Торстен Торас. ПРИСЪСТВИЕ НА БАЛКАНИСТИКАТА В ИНТЕРНЕТ

 

Торстен Торас. Присъствие на Балканистиката в Интернет. Пети студентски балканистични четения. СУ “Климент Охридски”, ФСлФ, София, 17-19 май 2004.

 

Идеята за темата ми дойде на ум преди няколко седмици, когато повторно тръгнах  да търся информация за още многото неясни неща около историята на Балканския полуостров през вековете на османското владичество. След половин ден вече имах известен резултат, макар и не  много обнадеждаващ. Но тук не става въпрос само за история, а за всичко останало свързано с познатия днес предмет. Добре е да се обърне внимание, че задачите в областта, не намаляват нито през последните 10 години от основаването на  «Балканистиката» в България, нито през седемдесетте и пет години изминали от публикацията на «Linguistique Balkanique» (1930) – първото сравнително съчинение на Кристиан Сандфелд (1873-1942), а да не забравяме и неговите предшественици от XIX. век, като Й. Е. Тунман (1741-1780), Г. Л. Дифенбах (1806-1883), Х. Шухарт (1842-1927) и.др.[1] Интересът към общите предмети (сравнително езикознание, културно-исторически изследвания, най-общо етнологически въпроси), занимавали лингвистите още през онзи далечен период  допринася в наши дни за развитието на различни центрове по Балканистика в целия свят. Тенденцията, която се налага в днешно време в глобален мащаб е за бърз обмен на информация посредством различни медии, като най-голям дял тук има Интернет. След около година обстоен преглед на всякакъв вид информация в Интернет пространството, касаеща разглеждания от мене предмет, аз достигнах до следните сайтове, съдържащи информация, която бих охарактеризирал като най-важна по отношение на Балканистиката – като се започне от предимствата и се премине към недостатъците:

• Centre for South-East European Studies (SCHOOL OF SLAVONIC AND EAST EUROPEAN STUDIES – University College London) –

http://www.ssees.ac.uk/seecent.htm

Страницата съдържа много детайлна информация за обучение по посочения предмет и разполага с много подробен линков сайт. Като недостатък тук може да се посочи липсата на информация за общи проекти на центъра, както и конкретна такава за предмета.

• Abteilung für Südosteuropäische Geschichte – Institut für Geschichte (Karl-Franzens-Universität Graz) –

http://www-gewi.kfunigraz.ac.at/suedost/

Институтът, ръководен от проф. Карл Касер, специалист по югоисточно европейска история и етнология, е представен с двуезичен англиско-немски домейн, който е много добре структориран,  но не дава, никаква друга информация освен за възможностите, които се предоставят на студентите от самият институт.

• Österreichisches Ost- und Südosteuropainstitut (Виена) – http://www.osi.ac.at/

Домейна на института е на четири езика: немски, руски, италянски и английски. Главните проблеми в института, ръководен от проф. др. Арнолд Супан, се разглеждат на базата на обществени, културни и научно-политически изследвания.

Тук бих искал да спомена друг един голям проект за изработването на един общ югоисточно-европейски езиков атлас под ръководството на учените Вилхелм Шалер и Андрей Н. Соболев, който проект носи заглавието «Kleiner Balkansprachatlas» или на рус. «Maлый диалектологический атлас балканских языков» http://staff-www.uni-marburg.de/~sobolev/kbsa/index.html (немски). За съжаление, ако човек не е пряко свързан с проекта, трудно би могъл да намери нужната информация.

Сайт, на който малко изненадващо попаднах, е сайта на местния институт за Балканистика: http://www.cl.bas.bg/Balkan-Studies/default.htm, с богата библиография и информация за съвременни проекти.

От една страна Балканистиката е намерила много последовадетели, които подробно и задълбочено се занимават с проблемите на предмета, но от друга страна трябва да се обърне внимание на разпръснатото положение на отделните центрове, което затруднява комуникацията между тях, в резултат на езикови и културни бариери. Ако си послужим с терминологията на бизнес средите, бихме могли да наречем този феномен липса на конкурентноспособност, а също и недостиг на маркетинга – два термина, които в съвременната свободна система на пазара водят до изчерпване на необходимите ресурси.

