Проф. д-р Стефан Карастоянов:

Решаването на статута на Косово ще промени социално-икономическата ситуация

Източник: Агенция Фокус, публикувано на 27.11.2007

Премиерата на книгата на проф. Стефан Карастоянов „Косово, геополитически анализ”, превод на албански език се проведе на 21.11.2007  в Посолството на Албания. Преди представянето Агенция “Фокус” разговаря с автора проф. Стефан Карастоянов.

Фокус: Проф. Карастоянов, книгата Ви "Косово-геополитически анализ" ще бъде представена на албански език тази вечер. Какво ще бъде основното послание, което ще отправите с нея, когато я представяте?
Стефан Карастоянов: Основното послание, което съм се опитал да отправя към читателите, е, че в проблема с Косово, както във всички проблеми на Балканите, се преплитат национална митология, самоопределение, човешки права и териториално статукво. Около такива идеологеми се основават претенциите на повечето балкански страни. Те са взаимно противоречиви, често взаимно изключващи се. Затова компромисът между тях е неизбежен.
Фокус: До каква степен са ни нужни познанията по политическа география и геополитика, за да разбираме съвременните събития на Балканите?
Стефан Карастоянов: Българската наука през годините на тоталитаризма игнорира тази жизнено важна за всяка държава и нация научно-приложна сфера. Бяха ни наложени тесногръди виждания и догми, чужди на националните интереси и реалния свят. Политикогеографските изменения, осъществени в България и другите страни на Източна и Централна Европа, са обусловени от съществено преобразуване на икономическите, социалните и политическите им структури. Съвършено друга е политикогеографската им картина , политическия ландшафт в тези страни. Стана напълно възможно сериозно да се изследва политическата им география, политико-териториалната им организация и протичащите в тях политикогеографски процеси. Политическата география, заедно със сродните и геополитика и геостратегия, е интердисциплинна научно-приложна област на интерференция между география, политика, демография, социология, история, теология и други обществени и природни науки. Само това е достатъчно, за да кажем, че решаването на сериозните политикогеографски проблеми на Балканите изисква задълбочен геополитически анализ. Той трябва да отчита всички особености от исторически, географски, етноконфесионален, политически, социален и международноправен характер.Едва ли е необходимо да казвам, че външната политика на съвременна България е твърде далече от тази област на знанието. За съжаление.

