Eric P. Hamp. Studime krahasuese për shqipen. Përgatiti e redaktoi: Rexhep Ismajli. Përkthyen: Bardh Rugova, Rrahman Paçarizi, Shkumbin Minushi, Gazmend Bërlajolli, Besnik Pllana, Rexhep Ismajli. Prishtinë: Akademia e Shkencave dhe e Arteve e Kosovës, 2007. 436 стр. ISBN 978-9951-413-62-6
Eрик Хемп (р. 1920), професор в Чикагския университет, САЩ, е сред малкото компаративисти в областта на индоевропейското езикознание, които владеят и познават в детайли албанския език. Интересът му датира от началото на 50-те години на ХХ в., като през 1954 г. защитава в Харвардския университет докторската си дисертация, посветена на арбърешкия говор от Вакарица, Италия, която е издадена на английски и италиански през 1993 г. В областта на диалектологията от особено значение са проучванията на автора върху отдалечените албански диалекти и говори в Италия, Гърция и Черна гора. Подобна насоченост е мотивирана от архаизма и консервативността на езика в тези райони, което ги прави по-привлекателни и обещаващи при диахронни изследвания. Не е без значение и фактът, че през активния творчески период на Е. Хемп те са по-достъпни за чуждестранни теренни експедиции. Настоящето издание със заглавие „Сравнителни проучвания за албанския език” не е компактна монография на автора, а е част от системните усилия на редактора Реджеп Исмайли да направи достъпни на албански език и в едно книжно тяло, разпръснатите на различни езици в научната периодика по цял свят статии на Е. Хемп. Богатата библиография на американския учен се простира далеч извън албанологията, но в сборника са включени част от материалите, представляващи специален интерес именно за тази наука. Подборът им е фокусиран в четири направления: общи изследвания върху албанския език; проучвания на връзките между албанския език и останалите индоевропейски езици; сравнителни и исторически изследвания върху албанския език и конкретни етимологични анализи, които поставят по-широки проблеми. Сред заглавията трябва да споменем „Албански и месапийски език”, „Свидетелства за ларингалите в албанския”, „Ранни славянски влияния върху албанския”, „Тракийският, дакийският и албано-румънските паралели”, „Албанският и балтийският като ключове към тракийския”, етимологии на думи като vatra, hurda, strunga, а също аналитичен разбор на дифтонгите, описани от Бойка Соколова в единственото в съвременния период албанско село в България, Мандрица. Цитирани и задълбочено коментирани са също тези на българските езиковеди-индоевропеисти и палеобалканисти. В областта на терминологията Е. Хемп обособява „северозападни индоевропейски езици”, към които по ареален, а не генетичен принцип, принадлежат келтски, германски и др., а също така използва термина „прото-албаноидни” за множеството диалекти-езици от предроманския период. Специфичният принос на автора е обусловен както от теоретичните елементи и дискусии, произтичащи от американския структурализъм, които рядко са прилагани за албански език, така и от задълбочените му знания по славистика и романистика; палеобалканистика; келтология; арменски, хетски, токарски и индо-ирански езици. Книгата на Е. Хемп бе номинирана за престижната награда за най-добър албаноложки труд на специална конференция, организирана от Центъра по албанология в Тирана в последните дни на 2008 г. Представянето й бе съпроводено с обзорен реферат от самия автор, посветен на хипотезата за пряката родствена връзка между албанския с предхождащия го месапийски език и на новия доказателствен апарат в нейна подкрепа. Актуалният писмен и устен отговор на Е. Хемп на жизненоважния за албанологията въпрос относно произхода на албанския език може да бъде синтезиран в изречението: „Албанският език е наследник на илирийския”.
Автор: Русана Бейлери |