ОЛИМБИ ВЕЛЯЙ
СЛЕДОБЕДНО
СЪЩЕСТВО. Поезия
Селекция, представяне и превод от
албански Ани Петрова В поезията на Олимби
Веляй времето преминава в своя собствен полет, обвито в своята фантазия. Този
полетът няма произход и няма край, няма извор и няма море, където да се влива.
А безконечността на поетическото време се простира в дълбочина и достига своята
висота, като това обхваща неговото конкретно и метафизично измерение.
То носи еднакво възторга и
съзерцателността на поета, предметите, случаите, скръбта и радостта, вечният
мрак на човечеството, което се слива в едно с времето, когато то раздава своя
образ, който твори събитията и смъртта. Време като скръбта, като самотата, като
движението, като тъжно счупеното яйце разсипано в настоящето, време, което
преминава над нашите думи и над виковете на нашите тела. Това е вечното време,
което бликва като тревогата. Време, което се издига над мъглата от болката и
съжалението на индивидуалното време. Така то се спасява от мълчаливите стени,
синекдоха на индивидуалното време. Толкова е трудно да бъдат обхванати неговите
многобройни погледи и значения.
Няма помощно средство, с което да се разгадаят безличните метафори и
няма собствено име, което да служи като обяснение, няма заглавие, което да
хвърли светлина върху възприятията на сетивата, толкова крехки и толкова
неописуеми. Музиката може да помогне, тя е ключът сол на поезията. Чрез нея
биха могли да се разгадаят метафорите. В поезията си Олимби Веляй показва
деликатна смес от реалност и безконечен херметизъм. Но освен неповторимият
полет от думи и монотонност, тук се долавя спокойното и настойчиво прицелване в
неразгадаемото, което истински различава поезията й от нейните съвременници.
Това изисква различни читатели, способни да преживеят всеки момент от променящата
се вълна на емоциите. Този тип поезия може да се съхранява дълго време в душата
на мълчаливия и необикновен читател. Олимби Веляй е известна млада журналистка и преводач на
класическа и съвременна българска поезия на албански език. Представените
произведения са от стихосбирките й “Следобедно същество” (Qenia
pasdite, Tiranë, 2003) и
“Моментите умират под часовниковите стрелки” (Çastet vdesin
nën akrepa
orësh, Tiranë,
1998).
Следобедно същество
[Qenia
pasdite]
Времето свършва върху стрелките заедно с моето внимание като едно чудовище бледо върху въздуха потъна следобеда докато самолетите се вдигаха на същото капитулиращо небе сега без бързане връщам се обратно в килията на своята тревога където не съществува височина нито страх от повръщане наказанието е приключило няма повече броене на дни върху стени и огради нощта идва като сиво синкав кит светлината освобождава само удвоеното време с фигури където ти оставаш една обърканост измежду протягането белеят костите на лека женска досада няма място за покаяние в този небесен час останаха назад неразгърнати като персийските ръкописи в държавния архив календарите не съвпадат там не е годината 1421 и сънят ми свършва в един среднощен сън от твоята страна е останал денят Qenia
pasdite Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 59 Превод от
албански Ани Петрова Лична история [Histori private]
Липсват ми сантиметрите за да бъда величествена и сълзите за да бъда грандиозна лични концепции за лични истории при все половинчатите ми отношения и ужасно красива растителност която е успяла да обгърне моите разкази за себе си ти не си повече както и миналото както и всяка смърт и синтаксиса на завършените новини ти никога няма да бъдеш и вероятно за това аз още по – дяволски те обичам животът тече наоколо наоколо се движат живите нямам никаква представа докато времето минава покрай моето същество с отпечатъци на жестока сеч и покани за колебание причината е толкова проста за едно съществуване само сметките закрива цялата студена нощ Histori
private Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 47 Превод от
албански Ани Петрова Никога няма време [Asnjëherë s’ka kohë] Никога няма време за необходимостта от съждението или от необходимо съждение доколкото паузите свършват преди умората и ние се уповаваме на прекалените усилия няма време да се видим под подвижната светлина като повторно отсъствие няма да почувстваме теменужения вкус на впечатление което изсъхва навън под неучастващи хербарий отвъд стъклото отвъд парата отвъд диханието където ръцете стават бледи като поток донесени от водни рисунки с презираната бързина ще си тръгнем бидейки особено тук без кристали сами със сферични звуци които танцуват подобно на безличиян обръч на страха Asnjëherë
s’ka kohë Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 27 Превод от
