|
АЛИ ПОДРИМЯ
(р. 1942) Съвременен поет от Косово Превод Ани Петрова По: Ali
Podrimja. Who will slay the Wolf.
Bilingual Albanian-English edition. Tr. Robert Elsie. New York: Gjonlekaj, 2001. От ранните стихосбирки (1967 – 1973)
И нощта покрива следите и воплите
[E nata i ka mbuluar gjurmёt dhe klithjet] ти
лежиш болен до реката
и й говориш в ухо от мида тя те носи някъде те носи към себе си ти си говорил от сърце и болките и ударите си усетил в душата в тялото и ти си говорил на дълбоката река за земята за небето си говорил за седемте си братя и нито дума не си казал за мечката в планината достигнала до загубените брегове избягала от твоята болест ти лежиш до преливащата река тя е наблюдавала твоя живот през цялото време обгърнала те е като магия а после те е изоставила реката те е приспала след деветдесет години безсъние и си е тръгнала към изгубените брегове а ти с душа висяща във въздуха си се втренчил в ослепителните очи на мълчанието и нощта е покрила следите и плачовете Ти си част от светостта на боговете [Ti u
takon shenjtёrive Zotrave] ти си част от светостта на боговете
безполезно
е сега да търся
в сърцата на добрите хора в очите на уморените майки безполезно е да обичам своята болка безполезно е да те назовавам по име теб която те обичат жълтурчетата дъждовете и пепелта майко о майко болка голяма Между две епохи
[Nё mes dy kohëve] между две любови живееш ти между два огъня горя спомняйки си за теб между две думи издигам паметник за теб между две епохи те търся майко о майко болка безкрайна Черна котка
[Macа e zezё] в моето пътуване една черна котка ме последва един дух ми беше казал ще останеш насред път и песента казва никога да не пееш на глас и светлината ми каза слепият сляп ще остане и мечтата ми каза търси ме в реалността ела и кажи тази дума когато не знаеш кой обичаш или мразиш ела и повярвай на лицето в огледалото една черна котка ме следва в моето пътуване предсказва съдбовния час Човекът с рана в главата
[Njeriu me plagё nё kokё] с дни с години с векове човекът с рана в главата лежи върху бялата болнична маса аз пресушавам реки морета езера и прескачам зловещи огньове за да достигна началото на раната казват че краят й е зад хоризонта спирам устрема на светкавицата в дланта си за да подиша болният бял дроб освобождавам червената птичка от нейната рана изваждам нож змии тъмнина с дни с години с векове човекът с рана в главата лежи върху бялата болнична маса раната е толкова дълбока че всичко се губи в нейната сянка От стихосбирката LUM LUMI (1982) Мъртвият
часовник [Ora e vdekur] Часовникът спря точно когато броях ударите Времето празно от движение Дишането От мен Моята стая загуби баланса Частите й загубиха своята форма по стрелките мечтите се катерят Извиках Часовникаря и той смени някои от частите му Така че времето да влезе в часовника Направих всичко възможно да го върна към живота Стените се върнаха в стаята както и Движението и Дишането Виж под старата семейна снимка той стои мълчаливо закован във въздуха Онова
море
[Ai det] И
онова море
мечтата ми краде докато аз се опитвам да го уловя В затворения обръч на думите стени разрушава и пространството покорява През нервите на нещата изкачва се до мен на 13 етаж и увисва на върха на стона ми И гледам падането му но никъде края Онова море Горещина
[Vapa] Тръгвам
към Слънцето часовникът показва дванадесет
