Професор д-р Живко Бояджиев – опит за творчески портрет по случай неговата седемдесетгодишнина

Професор д-р Живко Бояджиев безспорно днес е най-изтъкнатият български специалист по общо езикознание, получил признание и висока оценка за приносите си в България и извън нея. Юбилеят му е хубав повод да се представи обобщено научното му творчество пред неговите колеги, ученици и приятели, пред професионалната гилдия.

Живко Стефанов Бояджиев е роден на 14 април 1936 г. в София. Израснал в семейство с четири деца, у които родителите-интелигенти очевидно са възпитали, ако се съди по характера на нашия юбиляр, взискателност към самия себе си и към другите, почтеност и отговорност към труда. Живко Бояджиев е учил във Френския колеж в София до закриването му през 1948 г. Средното си образование е завършил през 1953 г., а френска филология - през 1958 г. в Софийския университет. (По-късно, вече асистент, завършва задочно и българска филология.) Даровити прояви в областта на езикознанието има още като студент, но след дипломирането си известно време е гимназиален учител по френски в Брезник (1958-1959), където му се налага да допълва нагрузката си с часове по физкултура и с ръководството на кръжок по авиомоделизъм (за последното притежава официално свидетелство). Работи известно време като коректор на френски език в Издателството за литература на чужди езици и преводач-говорител на френски език в Радио София (1959-1962). През 1962 г. след конкурс става редовен асистент в Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание на тогавашния Филологически факултет на СУ. През 1974 г. защищава кандидатската си (днес докторска) дисертация, през 1977 г. се хабилитира за доцент, през 1989 г. е избран за професор. Повече от 40 години Ж. Бояджиев владее студентската аудитория у нас и в чужбина. Титуляр е на основни езиковедски курсове в Софийския университет (Увод в общото езикознание, Увод в общото и романското езикознание, Социолингвистика, както и на спецкурсовете История на езикознанието, Актуални проблеми на езикознанието, Обща теория на граматичните категории); в Пловдивския университет (Увод в общото езикознание, История на езикознанието); в тогавашния филиал на СУ в Шумен (Увод в общото езикознание, История на езикознанието); в тогавашния филиал на СУ в Благоевград (Увод в общото езикознание); в Русенския технически университет (История на лингвистическите учения в Европа).

Като лектор по български език в Римския университет (1967-1970) чете лекционен курс по старобългарски език и история на българския език, а в Провансалския университет в Екс-ан-Прованс (1984-1987) – отделни лекции по синтактична стилистика и по теория на граматиката. По време на краткосрочните си специализации в Монреалския университет (1981, 1982, 1984) изнася отделни лекции по история на лингвистиката и по проблеми на синтаксиса; поредица от лекции по теория на граматичните категории и по балканска и българска антропонимия и топонимия. Гостува в Солунския университет с отделни лекции по проблеми на общото езикознание.

Днес млади (а вече и не толкова млади) български езиковеди споделят, че проф. Живко Бояджиев е първият, който с преподавателското си умение и съпричастност към плахите им научни опити ги е привлякъл към попрището на живота им.

Като университетски преподавател, в периода от 1977 г. до сега, Ж. Бояджиев е обнародвал университетски учебници по увод в общото езикознание и по увод в езикознанието, претърпели многократни издания, всяко следващо подобрено и допълнено. Той е автор и на първия учебник по увод в романското езикознание, написан на български език. Всички те са получили висока оценка у нас и в чужбина.

1. Основните научни интереси на Ж. Бояджиев са съсредоточени в следните изследователски области: 1. Общо езикознание; 2. История на езикознанието; 3. Съпоставително езикознание; 4. Романско езикознание; 5. Социолингвистика; 6. Обща теория на граматиката; 7. Граматична стилистика.

Във фокуса на няколко значими изследвания стои основният проблем на общото езикознание -  същността на езика като социално явление. Този проблем обединява по дух монографиите му върху две лингвистични школи с коренно противоположно тълкуване на същността на езика -  италианската неолингвистика (докторската му дисертация) и върху френската социологическа лингвистична школа (1991). На социалната същност на езика изцяло са посветени книгите му Езикът като обществено явление (1968) и Език и общество (1981).

