Исмаил Кадаре. СТУДЕНИТЕ ЦВЕТЯ НА МАРТ

 

Автор Р. Елси

Ismail Kadare. Lulet e ftohta të marsit. Roman. Tirana, Onufri, 2000. 180 f. ISBN 99927-45-03-7

Froides fleurs d’avril. Roman. Jusuf Vrioni, tr. Paris, Fayard, 221 p. ISN 2-213-60642-0

R. Elsie. World Literature Today 75.2 (spring 2001), p. 406-407

Превел от английски: Симона Петрова

 

Деветдесетте години бяха дейни и продуктивни в литературната кариера на Исмаил Кадаре. Сега, когато е с постоянно местоживеене в Париж, далече от хаотичните Балкани, той трябва да потвърди таланта си на международен писател без екзотичната политическа и етническа роля на албански писател в изгнание. През последните седем години той преиздаде почти всичките си работи в две впечатляващи деветтомни издания, едното на албански език, а другото на френски, с общо над  5 хиляди страници на всеки един от езиците. Само няколко младежки и политически ангажирани творби са били пропуснати. Въпреки това начинание, той намери време да предложи на читателите си нови творби в проза и с това да подхрани славата си.

Роден близо до гръцката граница, Исмаил Кадаре е от южната част на Албания. Това е район, който в Албания, противно на много други страни със северо-южно разделение, говори за по- напреднала, просперираща  и цивилизована част от страната. И все пак именно по-изостаналата, смея да кажа дори примитивна  култура на северните Албански планини, авторът пресъздава отново в последния си роман.

“Студените цветя на март”, озаглавена от неговия френски преводач като “Студените цветя на април”, напомня внезапно за един от по- ранните му романи, приветстван с шумни аплодисменти “Посърналият април” (“Broken April”, New York, 1990). Този път именно художникът Марк Гурабарди е изправен лице в лице с насилието и легендите на северното албанско общество в малко провинциално градче в планините. Въпреки че сюжетът има общо с “ Посърналият април ”,  той се развива не през 30-те години, а през 90-те, когато кръвните отмъщения са се появили отново в страната след 50 години подтискане по време на комунистическата диктатура.

В основата на романа “Студените цветя на март” е едно от правилата на кръвното отмъщение, както е кодифицирано в известния Канон на  Лек Дукагини. Отмъщението между семействата е било и се практикува като средство за упражняване на родова справедливост в обширни региони на Северна Албания и Косово. Зад кръвната семейна вражда стои принципа на “мъжката чест”, което значи, че един мъж не може да изчисти честта си докато той не постигне кръвно отмъщение за престъпление или посегателство над неговата чест. Отмъщенията обикновено се случват между фамилиите, но те могат също да намерят място в между родовете и могат да продължат десетилетия, дори след като началната причина за враждата е забравена. Убийството, извършено в знак на отмъщение, е обикновено осъществявано в зависимост от спецификата на обичаите и нормите и се смята за напълно оправдан от обществото. Убиецът трябва да информира семейството на жертвата си и да се увери, че тялото е транспортирано до дома му. Той трябва също да се погрижи пушката на жертвата да се върне на семейството й и, след уговорката за 24 часово примирие, той дори е очакван на погребението на жертвата си. Канонът първоначално изисквал убийството на самия убиец, но по- късно практиката била продължена, така че мъжката чест или кръв можела също да бъде “изчистена” с убийството на някой друг от мъжете роднини на убиеца.

Именно в тези рамки се развива една обикновена любовна история между художник и млада жена, докато обичаите на Севера не предлагат драматичен обрат в събитията. Албанските легенди също изиграват своята роля. В романа е вплетена литературната адаптация на Кадаре на приказката за девицата, която била принудена да се омъжи за змея.

“Студените цветя на март” или април е до голяма степен роман в традиционния стил на Кадаре. Това е комплексна творба с много възможности за интерпретация и преплитащи се теми, която ще бъде особено оценена от хората с интерес към културата и легендите на Северна Албания.