Въпреки че от едно десетилетие е смятан в Албания за изгряващ крупен писател, Бесник Мустафай излиза на международната сцена едва след закъснялата демокрация в страната. От тогава три от неговите творби в проза са преведени на френски: романът “Неповторимо лято” (Un été sans retour, Arles 1992)*, един сборник с лесно разбираеми политически есета, озаглавен “Албания между престъпления и миражи” (Entre crimes et mirages, L 'Albanie, Arles 1992) и една година по-късно “Жътварят на горещниците” (Les cigales de la canicule, Arles 1993). Последният роман фокусира вниманието върху разрушението, което яростната колективизация е причинила на албанското селячество по време на комунистическия период.

             Поразителната трагедия на скорошното минало на Албания все още силно тегне върху душата на Бесник Мустафай, така както би следвало да се отрази на всеки оцелял искрен писател. Мустафай е отбелязва: “Въпреки че аз самият никога не съм бил в затвора, неговата сянка ме е следвала навсякъде, така както всички албанци. Не е лесно за нас дори във времето на демокрацията да се отърсим от този обгърнал ни мрак”.

             “Малка затворническа сага”, третият преведен роман на Мустафай, е триптих върху темата за затвора в най-широк смисъл. Мустафай размишлява не само за физическото пребиваване в затвора или за някоя определена политическа система, а върху последиците от затварянето и на обществото, останало на свобода. В първата история, ситуирана в навечерието на века в Северна Албания, младият Омер Цаца си представя своя арестуван баща Осо като бунтовнически лидер и герой. Когато младежът и неговата майка накрая успяват да посетят затворника, те се натъкват на един окаян и разрошен старец, хленчещ и оплакващ съдбата си. Светът на Омер се сгромолясва. Във втората история, разглеждаща комунистическата диктатура, се сблъскваме със заключения в тъмница Лули, който е получил позволение да прекара една нощ със съпругата си Линда. Тайно той съзнава, че затворът е притъпил всичките му чувства и че тази интимност, емоционална и физическа, е непостижима цел.

            Основната тема на Мустафай е лишаването от свобода, но истинските затвори са второстепенно изобразени и рядко описани. Според самия автор, сега (б.пр. 1995) посланик във Франция: “Моят роман не акцентира върху някой определен затвор, а се занимава с политическото затваряне като система. В Албания за близо един век ние култивирахме национална традиция за политическо лишаване от свобода. Действително, това е единствената институция в страната, която оцеля непокътната, предавана от един режим на друг, от монархия към фашизъм и от фашизъм към комунизъм... Винаги съм бил изумен от приемствеността на лишаването от свобода и съм се стремял да проуча как всяко поколение го изживява. Успях да осъзная, че вечният призрак на затварянето като заплаха за индивида не е поощрило някаква доблест или открито неподчинение, а по-скоро е поставил основите на една школа за покорност, в която всички мои герои не са нищо повече освен жертви”.