Първо започвам да губя пръстите на краката пръстите на ръцете После пясъкът започва да покрива тялото ми думите мечтите Някак бързо загубих всичко: посоките битките градовете Само счупеният часовник остана и моето отворено око До Големите води И Морето В зенита Чудовище [Monstrumi] Беше на клона когато му подадох ръка за да влезем в градината Първо научих името му буква по буква после как се строи къща когато стените падат И пропътувахме Хълмове Полета Морета Сега гневно с лапи клати клоните издига високо съня върху раната ми и смръзява думите ми на върха на езика Поряза окото на хилядолетната любов Разсъблича ми душата до голо И поезията От другия бряг крещи с моята глава набучена на копие А аз му подадох ръка Обясних му разликата между Човека и Чудовището преди да влезем в градината (Истанбул, 1980) Тръгнах по пътя за да срещна Човека
[Mora udhёn tё takoj Njeri] Тръгнах
по пътя
за
да срещна Човека в тълпата
на Шанзелизе например или в Кремъл от години вече го търся и за това си мълча (Париж, май 1981) Песен на свободата
[Kёnga e lirisё] Първо
раждане е всичко твое
и твоята крачка, сине Люми, моята сигурност в живота Слушай древната флейта страшно животно усеща в Европа Много песни се пеят само една никога не свършва песента на свободата Хотел “Москва”, стая 512
[Hotel “Moska”, dhoma 512] В
края на стаята: черен телефон
гласът на жена ми после
на децата изтощена от реалността и от невидимостта сибирска зима през прозореца безсъние приглушеното бълбукане Ереник и Дрин тъжното ридание на флейтата някъде в Косово родното място от моето детство пълно с обиди удари преследване херметически затворено в себе си невъзможно за неартикулирани тревоги мечти болки пълно загубване на думите и поезията превръщане в приказка в мит на едно неизказано съществуване черният телефон ало-ало-ало-о-о хотел “Москва” стая
512 очите
ми се разплакаха от неочакваното и топлият дъх в смразеното лице сибирска
зима през прозореца (Януари 1980, Белград) Париж, родно място
[Parisi, vendlindja] Ще
влезем в Париж
Нашият камък там ще положим Няма да ни чакат Теута и Генти Няма да ни чака дивата романска орда Няма да ни чака никой жив човек В Париж ще влезем Мечтите ще ги окачим на крилете на щъркелите На един поток ще си измием очите ръцете брадавиците Ще оставим балканските нощи зад гърба си танците
песните баладите приказките Само флейтата ще вземем ще свирим когато ни обхване тъгата когато се загубим в тълпата клошари в сенките в мишките До късно по парижките улици в трескавото метро ще дишаме въздуха на родното място За мръсното време ще говорим с пръсти Няма да настъпим никоя буболечка Няма да изплашим никоя птичка Няма да леем отровен огън върху главите на хората Няма да се кланяме на сънлива Европа нито на лудите богове Обещай ми свещени приятелю че няма да забравим родното място (Париж, 1981) И ти си мъртъв [E ti i vdekur] Беше лято Над главите слънцето Сянката ти около Европа От това ужасно пътуване Завръщаш се с очи измъчени В стихотворението на татко влизаш без почукване Там си на сигурно място, сине Люми, Кълна ти се там нищо лошо няма Да ти се случи Лято беше слънцето залязваше И ти си мъртъв и ... Ти все още пътуваш [Ti ende udhёton] Ти
все още пътуваш
Може да се случи да влезеш в Гората Може да се случи да си загубиш главата Може да се случи да убиеш вълка Да спасиш Червената
шапчица Гъстата безкрайна Гора Пътеката която стига до
средата Върху главата постоянно ти тежи слънцето И свети за теб опашката на звездата В края на нощта ще отключиш вратата Ще зарадваш къщата Но мен не ще ме намериш в края на пътеката Да укротявам чудовищата на Гората От стихосбирката „Щастлив
завършек” FUND I GËZUAR (1988) Круя
[Kruja]
Всичко
каквото е твое
никога няма да мога да го изброя Всичко каквото е твое започва и свършва на една стена Високо много на високо са те повдигнали моите кости Лети Гарвана и се спира пътува за да пристигне на време че всичко каквото е твое на мен се разкрива в сънищата Високо много на високо са те повдигнали моите кости Всичко каквото е твое на рода цялата вяра всичко каквото е твое огънят – пътуването – събуждането Високо много на високо са те повдигнали моите кости (Круя, 1971) Мъка
