от обичайната, употреба на това понятие. При арванитите в Гърция думата като етноним съхранява своята валидност; те обозначават с нея гръцките си съседи. Така MIKLOSISCH пише: “Трябва да прави впечатление, че албанезите от Гърция окачествяват гърците със същата дума.”, нека сравним: shkla,-u~ (мн.ч.) shkle,-te “(говорещ един език) грък; не-арванит” (SASSE 1991 107) наред със shklja и sklja (JOCHALAS 2002 615). При
арберешите в Южна Италия и Сицилия това понятие изглежда не съществува, но може
все пак – както в случая на южнотоксийския езиков ареал – да се счете за
безследно изчезнало, ако се изходи от това, че две различни, произлизащи от
една и съща основа *shkla-/shkle- производни думи все
още се появяват: арб. Ит. (Platten)
shklan прил. “хора,
неговорещи и разбиращи арбрешки език.”; както и (диал.) shklerisht наред със sklerisht наречие “неразбираем; на чужд език (т.е. на
език, различен от арбрешки)” (вж. долу пар. 2.3 .) 2.3.Лексикално родство Пейоратовното значение заедно с обичайния за етнонима род проявяват изключително отклоняващата се от обичайното коренна гласна /e/ или /i/, нека сравним: Пейоративни
значения: G
shkin,-a за “славянка, славянско-православна
жена” (JUNKU 1895 130: “greca scismatica>; TRUHELKA 1899 63 “православен”); shkine,-a
за (BASHIKIMI 1908 425; COCDIGNANO 1934 195: “donna slava di religione scismatica”; MANN 1948 481: „slav
girl or woman, Serb“), както и разширено арб. Кр. shkink,-a
за (KRSTIC 112: “srpkinja”) shqinke,-a за (KRISTOFORIDHI 1903 40; MANN 1948 496: “Slav girl or woman, ortodox woman, Bulgarian”), NT (dial.) shkirë,-a до
shqirë,-a; arb. бълг. shklirë,-a до shqirë,-a “българка”
(SHUTERIQI 1965 167; SOKOLOVA 1983 39), arb. укр. shklirë,-a “българка”.
Към това често и Ç shklirë “проститутка, остаряло девойка” (s. §
2.2.)
Абстрактно: G shkjenī,-a f.
(Bashkimi 1908 424: “Natione slava e religione greco scismatica>; WEIGAND 1914 83: “Slaventum;
Orthodoxie”; CORDIGNANO 1934 195: “gli slavi ortodossi” etc.); Това изграждане идва за обозначение на
различни славяни, населяващи вътрешни и външни региони на албанското жизнано
пространство: а) „Славония” NG. Shkieni,-a (BLANCUS 1635 33: <Illyris,
Schiavonia Schienia>; 144: <ſclauonia Schienia>); T. (= arb. It.)
Shqeri,-a (CHETTA 1763: <Schiavonia Schieria f.>); b) “Сърбия”:
Shkeni,-ja (MIKLOSICH 1870 33: <škenija Serbien>); c) “ България (+
Македония – B.D.)”: G. Shqeni,-a, T. Shqeri,-a (HAHN 1854 121: “Bulgarei”;
KRISTOFORIDHI 1903 340: “οἱ
Σκύθαι, οἱ Σλαῦοι, οἱ
Βούλγαροι”) до арб. бълг.
Shklerlik,-u „България“ (SHUTERIQI 1965 167); към това принадлежи без съмнение
и d) Shqeri,-a „област в Южна Албания между Përmet (западно) и Kolonja
(източно)„ (FESH 1985 1038). Адвербално изграждане a) “славянски”: NG shkinisht (JUNKU 1895
130: “alla slava”); shkienisht, shkjenisht
(TRUHELKA 1899 79 “slawisch, nashk”; BASHKIMI 1908 425: “alla slava”;
CORDIGNANO 1934 195); b) “българско”: G shqenisht до T shqerisht (HAHN 1854
121; (KRISTOFORIDHI 1903 340: “Σκυθστί,
Σλαυιστί,
Βουλγαριστί”); арб.
