АГИМ ВИНЦА (р. 1947)

 

            Ако се качите в колата на Агим Винца, много вероятно е да се окаже, че сте в платното за обратно движение. Пред вас е човек-бунтовник, макар в работата си да е известен като стриктен и внимателен. Агим Винца  е професор по съвременна литература в Университета в Прищина, където живее, но корените му са от македонския бряг на Охридското езеро. Член е на организационния комитет на Стружките литературни вечери. Издал е повече от 15 книги с поезия и литературна критика. За българските читатели би бил интересен фактът, че той е превел и издал три пъти на албански език сборника на Блага Димитрова “Балканиада-ада”. Прeдставените тук стихове са от сборника му „Самотен сонет” (Sonet i vetmuar, 2001) и са публикувани в сп. „Литературни Балкани”, бр. 1, 2005 г. Първото стихотворение е посветено на живеещия в България многоуважаван албански поет, писател и културен деятел Тома Кацори.

Русана Бейлери

 

 

Në studion e shkrimtarit Thoma Kacori          В студиото на писателя Тома Кацори

Si shenjti shqiptar Shën Nikodimi                          Като Свети Никодим, албански светия,          

Shenjtori i Kishës së Shën Sofisë                           Покровителят на църква Света Софùя.             

Plakesh mbi shkrimet shenjta të shqipes  Остарява той над свещени писания

Ti relikt i gjallë i Kolonisë.                                     Истинска реликва на стара колония.

Nën dritën e kandilit të De Radës                          На Де Рада под пламък и светило

E qiririt të pashuar të Naimit                   На Наим под светещо кандило,

Ndjek shtegun e gjatë të shqipes                           На албански дълъг път гради

Nga Meshari e përtej Mesharit.                             От първата книга и още по-преди.

Kur të zë malli për mëmëdhenë                              Когато носталгия те сполети

Del e bredh rrugëve të Sofjes.                бродиш по софийските улици ти

Me shkop në dorë si i përhënë                              непредвидим с бастун в ръце

Më kot kërkon zërat e humbur prej motesh.          напразно дириш изгубените гласове.

Ndonjë psherëtimë të shpëton padashur Въздишка неволно изпуска

E ndonjë lot të ndrit në qepallë.                             Сълза по клепача в цвят на дъга,

S'je Shën Thomai i përrallës -                 Не си свети Тома от приказките

Po shpirt i gatuar me mall.                                     А една душа изтъкана с тъга.

Si vithkuqari Shën Nikodim                                   Свети Никодим от Виткуч светия,

Shenjtor i Kishës së Shën Sofisë                            Покровител на църква света Софùя  

Plakesh mbi shkrolat shqipe shqim                         Остаряваш над албанските букви

Ti pinjolli i fundit i Kolonisë.                   На Колонията последният Буден.

Sofje, Maj 2000                                                   София, май 2000 г.

 

Превод от албански Диана Вълева и Виктория Мирчева

 

Птиците

[Zogjtë]

 

Единствените пътници

минаващи през граници

без паспорти

са жителите на света.

 

Техните куфари никой не проверява.

Писмата им никой не цензурира.

Техните песни никой не конфискува.

Езикът им граници не съзира.

 

Единствените пътници

минаващи през граници

без паспорти

са посланиците на небето.

 

На опашки за визи те не чакат

За един подпис глава не скланят.

Значение за тях печатите нямат

Пък и няма мито за носталгията.

 

Zogjtë.

Agim Vinca. Sonet i vetmuar. Tirana: OMBRA GVG, 2001, стр. 87

Превод от албански Ани Петрова

сп. Литературни Балкани, бр. 1, 2005, София

 

Извънреден

[I jashtëzakonshëm]

 

Живея в извънредни условия.

Купувам извънредно скъпи стоки

Заплатата ми е изключително ниска,

а въздухът, който дишам –

изключително мръсен

 

Живея в страна изключителна,

Заобиколен от изключителни хора,

Извънредно спокойни,

Извънредно изнервени.

 

Живея в извънредно положение.

И сънят ми е извънреден,

Виждам изключителни сънища

(вълк изключително благ

и агне извънредно жестоко)

 

Държа се по изключителен начин

Извънредно кротко

Извънредно безумно

 

Наистина съм изключителен

Извън-ред-ен!

 

I jashtëzakonshëm.

