|
Албанският лексикон на Евлия Челеби (1662) или какво трябва да знае един пътуващ дервиш в Албания
Robert Dankoff and
Robert
Elsie.Evliya Çelebi in Albania and adjacent regions www.albanianhistory.net www.elsie.de >my publications>books>96-2000
Подбор, превод и адаптация Мария Динчева Представен на Шестата национална студентска конференция по балканистика под надслов „Балканските култури и националната идентичност в условията на глобализация и регионализация”. Велико Търново, 2005.
1.Кой е Евлия Челеби
Евлия Челеби (1611-1684), псевдоним на дервиша Мехмед Цили, е син на златаря в двора на султана в Истанбул. Ясно изразеното му желание да пътува води началото си, както той сам споделя, от един сън, който го споходил на младини. По време на съня му се явил пророкът Мохамед. Вместо за закрила (турски şef‘at) той го помолил в своето вълнение за пътешествия (на турски şefāhat) От 1640 г. до 1676 г. Евлия Челеби пътува из Османската империя, както и из съседните страни като частно лице и по нареждане на по-висша инстанция. Сред местата които е посетил и описал са Истанбул, Кавказ, Близкия Изток, България, Влашко, Молдова, Зибенбюрген, Унгария, Виена, Сърбия, Хърватия, Босна, Далмация, Албания, Гърция, Русия, Мека, Египет и Судан. Пътеписите на Евлия Челеби са увековечени в неговото десеттомно произведение Seyahamane, което авторът написва или по-скоро диктува в късния период в Кайро. Някои части на Seyahamane изглеждат непълни, затова е напълно възможно да се предположи, че авторът е умрял преди да завърши работата по коригирането. Някои ранни ръкописи на Seyahamane за щастие са запазени до днес (тези в Истанбул, Виена, Лондон, Мюнхен, Базел и Манчестър). Seyahamane в по-голямата си част е публикувана в различни тиражи на турски, т.е. на днешния език в Турция. За съжаление обаче все още не притежаваме научно обосновано и надеждно издание на общите омански текстове, въпреки, че през миналото десетилетие се появиха няколко тома, сборник от частични издания под ръководството на Клаус Крайзер, Бамберг. Текстът, касаещ Албания, е издаден от канадския албанолог Робърт Елси съвместно с Робърт Данков от университета в Чикаго. Seyahamane съдържа изобилие от данни за културната история, фолклора и географията на посетените от Евлия Челеби страни. Произведението е от огромно значение за Албания през ХVІІ век и дава ценни данни за вътрешността й. Евлия Челеби посещава територията на днешна Албания три пъти, а също албаноговорящите области в югозападните части на Балканския полуостров. Най-много информация имаме за пътуването му през лятото на 1670 г. из Южна Албания. Тръгвайки от Корфу той посещава Делвина, Гирокастра, Тепелена, Скрапар, Берат, Канина, Влъора, Баштова, Дурес, Кавая, Печин, Елбасан, Струга, Охрид и Поградец, преди да се върне през Македония на Босфора (книга VІІІ, стр. 668-746 на печатното издание от 1928 г.). Неговите изненадващо подробни описания на градовете Берат и Елбасан потвърждават съществуването на високо развита източна култура в Албания, от която за съжаление са останали малко следи. Кратко обобщение на това пътуване е публикувано на немски от Франц Бабингер в неговото съчинение “ Пътуванията на Евлия Челеби в Албания” в “Доклад за семинара на ориенталски езици”, Берлин 33 (1930 г.). Други две негови пътувания из области с албанско население са най-общо казано не толкова добре увековечени и отчасти са малко объркващи, но те също изобилстват от информация. През 1660 г. Евлия Челеби пътува през Косово на връщане за Истанбул и посещава Митровица, Звечел, Прищина, Качаник и др. Две години по-късно, през 1662 г. Евлия Челеби посещава Северна Албания и Черна гора. По време на това пътуване посещава и Тирана, (Дазава - yt Tiran ), Лежа (Леш), Шкодра (Arnavid Skenderiyysi), Бушат (Buşaţlar), Подгорица (Podgoriç), Будва (Budiva), Бар (Bar), Улцин (Ülgün). Преди да се върне в Истанбул през северноалбанските Алпи и Дяковица (книга VІ, стр. 106-117 на печатно издание от 1900 г.). Пътуването през Северна Албания и Черна гора през 1662 г. е малко известно, защото конкретния откъс от ръкописа е много проблематичен и защото липсва съответен превод, а някои важни части от ръкописа просто са извадени. За албанологията нещастието е преди всичко липсата на абзаца, в който Евлия Челеби се занимава с албанския език. Именно тук авторът ни предлага една от 39-те бележки, от които се състои лексиконът на албанския език. Албанският лексикон на Евлия Челеби представлява рядък и изключително ценен принос към албанската лексикография и езикова история. Първият датиран и разбираем текст на албански - християнска формула при кръщене Unte pagheson premenit atit et birit et spertiti senit ‘Кръщавам те в името на Отца и сина и Светия дух’ е от 1462 г. От други текстове от това време на ранноалбанския