ЛАСГУШ ПОРАДЕЦИ  (1899-1988)

 

            Ласгуш Порадеци е артистичният псевдоним на Лазар Гушо, роден в Поградец в семейството на занаятчия. Завършва гръцко начално училище, албанско основно училище, а средното си образование - във френски лицей в Атина. В Букурещ следва художествената академия с профил живопис, а по-късно се дипломира в Грац, Австрия, където учи романска филология. Стихове публикува в периодичните издания на албанската колония зад граница. Твори основно в периода на 20-30 г. на ХХ в. След идването на власт на комунистическия режим през 1944 г. се занимава единствено с преводи - Пушкин, Гьоте, Хайне.

 

Ти идваш от далечината

Ti po vjen prej së largu

 

Магьоснице, ти идваш от далечината бавно,

ти идваш отдалече, плъзгаш се по равнината

и детелина пътя ти постила под краката,

зюмбюл разтапя се под теб от обожание.

 

И като слушам леката ти крачка замечтано,

копнея да преминеш върху мене точно,

да ме обгърнат малките ти стъпала порочни,

да бъда сред цветята, по които стъпваш ти сияйна.

 

А аз ще плача, ще крещя от болка луда,

когато твоят крак прекърши ме небрежно.

Но моите сълзи и мойта мъка безнадеждна

ще се превърнат във картина чудна.

 

Отгоре ми върви! Стъпчи ме безпощадно!

Когато за последен път затворят се очите ми

да видя образа ти, отразен в сълзите ми.

Тогава кротко ще умра и ще увяхна.

 

Ti po vjen prej së largu

L. Poradeci, Vepra letrare/Zemra e jetës. Tiranë, 1990.

Превод от албански Екатерина Търпоманова

 

 

Духът и целта

Fryma dhe qëllimi

 

Чистият северен вятър

тихо си каза:

Каква мъка ти дава целта

че бучиш толкова диво?

 

В мига, в който извика

Отговори усмихнато северът

Имам своята цел осъзната

на кораба движа платната

 

Платната над морето

Тихо промълвиха

Каква мъка подари ви причината,

Че да порите бурната морска вода?

 

В мига, в който полъх усетиха

Платната отрониха две слова

Целта ни е толкова естествена

Да движим кораба на човека.

 

Fryma dhe qëllimi

L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e jetës - zemra e jetës. Tiranë, 1990.

Превод от албански Лора Ненковска.

 

 

Танцът на звездите

Vallja e yjeve

 

Като фенери грейнали звездите

танцуват скупчени в косите на нощта

от ништото зачеват се подобно на вълните,

но пълни са с живот и със тъга.

 

И раждат се от любовта,

откакто се светът върти

и гледа търсещ сродната душа

как някой се разпалва и топи.

 

И всеки минал миг копнежът се разгаря

и никога не ще угасне,

а да го следва никога не се умаря

във устрема неотклоним.

 

Подобно на звездите как

една звезда до друга не достига

В безкрайния небесен кръговрат

те тръгват, връщат се и пак пристигат.

 

...................................................

 

Със разстоянието, което ги дели

копнежът се засилва,

а от риданието, че не се намират

пространството трепти.

 

Но ето! Някъде в далечината,

подухва вятър, просветлява;

Изчезнала звезда във небесата

угасва и отново заискрява.

 

В този миг я е сломил

в средата точно, във гърдите

сродникът, вървял й по петите,

 във устрема неотклоним.

 

Там вътре беше огънят, в гърдите,

Където и кипеше любовта

И пръскаше леко и ревниво искрите

около лъчите свои тя.

 

 

Звезда нещастна и звезда щастлива,

звезда щастлива и звезда нещастна

в мига, в който твойта светлина заспива

през ада чак прозираш своя двойник ясно.

 

.............................................................

 

В далечината огнени звезди,

танцуват танца на копнежа

И мракът непрогледен на нощта

изпълват с светлина.

 

Vallja e yjeve

L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e yjeve. Tiranë, 1990.

Превод Лора Ненковска

 

 

Танцът на цветята

Vallja e luleve

 

Идват девойките, играят хоро,

с украси по гърдите и врата,

един гълъб, една сърна

сякаш идва най-красивата.

 

Умирам за тънката й снага

и за гръдта моминска,

а тя с леки трептения в гласа

започва на сестрите си да пее

 

Вие, които берете цветя,

Мои приятелки мили,

със вас ме вземете по гори

и ливади и мен отведете.

 

Чакайте  да дойда с вас

по планини и поляни, там където

 недокосната от човешки длани 

 детелината блести.

 

Ако не умея да правя букетче,

Приятелки чуйте ме,

направете ми одеяло от цветя

и с тях ме покрийте

 

 И ако ви питат за мен

 какво направи дългата плитка

 при поточето, кажете,

 я застигна онази змия.

При извора, кажете,

я спря една една пеперуда,

а също, че един момък я хвана,

нея, с най-тънкото кръстче.

 

Vallja e luleve

L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e yjeve. Tiranë, 1990.

Превод от албански Лора Ненковска

 

 

Копнежите

Dëshirave

 

Копнежите и желанията, приятелко

угаснаха отдавна

съдбата потъпка ги безславно,

но днес с усмивка се завръща, каквото е било.

 

Копнежите, които ражда сутринта

от щастието просто бягат

аз мисля за това във тишина,

а мислите ми на намират  светлина.

 

 

Копнежите, които ще се зародят,

Каква ли гневна жлъч ще ги отрови?

Коква ли благодат ще ги отвори?

 

Жалък, с поглед примирен

гледам листата, върху които небето се стовари

а гледката  прилича на светкавица, която пали.

 

Dëshirave

L. Poradeci, Vepra letrare/Vallja e jetës - zemra e jetës. Tiranë, 1990.

Превод от албански Лора Ненковска