Следното, което ми хрумна, и на което госпожa Р. Бейлери (преподавателка по албански език в Софийския университет) ми обърна внимание бе уникалното незнание на всяка една от страните, както в Югоизточна Европа, така и на останалите европейски страни, за състоянието на другите страните от региона, което неминуемо води до създаването на представи, които обаче са изградени главно на базата на предразсъдъци. Така, когато преди няколко седмици разговаряхме с нея за нейния целенасочен и амбициозен проект, който представлява един домейн за албанската литература (www.albanian.dir.bg - сайта, в който сте в момента), тя ми разказа за заплашителните електронни писма, които преди известно време е билa получила. По същото време имах контакт с един колега, който в момента живее на квартира с един българин. Той ми разказа как, докато се приготвял да пътува за Румъния, съквартиранта му се оплакал, че там, меко казано, живеят само хора с ниска култура. Тук бих могъл да спомена и някои мои германски приятели, които в началото на моето следване ми напомниха за творбата на Карл Май «In den Schluchten des Balkan» (В долините на Балканите).

Тези, както и някои други недостатъци, които ще посоча по надолу – а може би и вие, уважаеми колеги, ще ми покажете някои – ме доведоха до решението да създам един общ интернетен портал съставен от горе посочените сайтове, а и не само, който да представя информация за предмета на Балканистиката и нейните задачи. Идеята ми е да се даде възможност на начинаещи студенти да ползват интернет като помощно средство през времето на тяхното следване.  Като пример мога да посоча програми, с които може да се слуша радио или да се глЕдат телевизионни канали излъчвани в изследваните страни, както и речници, карти и. др. Друг пример е така наречения «Борд» или дъска за директна информационна обмяна. И тъй като имам желанието да направя портала достъпен за всички интересуващи се, това ще започне да действа като бариерата на рoдните езици – проблем, който, без помощ от страна на съответните специалисти, не би било възможно да се разреши. Поради тази причина, отначало информацията в портала ще бъде задавана на немски, англйски и български език, като желанието ми е скоро след това този езиков диапазон да бъде разширен до всички езици говорени в посочения регион. В зависимост от реакциите на всички, които използват домейна, мисля, че бих могъл да свържа проекта и с по-подробна, научна информация и архив съдържащ такава касаеща различни видове научни рaботи, както и съвремна литература. Но това са още далечни перспективи, които трябва търпеливо да се обмислят и анализират. Като начало бих могъл да представя името на домейна, което е www.balkannet.de, който за съжаление на този етап съдържа несъществена информация, която предстои да бъде промeняна и обновявана многократно.  На  адрес bulgaria@balkannet.de може да се изпраща всичко от рода на така наречената продуктивна критика или всякакъв вид подкрепа, което считам за необходимо условие за постигането на поставените цели.

Крайната ми цел е да превърна домейна в източник на подробна информация и мотивационно средство, разкриващо широки перспективи пред онези решили да се занимават с Балканистика.

Преди да свършва с доклада си, бих искал  да посоча амбициозния проект на моите състуденти и преподаватели Х. Лудвих (по албански език) и К. Петрович (по сръбски език), носейки името «Zentrum für Kompetenz- und Kontaktmanagement» (Център за контакт и компетентно обслужване) http://www.zekuk.de/. Целта на Центъра е да посрeдничи на всички, които, повече или по-малко, проявяват интерес към Югоизточна европа и тяхното осигуряване с необходимата информация. Това включва и подготовката на информационни материали и обучение на място. Вече съществуват сериозни връзки с посолството на Сърбия и Черна гора, фондация Фридрих-Еберт, Interculture, разлиничи държавни институции (Thüringer Staatskanzlei, Industrie- & Handelskammer, Erfurter Bildungszentrum, Interculture, FSU Jena).

Най-сетне искам да използвам предоставената ми възможност да изкажа няколоко думи на благодарност към инициaторите на конференцията, които, без изключение, при пристигането ми в България преди девет месеца, ме приеха много радушно и ми помогнаха да се интегрирам бързо в университетския живот, както и за това, че ми дадоха възможност да участвам в този доклад. Времето прекарано тук бе много ползотворно за мен, като трябва да призная, че благодарение и на тях, успях да събера много нови идеи и впечатления. Благодаря за вниманието.