могат да се споменат два: трудният за интерпретация текст Belliferhsh от 1405 г., ако в него изобщо става дума за албански и албанско–немския лексикон на рицаря Арнолд фон Харф от 1497 г. Този лексикон по съдържание е много подобен на този на Евлия Челеби. През ХVІ и ранния ХVІІ век излизат първите книги на албански език – на авторите Гьон Бузуку, Лука Матранга, Пиетър Буди, Франг Барди. Създаденият вероятно в Северна Албания - Шкодра или Бушат лексикон на Евлия Челеби от неговите пътувания през 1662 г. е от двоен интерес, защото да пръв път ни предлага събрани непристойни изрази от народния език. Въпреки, че албанците не употребяват толкова често груби изрази като своите южнославянски съседи, в техния език, както вероятно във всеки език има цяла палитра от вулгарности. Първият пример за подобен израз на албански имаме от 1483 г. и е открит в написана на латински пиеса “Еpirota“ на Томасо Мецо. През 1972 пиесата е публикувана от Людвиг Браун. Писмени примери за други груби изрази на албански до ХХ век са малко. Както Арнолд фон Харф, така и Евлия Челеби много се интересува от чужди езици по време на пътуванията си. Немското произведение предлага кратка лексика и примери от 31 нетурски езици и още толкова турски езици и диалекти. Неговата представа, способност и предпочитанието му за народна етимология са също толкова изразени, както и при Изидор от Севиля (560-636) хиляди години преди него. Робърт Данков го описва като “непоправим етимолог”. Добър пример за неговата фантазия дава долуописаното тълкуване на произхода на албанския народ “Що се касае до езика им, те всички говорят албански, който не прилича на никой друг език. Първоначално албанците били едно от племената от Qureysh в Мека, затова още употребяват някои арабски думи. Когато тези албански племена слезли от планините на Шкодра и Вльора се смесили с италианци и франки и създаде по времето на халифата на Омар език между арабски и франски. Тук ще обясним причините за това, а произхода на албанците другаде. Тук за езика на албанците може да се каже, че персите ги наричали ăr–nă-bûd (да няма позор) и хроникьорите го пишат така. Това е прекрасен език изговорен с пълно смирение и нежност, когато си говорят един с друг респект. Сигурно невярващите се представят за християни, но само защото испанците и венецианците настояват. Иначе са купчина безкнижни неверници и кучи синове, които точно като зороастрийците не знаят какво е “книга” и за последното събрание.”
2. Анализ на албанския лексикон:
Староалбански: 1. pőrtuni zoti новоалбански: - pёr tynёzote – “за бога”, дословно : за нашия бог 2. ne njё – “едно” 3. dű du - “две” 4. tiri tre - “ три” 5. qotra katёr – “ четири” 6. pens1 pesë – “пет’ 7. gâşt gjashtё - “ шест” 8. iştat алб. shtatё - седем 9. tet1 tetё – осем 10. nand1 nёntё – девет 11. dit dhjetё – десет 12. falemi műre falemi, burra - “ здрасти” Поздравът “tё falem” се употребява и днес от възрастните албанци. 13. aye şendoş enbahi А je shёndosh, a mbaheni? ‘Здрав ли сте, добре ли сте?’. Вторият глагол за разлика от първия е в учтива форма. По принцип е обичайна “ти” формата: a je shёndosh, a mbahesh? Или в учтива форма: a jeni shёndosh, a mbaheni? 14. mir nişt1ra nişe Mirë nde shtrasha - поздрав, употребяван се все още в района на Шкодра 15. miliserde Mirë se erdhe ‘Добре дошли’ 16. pala mizuni Të falem shumё ‘благодаря’ 17. buq bukë ‘хляб’ 18. uy ujë ‘вода’ 19. miş mish ‘месо’ 20. dele dele ‘овца’ 21. pul1 pulë ‘петел’ 22. baya mure Pa eja, burra ‘ела’ 23. a ha buq A ha bukё ‘ядеш ли хляб’ 24. qu qiye Ku qe? ‘къде беше?’ 25. miyalt mjaltё ‘мед’ 26.aqi te ki ti ke ‘имаш’ 27. nuku qam nuk kam ‘нямам’ 28. ruş rrush ‘грозде’ 29. aqi mebe teşin qurd aq mё ben, tё ikёn kryet ‘не ми пука’ 30. pőrtuni zoti nuqu qam aqi per tynёzot nuk kam aki 31. tamu t’ёma ‘майка’ 32. motra motёr ‘сестра’ 33. şoke shoqe ‘съпруга’ 34. hak niut ha mut ‘гледай си работата’ вулг. 35. tikifşat1 tamu te qifsha tet ame ‘да ти... майката’ вулг. 36. t1kifşat1 şoke te qifsha tet shoqe ‘да ... жена ти’ вулг. 37. t1 pirişte b1hund te pjerdhsha mbë hund ‘да ти сера на носа’ вулг. 38. t1kifşat1 bűt1 te qifsha ne bythe ‘да те ... отзад’ вулг. 39. ic q1v1rdim iç shkerdhyem- ‘махай ми се от очите’ вулг.
Обобщение:
Евлия Челеби е креативен автор и представя важен източник на информация за ежедневния живот в Албания през XVII век. Неговият някогашен турско-албански лексикон, който изготвя през 1662 г. по време на пътуването си в Шкодра, показва какво трябва да знае дервишът, когато пътува през земите на неверниците. Съвременните албанци в по-голямата си част разпознават и разбират думите и изразите от лексикона и те могат да бъдат използвани от чуждестранни посетители и днес със сигурен успех. Впрочем се напомня да бъдат предпазливи и внимателни. |