|
Дорунтина Баша, Шкълзен Тузи, Йетон
Незирай ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕТСКИЯ ТЕАТЪР Прищина ЗАБРАНЕНИЯТ УРОК Превод Елица Велинова Сценография: Йетон Незирай, Дорунтина Баша ПРОЛОГ Нейната вагина има очи (1) (Празна сцена. Бащата чете вестник.Дъщерята говори от публиката.) Момичето:” Моята къща има очи, моята къща има уши…”! Така започва едно
стихотворение, което учихме в първи клас…Този ден аз обикалях около къщата и се
опитвах да намеря очите и ушите и…Майка ми, която миеше прозорците, ме видя, но
не каза нищо. Баба ми стоеше отвън на балкона и плетеше чорапи, когато кълбото
прежда падна и започна да се търкаля в градината…Вечерта попитах баща ми: (Момичето приближава баща си) Момичето: Тате, нашата къща има ли очи, има ли уши? (Бащата оставя вестника и се обръща към дъщеря си) Бащата: Какво? Момичето: Нашата къща има ли очи? (Бащата се смее) 2. Сън (1) (Празна сцена.Синът и дъщерята, и двамата 7-8 годишни, влизат.) Момчето: Чаках ги докато излязат. Косата му беше цялата разрошена,
а нейното лице беше червено. Момичето: Какво бяха правили? Момчето: Не знам. Момичето: Ти не ги ли попита? Момчето: Естествено, че ги попитах! Момичето: И…? Момчето: Той ми даде малко пари и ми каза, да не казвам на никого. Момичето: Да не казваш какво? Момчето: Не знам. Момичето: Той ти е дал пари? Наистина? Момчето: Да, наистина Момичето: Но защо? Момчето: За да не казвам на никого; така ми каза. Момичето: Не разбирам (Тишина) Момичето: И как изглеждаха? Момчето: Като че бяха спали. Момичето: Сънени? Момчето: Така изглеждаха. Момичето: Не схващам. Момчето: Честно, така изглеждаха! Момичето: Искаш ли да ти кажа една тайна? Ела по-близо! Момчето: Какво? Момичето: Чух ги да спят! Момчето: Да спят!!! Момичето: Точно така, да спят. Момчето: И какво като спят? Аз спя всяка нощ. Момичето: Това е различно. Момчето: Как така е различно? Момичето: (Шепти бавно) Спят заедно. Момчето: Спят заедно?! Момичето: Не толкова високо! Момчето: (Мисли) Добре…Те спят заедно! Какво толкова странно има в
това…!? Все още не разбирам. Момичето: Какво не разбираш? Момчето: Не разбирам. Момичето: Защо, ти тъп ли си или какво? Момчето: Не, не съм тъп. Момичето: Тъп си. Момчето: Не ми викай тъп, чу ли? Момичето: Недей да ми крещиш! Момчето: Изчезвай “ грозно пате” ! Момичето: Какво? Момчето: “Грозно пате”. Момичето: Това пък какво трябва да значи? Момчето: Аз как мога да знам. Така казва татко на мама, когато се
карат. Момичето: Когато ние се оженим няма да се караме, нали? Момчето: Защо? Момичето: Защото не ми харесва да ми викаш “ грозно пате”. Момчето: Всички женени се карат. Момичето: Тогава аз няма да се женя. Момчето: Недей. Момичето: Аз няма да се женя, само да знаеш. Момичето: Тогава да се разделим. Момчето: Как така да се разделим? Момичето: Когато не сме женени сме разделени. Знаеш ли какво значи
разделени? Момчето: Не знам. Момичето: Разделени означава “ разведени”. Момчето: Аха, сега разбирам. Ами добре, ще се разделим. Момичето: Ще се разделим. (Стоят, обърнали гръб единна друг. След малко) Момичето: Ей? Момчето: А? Момичето: И аз не разбирам. Момчето: Кое? Момичето: Тая работа със спането заедно. Момчето: Чудя се какво ли е! Момичето: Защо да не опитаме? Момчето: Как да опитаме? Момичето: Като спим заедно. Момчето: На мен не ми се спи. Момичето: И на мен не ми се спи, ама може да опитаме веднъж. … Момчето: Добре, да опитаме… Те лягат един до друг. Сцената се затъмнява. 3. Нейната вагина има очи (2) Момичето: На следващия ден в училище казах на учителката какво ми каза