албански Ани Петрова Oставане [Mbetja] Kогато природата беше сътворена започнаха да текат като сок на пъпка избягали в смъртта и аз съм загубила един свят също така създаден и реален като легион от очите които се вписват безстрашно във възхищението където беше морето истинското море където се родиха на брега чудесата на лятото без бързи впечатления и само времето изплакваше мъглата на моята болка и на всички морски грохоти толкова далечни опити вътре в мен че сам ще се изправя да разтопя забравения си труп така че никой да не го забележи даже общия случай който е резултат от събитията така истинската природа се денатурализира сезоните и пропастите сами по себе си пълнейки с горчиви ябълки с усилието да разбереш желанието Mbetja Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 31 Превод от
албански Ани Петрова Винаги
ще пиша за теб
[Përherë do të shkruaj për Ty] Винаги ще пиша за теб и винаги ще бъда несигурна дали ти съществуваш много време е минало от последния ден в започването беше безспокойството после убиха го бавно телефонните обаждания писмата, които изстиваха като магмата над земята сега мъката за теб е една дефиниция подобно на всички видове определения свързани със старите строежи тук вътре все още се разхождат полусънно мъгливите времена на любовта твоето лице което не мога да си спомня и нещата умрели от недокосване може би бихме били двама тази нощ ако не използвахме безразличието но останахме си чужди покрай нашите вкаменености и нашите спомени Përherë
do të shkruaj për Ty Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 29 Превод от
албански Ани Петрова В
съобщенията до теб
[Në mesazhet për Ty] В съобщенията до теб думите се намират със същото безпокойство с което войниците пишат писма и в същата тайна с която те мечтаят за далечните влюбени хора между редовете през всичките студове и гледки на непроменящи се неща ти експлодираш с твоята жажда която не съществува и се удряш върху миналото като едно минирано гробище без история представяйки си че никога няма да искаш да го видиш липсва ми твоето изумление толкова чисто и твоето обширно появяване но отново без сезон времето минава и без теб докато съобщенията пристигнат като разклатени лавини Në
mesazhet për ty Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 39 Превод от
албански Ани Петрова Следобeд
в селото
[Pasditja në fshat]
Студеният следобяд между кошове кафяв в края на лятото уморените крака на женската любов избягаха между лозите след малко селото ще се предаде на нощта мързеливата песен на щурците и зелените фенери вертикално умиращите шумове умората идва наоколо като насекомо последното стенание пада върху шумата отвъд жаждата телата се вдигат смътно държейки се едно друго закопчани и задъхани под солените петна на потта и след малко отвъд клоните няма да се вижда повече небето селото и лозето ще станат едно тъмнината ще затвори тесните пролуки между двете стени на съседните къщи където започват мъчителните часове до утрешния следобяд. Pasditja
në fshat Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 71 Превод от
албански Ани Петрова Завръщане
[Rikthim]
Помниш нашето смущение из стените на манастира и уморени летящи ангели и зимата осветена на парцали не знаех къде беше настоящето обгърнато от бледи стенописи ти беше там пред мен като разпънат и една невъзможна скръб когато ние двамата казвахме след живота няма отвъдно дивите птици се втурнаха към останалото жито на границата на камънака между калдръмите ти наведе глава като един безмълвен Христос втренчен в моите очи безвременно и все още не зная къде ми отиде настоящето с твоя кръст на гръб Rikthim Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 23 Превод от
албански Ани Петрова Разказващият поглед
[Relacionet e të parit] Темите рухват oт логиката на цветовете като едно неестествено трептене през точни идеи и като сферичното устройство на очите как ти се иска да забравиш бялата светлина докато тъмнината излиза във формата на нишки които не наподобяват мигли вместо това те изглеждат като натрупани дърва в долините на мъглата идва времето да обсъдим плановете опирайки се на видените образи това е много трудно да се различат ясно тела или предмети очите са голяма илюзия без отговорност,която ние бихме искали в дадените обстоятелства връщам се още веднъж за да видя но не е същото нещо след като през това време сме неволно остарели Relacionet
e të parit Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 25 Превод от
албански Ани Петрова Ще поговорим
[Do të flasim]