бълг. shklerisht „българско“ (SOKOLOVA 1983 39); c) “на сръбски”: shkinisht
(MANN 1948 481: “Serbian (or Slav) fashion”); d) “хърватско”: shkenisht
(TAGLIAVINI 1937 253: “in croato”; <A di škeništ? Sai il
croato?>); тук принадлежи също e) “гръцко; на гръцки” при арванитите в
Гърция: shklerisht(e) до sklerishte (JOCHALAS 2006 388: Di sklerisht? =
Ξέρεις
ελληνικά?; 2002 626: Aij di vetëm
shklerishte = Αυτός ξέρει
ελληνικά; Nashtinë i thomë
sklerishte = Τώρα τα λέµε
ελληνικά); и f) “на чужд език (= не
арбреш)” при арбрешите в Южна Италия:
shklerisht до sklerisht „в чужд език (= не арбреш)“ (s. unten F.
ALTIMARI und A. BELLUSCI - briefl.), както и израза (San Cosmo Albanese)
fλet lëtisht e shklerisht “(той/тя) говорещи напълно неразбираемо,
тоест не арбреш” (N. SCALDAFERRI – briefl.).
Деадвербативно: a) “славянски език”:
shkjenishte, shkienishte,-ja f. “Lingua slava” (BASHKIMI 1908 425; CORDIGNANO
1934 195); b) “български”: shqenishte (g.), shqerishte (t.) (KRISTOFORIDHI 1903
340: “ἡ
Σκυθική, ἡ
Βουλγαρική (γλῶσσα)”) Други
образувания: Запад-ZG shkinéshkë,-a f. “кокошка с черни пера”
(MURATI 1998 165); NG shkjenim,-i m. “Slav Orthodoxy; (fig.) slavery” до
shkjenoj v.
“enslave; work, exploit” (MANN 1948 481: mit Hinweis auf Mati LOGORECI – S.
Anm. 9). 3. Shqa през гледната точка на албанската етимология и етнолингвистика 3.1. Etimologie-origine(етимологичен произход): гр.виз. или срлат. заемка в албански? Извъндиалекталното разпространение на нашия етноним в широкия му спектър от значение заедно със съответните лексикални родства еднозначно посочва, че тук става въпрос за една стара (старинна) дума в албанското лексикално богатство. Чрез формалното сравнение на диалектално отнесените лексикални варианти непринудено достигаме до една обща изходна база: алб. */ kla- (<*/skla-/ ~ (мн.ч.) */ kle-/ <*/skle-/ <*/sklaw/ <*/sklaw-i/), която се извежда както от гр.виз Σκλάβος (~ мн.ч. Σκλάβοι: Miklosich 1870 33), така и от срлат. sclavus (мн.ч. sclavi: MEYER 1891 410) формално безупречно. В албанологията и Балканските изследвания разбира се следваме гросмайстора на албанската етимология, чиято теория за лат. заемки между впрочем може да се обоснове с това, че срлат. sclavus се схваща като извор на произхода на нововъзникналите романски езици на Балканите. При изследването на въпроса за произхода очевидно значение добива и пейоративното значение, което до момента не е било взето под внимание. Многообразието на доказаните диалектни варианти (вж. пар. 2.3) във всеки случай води началото си от една обща основа: алб. */sklawina/, което би могло да се обясни като непосредствена заемка от срлат. Sclavina. Както и отношенията на преглас в рамките на съществуващата парадигма от (ед.ч.) shqa ~ (мн.ч.) shqe , както и ротационният процес при образуването на пейоративното значения водят до последната фаза на латинското влияение върху албанския, което птиключва в отминаващия 6-ти век. Така абсолютната хронология на това състояние съответства с периода, когато южнославянските народности групи (лат. Sclavi<Sclaveni ~ гр.виз. Σκλαυηνοί Σκλαβηνοί; Σκλάβοι) чрез “завземане на земя” и доминиране на Балканите маркират огромен преломен момент, като смесват навсякъде езикоетническите и религиозните отношения на Балканския полуостров на ново. 3.2.Промяна на значението С оглед на наличния спектър от значения срлат. (< гр.виз.) влияние върху албанския език в един доста продължителен период от време не е било ефективно, още повече, че може да бъде гарантирано хронологично в тройно значение, а именно: а) роб като обощаващо понятие за привърженици на южнославянски народности групи (около 6-ти век); и заедно с това b) езичник вмисъл на нехристианин; Както и по-късно играта на думи с c) poб като “лице без права и собственост” (9-11.век). Всички тези три компонента с течение на времето повече или по-малко – в зависимост от промяната в социално-историческите и културно-религиозните отношения – са били подложени на промяна в значението в народния език. Така например някогашното значение на роб все повече губи значението си; все пак най-вероятно се е задържало до наши дни като реликтно понятие (пар. 2.1./с). Обобщаващото понятие за принадлежащ към (южно-)славянки корен се редува постоянно според езико-географското съседство и социално-историческите събития с чужди понятия за принадлежащ към черногорски, сръбски или българо-македонски корен, нека сравним: malazez, cerrnagor ~ serb ~ bu(ll)gar (вж. пар. 