ВИСАР ЖИТИ

Превод от албански Ася Борисова

 

Висар Жити (р. 1952) е известен албански поет-дисидент. Осъден е на десет години затвор през 1979 г., заради поезията си, обявена от режима за упадъчна и вражеска. Превеждан е на много езици и е носител на престижни международни награди. През 2005 г. е издадена негова двуезична стихосбирка в САЩ.

 

 

Чета съдбата на вечерта

[Lexoj fatin e mbremjes]

 

         (хиромантия)

 

взимам меката ръка на тази вечер

милвам я, после я отварям, за да видя съдбата

 

тази фина линия е улица,

            по която вървим; която ще ни отведе

            в невидими пространства

там, където животът е толкова дълъг,

                                     че реките

на слънцето излизат от водите

като сънища златни от коритата

 

ето – голямата арка на любовта на твоята длан

продължава тя в други ръце

както строфа на стихотворение –

                     на другата страница

и аз чета толкова много щастие

върху голямата длан на земята

всички звезди се задържат между пръстите и бреговете,

но ние тази вечер се събрахме

за да приближим вселената –

                               красива

милостива е , магическа

                    като нас, когато се целуваме

 

нека падне твоята ръка

през небесата и нека трепне

като синьо крило на нова съдба

 

                    ангели, амин!

 

 

Кристална ваза

[Vazo kristali]

 

Съдбовна ли е любовта или е самата съдба,

живата светлина на очите й изпълва деня

със слънчево желание

а думите й –

носят вътре

крилатото пърхане

на гълъбите-вестоносци.

Съдбовна ли е любовта или е самата съдба.

Влакът, цялата зеленина,

самолетите не тръгват, ако тя не дойде;

докато чакат, облаците се прегръщат

като небесни Ромео и Жулиета.

Съдбовна ли е любовта или е самата съдба.

дори когато не се разбира, повече разбираш,

дори да я напуснеш, макар и невъзможно,

излиза тя и те чака в утрешния ден.

И последният й път

те води към първата ябълка,

която ако разделиш наполовина

все излизат две сърца,

а ти не знаеш твоето кое е ,

и на любовта кое е ?

По – сериозна от живота

любовта е –

защото е по – важна,

по – хубава е от него.

Самата съдба е, но и повече е

от  съдбата

л ю б о в т а.

 

 

Забравен сонет на сълзите

[Soneti i harruar i lotëve]

 

Плакала си.И плачеш.Виждам сълзите ти,

плъзгащи се по осветените стъкла

на страстта.В една малка капчица

колко болка е събрана, голяма, незнайна!

 

Колко много сълзи – порой прогизва улицата

и самотата на тъжните дървета.

Като просяка, напояващ със сълзи хляба,

облизах трохите на мига.Между пръстите

 

свисти умрялата китара

Елегията на сълзите пресушени.

Кръстове отпред излизат

 

и скелети приковани. Адът

не изчака престъпленията, грешниците,

а дойде при нас като безумен пети сезон.