“……….. ще си поговорим” отвъд този прах и блясъка на Христос на твоята закачалка върху празните ти гърди “………… да вярвам че ще поговорим” особено когато ти няма да бъдеш такъв е живота с непредвиден шум и времето което понякога изглежда дълго но е по-късно от всякога сега полетата като гробища побеляват в далечината две кучета уморени от нощта падат върху мраморното стълбище камбаната на събуждането проглушава ти знаеш останалото същите са – улици, хора… в спокойно състояние техните лица побъркват болката и, о Господи съжалението няма път за да мина Do
të flasim Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 61 Превод от
албански Ани Петрова Зайци
[Lepujt]
Зайците избягаха от зелевата градина в един зимен ден в една от приказките може да има останала малко козина между дървените колове откъдето се изплъзнаха всички и много следи в дебелия сняг само с тези факти завършва историята на зайците без финалното поучение след това дядовата ръка докосва брадата сивите косми подскачат между скулите обхванати от възглавничките на пропитите му с никотин пръсти зайците си тръгнаха в един от дните през детството от една зелева градина в края на поляната със светещи къщи които едвам се различават после погребахме дядо ми отвъд стъклата на прозорците мъгливата ограда на паметта пази зелените листа на зелките Lepujt Olimbi Velaj. Qenia Pasdite. Tiranë: Aleph, 2003. f. 73 Превод от албански Ани Петрова Моментите умират под часовниковите
стрелки
[Çastet
vdesin nën akrepa orësh]
Моментите умират под часовниковите стрелки покривите всеки ден от самото начало се насочват към слънцето като кафяви пирамиди без основи далече там където безгранична е душата остават в поздрав ръцете на прагове в течна поезия потъват тъжните привечери едно старо безкрайно дърво хвърля листака винаги тихо като от невзет изпит се връщам към чистия плач на вятъра моментите умират под часовниковите стрелки разпростират се по улиците като незабележими убити под епитафа на думите започващи с бивш Çastet vdesin nën akrepa orësh Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 20 Превод от
албански Ани Петрова Положение
[Gjendje]
Изпуснала съм на земята стъпките си стопени са вече почиват с чудото на раждането на хората които вече ги няма но аз съм вкаменен толкова че да загубя само лъжливото разточителство и не мога вече да търпя атаките към сърцето има време от отдавна замръквам в тъмни фигурки и драща с пръсти кристалчетата на очите и не се изненадвам никак за цвета който обвива обърканото ми тяло докато душата ми върви върви върви… оставам хоризонтална маса без ограничена площ и дъждовете са хлъзгави в това царство без зелена сянка и пълни очи напуска ме всичко преходно само тихите останки се показват от някъде понякога като вулканични отломки които угасват от само себе си Gjendje Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 74 Превод от
албански Ани Петрова Винаги
[Gjithmonë]
Винаги ще бъда собственото пристигане в саркофаг когато ми трябва да извикам по име те които само име имат винаги ще плача от това връщане към нищото моите пръсти ще ме предадат в момента на фаталното сближаване и винаги това бунтуване ще остане все така в миниатюра защо напред ще лети същото небе към същото утро на същия ден който е наречен случайно друг така че аз да го достигна независимо от бързината ми и я губя въпреки това моята любов логика има за да се спреш на връщанията така в своите начала ужас от слонова кост които пречупват без спир всичко потънало в душата 15 август 93 Gjithmonë Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 75 Превод от
албански Ани Петрова Ти си естествен [Ti je i natyrshëm] Ти си естествен във връзка с легендата за себе си може би затова репите са изскубани още от старите читанки аз си спомням редицата от одушевени предмети дядото след репите, времето след себе си разрушените поляни под вертикалните пешеходци там беше студено като време на кражба винаги се отдалечаваха яхти докато ти търсеше с очи адреси колко стара е тази история илюстрирана в буквара която се издига само за няколко мои минути и не е в легендата като стар прах но движението на непокътнатите вещи вещи които са едновременно одушевени от най-високите категории на еволюционната теория и от всичко това ти си тръгна за да останеш далеч и по - висш освен походката която няма координати когато се насочваш навътре и успяваш да изясниш без опит частите на физиологията 24.1.96 Ti je i natyrshëm Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 66 Превод от
албански Ани Петрова Далечни
спомени
