Република Албания се намира в западната част на Балканския полуостров между 39? 38’ и 42? 39’ северно от екватора и 19? 16’ и 21? 40’ източно от Гринуичкия меридиан. Общата й площ е 28 748 кв. км. Максималната дължина на страната в посока север-юг е около 320 км, а максималната й ширина в направлението изток-запад не надхвърля 150 км. Албанската държава не е променяла сериозно своите граници в рамките на съвременното си съществуване след обявяването на независимостта през 1912 г. и решението за възстановяването й през 1913 г.

За българите е интересен въпросът за манастира “Св. Наум” край Охридското езеро. Първоначално той е даден на Албания, впоследствие това решение е потвърдено, но през 1925 г. със съгласието на правителството в Тирана, манастирът с незначителна околна територия е предаден на Югославия и понастоящем е на територията на Република Македония.

От гледна точка на релефа в Албания се очертават четири основни района: Северен алпийски (т.нар. Албански Алпи), Централен планински, Южен планински и районът на Западните крайбрежни равнини. Характерно за релефа на Албания е наличието на вътрешни равнини, разположени между планинските масиви.

Албания е разположена в средиземноморската климатична зона, но силно разнообразният релеф и неговият преимуществено планински характер оказва съществено влияние, поради което в планинските области климатът е по-скоро континентален, докато в равнинните райони край морето е субтропичен. Метеорологичните условия и температурите се променят твърде често и много рязко за малката площ на страната. Ако трябва да се направи сравнение с България по температури и валежни показатели, изводът е, че в Албания е по-топло и вали много повече, отколкото у нас.

Столицата на Република Албания е град Тирана. Градът е сравнително нов, той възниква през ХVІІ в. в огромните владения на известната албанска фамилия Топтани. През 1920 г. по решение на националния конгрес в Люшня е определен за столица. На около 40 км. източно от столицата, на адриатическия бряг се намира вторият по големина албански град – Дуръс, известен в античността с името Дирахион, в българското средновековие като Драч, а и до днес като Дурацо. Градът е важен пристанищен център с внушителни и интересни исторически паметници, като античния амфитеатър.Град Шкодра, известна в миналото и под името Скутари, се намира на брега на едноименното езеро и е най-северният от големите албански градове. Смята се, че първото селище тук е възникнало като елемент от гръцката колонизация по Адриатическото крайбрежие около V в. пр. Хр., а от ІІІ в. пр. н.е. е център на илирийски племена. На юг от Дуръс по крайбрежието е разположен и друг важен пристанищен град – Вльора. Той е имал своите транспортни и търговски функции още през античността, когато е известен под наименованието Авлон, а в по-стари български издания се среща като Валона.

От антропологическа гледна точка албанците се отнасят към т.нар. адриатически тип. Широко разпространено е схващането, че етносът води началото си от древните илири, като върху формирането на албанската народност са оказвали влияние редица други фактори. Ако нещо е напълно сигурно, то е, че не съществуват никакви факти и данни, доказващи, че албанците са дошли тук от някъде другаде. Река Шкумбин, която днес практически разполовява албанската територия, от векове се е явявала граница между гегите (гегийци) и тоските (тоскийци), между северните и южните албанци. Различията между тях са съществували през столетията в някои особености на езика, в поминъка и бита, в материалната и духовната култура и в изповядваната религия. Гегийците на север още от средновековието са в лоното на католическата църква, докато тоските на юг са били православни и са изпитвали много по-силно влиянието на Византия, а в някои периоди – и на България и Сърбия. След турското нашествие голямя част от албанците са възприели исляма, но това в никакъв случай не деформира чувството им за народностна принадлежност. Именно този факт през Възраждането улеснява процесите на формиране на албанската нация. Живеещите в Албания обаче далеч не изчерпват числеността на албанците, почти половината от които се намират извън границите на родината си. Официално независимата албанска държава е обявена на 28.11.1912 г. При очертаването на албанските граници през 1913 г. извън тях остават територии, компактно населени с албанци. Става дума преди всичко за Косово, но и за някои райони в Западна Македония и Черна гора, както и за крайграничната област в Гърция, наричана обикновено Чамерия. Албанското население в Косово принадлежи към гегийската група, в Македония има гегийски и тоскийски райони, а изселилите се в Южна Италия (Калабрия и Сицилия) албанци през 15-17 в., които имат статута на малцинство, са основно тоскийци. Албанската диаспора е със свое присъствие и в редица други близки и далечни страни – Турция, Румъния, България, Египет, Аржентина, САЩ, Австралия.

Националният празник на страната е 28 ноември, Денят на Независимостта (от Османската империя).

Новата конституция е приета чрез общонароден референдум на 28 ноември 1998 г.

Химнът на страната “Около знамето обединени” (Rreth flamurit të perbashkuar) по стихове на известния албански поет Алекс Ставре Дренова (Асдрени) e връстник на албанската държава и никога не е променян.