Мойком Зечо

ЗАГАДКИТЕ НА ВАВИЛОН

 

M. Zeqo, Fjalëkryqet e Babilonit/Fajlërkyqet e Babilonit. Tiranë, “Florimont”, 2002.

Превод от албански език: Миряна Петрова

 

            Историята, която следва, е едно типично усилие дори за твоята скромност, да се възстанови отново нещо от дълбините на един далечен спомен. Ако биолозите сравняват клетката, от която излиза цялото тяло като магическа тухла, от която се изгражда една цяла къща, аз, по-малко склонен към такава объркваща и строга точност, се мъча да играя с приблизителни понятия, без да изпадам в недопустимия грях на синонимията. По времето на царя на царете, Навуходоносор от Вавилон,  чиято ужасна слава щеше да обърква постоянно следващите го поколения в пустинната област Уратру в планината, посветена на божествените близнаци Тамуз и Ищар. Там имаше 101 ниши, издълбани за аскетите, където те се губеха в самота, тревожна медитация и жестоки халюцинации. Това жестоко братство беше водено от слепия пророк Загмук. Той беше стар, с коси и брада дълги до коленете. До 33-годишна възраст беше неукротим, цар на оргиите и безграничните апотеози на живота, удоволствията, ненаситността. Отдаден на  секса,  не можеше да преброи и запомни жените, които забременяваха от него. Жени, които почиташе като годеник и всички деца носеха име, което започваше с божествената буква З. По-скоро неудовлетворен, отколкото преситен от безсрамие, направи едно невиждано предизвикателство. Сексуален акт с животни, особено с една великолепна коза, която водеше навсякъде (германският митограф Крафт Бангардер, известен с многотомната си книга “Митологичния генезис на Вавилон” Кьолн 1937, която се посреща със суров скептицизъм от Парижката академия на науките, която я обявява за апокрифна и вредна книга, не оставя неспоменат и мита за козата на пророк Загмук, която по-късно създава публицистичната алегория за козата на Ганди).  Кулминация на дързостта  на Загмук беше сексуалният акт с лъвица в храма на Еас, посветен на култа към водите. Лъвицата разкъсала гърдите му с нокти. Загмук не умрял. След тази сензационна случка той отри своята божественост. С каменен нож, с който вавилонските чиновници вадят червените сърца на млади бичета върху окървавен олтар той ослепил очите си и пред младите и очаровани свои последователи се приготвил да изживее един безкраен духовен живот, незамърсен от човешката и животинска сексуалност, което във всеки случай е една необходима предшестваща реалност. Славата му надмина всички граници. Един изтощен просяк, сляп по рождение, дойде при него. Пророкът докосна клепачите му. Просякът прогледна. За първи път видя един свят, който само си беше представял. Разбра разликата, по-точно контраста между погледа и благословената тъмнина, между грешните погледи и свещената слепота. Разочарован започнал да ридае. Пророкът чу неговите ридания. Остана напълно безразличен. Той знаеше, че така ще се случи. Веселието не съществуваше повече за него. Същото важеше и за другите. Набраздената планина стана място за поклонение. Идваха хора от долините на капризните и рисковани реки Тигър и Ефрат, от скалите на Армения, от алпийските хребети на Загрос, от платата на Оронт, от Персия, от град Тел Хасун в Месопотамия, от арабските пустини и т.н. 101 апостоли се разпръснаха по пещерите и обсъдиха до най-малки подробности, игнорирайки открито биографията но пророка и него самия, несъмнената му божественост и ослепителността на Загмук. Пришълците два пъти в годината имаха право да виждат пророка, който излизаше от каменната пещера. Тълпата крещеше, пееше. Изпадаше в екстаз. Пророкът правеше тайнствени движения с ръка. Ходеше бос върху камъка. Беше горд и ужасяващ. Пред пещерата на пророка бяха издълбани две вертикални скали във формата на фалос със символите на Слънцето и Луната. Между тях стоеше купчина черепи на загинали в планинския ритуал. Разбира се Тамуз и Ищар бяха богове на природата и плодородието. Черепите очевидно представляваха доказателство за невидимостта на неизбежната смъртта. А за пророка – смисъла на цялата вселена.

