МАКС ВЕЛЬО

Превод на стиховете: Мария Динчева

Макс Вельо (Maks Velo) e архитект, художник, поет, прекарал голяма част от живота си в най-страшния от комунистическите лагери по време на диктатурата в Албания – мините в Спач. Стихосбирката „Подстригване нула номер” (Kokëqethja, Tiranë, 1995) е албум с миниатюри от думи и картини. Стиховете и картините са кратки и изчистени, посветени на малък душевен или физически детайл.

Днес, петнайсет години след рухването на режима, в творческите среди в Албания, а и сред чуждите преводачи, се води известна дискусия доколко хората все още искат да възприемат т.нар. „затворническа литература” (letërsi burgu) или вече не искат да слушат за миналото, а предпочитат да гледат напред. Искрено съпричастен отговор на този въпрос дава първото стихотворение от представената книга, което ние поставихме за финал „О, свобода, помни тези, които не се върнаха”! За българските читатели сме подбрали изтънчената образност на Макс Вельо, която, като всяко истинско изкуство, няма да го обремени, а само ще го трогне. Авторът има издадени още четири книги с поезия и проза.

Русана Бейлери

Белезници

[Prangat]

На ръката си имам

Белезници

Белезници железни.

Защото златни белезници

Още на са измислени.

Най-красивият портрет

[Portreti më i bukur]

На стената на килията

Изстърган с черна лъжица

Един профил на жена

Като в скалиста пещера -

една фреска

Отпечатана принцеса

Върху антична монета

Портрет, рисуван от художник възрожденец

Едно око се взира в мен

Устни се усмихват

Не ме оставят нито ден

Зле нарисуван профил

Напомня ми красива жена.

Без милост

[Jo mëshirë]

В последната дума

На съдебния процес

Милост не търсих

“справедливост“ казах

макар да знаех

в онази зала

справедливостта бе отмряла

и там където

справедливост няма

милостта не избуява.

На Рефик Бечо

[Refik Beqos]

Варел, подпрян до стената.

Капе кръв

Капе кръв…

Човешка кръв

Същата като моята кръв

Към пазача отиде сам

Този живот дори не търпеше

По-добре смърт

Десет дни отпуск в къщи -

войнишка награда

един ден за всяка

година затвор

не те познавах -

беше ми първи ден в лагера

Как се изчислява времето в комунистическите затвори

[Llogaria e bugut komunist]

Много е просто.

Колко години изкара в затвора ?

Дванайсет

И колко имаш още?

Десет

А на колко си осъден?

На шест.

Без сцена

[Pa skenë]

Тяло на тел

окачено

един колаж

модерен

оттам изглежда

изкуството

е заимствало трагедията

Към смъртта

доброволец

получи откос

падна спокоен

едно петно,

което не е като в театър

кървава боя-

навсякъде

тук е кръвта

чистата кръв

завесата не пада

защото завеса няма

ние сме там, където

драмата е живот

но няма

сцена.

……….

Тялото сред телта

Окачено жестоко

Релсите

[Shinat]

Релси към минните галерии

Изядени от киселина

Счупени в средата

изкривени

Завършват в бункерите

Така и нашия живот

Деформиран

Накълцан

Потиснат

Завинаги пропада

В една пропаст.

Празен вагон

[Vagoni bosh]

В галерията -

Празен вагон

По-тежък е

На изкачване

Макар празен

Отколкото пълен-

На слизане

Вагонът на нашия живот

Заповядват ни да го изкачим

Празен.

До края на живота

Бутаме вагона –празен живот.

Антикомунистическа самота

[Vetmi antikomuniste]

Следователят:

Защо стоиш сам?

Аз, врагът

Да разкажа за самотата?

Следователят :

Да

Аз врагът:

Но самотата затова

Е самота

Не може да се обясни

Следователят:

Но ние не сме такива глупаци

Каквито ни мислиш

Нашата партия ни е научила

Да обясни и твоята самота

Следователят продължава:

Ние знаем -

Ти стоеше самотен

За да ни предизвикаш

Стоеше сам с цел

И със своята самота направи

АГИТАЦИЯ

Аз врагът:

Принудих се да приема

С унижение

Че следователят на партията-майка

Е наистина разумен

Че и самотата

Обвиненията му аргументира.