2.1./а). Някогашната употреба за езичник, която изместила по-старото понятие (i) pegere нечист (< църковно лат. paganus) от христианската терминология на албанския народен език, според конфесионната и религиозната принадлежност била изместена от shqa в значение езичник, еретик или схизматичен черногорец, българин респ. сърбин (пар. 2.1.b). Тази промяна в значението, която е документирана от 17-ти век в римско-католическата изразителна литература на северноалбанския културен ареал, сякаш е единствена по рода си в църковната терминология на христианските (балкански) страни. Останалите компоненти на значението във всеки случай биха могли да бъдат разледани като резултат от вътрешно-езиково развитие. В този случай впечатление прави това, че езикоетническият компонент “(южно-)славянски”: а) в югозападната част на албанския езиков ареал е изчезнал безследно (пар. 2.1.1.); респ. б) в албанската диаспора в Гърция е заменен с компонента “едноезичен грък, неарванит”; и б) в Южна Италия с “неарбереш”. 3.3.Etymologie-histoire(етимология) на пейор. понятие shqa в огледалото на историята на словото Дали това последно “необичайно” положение на нещата има нещо общо с това, че както албанците в югозападните покрайнини на тяхното жизнено пространство, така и албанскоговорящите народностни групи в историческата диаспора в Гърция (13-15-ти век) и Южна Италия (15-ти век) от дълго време, което не може да се установи по-подробно, не са поддържали директен контакт със заобикалящите ги (южно)славянски народностни групи? За да квалифицираме това като главна причина, просто можем да вземем отношение към днешната езикоетническа ситуация в съответните региони. Позитивният отговор може все пак да се разглежда само като частично решение на един общообхватен кръг от проблеми, който гласи: в каква степен се отразяват културно-етническите отношения между албанските и южнославянските народностни групи в историята на нашия етникон? Това определено е въпрос, който може да бъде решен за периода между първите албанско-славянски контакти на Балканите (може би от около 6-ти век) до първото доказателство за понятието shqa в албанската писмена традиция (BOGDANI 1985) само интердисзиплинарно респ. в работното поле на етнолингвистиката. Ако обобщим горните наблюдения за разпространението, употребата и родството на нашето понятие от тази перспектива (пар.2ff), то можем да установим повече пластове на народното понятие shqa. В този случай: А. в компактното албанско жизнено пространсто: а) с голяма и/или малка площ на разпространение, особено в периферията на албанския езиков ареал, става въпрос:
В. В албанската диаспора:
От горното изреждане най-напред можем да установим, че сред албанците в албанското жизнено пространство и/или в албанските езикови енклави, особено в Гърция и Южна Италия, понятието shqa се състои от куп признаци, характеризиращи идентичността, сред които: етническо-генетичен, езиков, религиозен, (етническо-) обичайно правен, както и (почти изчерпания в наши дни) социално-икономически признак. В играта с разнообразието на пространственото измерение тези признаци могат да олицетворяват различни културни ентитети, сред които: G + NT “(южно-)славянски” заедно с неговото подразделяне в NWG “черногорски”, NOG “сръбски” SG +NT “македоно-български”, освен това ST “неалбански”, (арб.гр.) “(еднозичен) гръцки/неарванитски” или (арб.ит.) “неарберешки”. Всеки
културно-етнически ентитет – както двете основни групирания А и В, разделени в
други шест групи (1 до 6) заедно със съответните подгрупи (а/б), могат да
докажат – се състои или от един признак, характеризиращ идентичността (т. 4/б,
5, 6), или притежава 2 или при това притежава допирни точни на два или повече
признака, всмисъл, че в крайна сметка може да бъде комплекс от признаци (т. 1,
2, 4/а). Същевременно това конституира купа признаци, от които се различават
албанците в тяхното компактно жизнено пространство на Балканите или
албанскоговорящите народностни групи в историческата диаспора. Така например се илюстрира в идеалния случай понятието shqa за албанците в цялото албанско езиково пространство (А/1-4) от комбинацията на следните признаци, характеризиращи идентичността, а именно: а) друг произход: “албански” ~ “славянски” b) език от друг произход: “албански” ~ “славянски” (в широкия смисъл на думата) c) друга вяра/вероизповедание: “римокатолически/албаноправославен/ислямски” ~ “славяноправославен” и тясно свързаните d) житейскии традиции и ценностни представи: “албански” ~ “славянски”, както и e) други културни традиции/писмена култура: “албански” ~ “славянски” f) общо/гранично житейско