***

     Минаха много години. Във великата вавилонска империя се намесиха и разбъркаха много народи. Царят на царете, Навуходоносор, чиято мощ бе безгранична и всепризната по цялата земя, вода и въздух, дори в земите, които човек още не е чувал, стоеше затворен в своя палат-крепост с гигантска бронзова порта, сред факли и скулптори от черен гранит, сред красиви жени, които танцуват като ефирни видения от сребро и лунна светлина, сред чаши от злато, където се пенеше червено вино като жертвена магическа кръв. Блясъкът на царя беше огромен и абсолютен и той го знаеше. Истинския живот на народа беше различен и фатално противоположен от този на царя. Неочаквано реколтата през пет поредни години беше поразена от големи суши и унищожена. Връхлетя ужасен глад. От едно бедствие, което никой не очакваше, преляха реките. В полунощ започнаха много земетресения и бури. Болести причиниха смъртта на милиони хора. Ясно се виждаше, че боговете,  по причини, които знаеха само те, бяха проклели тежко Вавилон. Навуходоносор със свои избрани войни потуши жестоко няколко въстания. Много царедворци и братовчеди, които бяха взели участие в заговори на неверните, бяха хванати и екзекутирани, изгаряйки ги на огромна клада. Но злото беше настъпило навсякъде. Навуходоносор обезпокоен умножи жертвоприношенията за храмовете, поетичните молитви за главното божество Мардук. Никакъв резултат. Тогава реши да извика в голямата зала на палата духовенството, учените и магьосниците. Един от по-близките съветници го посъветва да покани и пророка Загмук. Така и стана. Куриерите с бързи коне преминаха през места с много смърт, болести и мъчителен плач. Намериха хората, които все още бяха оцелели в храмовете и изолираните области, в градовете с жители намалели наполовина, на плажовете на брега на морето, където използват солта и билките за лекарства, както и отровата на някои по-редки змии, за да се отбраняват от чумата и проказата, от лудостта и самоубийствата. Навуходоносор, блед от учудване и безсъние, влезе в препълнената зала, произнасяйки мърморенията и думите на различните езици на дошлите. Накуцваше с левия крак. На десния имаше шест пръста. “Искам да знам от вас това, което никой не знае, или го знаят само боговете, т.е.истината. На моята държава й се случи беда. Заслепиха я нещастия. Оглушиха я ужасни беди. Следователно  искам да знам вероятните обяснения. По-важното е какво трябва да се направи! Говорете!”  Царят на царете им каза това силно и ясно. Всички наведоха глави, мислейки. Мълчеше и пророкът Загмук. Внезапно, когато никой не очакваше, към Навуходоносор се приближи главният генерал Арташмар. Облечен с желязна броня, с гердан от зъби на тигър и крокодил на гърди, войник стар и нетърпелив: “Господарю мой!” – извика. – “Дайте заповед да ги избия всички с моя меч. Злото е в самата природа на хората. Непоправими са. Хората са извора на смъртта. Позволете да ги преобърна в смърт. По този начин няма да има болести. Нито глад и въстания.” Всички се развълнуваха от тази огромна честност. Навуходоносор сбръчка чело и направи едно безгрижно движение с ръка.  – “А данъците? Кой ще плаща данъците?”  Гласът на царя беше мек, пълен с разбиране, но едновременно и разрушителен. Отново се възцари парализираща тишина. Първият, който разчупи леда, беше астрологът Зигзег Угуртах, нойто се смяташе като най-знаещ в света тогава. Той каза:

 -  Загадките са безкрайни. Човек трябва да има хиляда живота, за да разбере само една хилядна за Истината. Вчера се молех на богинята на бурите, Адамит. Отговори ми с една мълния, която ми изгори дърветата пред храма. Не знам как да  обясним този знак, освен като един всесилен гняв. Много голям. Боговете, до сега знаем имената на приблизително сто богове, за нас, вавилонците, са надежда и оцеляване, съчувствие и душевна утеха. Това, което е по-различно е, че боговете са от звезден свят, докато ние, смъртните, сме от месо, кокали и кръв, от слаба и разпадаща се материя, унищожима, ненужна. Между божествения върховен свят и долната вулгарна земя никога няма да има съгласие, случайна близост, временно разбирателство. Само нашият дух е една свръх слаба връзка с боговете, точно защото е невидима, неопределена, както материята, камъните, огъня, водите, костите на слоновете, кръвта. Мисля (дързост, недопустима за мен невежия!), че единственият изход от човешкото нещастие е чрез този тънък конец т.е нашият неразбиращ дух да се свържем с нашите звездни богове. Седемте планети са като седемте глави на богинята-пазителка (Как в същност и е името? Разрешава ли ни се да назоваваме с недостойни земни думи страшното име на бога на небесните тайни?)  Седем е универсално число. Това е първата тайна, несъмнено, по-проста, вероятно по-невинна, (о, каква наивна дума!), за да бъде разбрана. Всички други числа са и трябва да са производни на седем. Това ще каже, че има не една вселена, а седем. Във всяка съществува един Вавилон като нашия, хора като на нас, болести, земетресения, наводнения, мърша, хиени, мамути, червени мравки, птици, камъни, чиновници и луди, скелети на пророци и деца, отчаяние и самота. Разбира се, че седмицата представя всичко. Нашата календарна седмица е от седем дни. Това точно се свързва със седемте планети, т.е. с небето на боговете. Другите неща не съвпадат. Например всеки има по пет пръста. Ясно, липсват ни два пръста.”

 В залата се възцари необичайно оживление. Астрологът грешеше. Думите му докоснаха опасна област, авторитета на царя. Напрежението обхвана лицата и дробове. Царят не реагира. Изчака.

– Има само едно голямо изключение, - продължи мъчително изтощеният астролог, - нашият цар, славният Навуходоносор, има шест пръста на десния крак, както е известно от всички надписи, издълбани в портите на градовете, крепостите и скалните паметници на царете. Това е символът на непреодолимата разлика между царят и нас, безполезните му роби. Астрологът направи една мъчителна пауза. Залата мълчеше като безкрайната смърт.

“Слаба защита”, - помисли сънливо Навуходоносор, - “частично обяснение. До къде ще стигне този луд?”

 –Царят на царете с божествените му привилегии ни каза, че само той на земята се приближава до боговете. Сигурен съм, че боговете ще го извинят за шестте му пръста, защото бидейки бог на земята за нас, ще стане и бог на небето, равен във вечността. Когато шестият пръст на царя ще направи образ, задоволяващ боговете (тези безсрамни думи на астролога обясняват един невъздържан яд към пророк Загмук, чиято теория не беше запълването, а обратното – липсата на органи, разрушаване на сетивата, осакатяване, както и предизвикателство към земния живот, за да достигне жадно търсената божественост. Затова присъстващите, не без цинично удовлетворение, обърнаха главите си към Загмук, който стоеше неподвижен между коси и брадичка, която миришеше лошо на урина, смърт и гнили, древни саркофази), тогава може да има една сигурна надежда за разбирателство, за посредничество между противоположните светове. Един пакт, който създава трета реалност. Астрологът пое дълбоко дъх. Изкашля се възпитано и префинено. Хвърли поглед направо към десния крак на царя на царете. Навуходоносор заповяда на главния генерал да му свали златния чорап. Всички мълчаливо и с нетърпение гледаха към свещения десен крак с шест пръста. Самият крак на владетеля приличаше на миниатюрна ламя. Достоен за обожание в живота на животите. Навуходоносор махна с ръка, за да продължи предишната дискусия. Взе думата магьосникът Курн Итс Сан, родом от Китай. Беше известен, защото беше подмладил няколко старци, принцове на Вавилон, вливайки в тялото им кръв на едногодишни тигри, вадейки старата човешка кръв. Думите му бяха много неразбираеми, заради езика, който не приличаше на вавилонския, а бе изцяло като китайския. Изглеждаше като подсвиркване от птичия рай. Знаеше единствен от всички езика на легендарната птица, огненият Феникс. От неговите очи тръгнаха да излизат видения, птици и летящи влечуги, коне с подпухнали змийски глави, богове, които не принадлежат на Вавилонския пантеон, с котешки и кучешки лица, дори непознати растения, плодове с очи и човешки устни, които казваха срички, но не оформяха думи. Магьосникът протегна едната си ръка към Навуходоносор. Отвори я. Всички видяха в кокалестата му длан една перла. Тя блещукаше. Затвори отново дланта. На мястото на перлата имаше един орех.