Осъден на 10 години

[Dhjetë vjet dënimi]

Картината е ненормална

Каза експертът следовател

Художникът е нормален

Каза експертът психиатър

Това не разрешиха съдиите – експерти.

Затова 10 години

Наказание ми дадоха

Крематориум

[Kremator]

Този ден се стоплихте съдии

В пещта изгоря

Специално дърво

Хартия

първо качество

Цветни платна с цвят

Льо франк

Книги на изкуството.

Огнена треска

Бяха изгорени

стари икони

Спасени трудно

от турците

Приемам:

Вие сте по-способни

Ви е се оказахте по-жестоки

От инквизицията

Шепа пепел

Вярата беше моята милост

Вие изгорихте

Вие превърнахте

Съда в крематориум.

Творци лакеи

[Artistë lakej]

Според обичая

Всички станаха

На крак

Председателят каза

Бавно:

Подсъдимият Макс Вельо

Се осъжда

На 10 години

Отзад -

Силно

Избухнаха

Аплодисменти

на творците - лакеи

В този час

Една мисъл ми дойде

Вие, които аплодирате

Така сте свикнали

Търпите

След 10 години

Така и аз

Ще издам

Едно решение

За моето изкуство

Да аплодирате

На героите от Спач

[Heronjve të Spaçit]

Посветено на

Скъндер Дая, Хайри Пашай, Дервиш Бейко и Пол Зефи,

разстреляни по време на бунта на 22 май 1973 г.

Величествена птица

Често кръжи

Високо

Виси върху пропастта

На адския лагер

Един чаршаф съзря

Напоен с кръв

Издигнат високо

Стрелна се ниско

Закова се в знаме

Едно знаме

Без звезда –

знамето ми

ще спра тук

докато дойде

свободата.

Кучето бунтовник

[Qeni i revoltës]

Посвещава се на кучето Тартарин,

застреляно по време бунта в Спач

Излизаше на проверката без номер

Спеше във всяко легло

Ласка на никой не отказа

Сякаш им знаеше черните съдби

Едно име имахме заедно

И нас кучета ни наричат

Обичахме те като човек.

Когато ги видях вързани двама по двама

Всичко разбрах

Единият от тези които обичаше

Си отиваше завинаги.

Нададе дълъг вой

Като ридание

На майките.

Безкрайно.

За твоя бунт

Заповядаха “огън” на стражата

Заповедта важи за човек и куче

Без да мръднеш

Изглеждайки всички в очи

Умря като много други...

Но в историята на Спач

Си наравно с нас

Бялото куче със сиви петна.

Гладният и поетът

[I urrituri dhe poeti]

На приятеля ми от затвора, поетът Висар Жити

Късове

Отчупен хляб

Събира гладния

Всеки ден-

Закуска

Обяд

Вечеря

Суши ги на слънце

Пъха ги в торба

За черни дни –

Дни, които няма

да свършат никога

Листове

Събира поета

Вестници

Списания

Книги

Връзва всичко

Пъха в чувала

За хубави дни –

Дни, които

няма да дойдат

никога.

Подстригване нула номер

[Kokëqethja]

Главите ни стрижат в края на месеца

Без коса изглеждаме като деца.

Животните ги стрижат всяка година

Без вълна изглеждат голи

Подстриганите коси, които падат

Се скъсява нашия живот

Посивелите коси се прибавя

Цветът на страданието - сив

Така искат да ни направят

Завинаги бръснати

Те, които както стадото

Стрижат всяка година страната ни.

Проверката

[Apeli]

За пръстите за връзване

Двама по двама

Като децата в детската градина

Така се броим

Ние които в живота

От детството до старостта

Преминахме така проверката.

На свобода

[Lirimi]

Днес ме освобождават

Поглеждам назад

Обсадата като рисунка

Е моята абстракция.

Сред бодливите огради

Останахте Вие,

Приятели

Затворът продължавате

Дълги години.

Тръгвам по улиците в града

Хората разбират –

Нещо липсва

Сякаш ми казват

Като една антична ваза

С отчупено парче.

Не знаят ...

Тази моя част

Приятелите ми

Там, между вас живеят

Докато всички

не бъдете свободни.

Вървенето

[Ecja]

Ходя и се връщам

По терасата

Напред-назад

Без край.

Стъпките –

Както в живота

Робството

има една граница,

която не може

да преминеш

никак.

Тук

Накрая на стоте стъпки

Има само връщане

Обръщане

И връщане.