1.1. Като поставя възгледите на неолингвистите в контекста на развитието на лингвистичната мисъл, Ж. Бояджиев ги оценява в съпоставка с тълкувания на основни за езикознанието въпроси (език и реч, език и мислене, езикови иновации, звукови закони и т.н.), които се различават от техните. В методологическо отношение е много важна критиката, която прави Ж. Бояджиев  на отношението на неолингвистиката към методите на изследване в езикознанието. Той обосновава идеята, че никой от изследователските методи не трябва да се универсализира; различните методи взаимно се допълват. Много полезно внушение за развитието на езикознанието по времето на универсализирането на генеративизма и трансформационната граматика. Ж. Бояджиев оценява справедливо и достойнствата на тази италианска школа – развитието на ареалния метод, привличането на вниманието върху естетическите функции на езика и т.н.

1.2. За да докаже обединяването във френската социологическа школа на кръг езиковеди, които никъде не са декларирали експлицитно своите теоретични схващания (особено А. Мейе), Ж. Бояджиев е трябвало не само да извлече тези идеи от изследванията им, но и да открие и докаже свързаността им с идеите за обществото на социолога Е. Дюркем. Във връзка с това Ж. Бояджиев разисква и един принципен за историята на езикознанието въпрос: отношението между философията и езикознанието. Теоретичните проблеми, които стоят в основата на френската социологическа школа (същност на езиковия знак, знаците в човешкото общество и знаците в животинския свят, система и структура на езика, език и реч, закони/тенденции на езиковия развой), са вградени в развитието на езикознанието до появата на школата и след нея, така че ясно проличава мястото и приносът й за изграждането на основните езиковедски концепции.

1.3. Към същия тематичен кръг се отнася и книгата на Ж. Бояджиев Портрети на именити езиковеди: Из историята на световната лингвистика (1997), панорама на най-изтъкнатите представители на основните лингвистични течения през ХІХ и ХХ в., като се започне от основателите на индоевропеистиката и сравнително-историческия метод Я. Грим, Р. Раск и Ф. Боп; от  въздействието на В. Вунт върху развитието на езиковедските идеи у нас или възприемането на изследванията на А. Мейе и Ж. Вандриес в българското езикознание от онова време; мине се през Казанската школа; през най-ярките фигури в американското езикознание Л. Блумфийлд и Е. Сапир, чиято свързаност с европейската езиковедска традиция е убедително доказана от Ж. Бояджиев; за да се стигне до портретите на забележителните синове на малка Дания В. Томсен, О. Йесперсен, Л. Йелмслев и до нашите съвременници Г. Ролфс и О. Соважо. Като български изследовател Ж. Бояджиев е приел очевидно за свой дълг да оцени мястото, което заема родният ни език в изследванията на А. Мейе и Ж. Вандриес, на М. Мюлер, на У. Д. Уитни.

1.3.1. Особено внимание в тази книга заслужава очеркът, посветен на Ф. дьо Сосюр, който е достоен за епохалното дело на швейцарския езиковед, създател на модерната лингвистика, чиято теория за езика определя пътя на езикознанието през последните десетилетия. Ж. Бояджиев е проследил от древността до съвременната епоха развитието на идеите, които са синтезирани в Сосюровото разбиране за същността на езика. Вещото тълкуване на схващанията на Ф. дьо Сосюр е придружено с разясняване на причините за нееднаквия им прием, обусловен от различието на езиковедската традиция в отделните страни. Значението на великия швейцарец е разкрито и чрез анализа на отношенията Сосюр – Ян Бодуен дьо Куртене / Сосюр – фон дер Габеленц. Заслужаващо място е намерил и въпросът за автентичността на Сосюровия “Курс по обща лингвистика”.

Наред с това, Ж. Бояджиев е инициатор за превеждането на български език и един от двамата преводачи на “Курса”, чието издание (“Наука и изкуство” 1992) е придружено от предговор и бележки с негово авторство. А както е прието в световната езиковедска колегия, обнародването на тази творба на Ф. дьо Сосюр е свидетелство за високото равнище на езикознанието в съответната страна. Преводът на български език на това забележително произведение бе високо оценен у нас и в чужбина.

Посочените постижения определят на Ж. Бояджиев достойно място сред сосюроведите в международен план, а у нас той е без съмнение най-добрият познавач на делото на Ф. дьо Сосюр.

Книгата на Ж. Бояджиев върху историята на лингвистичните учения получи наградата на Факултета по славянски филологии при СУ за най-добър езиковедски труд през 1998 г.