Фокус: Много хора очакват около датата 10 декември 2007 г. едва ли не радикални събития, свързани с Косово. Вие какво очаквате ?
Стефан Карастоянов: Не очаквам точно на тази дата радикална промяна на геополитичаската ситуация в Косово. Едва ли, въпреки обявените намерения, новото правителство на Косово /вероятно оглавявано от Хашим Тачи/ ще се реши на такава стъпка. Смятам, че тройката посредници - САЩ, Русия и 27-те от ЕС, до последно ще търсят решение. Очаквам в близките дни към Косово и Сърбия да бъде отправено ново предложение от представителя на ЕС Волфганг Ишингер. Предложението е формулирано като "неутрално по отношение на статута". Трябва да призная, че съм умерен оптимист към приемането на това предложение от страна на Косово и Сърбия.
Фокус: Защо не беше решен досега въпросът с Косово и какви са последиците от това забавяне ?
Стефан Карастоянов: Основната причина са непримиримите позиции на сърбите и на косовските албанци. Тези позиции силно затрудниха опитите на международната общност да намери взаимно изгодно решение за двете страни. Самата международна общност не беше единна в позицията си за Косово. Зад Сърбия застанаха Русия и Китай, както и някои страни-членки на ЕС. Зад косовската позиция застават САЩ и по-голямата част от страните от ЕС. Продължавам да считам обаче, че позицията на Русия и примерно на Румъния и Кипър постепенно ще се променя /независимо, че доскоро Русия, считаше, че няма спешна нужда от решение на косовския въпрос/.
Фокус: Защо проблемът с Косово масово се коментира едва ли не -само от гледна точка на статута на областта? Това ли е по-важното или вътрешните проблеми, организираната престъпност, различните етноси в отделни региони в областта ?
Стефан Карастоянов: Без всякакво съмнение, статутът е от изключително значение за бъдещето на това геопространство. Силно се надявам с решаването на статута постепенно да бъдат решавани такива остри социални проблеми като масовата безработица, контрабандата на гориво и цигари и трафика на проститутки. Особено тежък е проблемът с трафика с наркотици. Организираната престъпност е един от каналите за финансиране на някои от политическите партии в Косово. Все по-често албанците казват на западните си покровители "дадохте ни свобода, но не и бъдеще".Това на практика означава, че несигурното настояще на Косово се отнася както за албанците, така и за косовските сърби. Затова решаването на статута на Косово коренно ще промени социално-икономическата й ситуация. Ще се създадат условия за бързото интегриране на Косово към европейските структури.
Фокус: Според Вас - има ли на Балканите конфликти, които нарочно се поддържат нерешени и такъв ли е проблемът с Косово?
Стефан Карастоянов: Версайската система от договори създаде условия за възникване на многобройни проблеми от етноконфесионален характер. Не бяха взети под внимание предложените от американския президент Удроу Уйлсън принципи при определянето на границите на държавите в Югоизточна Европа - примерно -принципа на национално самоопределение. Създадените граници в европейския югоизток заредиха с напрежение и несигурно бъдеще отношенията между балканските страни. Великите сили направиха всичко възможно Балканите да станат "барутния погреб на Европа". Голямата народностна и държавна раздробеност, наред с редица географски и политически фактори, има като пряк резултат общата политическа слабост на държавите от полуострова. Крахът на комунизма извади наяве скритите дотогава икономически и социални проблеми, както и натрупаните национални противоречия. В резултат се възроди един стар за Балканския полуостров проблем - национализмът. Той зае политическото пространство, опразнено от комунистическата идеология, и се възползва от трудностите на прехода и демократизацията на обществения живот, за да се прояви открито. Особено се изостриха националните и национално-териториалните противоречия в бивша Югославия. За един сравнително кратък исторически период на територията на бивша Югославия се водеха четири войни. Това беше истинска катастрофа за Балканите. Процесът на разпадане на Югославия започна през 1991 г. Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора се определиха като независими държави. Всички тези събития са следствие както на разпадането на биполярния геополитически ред, така и на острата криза, обхванала бивша Югославия. Сърбия стана вътрешноконтинентална страна с трудно решими вътрешно и външнодържавни проблеми. Освен в Косово напрежението нараства в Санджак и Войводина. Затова не може да се каже, че конфликтите нарочно не се решават, за да обслужват определени интереси на Великите сили. По-скоро Великите сили консумират негативите на политическото си поведение от Версай и Потсдам.
Фокус: Какви са възможните политики на България към Косово ?
Стефан Карастоянов: Като непосредствен съсед на Сърбия България задължително трябва да формира национална позиция по въпроса - какъв статут на Косово ще отговаря на интересите ни от гледна точка на идеята за регионална сигурност и стабилност на Балканите. Затова буди недоумение фактът, че българската външна политика на Балканите в началото на ХХІ век се основава на една инерция на мисленето и поведението, генетично свързана с панславизма и неговите рецидиви. И това става във време, когато България е член на НАТО и ЕС. В общественото съзнание най-често доминират тезите за Косово като за историческа светиня,"олтар на сръбската народна свяст" или"без съмнение историческото право е на страната на сърбите", " правото на земята" и т.н. От другата страна се поставя "правото на кръвта" или "демографското оръжие" на албанците. Към това трябва да прибавим внушаваното ни с години запазване на териториалната цялост на балканските страни. Не са малко и тези, които свързват събитията в Косово с ефекта на доминото. Върху такава елементарна схема се изгражда и съвременната българска външна политика на Балканите. Българският национален въпрос, българските национални интереси, защитата на българското население в южните части на Косово, според мен, предопределят и нашата позиция за незабавна независимост на Косово и бързо интегриране на Сърбия в европейските структури.

Агенция “Фокус” припомня:

Професор Стефан Карастоянов е ръководител на катедрата “Регионална и политическа география” в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Завършил е висше образование география в СУ, специализирал е в Московския университет “М.В.Ломоносов”.
Сред по-важните му публикации са:
Карастоянов, Ст. Политическа география, геополитика, геостратегия. С., Унив.изд. “Св.Кл.Охридски”, 2002.
Карастоянов, Ст. Балканите - политикогеографски анализи. География. Геополитика. Книга втора. С., УИ “Св.Кл.Охридски”, 2002.
Карастоянов, Ст. Чечения: политико-географска характеристика. С., УИ “Св.Кл.Охридски” , 2003.
Карастоянов, Ст. Косово. С., УИ “Св.Кл.Охридски”, 1999.
Карастоянов, Ст., П. Славейков. Регионална география на България (райони на планиране). С., Унив.изд., 2000, 75 с.
Karastoyanov, S., P. Slaveikov. Portreit of Regions. Vol.10. Bulgaria. Luxembourg, 2000.
Карастоянов, Ст. Политическата география и Българския национален въпрос. - Военен журнал, 1993, № 2, 13-20.
Карастоянов, Ст. Македония (етногеографски профил). - Военен журнал, 1994, № 2, 55-84.
Карастоянов, Ст., М. Русев. Оценка на съвременното геополитическо положение на България. - Военен журнал, 1998, № 1.
Карастоянов, Ст. Относно формирането на социално-икономическите райони за планиране на България. - В: Сб. доклади от научна конференция, Китен 2000. С., 2002, 66-70.