Мойком Зечо. ХОМОНКУЛУС. Разказ.

 

Moikom Zeqo. Homonkulusi/Fjalëkryqet e Babilonisë. Tregime. Tiranë, “Florimont”, 2002, 186 f.                         

Превод от албански: Елена Томова

 

на Танас Дино

 

   - Хомонкулус, - каза генералът с потаен глас.

   -  Какво?-попита свещеникът.

   - Хомонкулус. Това е решението. Спасението. Всичко. Това е единственото решение на загадката на Сфинкса. Единственото. Няма друго. Абсолютно единственото, незаменимото, абсолютното. Разбираш ли ме?

   - Не, не те разбирам, - прошепна тихо свещеникът.

   - Трябва да ме разбереш!

   - Не те разбирам!

   - Странно, наистина странно! Господ казва:”Да бъдеш Войник!” Човек се ражда Войник. Умира Войник.

   - Не те разбирам.

   - И аз не те разбирам.

   - Господ създаде Човека.

   -Адам е Войник.

   - Адам е фигура от кал, на която Господ дава собствен дъх и я прави Човек.

   - Адам е Войник, който се превръща отново в кал след смъртта, следователно се връща към първообраза си. Всяка войска във всяко време става на кал. Гробищата са кал и нищо друго.

   - Не те разбирам.

   - Какво пък толкова? Не ме разбирай! Ако казваш, че не разбираш,това няма да рече, че не разбираш, а че разбираш това, което искаш ти и не това, което искам аз. Разбирането не ни събира, а ни разделя. Свободен си да не разбираш или да разбираш неразбирането между нас.

   - Не те разбирам.

   - Какъв,по дяволите,свещеник си,че не разбираш?

   - Не проклинай!

   - Да не разбираш е по-ужасно,отколкото най-страшното богохулство.

   - Говориш, сякаш си в delirium tremens.

   - Свещенико, о свещенико, не прекалявай!

   - И ти не прекалявай!

   - Чакай да ти обясня. Хомонкулус е отговорът на Едип, за да убие Сфинкса. Войниците биват убити във войната. Кой ще ги замени? Ние трябва да ги произведем по изкуствен начин. Хайде да хвърлим във въздуха и да разрушим всички родилни домове и люлки. По дяволите сексуалният акт, бременността, сперматозоидите, яйцеклетките, утробите, милувките на децата, детските песни, празниците на рождените дни, тортите със свещи, подаръците с кукли и цветя. Хомонкулус е Изкуствения Човек. През благословеното Средновековие алхимиците се опитваха да създадат точно Хомонкулус. Но алхимиците бяха по-скоро магьосници, отколкото учени. Изкуствени Човек, създаден от един съкрушителен бутон, Човек в инкубатор. Тази идея на Средновековието е единствената величествена идея на Бъдещето.Това е една проблематична идея и никой не може да чака от нас да се учудваме и да се побъркваме, драскайки безполезни формули. Формулата на Хомонкулус - това е всичко!

   - Господ е над всяка формула.

   - Господ е сам една формула.Но формулата на Хомонкулус е повече от Господ.

   - Аз полудявам.

   - Съвсем си си изгубил ума!

   - Аз съм абсолютно спокоен и ведър.

   - Не те разбирам.

   - Не ми пука,че не ме разбираш. 

   - Успокой се.                                                            

   - Вероятно някой писател, някъде тук в това прокълнато място, което се нарича Албания, е готов да напише нещо за мисията на нашия служител за събиране на костите на мъртвите италиански войници, убити през последната война.

   - Няма последна война. Войната винаги е начало. Всеки край е едно начало.

   - Войната е като Господ. Нито се ражда, нито умира. Господ се нарича война! Не напразно в библейските псалми Господ се нарича ”Господ на войските”, нали?

   -  Не знам какво да кажа.

   -  Ти знаеш какво да кажеш, затова казваш това, което искаш.

   -  Аз съм един свещеник, занимавам се с душите на мъртвите.

   - Аз съм генерал и предвождам душите на мъртвите. Генералът стои пред свещеника. Аз създавам теб, а не ти мен. Господ е главен генерал.

   - Ужас!

   - Знам, че няма да се самоубиеш, затова си свещеник. Смъртта на другите е твоята професия. А аз предвождам самата смърт.

   - Достатъчно! Моля те, достатъчно!

   -О, свещенико! Хомонкулус е Истината. Нека бъдат убити всички войници. И тези, които не са родени още, нека да загинат. Хомонкулус е като Безкрайността. Не свършва никога. Неговите резерви са безкрайни.

    - Да създадем Изкуствения  Човек и след това убитите загубват значението си на жертви.

   - Достатъчно!

   - Хомонкулус, свещенико! Хомонкулус е Спасението. Без Хомонкулус няма да има никога Генерал или Свещеник, нито дори Господ. Хомонкулус е всичко!

   -Още нещо?

   -Моля те, по-тихо, нито дума за Хомонкулус!

 

Дурес, юни 1970

 

 

Послепис: 7 октомври 1997

 

   Гореспоменатият фрагмент е изваден от дневника ми от 70-те години. Ако погледнем отвъд известния мотив на Кадаре, дори още по-рано и по-метафорично отвъд Дон Кихот и Санчо Панса и по-страшно, отвъд Авел и Каин, там мисля, че имаме работа с едно ужасно и безгрешно изобретение, с Диалога. Може би със самия генезис на литературата или изкуството, нещо неясно и несигурно, въпреки че ентусиазираните философи и апологисти са скептични и се осмеляват да се подиграват на тази неуспешна фантазия или нещастна догадка. Особено сега, в края на лудото хилядолетие на мегасмъртта на хората. Хомонкулус не е робот или триумф на кибернетиката, нито ницшеански сън за Свръхчовека. Хомонкулус сме самите ние! Хомонкулус се е промъквал сред руините на Вавилонската кула, във фреските на Крит, подводните скулптури на Атлантида. Неговите кости са може би тези на Емпедокъл в лавата на кратера на Етна. Хомонкулус е нашата параноя за извънземните. Апокалипсис на абортите, нищото, разлагането, пясъкът по космическите сонди на Марс, болестите, хомофагията на електронните медии. Хомонкулус е Банкнотата, Човекът-подпечата хартийка,страхът на борсите, атомната перука на Хирошима върху нашите черепи. Във вечния живот! Амин!!!Ах!!!Ох!!!