Малкият пакет

[Pakoja e dhimbjes]

Завит в басма

Един малък пакет

Вземам.

Осъденият

Макс Вельо

Отделение 303, Спач -

Добър ден

Отварям кутия -

Два пакета

100 грама кафе

10 пакета евтини цигари

“Партизан”

две памучни кърпички,

два чифта черни чорапи,

не разбрах какъв е смисъла...

Баща ми беше

починал.

Гредите на галерията

[Trarë galerie]

Гредите на галерията

Като клещи

Стегнати

Животът взема

Младият приятел

На гръб

На планината

Не издържахте

Изобщо.

Ние

Дали ще издържим

Докрай?

Стената на престъплението-комунист

Престъпната планина

Затворническото плато

[Palltoja e burgut]

Стари

Войнишки палта

От козя вълна

С цвят на кафе

Редица

Дълга

Кафени палта

На сиви глави

Мълчаливо

Понижава гласът

Цвят

Кафеникаво-червеникав

Като съсирена кръв

Капе от дъжда.

Гаданието

[Falli]

С кафето е завито

Едно писмо

Отивам при куция гадател.

Чашата завърта:

Тук има един пакет...

Една радост

Едно освобождение...

Не каза:

Една смърт

Нова присъда

Страдание

Безкрайно

Давам му

Частта от кафето,

която

му се полага.

Куцият пие половината

от кафето

в лагера,

защото на лагера

дава надежда

той.

Цветовете

[Ngjyrat]

Тук

В лагера

Цветовете

Които ми липсват

Започнах да си ги правя.

От катранената душа

На оперативния Коста

Извадих

Черен пигмент.

Хубавото червено

От варела

От който капе кръв

Човешка кръв

От чистата душа

На приятеля ми

Който пое направо

Към смъртта -

блестящо бяло

прожекторите на сградата

яркожълтото ми дадоха

като лудостта

на Ван Гог.

От горчивия вкус

На следствието

Една кутия

Със зеленина

Пълна.

Синьото

Не го намерих

Никъде

Защото

Небето на лагера

Беше в обсада.

Виолетовото -

от сенките под очите

на съпругите - посетителки

всички ги събрах

и с ръце

поставих

вътре

душата си

Самозатвор

[Autoburgu]

стягаме се

в леглата

за да сложим

до себе си

болката

току-що донесена

от унищожителен

самозатвор.

Последна проверка

[Kontrolli i fundit]

Освобождават ме.

Остарял...

Днес изядох супата

последна.

Извиках

за последен път.

Остава ми

Последна проверка.

“Какво имаш в торбата?’

“празна е”.

На земята падат

Един чифт

Раирани дрехи

Докато вървях

Дълги панталони

Навървени

Памучната риза

Груба.

“Те за какво ти са?”

“За всеки случай

ги пазя в торбата

това са дрехите

на смъртта”.

Първи ден

[Dita e parë]

Една усмивка

И едно кафе

И дветe ти ги давам

Първия ден

В лагера.

Само”Добре дошъл”

Няма да ти кажа

изобщо,

млади приятелю.

На Крисанти Венетик

На първата жена фотограф,

загинала в затвора

Късогледи очи

със стъкла

оптически

като обективи

на фотоапарат

“Лайка”

Малко думи

като тихо

прищракване

на апарата.

На ноктите

единствена украса

един маникюр кафяв.

От промиване на снимките

В последния ти поглед

застина един филм.

Чернобял.

Сложиха

капак

на стария

апарат.

Завинаги.

Убийство в пещта

[Vrasje në furnelë]

Един затворник

Падна в пещта

Отдолу извадиха

Шапката

Фенера

И тялото

На парчета

Заедно

С рудата.

Самозатвор

[Autoburgu]

Наблъскани

Като на събрание

Един квадрат

С една дупка

В средата

Това е

Дупка на страданието

Както черните дупки

На галактиката

Започват

Остри завои

Надясно

После наляво

После надясно

После наляво.

Другарят ми отсреща

Повръща.

Вързан за ръцете

С неговия приятел

Аз вързан

С моя другар.

Приятелят отсреща

Повръща

В черните дупки

На галактиката

Без светлина

Като кутия

Метална

Топло като в пещ

Зелен отвън

Като сълзотворен газ

Жълт отвътре

Като цвета на смъртта.