баща ми: “Нашата къща няма нито очи, нито уши!” Учителката се усмихна и ми
каза, че когато порасна ще разбера къде са очите и ушите на къщата…Моята къща
има очи, моята къща има уши…Започнах да пораствам. Баба ми започна да плете
нови чорапи. Майка ми все още вършеше домакинската работа. Един ден, докато
гледах любопитно баща ми, който си четеше вестника, си мислех да кажа: “баща ми
има очи, баща ми има уши…”! (Момичето се приближава до баща си, който чете вестник) Бащата: Какво! Момичето: Имаш ли очи? (Бащата се смее) 4. Спане (2) (Синът и дъщерята се преструват, че се събуждат…) Момчето: А? Момичето: Ти спа ли? Момчето: Поспах малко. Ами ти? Момичето: И аз. Момчето: Какво мислиш за това? Момичето: Хареса ми. Беше за първи път, не беше лошо като за първи път. Момчето: Хайде да ставаме. Момичето: Да го направим малко по-дълго, защото ми хареса. Момчето: Кое? Момичето: Спането. Момчето: Не го ли правим твърде дълго? Момичето: Само малко по-дълго. Момчето: Добре, но не трябва да казваме на никого. Момичето: Заклеваш ли се? Момчето: Да. (Те лягат отново…) 5. Учителят (1) (На сцената има един стол и една маса. Учителят стои до масата, която е
покрита с книги и тетрадки, и гледа през тях. Съпругата му гледа телевизия) Учителят: Тогава…аха…тогава… Съпругата: Колко е часът? Учителят: (Говорейки на себе си) Да… часът тъкмо свърши…! Осем и
половина, скъпа. (Обръща гръб на книгите) тогава…така, днес е вторник, не, утре
е вторник… Съпругата: Започна ли филмът? Учителят: (На себе си) Разбира се, филмът…Кой филм скъпа? Съпругата: Моят филм, разбира се! Кой филм, уф! Учителят: Мисля, че свърши. Съпругата: Свърши? Учителят: Да свърши. Край. Мандалото хлопна, означава няма повече. Съпругата: Какво мандало? Да не би да си мислиш, че си още в онова твое
училище! Говори нормално! Учителят: Съжалявам, но утре е вторник. Съпругата: И? Учителят: Имаме четири часа. Трябва да се приготвя. Съпругата: (разочаровано) Четири часа? Рано ще се прибереш. Учителят: Като всеки ден. Съпругата: Гледай да не се прибереш по-рано от обикновено. Знаеш, че не
мога да го понасям. Учителят: Знам, знам. Често обикалям улиците, за да не се прибера
по-рано. Съпругата: Добре, че го правиш. Иначе, знаеш, няма да ти отворя
вратата. Учителят: И ти правиш много добре. Съпругата: Правя добре кое? Учителят: Нищо не съм казал. Утре е вторник. Трябва да се приготвя да
преподавам. Така че да не вдигаме шум за нищо. Съпругата: казвала съм ти хиляди пъти: не ми говори с недомлъвки. Учителят: И къде са недомлъвките тук?Трябва да приготвя дневника за
четири часа. Самият дневник, точно, без недомлъвки. Съпругата: За какво говориш? Учителят: Ще ти кажа една тайна. Училищният дневник не може да съдържа
недомлъвки. Казвам ти го поверително, защото сме мъж и жена. Съпругата: Какво каза? Говори по-високо, защото не мога да те чуя. Учителят: Казах, защото сме мъж и жена. Съпругата: Какво каза? Чия жена? Учителят: (говорейки на себе си) Грозно пате, не вижда!...Така, утре е
вторник. Най- накрая. Да видим програмата. Да: четири часа биология. Тема…Да
видим каква е темата! Каква беше последната тема, която преподавах?
