Авторът на книгата д-р Хекуран Бала е роден през 1950 г. в Тирана, филолог по образование и доктор по психология. Книгата, която е пред вас, съчетава познанията и опита му в тези две направления, като запознава с националната психология на албанците, така както са я пресъздали в творбите си колосите на албанската литература от първата половина на ХХ в. Герг Фища и Фаик Коница, а същевременно пречупена през съвременния мироглед и най-новата история на страната.

Герг Фища (1871-1940) и Фаик Коница (1875-1942) са непознати за българския читател имена.  Няма да е пресилено да кажем също, че цяло поколение албанци ги познава само по име, тъй като са били persona non grata в периода на диктатурата, въпреки огромния си принос за културния подем и духовното еманципиране на албанския народ. Житейската им съдба  е паралелна в историческото време, а също и творческата, която обхваща последния етап на албанското възраждане и първия период на независимостта. Герг Фища е гегиец [1] , католически свещеник, живял и творил в самата Албания. Фаик Коница е тоскиец [2] , православен, учил и работил в сърцето на Европа – Париж, Лондон, Брюксел, а по-късно в САЩ. За един чужденец първите две различия в произхода биха прозвучали диференциращо, но след като прочетат тази книга читателите ще се убедят, че албанците ги обединява националната принадлежност и езикът, подкрепени не с религиозна, а с историческа пропаганда.

Житейският път на Отец Герг Фища преминава в ежедневна непосредствена грижа за хората, на които е призван да служи. Той е един от стълбовете на католическия кръг в гр. Шкодра и основател на дружество  “Башкими”,  (Обединение). По време на Възраждането този кръг е свързан с умереното крило на движението Rilindje (Възраждане), който изразява интересите на по-богатата част от населението и си поставя основно културно-просветителски задачи. Шкодренският католически кръг издава две от най-авторитетните списания за времето, “Hylli i dritës” (1914-1944) и “Leka” (1929-1944),  като на техните страници се появяват първите сериозни научни изследвания в областта на естествените науки, историята, етнографията, филологията и история на литературата.  Герг Фища има личен принос за отварянето на първото албанско мъжко училище в гр. Шкодра през 1903 г. По-късно, през 1908 г. той ръководи Конгреса в Манастир (Битоля), свикан за приемане на единна албанска азбука. Одобрен е именно проектът на неговото дружество “Башкими”, който е официално в сила и до днес.

  Герг Фища е оставил голямо поетично наследство, което събрано в общ обем достига около 50 хиляди стиха. Безспорно най-известното му произведение е епическата поема на фолклорна основа “Планинска лахута” [3] , която черпи вдъхновение от албанската митология и разпоредбите на Канона на обичайното право, обвити в романтичен ореол. Поемата отразява живота на Северна Албания от 50-те години на ХІХ в. до Лондонската конференция през 1920 г. и в съответствие с духа на историческото време е пропита с духа на войнствения патриотизъм. Но истинския талант на творец се разкрива в лириката и драматургията му, които едва през последните години станаха достъпни за съвременния читател.

            Фаик Коница произхожда от богат феодален род, който има кръвна връзка с Али Паша Тепеленски. Западното образование разширява хоризонта му и го кара да търси в модерната цивилизация рационални идеи, чрез които да реализира личностните си и патриотични стремежи.  В Европа Коница издава на албански и френски език известното сп. “Аlbania” (1897-1909), което продължава да излиза в САЩ от 1929 до 1940 г. паралелно с в. “Dielli” (1909-1933), като те се превръщат в трибуна на националната литература. На страниците на своите издания Коница прави първите стъпки на албанската литературна критика, ръководен от мотото:  “...патриотизмът и писането са две различни неща. Един творец може да има и родолюбие и талант, може да няма нито едното, нито другото, а може да притежава и само едното от тях. Затова не можете да очаквате от мен да приема ipso facto,  че един патриот е и мислител, и литературен талант”. С подобна острота Коница реагира на всяка, неиздържана в духа на модерната цивилизация мисъл и именно това го откроява съществено от останалите възрожденци. Докато литературните символи на Възраждането издигат в култ добродетелите и достойнствата на албанците, Фаик Коница съзнателно отбягва ролята на просветител и народен учител, а критикува отрицателното в обществения и културния живот на нацията. Погледнат през тази призма, патриотичният му стремеж е надраснал времето и страната си, защото както точно формулира изследователят Вангел Коча още през 1942 г., в онзи период “Албания нямаше нужда от стрелец, а от учител и възпитател, какъвто той не можеше да стане”.

Литературното наследство на Фаик Коница не е голямо по обем, остават недовършени дори най-значимите му творби, но неговата сила е в новаторския подход. Албанската литература от този период се опира на няколко поетични върха и далновидният творец осъзнава, че тя не може да върви напред, ако не развива и други жанрове и преди всичко, ако не обръща внимание на формата, изразните средства и обработката на езика. Коница е първият, който въвежда естетиката като концепция в албанската литература, в неговите произведения за първи път срещаме есето, той разработва жанровете на литературния портрет и поетичната проза.

            Преводът на творбата е инициатива и дело на студентките от специалността “Балканистика” в СУ “Климент Охридски” Диана Петрова и Ралица Младенова. Изборът им произтича от желанието да представят другия така, както той вижда себе си и както оценява своите съседи, въпреки че в книгата има твърдения, които са спорни от историческа и демографска гледна точка. Преводачите са успели да се справят с предизвикателствата на текста, съдържащ големи по обем пасажи на гегийски диалект [4] , но най-оптимистичното е, че са осъзнали изходната позиция на балканиста, в основата на която е разбирането. Това е и личното ми послание към читателите на книгата. Когато се стремим да разбираме, това не означава да проумеем кой е прав и кой греши, а да научим какви са хората срещу нас, какво се опитват да кажат, какво е важно за тях, какво точно им се е случило, да заменим оценките и присъдите с искрено любопитство. Така, както не можем да очакваме от наш роднина, приятел или съсед да прилича изцяло на нас, така трябва да приемем, че различната култура формира свой уникален мироглед и реагира различно от нас на едни и същи стимули, събития и явления.

 

  д-р Русана Бейлери,
Преподавател по албанска литература в СУ “Климент Охридски”

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Към българския читател

Предговор

 

Глава І. Народ, индивид и народопсихология

1. Светът, народът и национализмът
2. Народ и индивид. Албанският народ
3. Необходимостта на индивида от социална комуникация
4. Ролята на индивидите о водачите в албанското общество
5. Въпросът за способността за обществена комуникация

 

Глава ІІ. Взаимоотношенията на албанския народ с други етноси

1. Взаимоотношенията на албанския народ с други малцинства и етнически групи вътре в страната
2. Взаимоотношенията на албанците с другите етноси
3. Взаимоотношения и конфликти и начини за тяхното разрешаване

 

Глава ІІІ. Национални стремежи, идеали и морални качества на албанския народ

1. Стремежите и мечтите на албанския народ за независимост
2. Копнежите на албанците за образование и култура, за напредък и развитие
3. Националните идеали, въплътени в героите от творбите на Фища и Коница

 

Глава ІV. Национални морални ценности на албанците

1. Бесата, вярност към дадената дума, гостоприемство
2. Обществените взаимоотношения при албанците
3. Семейни отношения. Уважение към родителите, възрастните и жената. Лични взаимоотношения

 

Глава V. Волитивните качества като елемент от личността на албанците

1. Външен вид на албанците
2. Албански характер – основни черти.
3. Волитивните и емоционални особености на албанския характер.
4. Албанската интелигентност