Aлександър Зото. АНТОЛОГИЯ НА АЛБАНСКАТА ПОЕЗИЯ

 

Автор: Р. Елси

Alexandre Zotos, Anthologie de la poésie albanaise (La Polygraphe, Edition Comp'Act, Chambéry 1998).
R. Elsie. in: World Literature Today, Literary Quarterly of the University of Oklahoma, 72.3 (summer 1998), p. 662.

Превел от английски: Надежда Илиева

 

 

        След години търсене на екзотичните цветове на албанския стих и превеждайки ги на по-широко разбран език,  Александър Зото, професор в Университета Сент-Етиен, сега ни представя една от най-подробните и приятни антологии на албанската поезия, която се е появявала на някакъв език  (включително и албански) до на наши дни.

Зото, един от водещите френски преводачи от албански, е публикувал проза на Исмаил Кадаре и Дритъро Аголи, а също и няколко антологии на албанската литература, включително “Антология на албанската проза”, Париж, 1984; “Албанската поезия”, Стихосбирки 26, Лион, 1989; “Албански гласове в нощта”, Айрес 13, Сейнт Етиен, 1991. Настоящата стихосбирка, както и да бъде погледната, се явява върхово постижение на дългогодишното му посвещаване на една все още подценявана европейска култура.

В своите девет глави, “Антологията на албанската поезия”, предлага един изключително широк спектър на албанския стих от появата му до наши дни, включително уводен текст към всяка част и за всеки автор. Първата глава “В началото бяха хората” е посветена изключително на устната поезия (41 стихотворения) от Албания, Косово, южна Италия и Гърция, включително и героичните юнашки песни (këngë keshnikesh), исторически и легендарни стихотворения, емигрантски стихове за любов и за брак, народни балади при раждане и погребални песни.

Глава втора “Бащите предшественици” представя един добър подбор от ранно католически автори от XVII и XVIII  век: Пиетър Буди, Пиетър Богдани, Никола Бранкати и Юл Варибоба. Глава трета “Традицията на исляма” , фокусира вниманието върху така наречената ориенталска литература на бейтаджите (Bejtexhinj), чиито стихове, написани на арабски, са пропити от ориенталската традиция, е засега слабо оценявана в Албания : Незим Фракула, Хасан Зюко Камбери, Зенел Бастари, Мухамет Кючюку. По-тясно свързани с преобладаващата насока в албанската традиция са писателите на  националния Ренесанс от 19 век в четвърта глава: Йероним де Рада, Гаврил Рада Младши, Зеф Серембе и разбира се Наим Фрашери, който повечето албанци смятат за свой “национален поет”. Стиховете от ранния двайсти век  “В болките от незвисимостта” са представени в пета глава от класическите поети: Филип Широка, Андон Зако Чаюпи, Ндре Миеда, Герг Фища, Асдрени и Фан Ноли, а в глава шеста “Вълната на трийсетте години” от Али Аслани, Ласгуш Порадеци, Мигени, Петро Марко, Шевкет Мусарай и Вели Стафа.

Това което може да бъде наречено модерна албанска поезия е представено в седма глава “Към новата Албания” с работите на дълго преследваната Дора Лека, на Алекс Чачи, късният Арши Пипа, Марк Гуракучи и Лазар Силичи, а в глава осма “Чудесата на комунизма” с класическите поети от комунистическия период, сред които и някои политически затворници: Фатос Арапи, Дритъро Аголи, Дори Кириази, Исмаил Кадаре, Йорго Бляци, Фредерик Решпиа, Адем Истрефи, Ндоц Гетя, Ндоц Паплека, Джевахир Спахиу, Наташа Лако, Бардюл Лондо, Мойком Зечо, Рудолф Марку, Висар Жити, Агим Исаку, Илириан Жупа, Бесник Мустафай и Мимоза Ахмети.

Също така впечетляваща е и селекцията предложена в девета глава, “Извън границите”, на модерната албанска поезия, художествени произведения от извън самата Албания: изгнанниците Мартин Цамай, Вореа Уйко, Вангел Лека, Зеф Скиро ди Маджо, Кате Дзукаро и възхитителните поети от Косово и Македония: Есат Мекули, Енвер Гергеку, Мурат Исаку, Абдюлазис Ислями, Дин Мехмети, Фахредин Гунга, Азем Шкрели, Рахман Дебай, Али Подримя, Ресул Шабани, Агим Винца, Екрем Баша, Еди Шукриу, Сабри Хамити, Нехас Сопай, Шкълзен Халими и Даут Даути.

Това, което е особено забележително в една антология от такъв тип е, че поетите не са предсатвени както обикновено с едно или две стихотворения, а с по-съществен брой (средно пет), което позволява на читателя да оцени специфичния стил на всеки автор малко по-добре. Албанската поезия е разнообразна не само в своето историческо и географско развитие (Албания, Косово, Македония, южна Италия и диаспората), но и с претисненията и загрижеността на съвременните писатели. Това вродено разнообразие днес е станало доста видимо и прятно в новата реалистична антология на Зото.