Людмил Станков

 

Относно/по произхода на бройното числително име njëzet (20)

 

В Западна Европа има народи, в чиито езици се е запазил начинът на броене с основа числото 20. Счита се, че това е древна келто-галска бройна система, при която се брои по двайсет и се правят резки на групи по 20. Една резка – 20, две резки – 2 х 20, тоест 40 и т. н.

Ирландският език също е използвал в миналото такава бройна система: 40 (2 x 20), 60 (3 х 20) и 80 (4 х 20). Остатък от тази система е днешното ирландско бройно числително за 40 (2 x 20).

Шейсетична система са имали и норманите, както и датчаните – в по-малка степен. Този начин на броене е запазен и днес в баския, датския, бретонския, гаелския, уелския и френския език.

Книжовният френски език употребява двайсетична система при числата от 70 до 99. Нормативната форма за 70 е soixante-dix (60 + 10)          71 – soixante et onze (60 и 11). 80 е quatre-vingts (4 х 20), 90 е quatre-vingt-dix (4 х 20 + 10).

През Средновековието във Франция се е брояло vint e dis = 30 (20 + 10), deux vins = 40 (2 x 20), trois vins = 60 (3 x 20), quatre vins = 80 (4 x 20).

В старофренски 300 е било quinze-vingts (15 х 20).  40 е било изразявано като "две двадесетици", 60 като "три двадесетици", така че 53 е гласяло "две двадесетици и тринадесет" и т.н.

Днес френският език в Белгия,  Швейцария, САЩ (щат Луизиана), Канада (в историческата област Акадия - днешна провинция Ню Брансуик в източната част на страната),   Демократична Република Конго, Руанда и Бурунди употребява формата  septante/settante - за 70 (< лат. septuaginta), octante/huitante - за 80 (< лат. octoginta) и nonante - за деветдесет (< лат. nonaginta. (Руанда и Бурунди - бивши колонии на Белгия).

Горните форми се употребяват още и в някои източни райони на Франция. Явлението е познато и в южна Франция: гасконски - ueitanta (80), окситански - vuetanto (80).

Сегашната система на броене във Франция е приета окончателно през ХVІІ век.  Следва де се отбележи обаче, че формите septante/settante, octante и nonante са били посочени в официалните учебници, издадени във Франция през 1945 г., с оглед по-лесното усвояване на смятането от учениците в районите, в които посочените форми са били използвани.            

Двайсетична система на броене съществува и в съвременния грузински език: 30 (20 + 10), 40 (2 x 20),  60 (3 x 20), 80 (4 x 20).

Такава система са имали и древните маи.  

 

 

 

Начин на броене в Албания

 

Двайсетичната бройна система съществува (частично) и в албанския език – при 20 и 40. В албанския език 20 не е 2 х 10 (“dydhjetë”), както е в български, а njëzet - двадесет. 40 не е 4 х 10  (“katërdhjetë”), a dyzetë, тоест 2 х 20.  Днес zet не означава 20  не се възприема като отделна дума.

В някои северни албански говори се срещат и формите trezet – 60 (3 х 20), katërdhetë – 40 (4 x 10), katërzet – 80 (4 х 20). Тези форми обаче не са нормативни.

Така е и при арбърешите в Южна Италия - 60 е trezet (3 х 20), 80 е katërzet (4 х 20).

Авторитетният албански езиковед Екрем Чабей (Eqrem Çabej. Studime etimologjike në fushë të shqipes. Vëllimi VII (S – ZH). Akademia e Shkencave e Shqiperisë, Tiranë, 2006) посочва, че редица известни европейски учени в лицето на Август Пот, Франц Боп, Густав Майер, Карл  Бругман, Алоис Валде, Юлиус Покорни, Макс Васмер, Норберт Йокъл, Хенрик Барич, Йохан Хофман, Вацлав Цимоховски и др. са търсили произхода на njëzet в индоевропейската дума, означаваща 20: çati-h, vimçati-h – в староиндийски, vīsaiti – в авестийски, k’san – в арменски, είκοσι - в гръцки, viginti – в латински, fiche – в староирландски. Всички тези варианти са били разглеждани като произлезли от една основа * ui-kmti - „две десетици”

За zet се е считало, че произлиза от формата *g’anti или *k’mt, с промяна на k в z и m в e, като крайният звук t се запазва.

Екрем Чабей изтъква, че от фонетична гледна точка в албанския език не е потвърдена промяна от типа k’mt > zet.  Той счита, че въпросът за произхода на числителното име njëzet може да се реши на базата на приетия принцип в албанското езикознание, според който z в началото на някои албански думи от древен произход отразява  индоевропейското - i. По този начин zet, като  продължение на *ieuk-t, имаща първо значение „чифт, чифт от десетици, двойка десетици”, е представител на  индоевропейската дума *ieug, означаваща zgjedh/ë, -a - ярем в албанския език; iugan – в хетски, iuga - в староиндийски (ярем, чифт), ζυγόν - в гръцки (ζεύγνυμι – впрягам, връзвам, събирам в едно), iugum – в латински; juk - в готски.

(Бел. на автора: Освен ярем латинската дума iugum има и следните значения: хомот; иго; чифт запрегнати волове или коне; двойка - хора; кобилица на везни; две копия, забити в земята, свързани в горните крайща с трето копие, поставено напречно; победените врагове за били принуждавани да преминават през отвора с цел унижение.)

 

* реконструирана форма

Чабей подчертава, че *ieuk-t- представлява древно причастие с окончание на -t-. От фонетична гледна точка това причастие отговаря в най-голяма степен на гръцката дума ζευκτός -  „сложен в ярем, впрегнат, събран в едно”. Налице е асимилация на двойката съгласни kt в t. В резултат на подобна асимилация са и албанските думи natë – нощ (naktis – в литовски), tetë - осем, (оκτώ – в гръцки) и др.