пространство = ”съсед” Разяснения: - От този куп признаци могат да се класифицират други произход и език (т. а и b) като конституиращи признаци във времето и пространството. - Характеризиращия идентичността признак друга вяра/вероизповедание (т. с), е бил в пълния си вид само през еретико-славянското време на Балканите (до 9-ти век) (когато всички албанци са били християни); но и в южнославянско-христианското време е имало типични албански признаци (срв. BOGDAN 1685: <arbanasca vera>), а днес това противочение все още многократно налага опозицията римокатолически/албаноправославен/ислямски и славяноправославен. - Подобни изводи можем да направим и за т. d) и e) още повече, че в житейската традиция, ценностните представи и културното предаване на народната изразителност са последвали много допирни точни във времето и пространството. Изхождайки от доказаното лексикално родство и приемането на някогашните директни контакти, можем да категоризираме понятието shqa в южнотоскийския диалектален ареал. Второто групиране се отнася за ентитети (В/5-6), които от днешна гледна точка нямат никаква връзка с първото групиране (А/1-4). Tам става въпрос най-напред за прилагането на понятието shqa а) в една друга културно-етническа езикова местност и b) от албанскоговорящи народностни групи, които от 5 до 7 века не са поддържали (интензивни) контакти с компактното жизнено пространство на албанците. Тук трябва да се обърне внимание във всеки случай на редукцията на характеризиращите идентичността признаци, които илюстрират понятието shqa в двете диаспори. Така за арваните в Гърция и – изхождайки от съществуващото родство – за арберешите в Южна Италия понятието shqa окачествява основно едно лице: а) с език от
друг произход: “арванитски”/”ерберешки” ~ “(едноезичен) гръцки; неарванитски”
респ. “неарберешки” и така евентуално b) с друг произход: “арванит/арбереш” ~ “неарбанит” респ.
”неарбереш”. Тези два характеризиращи идентичността признаци всъщност имат същото значение и за останалата част от албанската диаспора (пар. 2.2.); освен това от антропологична гледна точка могат да бъдат разгледани като равностойни на двата най-важни признака на етническата културна матрица на албанците в компактното им жизнено пространство. Така те конституират – взависимост от пространството и времето – или в себе си, или в комбинация с други, характеризиращи идентичността признаци сумата от всички конституенти, които поставят наравно понятието shqa като езиково-етническо единство с понятието “неалбански” респ. го идентифицират като такова. 4. Извод От всичко
казано можем да направим следния извод. Диахронното проучване на понятието shqa през перспективите на етнолингвистика допринася за
разкриването на нови познания върху отражението на етнолингвистичната култура,
която южнославянските преселници са донесли
през 6 век, и те продължително – в хода на Средновековието – при
изграждането на новия (южнославянски) етногенезис на Балканите са продължили да
развиват. Изграждането на албанския етногенезис по време на застрашената
културно етническа промяна в източните и централните Балкани билo обаче вече приключено и било развито oчевидно освен като лингво-етническо единство и религиозна
принадлежност и като друг белег за идентичност. С оглед на лингво-етническата и религиозна разлика между албанците и южнославянските съседи употребата на етнонима shkla се схваща като обозначение за говорещ гръцки език / не арванит, при арванитите е Гърция и като не арбреш при арбрешите в Южна Италия, a понятието shqa между албанците поне за албанските преселения в Гърция и Пелопонес (през 13 век) e достигнал нов размер а именно „за друг”, който „не е албанец”. Библиография: Altimari,
F.: Alcuni etnici di origine albanese nei dialetti di Calabria, in: “Scripta
minora albanica”, aus der Serie: “Quaderni di Zjarri”, Rende 1994 (1992), S. 47-57. Buda,
A.: Etnogjeneza e popullit shqiptar në dritën e historisë, in:
“Konferenca Kombëtare për formimin e popullit shqiptar, të
gjuhës dhe të kulturës së tij“ (Tirana, 25 korrik 1982),
Tiranë 1988, S. 15-31. Curta,
F.: The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube
Region, C. 500–700. Cambridge 2001. Demiraj,
B.: Aktet e “Kuvendit të Arbënit” dhe rëndësia e tyre
në studimet albanologjike, in: “Das albanische Nationalkonzil 1703.
