Специалността “Балканистика” към Факултета по славянски филологии е създадена с решение на Академическия съвет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (протокол № 10/19.01.94). От 1994/95 учебна година в нея се обучават студенти по държавна поръчка с петгодишен срок на обучение, осигуряващ магистърска степен.
Специалисти-балканисти се подготвят в страни с традиционен интерес към езиците, литературите, културата и историята на балканските народи, а също в други български университети. Основна особеност на специалността в СУ “Св. Климент Охридски” е филологическата й насоченост. С названието “Балканистика” се обосновава връзката на специалността със съществуващите във двата филологически факултета на СУ направления: славистика, русистика, полонистика, бохемистика и др., в чиято основа са съответните филологии. Специалността е към катедрата по “Общо, индоевропейско и балканско езикознание”, ръководена от проф. Петя Асенова.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕЛИ

1. Комплексност
Въпреки че включва изучаването на исторически и филологически дисциплини, специалността е с много по-богато съдържание, както от балканското езикознание, така и от балканската история.
2. Интердисциплинарност
Обучението на студента прави връзка между две и повече научни дисциплини. Това се осъществява чрез въвеждане на двама научни ръководители по курсова или магистърска дипломна работа.
3. Практическа насоченост
Обучението дава възможност на студентите без допълнителна квалификация или с минимална професионална адаптация да бъде конкурентноспособен на трудовия пазар. Това важи особено са обучението по езиците, което включва освен основния курс и специализирани курсове с практическа насоченост.

УЧЕБНА ПРОГРАМА

На названието на специалността съответстват структурата, обемът на учебния план, обсъден и приет в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, от Факултетния съвет на Факултета по славянски филологии и от Академическия съвет на СУ “Св. Климент Охридски”. Петгодишният курс на специалността е с единна степен на обучение -магистърска.
Учебните програми обхващат дисциплини, преподавани в няколко факултета, в които те са одобрени в рамките на съответните основни специалности. С оглед на специалността “Балканистика” те са специално профилирани и координирани между съответните факултети.
Студентите се запознават с историята, материалната и духовна култура на балканския регион от античността до най-ново време. Те усвояват практически албански, гръцки и румънски език, както и литературите на балканските народи. Посочените съвременни езици се изучават постъпателно, с равен хорариум, като след приключване на трите курса от 540 часа, студентите имат право да изберат един от езиците за допълнителна квалификация в рамките на 60 часа. “Балканистика” е единствената дисциплина, в рамките на която се изучава албански език.

ПРИЕМ НА СТУДЕНТИ

Приемът на студенти се извършва с два писмени конкурсни изпити – по български език и литература и по история, които се провеждат в рамките на обявената кандидатстудентска сесия.
Студентите от други специалности и факултети, които изпълняват съответните изисквания, имат право да запишат “Балканистика” като равностойно второ висше образование паралелно с основната дисциплина.