[Rektime] Не
знам защо ми домъчнява за Скопие
Там не е синът ми Люми Нито Бате Байрам не слиза от Качанишкия проход Не знам защо Във водите на Вардар пъхам дълбоко ръце И
ми става черно пред очите
Не знам защо краката ми се преплитат Дъждът ме следва Докато се заключа вкъщи Не знам защо Честна дума не знам защо От Скопие ме боли в душата Огледало
[Pasqyra] Събу
обувките
зъбите си почисти отвори прозореца Мърсотия В яма превърна се окото му мечта или реалност беше “Гарванът” на Едгар Алан По От косата изтръска годините пусна душа откъдето излезе пълна пара Кое животно го погълна Скендербег [Skёnderbeu] Бях на стража Не го видях Дали от високата планина слезе Или от полето дойде На рамо имаше орел Който на нас Остави като последна воля Наричат ме Герги, син на Гьон Но ми викат също Скендербег Когато Луната стане кърваво червена Пое по дългия път на славата Бях на стража Не го видях Дали се качи на високата планина Или тръгна по течението на реката През времето на земята броди В замъка казват че бди Аз вярвам: Върху главата на Човека Ореол
прави Той Търсеше звезда [Kёrkoje yllin] Отвори прозореца малчугане търси падащата звезда Отвори нито вие Вълка нито Мечката в пещерите на цивилизацията Опашката на Лисицата клати снега от клоните на север от Дукагини Отвори прозореца малчугане Този който върви към нас не е Емин а е нещастието Отвори прозореца малчугане слушай клокоченето на твоята кръв в кладенците с мечти Нашият текст [Teksti ynё] Моят камък започна да губи тегло не става нито за Стена нито за Мост Дори от най – лекия вятър си променя формата цвета звука Болестта на моя камък дано да не разболее света Ден и нощ стоя притиснат до неговата глава от
сънища от
безсъние Температурата е неизвестна жизненият номер разрушава гордостта напразно повтарям отдавна: нашият текст е силен синтаксис Уолт Дисни [Uallt Dizni] Дойде време Котката да прави път на Мишката И Лъвът да се заключва в клетката без да издаде нито звук Какъв пророк този Уолт Дисни беше Дойде време Да си загубя пътя В моя двор И да поникнат тръни Уолт
Дисни какъв
пророк
на пророците беше От поколения
пророк От стихосбирката „Зар” ZARI (1990) Ябълката на Майката [Mola e Nёnёs] Не се бях събудил още когато падна в глинена паница Ябълката на Майката Тя стои там при обърканата ми глава И светлината й разкри
прекрасната форма Гледа ме сякаш ми казва Ще ме прегърнеш или ще ме
захапеш Цялата я взех в ръка почистих я със сватбен воал с внимание и тъга Тя блесна още повече И се усмихна Аз бавно започнах да я превръщам в нейната същност Когато я бях завладял отвън руменият блясък ме беше обхванал изцяло О
Господи
обелих я и я нарязах на парчета без капчица жалост Ще си спомни ли Мама за мен Детето
умира в мазето [Fёmija vdes nё bodrum] Ще се спусна сега аз долу с факла в ръка Едно дете умира в мазето чува ли някой Човек Хляб и Сол ще делим заедно Почернелите ръце вледенените крака посинялото тяло ще ги взема в ръце С благословии ще ги обгърна В мазето умира героят на моя век Ще се спусна сега аз долу с факла в ръка С мишките с тъмнината с духовете ще се сприятеля Моят малък приятел умира чува ли някой Човек Лъжливите богове се карат кой ще има по-голямо място за гроб Контейнерът [Kontejneri] Под моя покрив бездна ужасна Мъртви мишки боклук счупени стъкла найлонови торбички мухъл на света И идват и ги носят отвъд гробището Слизат сега тук гладни деца по пода ровят цял ден докато се уморят или
заспят На зазоряване излизат и заедно с мишките с боклука
със стъклата тръгват си в тъмнината с