1.4. Приносите на Ж. Бояджиев в лингвистичната историография се допълват от неговите рецензии  и анотации (повече от 140!) – един несправедливо подценяван научен жанр, върху теоретични трудове, изследвания по общо езикознание, университетски учебници, специализирани и езикови речници и справочници, истории на отделни периоди в езикознанието и под. Свободното владеене на световните езици и високият професионализъм на техния автор правят достояние на езиковедската колегия у нас неизвестни и често недостъпни произведения на чуждестранното езикознание – това от една страна, а от друга, запознават чуждите специалисти с постиженията на българското, руското и въобще  славяноезичното езикознание чрез отзиви в специализираната чуждестранна периодика (предимно в Historiographia Linguistica).

Чрез своите дългогодишни проучвания върху многовековната история на езикознанието, чрез разработването на съществени проблеми, свързани с различните школи и направления в езикознанието, а също така и чрез своите спецкурсове по история на езикознанието, датиращи още от 70-те години на ХХ век, Ж. Бояджиев е допринесъл съществено за институционализирането на историята на езикознанието в България. Днес това е дисциплина, формираща магистърските програми на филолозите, учещи в СУ.

Двете книги на Ж. Бояджиев, посветени на най-съществената страна на езика – социалната,  са не само принос за общото езикознание. С широко познаване на най-новите постижения по тази проблематика в тях се анализират различни аспекти на отношението език и общество: въздействието на обществената среда върху езика, различните видове двуезичие и многоезичие, типовете езикови контакти, социалното разслоение и езикът (социолектите), развоят на детската реч (пионерско изследване по тема, която днес занимава немногобройни езиковедки).

Тези трудове поставят началото на по-целенасочените и трайни интереси към социолингвистиката у нас.

Ж. Бояджиев е титуляр на курса по социолингвистика, задължителна дисциплина за студентите по балканистика.

Трудовете на Ж. Бояджиев по общо езикознание и лингвистична историография, по социолингвистика са високо оценени в множество рецензии и анотации в наши и чужди авторитетни специализирани издания, на тях са се позовавали изтъкнати специалисти в съответните езиковедски области.

1.5. Ж. Бояджиев разработва успешно трудната проблематика на граматичните категории. Въз основа на богат доказателствен материал, извлечен от езици с различен произход и отнасящи се към  различни типове, той изяснява категорията число като логично развитие на по-общата категория количество и категорията род, логично развитие на по-конкретната категория клас. При това са установени особености (напр. при изразяване на числото), които могат да се смятат за универсални, и са постигнати обобщения, засягащи резултатите от познавателната дейност на човека.

1.6. Изследванията на Ж. Бояджиев по съпоставително езикознание засягат въпроси на синтаксиса и на стилистиката (обособените части, именните изречения) върху материал от български, руски, но особено от романските езици (италиански, френски, румънски), чийто вещ познавач е той, а също и автор на първия български Увод в романското езикознание (2000), претърпял второ (2002) и трето (2004) допълнено издание.

На приносите на Ж. Бояджиев по съпоставително езикознание се позовават наши и чужди изследователи.

 Обаче безспорно най-голямата заслуга на Ж. Бояджиев към развитието на съпоставителното езикознание в България е редактирането (като член на редколегията от 1984 г. и като главен редактор от 1991 г. до момента) на списанието на Софийския университет Съпоставително езикознание, което не само има международна редколегия, но и международен авторитет. Главният редактор не само “захранва” почти всеки брой със собствени приноси, но и насърчава с помощта си сътрудничещите автори, довежда до съвършенство техните текстове и поддържа научно равнище на изданието, което би правило чест на езикознанието на всяка страна.

1.7. В изследователската работа на Ж. Бояджиев в последните години се наблюдава дейност, която може да се назове “споделеното знание”. Широката му осведоменост в световната лингвистика намира израз в съставителството на тематични библиографии, непрекъснато обновявани и допълвани, в различни области на езикознанието: по увод в общото езикознание, по общо езикознание, лингвистична историография, сосюрознание, романско езикознание, по увод в сравнителното (индоевропейско) езикознание, по социолингвистика, върху езиците в света (вж. Библиография 1957-2005:ІХ). Едно непознато до сега у нас мащабно начинание.