А-а-а-а-а…да…Възпроизвеждането на низшите видове. Спомних си. Срамота! ФУ! Как
се възпроизвежда змията. Фу! Колко позорно! И учениците се кикотят. Аз ги
питам: има ли въпроси, те казват: къде точно и е “това” на змията…Тази дума
“точно” ме дразни…И как говорят по между си след това: “какво се получава ако
се оженят змия и таралеж? Бодлива тел”. Изобщо намат срам! Срамът е изчезнал,
изчезнал! Казвам, винаги съм казвал: нужна е дисциплина. Дисциплина е това, от
което се нуждаят. Но и директорът има вина. Разбира се и той не се брои. Аз ще
му кажа, ще го направя убедително. Директоре – ще му кажа – нужна е дисциплина.
Дисциплината в нашето училище е под нулата. Ще се оплача. Ще се оплача и от
програмата на Министерството също. Ще ида при министъра. Министре – ще му
кажа…Не, няма да го кажа, ще му изкрещя. Министре – ще кресна – за какво са
всичките тези програми, тези чужди влияния, къде е нашата невероятна традиция,
велика, бих казал. Ние трябва да ги образоваме. Не да ги дразним с безполезни
уроци…Възпроизвеждане, сексуално образование, семейно планиране…!Друго беше по
наше време, друго беше. Имаше ред, уважение, дисциплина, дисциплина преди
всичко, чувате ли… Съпругата: За какво крещиш? Учителят: (Спокойно) Добре, да видим темата за утре.(прелиства книгата)
Така, “ Репродукцията…Репродукцията на по-висши животни и хора” Какво?! Хора?!
Толкова далече? До там ли стигнаха?! Толкова далече ли стихнахме?! Стигнах до
този ден. Престъпен за нашето национално образование, с бързо темпо повличащ в
бездната нашите традиции и нация, история…това стигна върха! Върхът! Това е
върхът! (Силен шум от падащи чинии) Съпругата: (крещи) Това е върхът! Върхът! Учителят: (веднага успокоен) Какво става скъпа? Какво? Съпругата: Къде ти е акъла?!Защо си оставил така тези чинии? Учителят: (оправдава се) Как съм ги оставил? Измих ги и ги оставих да
съхнат. Съпругата: Казвала съм ти хиляди пъти: когато ги измиеш, изсуши ги с
кърпа и ги остави на мястото им. Учителят: Но нямах време. Трябваше да се подготвя за утре. Съпругата: И за какво ми е на мен твоята подготовка! Иди веднага да
сложиш чиниите по местата им. Учителят: Утре имам четири часа за възпроизвеждането… Съпругата: Какво имаш?! Ти не си способен четири минути… Учителят: четири часа исках да кажа. Съпругата: (крещи) Казах ти веднага да дойдеш или идвам аз! Учителят: Идвам! (Той излиза. Сцената се затъмнява.) 6. Биологична целувка (1) (Училищният двор. Голямото междучасие. Рона вижда Рон да стои в един
ъгъл с книга в скута. Рон е концентриран
върху книгата. Рона бавно го приближава. Тя изглежда така сякаш ще го изплаши.
