ТРИФОН ДЖАДЖИКА (1932-1963)
превод Мария Динчева Трифон
Джаджика (Trifon Xhagjika) е сред поетите-дисиденти, осъдени на смърт по време
на диктатурата. Приживе издава една единствена стихосбирка „Следа” (Gjurma,
1959). Посмъртно е издадена друга част от творчеството му в книгата
„Отечеството е разсъблечено” (Аtdheu është lakuriq, 1994). Предлагаме
ви на български език негови стихове от сборника „Поезия” (Trifon Xhagjika.
Poezi. Tiranë: Aleph, 2002). Но.... [Por...] f. 16 Тъмна вяра Тъжно решение Стоим уплашени Защо сме смирени? На улицата-непознати лица Поздрави от хора въздържани Които пазят желанията си Лицата на хората понякога светят Понякога са помръкнали Като куршумна рана. Бързо ли е? Не! Така малки изглеждаме Стоим на колене Но... Нека станем, да поемем въздух... Първата
нощ
[Nata e parë] f. 20 Днес за живота мисля Бомба е живота за мен Кога тази бомба ще избухне? Леда да разтопи Стоманата да счупи На блаженството да отвори път Лицата помръкват Измама срещам навсякъде Истината не ме среща никъде Омразата търся. Както пчелата нектарът Събирам го от очите на хората За да мога да запаля Фитила на бомбата-живот. Втората
нощ
[Nata e dytë] f. 21 Разумът ми говори: По-добре от мен никой не знае как съм те отгледал нито Той който ти даде пушката и се прави на много знаещ когато ти говори за героите с Неговия език нищо, човек не помни но едно нещо знае: болката те оставя без сън човеко, с него не отивай защото, дори да се върнеш ще си станал палач какъвто никой не те иска. Третата
нощ
[Nata e tretë] f. 22 Смъртта-болка без лек Не разбирам Неин син ли съм или на живота Сега е без значение Роди ли се? Животът бие с камшици Умря ли? Смъртта гробът ти даде за легло Всеки удар Отглас е за истините. Остарял, като мръсен парцал Захвърлен зад стените паднали. Но”о” няма да познаеш Нито камшика, нито леглото Освен червените очи Ококорени От ужас и безумие С отровата на въоръжената омраза. Четвърта
нощ
[Nata e katërtë] f. 23 В какво време живеем! Думи слушаме за нов живот Не знаете ли? Човек за човека е вълк?! Къде е споменът за свободата?! На всеки ъгъл те чака клопка Аз не съм никой Но страха им ги кара Да треперят дори от гласа ми. Двама
души на отсрещната маса
[Dy njerëz në tavolinën karshi] f. 33 Сам на масата кафето е горещо, както в спомените ми отпред двама души разговарят какви петна имат на лицата си! Час по час се променят Един-друг не си приличат Очите им не питаха никога, както днес ...... годината отговор не даде каква неспорна година губят се погледите в дима на тютюна двамата на виждам но отдалеч ехото чувам “ние сме чисти”. Ще се
отворят ли утре тези две очи?
[A do të hapen nesër ata dy sy] f. 42 Една друга нощ Днес в града Замърсено мълчание Като блатиста вода Пълна с кал и утайка По улиците се хлъзга Десет пръста са затворили две безизразни очи две очи без живот ги пази един ъгъл мрачен за да дадат светлина в новото утро но, о боже! Дали ще се отворят утре тези две очи? Десет пръста освободи взора на очите може би имат желание витрините обичани да видят по-добре не! Не го освобождавайте! Какво виждаме повече Ние, които сме със свободни очи? Вървя
[Eci] f. 43 Без страх Но не весел Тръгвам по пътя си Прикрит от вярност Обещания без вяра Отечество! Какво ми каза ти? Страхът пътя ми показва Вървя далеч от любовта И с обещания без вяра.
[Shëshëshet] f. 51 Имах един приятел Но вече го няма Изгубиха ми го Защото той не забравяше да иска свобода О, приятелю, о братко! Дойдох при теб, Не ме ли позна? “ш-ш-т” да не ни чуят! Познах те Ти си сърцето на приятеля ми Но не говори На тях не дават дори своя глас” “Не братко! Ще говорим Гласът да ни познаят Нашите думи са пламък” “ш-ш-т”! За теб
[Për ty] f. 87 Старите извори за теб шумолят Една нова красива песен И птичките през април за теб чуруликат Със сладки думи блажени И цветята на май за теб разцъфват Славейчето за теб говори И водите на реките заради теб текат За теб ще текат и в бъдещето И листата на дърветата за теб се разлистват Музиката за теб звучи И сърцето ми заради теб любовта Скътана ще пази завинаги. |