 – Това е плод на вълшебната билка “мулу”. - каза магьосникът вече без смесени думи от родния му език. - Който пие течност от това растение губи вулгарните човешки спомени. Печели един въображаем спомен от приказките. Това е голямо спасение за нещастния човешки род, утешение, дълъг сън, стремеж към щастие.

Говориха и други, учени или магьосници, по-малко известни, но във всички случаи необикновени и страховити в техните свръхестествени разбирания. Правеха предложения с цинизъм и величие, в които имаше пренебрежение към себе си и към другите. Навуходоносор беше вперил поглед към пророк Загмук. В края, както се очакваше, говори и пророкът.

– О, царю на царете! Предложенията, които чух тук, водят до необмислени и сюблимни действия, които изобщо не могат да се осъществят. Те знаят много добре защо, но не знаят реално как. Само мечтаят. Но не можеш да станеш жител на царството на мечтите. Слава на осъзнатият ми ум, сляп съм по мое желание. Това изобщо не е лош късмет, а едно специално щастие. Защо? Ще ви обясня. Само в слепотата човек успява да разбере всичко. Всичко, което е извън мен се обяснява с формата на две оси, едната вертикална, а другата хоризонтална, които винаги си пречат. Вертикалната ос е висшият свят, докато хоризонталният свят е подземният. Във всяка ос има символи на думите, които не знаем, написани в азбука с други форми или с друга тайнствена азбука. Мисля, че са над три хиляди основните азбуки, но които произхождат от една единствена божествена азбука, която вече не съществува. Защото божественият гняв е направил това дело, за да затрудни вселената, а не да  улесни  грешните хора. С три хиляди азбуки се пишат много повече езици на народите.  Една азбука може да служи не само на един народ. Във вертикалната ос се показват квадратни дупка. Всъщност празнотата не съществува. Това е един чудесен капан за търпението и терапия. Окуражава те да търсиш адекватните думи, записани вътре в квадрата. Точно този квадрат е генезисът на самите богове, космосът и техните неразбираеми и неуловими движения, които си представяме, че се наричат време. Във всеки квадрат може да има един квадрат, втори, трети, хиляден и пр. Също толкова много думи могат да се впишат в него. Така във вертикалната ос аз опитвам предварително да заложа думи от Епоса на Гилгамеш, свещените формули, хилядолетните предсказания, поговорките от Книгите за величието на Хиндустан, за финикийци, асирийци, шумери, араби и т.н. Понякога успявам да различа едно кратко човешко име, което не се доближава да никое от имената, които може да знае човек. Разбирам, че се свързвам с планетите, с лингвистиката на звездите, неподвижната тъмнина и сблъсъка на кометите. В хоризонталната ос също се показва квадратна дупка. Тя е същата чудесна игра. Хоризонталността създава   имената на родните места, миграцията на жадните камили, отхапаните ябълки, търговия и сватби, любов в кревати, покрити с меча кожа, и самотните огньове в далечните гори, мечове и копия, които убиват хора на фона на крепостите, плетенето на кошове и меленето на брашно за хлябовете, които ядат бедните. Изглежда, че думите във втората ос са по-лесни за намиране и отбелязване в квадрата. Имат едно по-конкретно значение за ежедневието, общността, живота, което се движи, независимо от големите табута на боговете, от невежеството, което служи като щит на неграмотните. Така тръгва една опасна илюзия. Понякога в един квадрат виждам думите “хляб” или “град”, но знам добре, че се залъгвам, защото,  въпреки че се пишат с определени идеограми и се разбират от всички, отново са една външна форма, която не кореспондира с вътрешното значение, което може да е противоположно. Открих, че “хляб” може да назовава и божествената дума “екскремент”, че думата “град” дава значение на думата “самоубийство”. Тази голяма кръстословица ми се представя като едно видение. Като значение или безсмислие за всички. Старата игра на шах, играта на зарове, играта с изпечени глинени плочи и с фантастични фигури на зверове, които символизират планети и т.н. са създадени според няколко определени общи правила. Хората играят с тях, почитайки без фантазия и без свобода омразните мъчителни правила. Аз предлагам, о велики, височайши и всесилни царю на царете, играта на кръстословица, квадратните дупки във вертикалната ос и тези в хоризонталната. Човекът ще се занимава безкрайно със загадките на празнотата. Думите ще са предизвикателство към езика и граматиката им. Ще изоставят писанията и азбуките. Думите  ще проникнат една в друга. За да не излязат никога вече от това многократно взаимопроникване. Това, което аз постигнах чрез ослепяване, може да достигне малко и до другите, ако искат, или ако заповяда ваше височество.