Kulturwisseschaftliche Tagung in seinem 300. Jubileum. München – 13.
September 2003” (Hrsg. B.Demiraj), Prishtinë 2004, S. 70 – 87. - “Shqiptar”,
in: “Seminari Ndërkombëtar për Gjuhën, Letërsinë
dhe Kulturën Shqiptare, Prishtinë 2005, S. 105 – 137. Demiraj, Sh.: Gramatikë historike e
gjuhës shqipe, Tiranë 1985. -Prejardhja e shqiptarëve nën
dritën e dëshmive të gjuhës shqipe, Tiranë 1999. Elsie,
R.: Histori e letërsisë shqiptare, Prishtinë 19972. Hahn, J. G. v.: Albanesische Studien, Bd. III, Jena 1854.
Gjinari, Jorgji: Dialektet e gjuhës shqipe. Tiranë1989. Ismajli, R.:
Gjuha shqipe e kuvendit të Arbënit (1706), Prishtinë 1985.
Ismajli, R.: Etni dhe modernitet, Prishtinë 1991. Jireček, K.: Albanien
in der Vergangenheit, in: “Illyrisch-albanische Forschungen.
Zusammëgestellt von Dr. Ludwig von Thallótzy”, Bd I, München -
Leipzig 1916, S. 68-93. Jochalas, T. Die Einwanderung der Albaner in
Griechenland, in: „Diss. Albanicae“ 17 [1971] 89-106. Korth, G. v.: Zur Etymologie
des Wortes ʺSlavusʺ (Sklave), in: ʺGlottaʺ 48
[1970] 145-53. Meyer, G.: Etymologisches Wörterbuch der albanesischen
Sprache, Straßburg 1891. Mihăescu, H.: La langue latine dans le
sud-est de lʹEurope. Bucureşti 1978. Miklosich, K: Die Slavischen
Elemente im Albanischen, Wien 1870. Orel, Vladimir: Albanian Etymological
Dictionary. Leiden – Boston – Köln 1998. Skok, Petar: Etimologijski
rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika, Bd. III. Zagreb 1973 -Slave et
albanais, in: Arh. Arb. Star. 2 [1924] 107-126. Svane, G.: Slavische
Lehnwörter im Albanischen, Aarhus 1992. Vasmer,
M.: Die gr. Lehnwörter im Serbo-Kroatischen, Berlin 1944. -Russisches
etymologisches Wörterbuch, Bd. I-III,Heidelberg 1953-8.
Vătăşescu, C.: Vocabolarul de origine latină din limba
albaneză în comparaţie cu româna, Bucureşti 1997.
Ylli, Xh.: Das slavische Lehngut im Albanischen, 1. Teil, aus der Serie: ʺSlavistische
Beiträgeʺ
Bd. 350, München 1997. Източници A. Албански източници: Ahmetaj, M.: Fjalor i
të folmeve shqiptare në Mal të Zi, Prishtinë 1996. -E folmja e Plavës dhe e Gucisë, Prishtinë
2002. Arbanas, Louis: Deutsch-Albanisches und Albanisch-deutsches
Wörterbuch. Wien – Leipzig 1912. Barić, H.: Rečnik srpskoga ili
hrvatskoga i arbanskoga jezika, Bd. I, Zagreb 1950. Cordignano, P. Fulvio:
Dizionario Albanese – Italiano e Italiano – Albanese (il nuovo “Jungg”), Parte
Albanese – Italiana. Milano 1934. Bashkimi-Shoq.: Fjaluer i Rii i
Shcypés. Përbâam Préie Shocniiét Bashkimit.