Когато го доближава Рона взима книгата от ръцете му и избягва смеейки се.) Рон: (раздразнен) Ей! Върни ми книгата! Рона: Ела си я вземи! Рон: Нямам време да те гоня из двора! Върни ми книгата! Рона: Ела и си я вземи! (Рон тръгва след нея. Тя променя посоката. Рон се опитва да я хване във
въздуха. Пада. Препъва се. Рона се смее.) Рон: Няма нищо смешно! Рона: (показвайки книгата) Защо тук има ли нещо? (Рон се опитва да вземе книгата. Рона избягва.) Рон: Върни ми книгата, иначе… Рона: Иначе? Рон: Иначе… Рона: Иначе ще кажеш на учителя? Ще ми оскубеш косата? Повече никога
няма да ми проговориш? Или ще бъдеш по-смел и ще ме наречеш “пропаднала
ученичка”? Или (много драматично) ще кажеш на полицията!!! Рон: Върни ми книгата ще имам изпит на трети урок. Рона: Имаш още цял час. Рон: Искам си я сега! Рона: Сега е голямото междучасие. Виж какъв прекрасен ден е днес. Рон: (Скърцайки със зъби) Искам си я сега! Рона: Така ме дразниш! Не знаеш как да се забавляваш. През петте
години, в които те познавам все си с книга в ръка. Като че е станало отчаяна
нужда и без това не можеш да живееш. Знаеш ли какво? Да избягаме от третия час
и да идем у нас да гледаме филм. Родителите ми са на работа и няма да се
приберат преди пет след обед. Какво ще кажеш? Рон: Да избягам от час? Аз? За да гледам филм? Ти луда ли си? Рона: И какво? Не е краят на учебната година. Крайните оценки не
зависят от това. Животът ти не зависи от това! (иронично) Или…може би да?! Рон: Рона, дай ми книгата и изчезвай! (Малко междучасие. Рона е много ядосана.) Рона: Ти “изчезвай” ли каза? Рон: Да. Рона: Това ми каза. (Рон поклаща глава в знак на съгласие.) Рона: Не мога да повярвам. Я го кажи пак? Рон: Из – чез – вай! (Рона му хвърля книгата. Светлините угасват. След малко един лъч
осветява фигурата на момичето.) Рона: (на публиката) Момче казва на момиче “изчезвай”! Защо? Заради
урок по биология. В този момент сърцето ми заби толкова силно. Коленете ми
започнаха да треперят. Усетих нарастваща болка в гърлото си. Целият двор
започна да се върти. Стори ми се сякаш всички деца се вторачиха в мен. Коленете
ми трепереха. Сочеха ме с пръст. Болката в гърлото ме задушаваше. Те ми се
смееха. За малко да се разплача. Те се смееха ли смееха… (Светлините святкат отново. Рон я хваща за ръката. Тя иска да си
тръгне. Той не я пуска) Рон: Рона! (Той тръгва след нея.) Рона спри! (Той сграбчва ръката и). Ето. Оставям книгата. Ще чета по време на часа по история. Хайде да
седнем тук. Искаш ли нещо? Рона: Не. Нищо. Рон, не си прекъсвай ученето. Не искам да получиш ниска
оценка заради мен. Рон: Не. Няма да получа ниска оценка. Учих вкъщи.Само преговарях
последния урок. (Рона изглежда е размислила. Те сядат заедно.) Рона: Наистина ли? По какво? Рон: Биология. Рона: При странния учител, дето има очила, които приличат на дъно на
бутилка? Рон: Да, неговия урок. Може ли да гледаме филма след часовете? Рона: Не. Рон: Защо? Рона: Защото родителите ми са си вкъщи след часовете. Рон: И? Рона: Не може. Рон: Защо? Рона: Защото не може. Рон: (малка пауза) Може би не е… Рона: Не, не и това не е. Рон: (подозрително) Какъв е филмът, Рона? Рона: Не мога да ти кажа, защото после няма да е интересно. Рон: не, кажи ми сега. Рона: Не. Рон: Добре тогава, моля да ме извиниш, но имам биология третия час и
искамда ме изпитат днес. (Той отваря книгата и започва да чете. Рона изглежда раздразнена.