пълни колички Понякога само дрезгави гласове се чуват само кървавите пръсти виждаме треперещи за последен път И щорите се пускат с трясък и квартала преживява още един кризисен ден Ужасна бездна чака да закапе и небето и да се спусне и в твоето
гърло Снимката от първата страница [Fotografia nga faqja e parё] Видях на първата страница неговите черни зъби че
изхвърлят искри На екрана видях между боксьорите в средата шегаджиите и хулиганите Докато просветна в моето малко прозорче и чух по радиото По площадите и улиците виеше черното животно Дали ще го видя на стълбата на позора на последната страница От стихосбирката „Усмивка в
клетка” BUZËQESHJA
NË KAFAZ (1993) Пътуване с вълци [Udhёtimi me ujq] Пътуването с вълци е повече от интересно Когато тръгваш в Гората разкриваш истинското си лице Пътят може да продължи повече години отколкото е животът ти но може да се случи да го изминеш на галоп Този който не е пътувал с вълци не знае какво е свобода нито ризата на звездите Да ти е ясно без загубата на една ръка или едно око не е отворена вратата на свободата От небето не пада нищо (Feldafing, 6.6.1992) Албанците [Shqiptarёt] Господ не им даде дори трева само змии и камъни Но те имаха нещо което никога не успя да разкрие Всевишния Живееха дълго И когато умираха умираха пеейки ой-ой-ой На главите им падаше едно разцепено на две дърво (Feldafing, 15.5.1992) Или, или [Оse, ose] Ако ти домъчнее да видиш албанците излез на спирките на големите градове Износени обувки имат те И бели чорапи Или, или На Мариенплац или на Айфеловата кула подсвиркват една геройска
песен дори в кръга им ако отидеш пак ще видиш техните вкаменени лица Не се плаши и тогава защото самотата разболява Ужасната жестокост на бетона (Мюнхен, 18.4.1992) Съдба [Fatet] Преминах Берлинската стена на пръсти с една роза в ръка Страхувах се че наранявам душите на загиналите Когато опитах да прескоча Албанската стена пред краката ми падна моята окървавена глава Една жена облечена в черно по хълмове и поля ми търси гроба Моето тяло всеки ден се събужда сред вас Един ужасен торс на цивилизацията Не ви ли безпокои че моето осакатяване обвинява (Берлин, 22.6.1992) Среща със забравения Бог [Takimi me Zotin e harruar] Посветено на
Gjelosh Gjokaj След като разбраха че произхождам от един древен народ Взеха ме и ме поставиха в една средновековна крепост Да бъдеш по-близо до Небето ми казаха обърнал си гръб на Господ Под износените подметки чувствах още студенината на балканските води Въпреки че полъха на Алпите ме удряше от всички страни И изтощеното тяло на Голготата ми се разсъбличаше от мъглите (Feldafing, 20.4.1992) Варианти на учебен превод: КОЙ ЩЕ
УБИЕ ВЪЛКА И джентълменът каза И
джентълменът каза Благородникът
изрече Ако срещнеш Срещнеш
ли някога При среща на албанец и вълк, албанец
и вълк, албанец и вълк, убий албанеца албанеца
убий убий албанеца,
човече Албанецът леко се засмива Чу
албанеца словата, Тази дума до
ушите стигна щом чува тез слова засмя
се, албанецът
се усмихна и една цигара свива сви
една цигара цигара
запали и се закани Човече бедни, разбери, Мен
ако затриеш, Ако убиеш мен ако мен убиеш приятелю
беден, в един нещастен
ден, кой от вълка ще те спаси?! кой
вълка ще убие?! вълкът ще живее, Горкото стадо Ах,
горкото стадо стадото не ще
остарее Превод: Aся, Ани, Соня Елица, Мария,
Ина Дияна, Виктория KUSH DO TË VRASË UJKUN F. Altimarit Dhe latini tha Po që se takon Arbëreshin dhe Ujkun Vraje Arbëreshin Dhe kur fjala i ra
në vesh Arbëreshi
buzëqeshi Dhe drodhi një
cigare Po që se më
vret mua, more i gjorë Kush do ta vrasë
Ujkun?! Mjerë kopeja Ali Podrimja. Kush
do të vrasë ujkun. (Kozencë, 1988). В: Zari, Prishtina,
Rilindja, 1990. |