(Shkodër 19081)
Prishtinë 19782. Blanchus, Fr. (= Frang
Bardhi): Dictionarium latino-epiroticum, Romæ 1635. Bogdani,
P.: Cvnevs Prophetarum de Christo Salvatore Mvndi, et eivs Evangelica Veritate;
italice, et epirotice contexta; Et in duas Partes divisa a Petro Bogdano
macedone ..., Patavii MDCLXXXV. Chetta, N. (=
Nikollë Keta): Lessico italiano-albanese (ms. 1763). Fjalor enciklopedik
shqiptar, Tiranë 1985. Fjalori i gjuhës
shqipe, Tiranë 1954. Fjalor i gjuhës
shqipe, Tiranë 2006. Fjalor i
shqipes së sotme. Tiranë 20022 (1.
Aufl. 1984). Giordano, Emanuele: Fjalor i arbëreshëve të
Italisë - Dizionario degli albanesi dʹItalia. Bari 1963. Guagliata,
Z.: Dottrina e Kerscten Cardinàλit Bellarmino t’sciochnìet
Jesus, N’Rom 18562
(1. Aufl. 1845) Hahn, J. G.: Albanesische
Studien. Heft III (Beiträge zu einem albanesisch-deutschen Lexikon.
Wien 1854. Haxhillazi, P. – Ahmeti, S.B.: Fjalor i shqipes së Plavës
dhe të Gucisë, Tiranë 2004. Islami, S.: Matériel
linguistique des colonies albanaises d’Ucraine, SA 2 [1965] 165 – 187.
Jochalas, T.: EΥΒΟΙΑ. Τα
Aρβανίτικα,
Αθήνα 2002. -Ύδρα.
Λησµονηµένη
γλώσσα, Bd. I, Αθήνα
2006. Jungg, G.: Fialur i
voghel sccyp e ltinisct, Sckoder 1895. Kuvendi
i Arbënit: Conciλi Provintiaaλi o Cuvendi j Arbenit;
Mbelieξune nde viett gnai mije sctat cint e
tre ndene Clementit i Gnimiξietmi Pape Pretemaξit, Romæ, Typis
Sac. Congregationis de Propaganda Fide, Anno MDCCVI (Photostatische
Reproduktion: Prishtinë 20032). Kristoforidhi,
K: Fjalor shqip-greqisht, Tiranë 19612 (1.
Aufl. Athen 1903). Krstić,
K.: Rječnik Govora Zadarskih Arbanasa. Zadar 1987. Leotti,
Angelo: Dizionario Albanese-Italiano. Roma 1937. Mann S. E.: An Historical Albanian-English Dictionary, London
- New York - Toronto 1948. Murati, Q.: Fjalor i shqipes truallsore të
Maqedonisë, Tetovë 1998. -Fjalor i fjalëve të rralla
të përdorura në viset shqiptare të Maqedonisë, Shkup
2003. Mysliu, S. – Dauti, D.: Shqiptarët e Ukrainës.
Udhëpërshkrim dhe punime shkencore, Shkup 1996 Radoja, E.: Dotrinna e
Kerscten, n’Sckoder 1876. Reinhold, Th.: Noctes
pelasgicae, Athenis 1954 (Teil: Lexikon). Sasse,
H.-J.: Arvanitika, Die albanischen Sprachreste in Griechenland, Teil I.
Wiesbaden 1991. Shuteriqi, Dh.: Fjalorth
i të folmes shqipe të fshatit Mandricë, SF 2 [1965] 153 – 170. Sokolova, Bojka: Die
albanische Mundart von Mandrica, Berlin 1983. Tagliavini, C.:
L’albanese di Dalmazia. Firenze 1937. Tase, P.: Fjalorth i Ri.
Fjalë të rralla të përdoruna në jug të Shqipnis,
Tiranë 1941. Truhelka, Ć.: Deutsch –
albanisches Wörterbuch, Zagreb 1995 (Ms. 1899 - Hrsg. M. Ahmeti)
Weigand, G.: Albanesisch-deutsches und deusch-albanesisches Wörterbuch,
Leipzig 1914. Windisch, v.: Von den Klementinern in Sirmien, in: „Ungrisches
Magazin“, Bd. 2., Preßburg 1782. B. Други езици: Bartoli, M.: Das Dalmatische, 2 Bd.e, Wien 19061 (2. Aufl. 19732). |