АНЕКДОТИ ЗА НАСТРАДИН

 

412 anekdota për Nastradinin. Berat, Uegen, 1997.

Превод от албански: Гергана Димова

 

Настрадин Ходжа… Кой не го е чувал? Достатъчно е да произнесеш името му и най-намръщеното лице ще се усмихне. Той се надсмива на будалите, на пороците, на обществото, където управляват рушветчийското право и спекулативните сделки… Неговият смях е лек, далеч от възмущение или сарказъм.

 

Добре че камилата няма криле /анекдот 2/

 

Веднъж Настрадин назидателно рекъл “Мюсюлмани, бъдете благодарни на великия Господ, че не е дал криле на камилата, щото иначе покривите на къщите щяха да паднат на главите ни.”

 

Гласът на Настрадин /анекдот 4/

 

Веднъж Настрадин влязъл в банята. Случайно станало така, че в банята нямало хора и той започнал да си пее мотиви от песента “Каябашит”. Толкова много харесал гласа си, че си помислил: “Щом аз имам толкова хубав глас, защо да не дам възможност на мюсюлманите да ме слушат?” След това излязъл от банята и се качил на минарето. Било пладне, но Настрадин запял. Някой от долу му извикал: “Хей ти будала! Защо не крещиш у дома си? Още повече и с този толкова отвратителен глас?” Настрадин, навеждайки се от минарето, му отговорил: “Да ето, ако някой благотворител беше построил тук банята, ти би разбрал тогава колко хубав глас имам!”

 

От старата луна се правят звезди /анекдот 10/

 

Веднъж попитали Настрадин : “Когато излиза новата луна, какво правят със старата?” – “Режат я на малки парчета и правят звезди” – отговорил Настрадин.

 

Настрадин се пазари  /Анекдот 11/

 

Веднъж Настрадин купил на пазара девет яйца за едно акче, докато на едно друго място продавали десет яйца за едно акче. Когато го попитали: “Настрадин, защо правиш такъв пазар на загуба?” – той им отговорил: “То е едно и също, изгодата и загубата са брат и сестра, важното е приятелите ми да ме виждат, че правя търговия.”

 

Настрадин и мечката /Анекдот 302/

 

Веднъж Настрадин сякъл дърва в гората. Забелязал, че към него идва една голяма мечка и от страх се покачил на едно дърво: то било дива круша. Мечката дошла и се излегнала под дървото. Настрадин чакал, чакал, но мечката не се отдалечавала. Онази нощ луната светела силно и Настрадин наблюдавал всички движения на мечката. На края, обаче, тя се качила на дървото и започнала да яде круши. През цялото време, докато мечката се качвала нагоре търсейки зрели круши, Настрадин също се катерел нависоко и все по-нависоко и на края стигнал върха, а мечката се покатерила на един клон точно под него. Настрадин се побъркал от страх. Той мислел каква ужасна смърт го чака и затреперил като тополов лист. А мечката си гледала нейната работа – беряла си беряла круши, оглеждайки ги на светлината на луната. Ако крушите били зрели ги изяждала. Един път откъснала една круша почти на височината на устата на Настрадин, който бил зашеметен от ужас, мислейки че мечката му я да дава, той извикал “Аз не я ядох!” Чувайки този див крясък, стръвницата до тогава неподозираща за положението, от уплаха се изтърсила от дървото. Тежкото й тяло се наранило фатално на клоните, стоварвайки се шумно на земята. Бездиханна мечката останала просната на земята.

Сутринта Настрадин видял, че мечката била умряла. За да се увери, че наистина е умряла я побутнал с крак от дървото и като се убедил слязъл веднага на земята. За да си компенсира за страха , който изпитал през нощта, Настрадин си ушил дреха от кожата на мечката. След това вървейки гордо по градските улици пълни с хора, се усмихвал от време на време, докато слушал похвалите за собствената му смелост от устата на приятелите му.

 

Ами ако, не дай боже, в тази риза бях аз? /Анекдот 124/

 

Вятърът съборил на земята ризата на Настрадин, която била закачена на едно дърво. Настрадин казал: трябва да направим благодарствен курбан. Жена му го попитала за причината и Настрадин обяснил: “Ами ако, не дай боже, в тая риза бях аз?”

 

Анекдот 125

 

Веднъж Настрадин казал: “Мислех да ям сняг, но и на мен самия не ми харесва”

 

Не ми хареса това място и излязох /Анекдот 127/

 

Настрадин видял в лозето млади лози и попитал за какво служат. Отговорили му:  “Ние сеем тези лози, утре на тях ще има вкусно, прекрасно грозде”

Насрадин помислил малко и казал на лозарите “Скъпи мои, ще ме засадите и мен, да видим какви плодове ще родя”. Те се съгласили и го поставили до кръста в земята. А те застанали край едно дърво и яли хляб. Когато дошла пролетта, Настрадин умрял скоро от студ и глад. След  хиляди и хиляди усилия излязъл от земята и отишъл при лозарите. “Нима ти, Настрадин ефенди, не седя там?”, го попитали те. “Братя, да ви кажа право, не ми харесва мястото, там не можах да свикна изобщо”- казал Настрадин – “Затова излязох”

 

 

 

Анекдот 126

 

Питат Настрадин : “Защо се случва така, че когато дойде сутринта един заминава на една страна , а друг на друга страна?”. ”Ако искат да ходят само в една посока, – обяснява Настрадин – щеше да се наруши равновесието на света и светът щеше да се преобърне”

 

Какво да правиш жена ми заръча да изям пилето /Анекдот 271/

 

Веднъж докато Настрадин ядял едно печено пиле, дошъл негов приятел и казал: “Настрадин, и на мен ми харесва да ям печено пиле, дай ми едно парче.” Настрадин му отговорил: “Заклевам те, братко, това не е моето пиле, а на жена ми”.”Тогава защо го изяде” – го попитал приятелят. “Е, какво да правиш”, - казал Настрадин, - “тя ми заповяда и аз го ям”