|
ЛАСГУШ ПОРАДЕЦИ (1899-1988) Ласгуш Порадеци е артистичният псевдоним на Лазар Гушо, роден в Поградец в семейството на занаятчия. Завършва гръцко начално училище, албанско основно училище, а средното си образование - във френски лицей в Атина. В Букурещ следва художествената академия с профил живопис, а по-късно се дипломира в Грац, Австрия, където учи романска филология. Стихове публикува в периодичните издания на албанската колония зад граница. Твори основно в периода на 20-30 г. на ХХ в. След идването на власт на комунистическия режим през 1944 г. се занимава единствено с преводи - Пушкин, Гьоте, Хайне. Ти идваш от далечината Ti
po vjen prej së largu Магьоснице, ти идваш от далечината бавно, ти идваш отдалече, плъзгаш се по равнината и детелина пътя ти постила под краката, зюмбюл разтапя се под теб от обожание. И като слушам леката ти крачка замечтано, копнея да преминеш върху мене точно, да ме обгърнат малките ти стъпала порочни, да бъда сред цветята, по които стъпваш ти сияйна. А аз ще плача, ще крещя от болка луда, когато твоят крак прекърши ме небрежно. Но моите сълзи и мойта мъка безнадеждна ще се превърнат във картина чудна. Отгоре ми върви! Стъпчи ме безпощадно! Когато за последен път затворят се очите ми да видя образа ти, отразен в сълзите ми. Тогава кротко ще умра и ще увяхна. Ti po vjen prej së
largu L. Poradeci, Vepra letrare/Zemra e jetës. Tiranë, 1990. Превод от албански Екатерина Търпоманова Духът и целта Fryma dhe qëllimi Чистият северен вятър тихо си каза: Каква мъка ти дава целта че бучиш толкова диво? В мига, в който извика Отговори усмихнато северът Имам своята цел осъзната на кораба движа платната Платната над морето Тихо промълвиха Каква мъка подари ви причината, Че да порите бурната морска вода? В мига, в който полъх усетиха Платната отрониха две слова Целта ни е толкова естествена Да движим кораба на човека. Fryma dhe qëllimi L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e jetës - zemra e jetës. Tiranë, 1990. Превод от албански Лора Ненковска. Танцът на звездите Vallja e yjeve Като фенери грейнали звездите танцуват скупчени в косите на нощта от ништото зачеват се подобно на вълните, но пълни са с живот и със тъга. И раждат се от любовта, откакто се светът върти и гледа търсещ сродната душа как някой се разпалва и топи. И всеки минал миг копнежът се разгаря и никога не ще угасне, а да го следва никога не се умаря във устрема неотклоним. Подобно на звездите как една звезда до друга не достига В безкрайния небесен кръговрат те тръгват, връщат се и пак пристигат. ................................................... Със разстоянието, което ги дели копнежът се засилва, а от риданието, че не се намират пространството трепти. Но ето! Някъде в далечината, подухва вятър, просветлява; Изчезнала звезда във небесата угасва и отново заискрява. В този миг я е сломил в средата точно, във гърдите сродникът, вървял й по петите, във устрема неотклоним. Там вътре беше огънят, в гърдите, Където и кипеше любовта И пръскаше леко и ревниво искрите около лъчите свои тя. Звезда нещастна и звезда щастлива, звезда щастлива и звезда нещастна в мига, в който твойта светлина заспива през ада чак прозираш своя двойник ясно. ............................................................. В далечината огнени звезди, танцуват танца на копнежа И мракът непрогледен на нощта изпълват с светлина. Vallja e yjeve L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e yjeve. Tiranë, 1990. Превод Лора Ненковска Танцът на цветята Vallja e luleve Идват девойките, играят хоро, с украси по гърдите и врата, един гълъб, една сърна сякаш идва най-красивата. Умирам за тънката й снага и за гръдта моминска, а тя с леки трептения в гласа започва на сестрите си да пее Вие, които берете цветя, Мои приятелки мили, със вас ме вземете по гори и ливади и мен отведете. Чакайте да дойда с вас по планини и поляни, там където недокосната от човешки длани детелината блести. Ако не умея да правя букетче, Приятелки чуйте ме, направете ми одеяло от цветя и с тях ме покрийте И ако ви питат за мен какво направи дългата плитка при поточето, кажете, я застигна онази змия. При извора, кажете, я спря една една пеперуда, а също, че един момък я хвана, нея, с най-тънкото кръстче. Vallja e luleve L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e yjeve. Tiranë, 1990. Превод от албански Лора Ненковска Копнежите Dëshirave Копнежите и желанията, приятелко угаснаха отдавна съдбата потъпка ги безславно, но днес с усмивка се завръща, каквото е било. Копнежите, които ражда сутринта от щастието просто бягат аз мисля за това във тишина, а мислите ми на намират светлина. Копнежите, които ще се зародят, Каква ли гневна жлъч ще ги отрови? Коква ли благодат ще ги отвори? Жалък, с поглед примирен гледам листата, върху които небето се стовари а гледката прилича на светкавица, която пали. Dëshirave L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e jetës - zemra e jetës. Tiranë, 1990. Превод от албански Лора Ненковска |