Agim Vinca. Sonet i vetmuar. Tirana: OMBRA GVG, 2001, стр. 135

Превод от албански Русана Бейлери

сп. Литературни Балкани, бр. 1, 2005, София

 

 

В града Хикс

[Në qytetin Iks]

 

В града Χ

в един дом

Госпожа Муха

прави своето артистично шоу-

стрийптиз.

 

Разголва бедра

показва пъп

 

Скача

Хвърля се

Разпарчетосва се

Събира се

Гърчи се

Размотава се

 

В града X

в един дом

Госпожа Муха

прави своето артистично шоу-

стрийптиз.

 

Në qytetin Iks.

Agim Vinca. Sonet i vetmuar. Tirana: OMBRA GVG, 2001, стр. 115

Превод от албански Лора Ненковска

сп. Литературни Балкани, бр. 1, 2005, София

 

 

 

Самотен сонет за самотата

[Sonet i vetmuar për vetminë]

 

Главата ми тежи под тялото на самотата

И езикът ми гори от неизказаните думи

Нощта разтваря черно було над земята

Стихът умира  в сън и утрото го буди.

 

 

Сам си се смея като малко дете

И кръвта ми в жилите се бунтува.

Нощ е. Дъжд ли ръми, вятър ли духа.

Никой не си спомня за мен, никой съвсем.

 

Сам съм. Чакам. Да събудиш прага мой.

Жена или муза – нежно мое вдъхновение

Но стаята е празна, пуст е и духът.

 

Ти идваш и си тръгваш – сън безумен

И тревожна мисъл ме пронизва като

                                               самотата:

Кому ли тук са нужни римата ми и словата?

 

Sonet i vetmuar për vetminë

Agim Vinca. Sonet i vetmuar.Tirana: OMBRA GVG, 2001, стр. 117

Превод от албански Русана Бейлери

сп. Литературни Балкани, бр. 1, 2005, София

 

 

Танцът на смъртта

[Vallja e vdekjes]

 

В моята страна

се играе един танц,

който наричат Танц на смъртта.

Това е тежък ритъм, по двойки,

на древни старци – танцьори изпитани.

 

Единият се простира като мъртъв

под ударите на тъпан;

а другият – който придържа,

към смъртта е неотстъпен.

 

Удрят дайретата,

пищят свирките,

светлините угасват

да светнат сърцата  –

Дъбове в планината блестят,

Танца на смъртта да поздравят.

 

Накрая танцьорите се прегръщат

разчувствани и радостни.

Сякаш животът победил е смъртта

в лютата схватка жалостна.

 

Когато се правят сватби в мойта страна.

 

Vallja e vdekjes

Agim Vinca. Sonet i vetmuar. Tirana: OMBRA GVG, 2001, стр. 35

Превод от албански Русана Бейлери

сп. Литературни Балкани, бр. 1, 2005, София

 

 

Скица за биография

[Skicë për biografi]

 

Цял живот броди след хляба,

преплува морета и океани

с товара вековен на рамо.

 

Ожени се без любов,

пет деца създаде.

 

Мечтаеше да построи свой дом

с лице към слънцето отправен.

 

Един ден дойде вест за смъртта му

от далечината на географията

 

Простичко живя и умря

моят съселянин,

човекът без биография.

 

Skicë për biografi

Agim Vinca. Sonet i vetmuar. Tirana: OMBRA GVG, 2001, стр. 94

Превод от албански Русана Бейлери

сп. Литературни Балкани, бр. 1, 2005, София

 

 

Вариации по тема

[Variacione të një motivi]

 

“Не ни оставиха грижите и дертовете

да си поживеем заедно...”

 

Времената са се променили.

Средствата вече са нови.

Пътищата. Отношенията.

Адресите и паспортите.

Всичко се е променило. Всичко.

И гурбетът не е предишният.

 

Само болката останала е същата.

                       И тъгата.

Болката на майките, жените и децата.

Тъгата момчешка, мъжка и бащина.

 

Заръките почти не са се променили.

(като някогашните последни желания)

                        “На добър път!

                        И не ни забравяй!”

 

И раздялата същото име носи.

Днес като вчера.

А сбогуването, ах, сбогуванията!

От устните на младоженците

вълнуват еднакво:

            “Здрав да се върнеш!

            Остани тук със здраве!”

 

Variacione të një motivi

Agim Vinca. Sonet i vetmuar. Tirana: OMBRA GVG, 2001, стр. 90

Превод от албански Русана Бейлери

сп. Литературни Балкани, бр. 1, 2005, София