[Kujtimet e largëta] Неочаквано аз станах тореадор по собствено желание не ми хареса червения плащ на дуела неочаквано от кулата на болката от смъртта на мисленето от лазура стопен отвъд от очите които насред разрухата не знаеха да забравят дни аз се обявих за тореадор никога не са ме примамвали далечните пейзажи със светлина нито преминаващата маса на времето, никога но този бик за съществуването на който си луда ми казват ме рани като безкрайните очаквания като слънцата на пустините през сърцето капе отвъд болката пепелявите рога през душата те раздират чувствам далечните спомени бикове с остри победоносни рога ме раниха така както ги раняват тореадорите Kujtime të largëta Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 10 Превод от
албански Ани Петрова Промяната
[Ndryshimi] По-малко е тъжно да бъдеш началото на една убеденост и границата вътре в черепа по-малко тъй като нямаш връзка с всичко вече навън трябват само образи за да се роди отвътре без прозорци опасностите на голямото внимание към стъклото и светът минава в менопауза никога не течат от нея стрелките по посока на моята жажда с очи които се пълнят нито се изпаряват повече в материализиран звук метафизичен като нищо друго по-малко наскърбяващо е това отколкото истинската смърт където в действителност вещите са живи точно когато им подаряваме безразличие защото никога няма да поискаме една реакция ако истината попада на пренебрежение нито да бяхме така истински живи така че истинската ни същност да избликне така че да ни задоволи 22.4.95 Ndryshimi Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 5 Превод от
албански Ани Петрова Движение
[Lëvizje] Под капака на светлините заспиват студените тонове на смрачаването със съвършената хармония на страха клати се като едно вечерно махало шушукащ като наблюдавана медуза за какво ти трябват страници хартия с леко накъсани за масивния мозък възхищението на далечните завистливци е като един конус които точно сега се пукват под глухите стъпки оказах се прострян докато достигнах пясъка и поразително е безразсъдството на тялото с туземско облекло скриващо еволюцията истина е, че съм различна особено потопена в цветове с астматичен дъх и всестранни глътки без да станеш никога толкова естествена както ти идва редът във вировете по които остават следи след моето хвърляне във вечните води на непознатото 1.9.94 Lëvizje Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 30 Превод от
албански Ани Петрова Изведнъж
времето си отиде
[Përngaherë koha shkoi] През написаните думи времето отмина без мъждукащи следобеди и нещастия на смъртните силуети и на напрашените спомени тополите шумолят в старата тъмнина на квартала пред фразите и движенията под чаршафа е пълно с насекоми където адът без размер се подува със същата бързина върху разкъсаното спокойствие на лицата и изкривените мълчания винаги времето отминава като една стара дреха се клати върху размерите бавният й ужас посади забрава сега вървя като една далечна чужденка сред тихите места обитавани от духове без виковете и тревогите които ме подтискат под тези слепи покриви вътре в мен избухват изминалите в хаос часове лицата завърнали се в едно детство без възраст разбърквам останалата пепел от една неизбежна сънливост с мъгливи белези на светлина които завинаги огънят пазят Përngaherë koha shkoi Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 99 Превод от
албански Ани Петрова Провинциална
нощ
[Natë provinciale] Пада нощта в едно от значенията на глагола върху студени легла със самотни жени които подслушват въздуха върху камъните на уличките тропат стъпки в сянката на нощта между лампи под объркани стрехи пристигат и неочаквани желания в тъмното време на нощта с флирт и уплаха с някоя керемида която се чупи тук-там докато ушите почиват вертикално на дюшека идва време с тяло, което пада и охка в тъмнината без друго значение и избор възможността е плоска само можеш да се отпуснеш изпускаш накрая леко стенание докато навън светът продължава при все шума на насекомите Natë
provinciale Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 95 Превод от
албански Ани Петрова Времето
минава между редовете
[Koha kalon mes rreshtash] В дните когато моето тяло се движи из библиотеки сред студентите които се отдалечаваха оттам с портиера в тези дни ти се движиш някъде покрай черните редове които ограбват времето и посвещението за теб излизайки от летаргията на моите очи магията объркано доближаваш до периферията на миналите истории сред една далечна музика разрушените стени и следите не се вижда нищо през отпуснатите ръце никакво трептене в тази пламенна бдителност и моето тяло се движи смълчано сред часовете на столове в библиотеката историята и поуката идват чрез властта на мъртвите в тези дни когато всичко се подчинява на традицията времето минава Koha kalon mes rreshtash Olimbi Velaj. Çastet vdesin nën akrepa orësh. Tiranë: Eurorilindja, 1998. f. 92 Превод от
албански Ани Петрова |