През същия творчески период се появиха и статии, в които с омъдряло прозрение Живко Бояджиев се вглежда във философията на езикознанието: анализира интерпретацията на езикови въпроси в художествените произведения на автори от различни епохи, от различни национални литератури (вж. поредицата Писатели и езикознание в Съпоставително езикознание 2003, №1, 2004, №2, 2005, №1); размишлява върху развитието на езикознанието – плод на внезапни озарения ли е то или на натрупване на знания и дълга приемственост.

2. Авторитетът на специалиста и отговорното съпричастие към университетските дела на проф. Живко Бояджиев се оглеждат най-добре в безупречното ръководство на  Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание (1995-1999), на Факултета по славянски филологии като заместник-декан (1978-1983) и като декан (1989-1991) и член на Академичния съвет на Софийския университет. Проф. Живко Бояджиев беше винаги избраният с най-много гласове член на Факултетския съвет, колегата, чиято честност и принципност внушаваха доверие у всички нас. Да не забравяме, че той беше и заместник-директор на Международния летен семинар по български език и литература за чуждестранни българисти и слависти (1966, 1967, 1971, 1972), когато се изграждаха основите на тази институция, утвърждаваща престижа на българската славистика.

3. Живко Бояджиев успешно е представял българската наука с участието си в 20 международни езиковедски форума с доклади и изказвания (публикувани). (Вж. Библиография 1957-2005: VІІІ) и с членството си в престижни научни организации – Европейското лингвистично дружество; Лингвистичния кръг към Провансалския университет (1984-1988). Той е член на редакционните съвети на две световни езиковедски периодични издания: Library and Information Sources in Linguistics (поредица библиографски справочници на престижното издателство за езиковедска литература “John Benjamins”, Amsterdam / Philadelphia) от 1981 г. до днес; Historiographia Linguistica: International Journal for the History of the Language Sciences (Amsterdam / Philadelphia).

(Въпреки възприетата практика на това списание членовете на редакционния съвет да се подменят на всеки пет години, Ж. Бояджиев е несменяем от 1990 до днес. Списанието оказа особената чест на нашия учен да посвети на неговата 65-годишнина двойна книжка, 290 стр., №1-2 за 2001, с очерк за творческия му път от K. Koerner и подбрана библиография на трудовете му.)

Освен че е главен редактор на  сп. Съпоставително езикознание, Ж. Бояджиев е член на редакционната колегия на поредицата Чуждестранна лингвистика (1990-1993) на изд. “Наука и изкуство” (София), в която са обнародвани преводи на капитални трудове по езикознание на Е. Косериу (1990), Ф. дьо Сосюр (1992), Е. Бенвенист (1993).

4. Високо ценен учен в страната си и в чужбина, проф. Живко Бояджиев е носител на престижни международни и български награди: Почетна диплома от Международния биографичен център в Кеймбридж (Англия) за своя принос в общата лингвистика и университетското образование (Outstanding People of the 20^th Century); номиниран е за “Мъж на годината – 1997” от Американския биографски институт; удостоен е с Юбилеен медал на Софийския университет “Св. Климент Охридски” по случай стогодишнината на Университета.

Проф. Ж. Бояджиев е ярък представител на общото езикознание, чиито постижения са на най-доброто ниво на съвременното развитие на научната област в международни измерения. Той е първият, който поставя или укрепва основите на езиковедски дисциплини без традиция в България.

Строг, но завладяващ преподавател, коректен и сдържан колега, при всички професионални или житейски сблъсъци Живко Бояджиев тихо, но твърдо подкрепя правото дело. Нелепото и жалкото бива удостоено единствено с деликатната му ирония.

На прага на пълноценно изживените седемдесет години на проф. Живко Бояджиев (по-голямата част от които вероятно е прекарал сред студентите и колегите си в Университета, отколкото сред семейството си вкъщи) полагаме като дар пред взискателния му поглед на професионалист, редактор (и коректор) този сборник с езиковедски приноси, като се надяваме те да се окажат достойни за неговата ерудиция, заедно с най-хубавите си пожелания за здраве и добро разположение на духа. За да напише това, което вече си е намислил, за да открие това, което още не е измислил (а защо не и да помисли за една поредица Портрети на български езиковеди).

За много години и на добър час на нашия уважаван и обичан колега!

                                                                           Петя Асенова

София, 19.02.2006 г.