След като свърши, пророкът Загмук се отдалечи без да попита никого, влачейки след себе си миризма на урина и непоносимата пророческа воня. Стражата на царя не го спря. Нито Навуходоносор посмя да го извика. Нито да му даде награда. За пророка суетата не представляваше никакъв интерес. Дори когато му се дава лично от царя.

 

***

 

      В един ръкопис на пергамент от евреина Давид Шалом, който е живял втори век преди Христа, се намира легендата за пророк Загмук. Тази легенда осигурява слава от типа на апотеозите. Кръстословиците на Вавилон върху табли от печена глина се разпространиха и станаха единствената страст на гражданите, и на бедните, и на богатите. Хората прекарваха времето нощем и денем върху табелите, пълни с вълнение и титанична надежда. Забравиха болестите, глада, сексуалната импотентност, егоизма за власт, лукавството на заговорника, кръвните отмъщения, мечовете, дълговете, сърповете. Ръкописът на Давид, намерен през 1948 в една пещера в Юдейската пустиня в една древна амфора заедно с други ръкописи, възкреси един куриоз за учените атеисти и теолози и те заговориха за него. Няколко биографи, почитатели и завистници на делото на Джеймс Джойс пишат, че романът на този ерудит ирландец и налудничав космополит наречен “ Събуждането на Фенеган” е просто една имитация, или пиратска ерудиция. Други са на противоположното мнение.

 

 

Post scriptum.

 

Преди да дам за печат този разказ, както правя често, го видяха няколко мои приятели. Един от тях ми направи забележка за фантастичния характер, който не е в унисон с действителността. Беше убеден, че вредя сам на себе си, правейки го невероятен. Той сам беше увлечен по  кръстословиците във вестниците и ми каза на ухото, че съм циник и не разбирам нищо от кръстословици. Учуден не реагирах. Ако е истина това, което ми каза верният ми и честен приятел, тогава нека бъда наказан.

 

Дурес, 15 февруари, 1995