Скачаме нагоре

С краката

Стискам торбата

Единственото богатство

Което цял живот

Трупах

Обвинителният акт

И съдебното решение

Взема

10 години.

Другаря си гледам

В очи

Близо

Съвсем близо.

Другарят ми вляво

Повръща.

Един пласт повръщане

Като пластове на страдание

Отвътре.

Накрая пристигнахме

Слизаме

Вързани

Двама по двама

В лагера на Спач.

Железни врати

Се затвориха.

Втората песен за белезниците

[Kënga e dytë për prangat]

Белезниците имат една мярка

Еднакви ги правят за всички

Преди мeне на кого са тежaли?

След мен на кого ще ги сложите?

Белезниците, които времето на живота

Разделят на две.

Вие ма научихте:

Как се подуват ръцете оковани

Как припадаш от белезниците

Как не можеш да се почешеш от белезниците

Как се ходи по-добре с белезници.

Как чувстваш рамото на приятеля в белезници

Как да излизам пред хората с белезници.

Белезниците ме научиха

Също така -

Единствено

Умът

Не е окован

Никога

С белезници.

Юрганът на ООН

[Jorgani i OKB-së]

Увиснат на тел за проветряване

Юрганът неизвестен

Кръпка по кръпка зашит

Цвят по цвят събран

Прилича ми на знаме

Величествено

На страните от ООН

Греем светнали

Наредени за празника

Сън на момиче

Ушит за зестра

Даден за мъжа й в следствието.

А той юргана на приятеля си даде

в деня на своята екзекуция.

След 20 години,

когато го освободиха,

юргана на друг го предаде.

Този другият

продължи да кърпи

старата мечта -

преминал целия си живот

В албанските лагери,

затвори.

Колкото пъти

нова страна приемат

в ООН

една нова кръпка

на стария юрган

се добавя.

Конят на лагера

[Kali i kampit]

Чаена лъжица с малко захар

Последните сухи залъци изяждаме

В амбалажна хартия

Събираме захар и мармалад

Утре ни чака до скалата конят

Работническата редица се катери

Двама по двама

Очите му когато ни погледнат

Сякаш плачат

Умни, болни, любими

За затворниците, които храна с ръце

Му носят

Ти, кон от приказките, кон от дърво

Ти, кон артист, кон непокорен

Зад скалата се събираме

Когато те срещнем

За да минеш натоварен ти , свободен

На гърба ти има една рана от самара

Хлябът донасяшe чували

Животно си, старо,

Другите коне блестят

В обора, на хиподрума, струват милиони

Но за нас ти струваш повече, старо конче!

Само ти избра да живееш с нас.

Мечти

[Ëndrra]

Мечти изоставени

С болката

Забравени...

Излизат ни напред

Настоятелно

Сега, когато не ви искаме

Когато сме изморени

Да мечтаем.

Прошка искат

[Falje kërkojnë]

Прошка искат

Те,

Които прошка никога

на невинните не дадоха

прошка искат

те

които, ако времето се върнеше назад

“класовата борба“

като дъвка в устата си

ще предъвчат .

Прошка търсят

Те

Които след вечеря

Чистейки си зъбите

Нашите страдания

Сервират като десерт.

Извинения търсят

Те,

Които още не са ни простили.

О, Господи, помогни ми !

Заповядай ми да им простя!

На тях, които прошка не заслужават.

О, Свобода, помни тези, които не се върнаха

Ние бяхме хора

Ти - божество

Тръгнахме да те доведем тук,

Свобода!

Разбиваме една войска

жадни

гладни

еднооки

безмълвни

боси

остригани

болни

образовани

луди

осъдени

прокълнати

разделени

омразни

разочаровани

унижени,

виждаме те отдалеч -

красива

мълчалива.

Оракулът казваше:

Вървете, вървете

Десетки години

Някой се умориха,

спряха,

един стана шпионин

за една чиния супа -

не устоя на глада.

Те изглеждат мъртви,

А първи тичаха

Без компас ден и нощ

В остър студ и жега.

Един полудя

Духът си даде роб

Те, които имаха повече любов

Те приближаваха

Строполиха се в краката ти.

Тогава ти се раздвижи

Слезе

Сред хората стоеше

“аз по-хубава от всички, които съм познавала “

каза ти.

Ние които изостанахме

Едва дойдохме

Да си те спомним

Не забравяй първите,

които ти се обясниха в любов,

умирайки в твоите крака.

О, свобода!