ТАНЦЪТ В БАЛКАНСКАТА ЛИТЕРАТУРА.
Студии.
Танцът в балканската литуратура. Студии.
София, Издателство “Балкани”, 2004, 224 стр.
ISBN 954-8353-96-2
Съставител и научна редакция Румяна Лъчезарова Станчева
Идея и композиция Нешка Туртанска
Автори: Нешка Туртанска, Румяна Л. Станчева, Антоанета Балчева, Ганчо Савов, Йорданка Бибина, Людмила Миндова, Нуруллах Четин, Русана Бейлери, Саня Велкова
Темата за танца в литературата – Румяна Л. Станчева
“Танцът в литературата понякога е само споменат и не е описан подробно. Литературата знае да си служи дори с внушението само на една дума.”
Замисълът
Проектът за тази книга се роди в началото на 2003 г. от срещата на една мисъл у двама души. Дългогодишната гимназиална учителка по литература г-жа Нешка Туртанска, автор на няколко книги, една от които е със заглавие Александрийка. Танцът в литературата (Враца, 1999), търсеше специалисти по балкански литератури, с които да сподели своите интереси и посети Института по балканистика при БАН. Там се запознахме. През същата година аз преподавах на студентите от СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Балканистика”, курс по сравнително балканско литературознание, придружен от упражнения по тематология – с материал за “Танца в балканските литератури”. Опитният учител с методологическата си подготовка съгласува идеята си с научните работници. Получихме морална подкрепа от Академичния кръг по сравнително литературознание. Повечето автори, които поканихме да участват в това проучване, са членове на тази асоциация, научни работници в БАН или университетски преподаватели. В процеса на работата се присъедини отзивчиво и един турски колега – литератор от Университета в Анкара.
Сравнителното литературознание и тематологията
Българското образование през вековете и до днес е отворено за чуждия свят. И все пак в някои области традиционната нагласа е много силна. Така в образованието по литература винаги се предвижда представянето на световната класика и на някои по-ярки творби на модерните литератури, които са част от “задължителната” личностна култура. В повечето случаи обаче обобщаващото понятие е “Западноевропейски литератури”. Много рядко (аз знам за три случая) се възприема по-точния, по-обемния и теоретично по-богат термин “Сравнително литературознание”, който се ползва в почти всички образователни системи по света. Защо да забравяме, че проф. Иван Д. Шишманов води курс и ръководи катедрата в Софийския университет по Сравнителна литературна история от 1911 до 1928 г., като полага основите на тази близка до Сравнителното литературознание научна област и създава богата традиция, че проф. Михаил Арнаудов също се интересува от “сравнителната метода” и че това е тенденция, която бихме могли да разширим? Конкретните балканистични сравнителни проучвания и на двамата учени стоят в основите на съвременната литературна и фолклористична балканистика.
В духа на Сравнителното литературознание като научна област, целта ни не е да сравняваме текстове, а много по-широката идея да се докоснем до ново знание за самите литератури, за често скрития диалог между тях. Този диалог може да се изрази чрез лично общуване между творците, може да бъде превод, критически отзив, може да търси основание в митологията, може да изучава литературната рецепция (възприемане), може да търси някаква обща тема.
Като избираме темата “Танцът в балканските литератури”, ние всъщност се насочваме към една специфична област на сравнителното литературознание – тематологията. Това е поход, който ще ни позволи да набележим литературни сходства извън границите на един език (основно изискване, за да говорим за сравнително литературознание) и без необходимост от синхронизиране във времето.
Проследяването на танца във всяка балканска литература ще ни даде богата основа за съпоставки. Предварително може да се каже, че тези съпоставки ще разграничат главно пет литературни подхода, които имат свои времеви граници и които условно можем да наречем – спонтанен, който съвпада с фолклорната все още съхранена в някаква степен ритуалност, романтичен, който се стреми да опише, за да съхрани фолклора, но и национално-романтичен, който се доближава до модерния и ползва фолклорния елемент като национално определящ и подчертаващ белег, модерния подход, който напълно подчинява фолклорната тема на целите на естетическото и формалното внушение и в наше време постмодерния възглед, който изгражда на основата на литературния канон нови прочити, съпоставки на значения, на форми и начини на изразяване.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Темата за танца в литературата – Румяна Л. Станчева
Албания
Въвеждащи думи. Кратък обзор на история на албанската литература – Русана Бейлери
Исмаил Кадаре – танцът като символ на албанския национален характер – Русана Бейлери
Ласгуш Порадеци – танцът като философска метафора – Русана Бейлери
Ернест Количи – танцът в контекста на европейските литературни тенденции през 30-те години на ХХ век – Русана Бейлери
Босна и Херцоговина
Общ преглед – Ганчо Савов
Исак Самоковлия – Ганчо Савов
Скендер Куленович – Ганчо Савов
Нусрет Идризович – Ганчо Савов
България
Поглед към историята на българското хоро – Нешка Туртанска
Сватбарското хоро и ръченицата в “Българи от старо време” от Любен Каравелов – Нешка Туртанска
“Луд гидия” и “Кървава песен” от Пенчо Славейков – възхвала и защита на танца – Нешка Туртанска
Всеки човек е една Лазарица – Йордан Радичков – Нешка Туртанска
Гърция
Встъпителни думи. Гръцкият език и история в контекста на общобалканското културно развитие ХVІІ – ХХ в. – Саня Велкова
Традиционният танц. Новогръцката литература – основни тенденции през ХІХ – ХХ в. – Саня Велкова
Одисеас Елитис – Саня Велкова
Никос Казандзакис – Саня Велкова
Република Македония
История, култура, литература и танц – Ганчо Савов
Миле Неделковски – Румяна Л. Станчева
Румъния
История, култура, литература и танц – Румяна Л. Станчева
Василе Александри – Румяна Л. Станчева
Ливиу Ребряну – Румяна Л. Станчева
Мирча Картареску – Румяна Л. Станчева
Словения
История, култура, литература и танц – Ганчо Савов
Йосип Юрич – Ганчо Савов
Нико Курет – Ганчо Савов
Драго Янчар – Ганчо Савов
Сърбия и Черна гора
Танцът в сръбската литература – Людмила Миндова
“Горски венец” от Петър Петрович Негош – Людмила Миндова
“Нечиста кръв” от Борислав Станкович – Людмила Миндова
Танцът и хипертекстът при Милорад Павич – Людмила Миндова
Турция
Кратък исторически преглед. Турската литература. Турската музика – Йорданка Бибина
Турският фолклорен танц. Танцът – ритуал и философия – Йорданка Бибина
Танцът в турската поезия – Нуррулах Четин (Превод Йорданка Бибина)
Танцът – хармонията на живота на Назъм Хикмет – Йорданка Бибина
Хърватия
Изкуството на танца в хърватската художествена словесност – Антоанета Балчева
Шишко Менчетич – Антоанета Балчева
Джоре Държич – Антоанета Балчева
Иван Гундулич – Антоанета Балчева
Вместо заключение – Три фрагмета за хорото – Нешка Туртанска
The Dance in Balkan Literatures (Abstract)