|
Агим Винца. ПОЕЗИЯ Превел от албански и представил: Лора Ненковска Пети балканистични четения. СУ “Св.Климент
Охридски”, ФСлФ, София, 17-19 май
2004 АГИМ
ВИНЦА (р. 1947) С тези преводи ще се опитам да направя кратко
представяне на един от водещите съвременни косовски поети и критици Агим
Винца, който въпреки че е роден в Македония е свързан с косовската литературна
традиция. Той завършва Прищинския Университет и в момента е професор по
албанска литература в него. Преводите,
които ще ви представя са от сборника с поезия “Dri’” (Agim Vinca.
DRI’. Tirana, 1999),
представляващ антология на поетичното му творчество. Той прави своя дебют със стихосбирката
“Фениксът” през 1975 година. Пише предимно бели стихове, изминава пътя
от поемата до по-лаконичните поетични форми и експериментира в областта на
хайку-поезията. Като тематика и звучене неговото
творчество е разнообразно и на моменти изненадващо. Редуват се патетични и
наивистични визии, свързани с родната земя, с болката за родината и проблеми от философско и общочовешко
естество. Някои от стихотворенията му са писани в духа на един късен
импресионизъм, в други безсмислието и нищетата на битието натежават с цялата
сила на прецизния и кратък стих.
Подобни модернистични белези в поезията на Агим Винца са обясними с
историческия контекст на географското понятие Косово и с произтичащите от него
последствия за философията и изразните средства на един съвременен поет, чийто
свят е “разпарчетосан”, чието тяло е разкъсано от метафизическата болка, която причиняват –Война-та, Епидемия-та , Смърт-та, Глад-ът и чието
съзнание няма покой от мисълта, че тези черни “ездачи” са част от нас като човешки същества.
Празнотата и отчуждението са основни чувства, в някои от стихотворенията
на Агим Винца и той умело борави с експресивния апарат на екзистенциализма, за
да представи света като празна стая, в която няма нищо освен болка. Метафората му за човека е “малка мишчица”,
“жълто-черна”, сляпа и ограничена в мрачната
килия на своя живот, осъдена на меркантилност и безпаметност. Дори паметта на поета е безсилна да съгради цялостен образ на живота, всички асоциации са разположени между бинарните опозиции, означаващи началото и края на живота. Всички елементи чертаещи географията на земното пребиваване завъртат един безкрайно повтарящ се кръговрат, в който нищо не ни принадлежи. Животът на поета е парадокс изграден от срещата на премълчаните думи и въплътените в думи мълчания. В града Χ В града Χ в един дом Госпожа Муха прави своето артистично шоу- стрийптиз. Разголва бедра показва пъп Скача Хвърля се Разпарчетосва се Събира се Гърчи се Размотава се В града X в един дом Госпожа Муха прави своето артистично шоу- стрийптиз. [Në qytetin Iks. Dri’, Tirana, 1999, f.29. Превод от албански Лора Ненковска] Огньовете Познавам един човек който в разгара на деня пали огньове Познавам един човек който в средата на лятото пали огньове Познавам един човек който в мъжката стая пали огньове Познавам един човек който в нашата земя отваря гробове. [Zjarret.
Dri’, Tirana, 1999, f.31. Превод от албански Лора Ненковска] Лошо време за поезия Имам лош период, не съм написал нито ред Нито думичка, нищо Дойде време лошо за поезия както каза той нещастният Б.Б. От нас ли излязоха тези ездачи: Война, Епидемия, Смърт, Глад; Или те постянно са били тук А, ето че аз не съм знаел Снощи, цяла нощ сън не се изля в
очите ми Тялото и душата ми - на две; О, погледът на Африми от снимката защо не мога да откъсна очите си от нея Имам лош период, не съм написал нито ред, нито клетва, нищо Дойде време лошо за поезия О, приятелю мой Б.Б. [Kohë e keqe për lirikën. Dri’, Tirana, 1999, f.133. Превод от албански Лора
Ненковска] Стената Сблъскахме се с теб и тъй като ни беше известна тази древна сентенция. Сблъскахме се с теб и понеже знаехме, че стената не се събаря с глава . До гуша ни дойде от сентенции! [Muri. Dri’, Tirana, 1999, f.33. Превод от албански Лора
Ненковска] Когато говоря за живота си Аз говоря за живота си и имам предвид реката и имам предвид камъка и имам предвид люлката – Майка
ми Аз говоря за живота си и си припомням дървото и си припомням скалата и си припомням оловото– Майка ми Когато говоря за живота си. [Kur flas për jetën time. Dri’, Tirana, 1999, f.42. Превод от албански Лора
Ненковска] Аз, надеждата и съмнението Срещнахме се една нощ Аз, надеждата и съмнението Срещнахме се една нощ Надеждата каза: ще дойде! Съмнението каза: кой знае? Аз мълчах. Надеждата каза: ще съмне! Съмнението каза: не вярвам? Аз отново мълчах. По-късно: Надеждата.....Съмнението.....Аз...... Срещнахме се една нощ Аз, надеждата и съмнението Срещнахме се една нощ. Надеждата каза: надявам се! Съмнението каза: съмнявам се! А, аз, аз не казах нищо. [Unë, shpresa dhe dyshimi. Dri’, Tirana, 1999, f.43. Превод от албански Лора
Ненковска] Празната стая В тази стая няма нищо, освен болката. В тази стая нищо не се движи, освен паяците. В тази стая нищо не поема дъх, освен мълчанието. Тук досадата вали и спокойствието хрипти. Тук Сахара и Хималаите. [Dhoma e zbrazët. Dri’, Tirana, 1999, f.43. Превод от албански Лора
Ненковска]
Мисли на моста На перилата на моста облегнал лакти гледам света, тий върви и не спи (така във живота и ние вървим) от бряг на бряг с мостове свързваме приятелство. Прострете се в вселената мостове! [Mendime mbi urë. Dri’, Tirana, 1999, f.16. Превод от албански Лора
Ненковска] Една ....мишка Една малка мишчица жълто-черна, където яде, там църка, където църка там ближе, една малка мишчица без сърце, без очи влиза в дупката, от дупката излиза Килиите-нейният свят! [Një...mi. Dri’, Tirana, 1999, f.16. Превод от албански Лора Ненковска] Парадокс Когато говорех, ми казваше: Мълчи! Когато мълчах ми казваше: Говори! Нямо говорене, говорещо мълчание – това е животът ми! [Paradoks. Dri’,
Tirana, 1999, f.38. Превод от албански Лора Ненковска] |