Кратка пауза.) Рона: Може да помолиш учителя да те извини, може да му кажем, че имаме
среща за организирането на деня на училището и тогава да идем у нас и да
гледаме филма. Рон: (Без да вдига очи от книгата) Денят на училището е през май. Рона: Тогава може да кажем, че сме се записали в младежкия център,
който има важна инициатива в три часа и трябва да сме там, защото двамата
ръководим инициативата. Рон: Мисля че ще е по-добре за мен да ме изпитат по биология и тогава
ще имаме цял месец да се занимавам с гадната математика, може би, и може би, в
някоя съвсем мъничка почивка, ще намеря време да гледам твоя филм. Рона: (Иронично) Колко интересно! Едва ще дочакам микроскопичната ти
почивка! (Тя мисли малко) Ако дойдеш у нас да гледаме филма, мога да ти помогна
с математиката, когато поискаш. Рон: Наистина? Рона: Защо не? Не съм ли аз трикратния шампион по математика? (добавя)
Обещавам. Рон: Ама аз… никога не съм пропускал час по биология преди… Рона: Хайде аз ще говоря с него. Рон: Надявам се, че ще изпълниш обещанието си за математиката. Ако не,
не знаеш колко ще ми навредиш днес. Рона: (Дърпа го, те двамата се готвят да напуснат сцената) Не се
притеснявай. Биологията има добро мнение за мен Рон: (Колебае се докато тръгват) Всички учители имат добро мнение за
теб. 7 Учителят (2) Учителят: (Влиза и си говори сам) Всъщност, смятам, че нещо тук не е
както трябва. Има влияния. Чужди, бих казал. Сигурен съм. Има. Бавно се сушат.
Докато Министерството е решило да включи възпроизвеждането в учебния план. Това
е противоречие. Обичаите потъват. Вода под моста. Има заговор. Надушвам ги тия
неща. Аз и моята способност да чувствам нещата сме непогрешими. Казвам:
заговорът е международен. Възпроизвеждане?! Възпроизвеждане…!!! Четири часа.
Има влияния. Влияния, които стигат до заговор. Чиниите се сушат много бавно.
Това не нормално. Има смущения. Да. Има. Съпругата: Къде си се отнесъл? Учителят: На края, защо да мия чиниите… Съпругата: Къде ходи? Учителят: Тук! Всъщност, жените са несъвършени същества. Посредничеща
връзка в процеса на еволюцията. Я, колко добре казано! “Жените са посредничеща
връзка в процеса на еволюцията”. Аз съм ли или не съм учител по биология. Няма значение, че нямам
диплома от факултета…Ех, ех…За какво ми е диплома като имам целия този опит… Съпругата: Ела бързо! Учителят: Колко ужасяващо може да бъде съжителството с посредничеща
връзка. Трябва да вървя. (Той излиза. Светлината се променя) 8 Нейната вагина има очи (3) Момичето: Баба остави чорапите, които плетеше и ми разказа приказка за
едноокия циклоп. Мама продължаваше да върши работата си из вкъщи. Татко никога
не се насити да си чете вестника. Аз растях. Научавахме нови неща в
училище.една сутрин, докато гледах ръцете на майка ми, миещи пода, си мислех да
кажа: “ ръцете на мама имат очи, ръцете на мама имат уши”. (Момичето приближава баща си) Момичето: Татко, ръцете на мама имат ли очи, имат ли уши? (Бащата оставя вестника и поглежда момичето) Бащата: Какво? Момичето: Ръцете на мама имат ли очи? (Бащата се смее) 9 Биологична целувка (2) (Къщата на Рона. Рон е сам в стаята. Стои на ъгъла на дивана. Книгата
му е отворена в скута. Отново е съсредоточен върху нея. Рона влиза говорейки и
носи в ръцете си пуканки.) Рона: Казах ти, че няма да съжаляваш. Ето и пуканките. Истинско кино
изобретение. (тя вижда Рон с книгата. Взима я от ръцете му.) Рон: Хей, върни ми я. Рона: Не е разумно да учиш повече. Рон: Само още мъничко. Рона: Край!(поглежда колко е часът) Часът по биология е започнал преди
петнадесет минути. Така или иначе не стигаш до никъде, нали? Рон: Утре имам биология. И утре също може да ме изпитат на материала. Рона:(вече много раздразнена) Слушай, Рон. Поканихте вкъщи да гледаме
заедно филм, а не да те гледам как учиш по биология. Ако исках да те гледам как
учиш, можех да го правя и класната стая. Все пак се разбрахме да ти помогна по
математика след това. И ако не те интересува моето желание или поне добрата
оценка по математика, можеш да се върнеш в училище или да идеш у вас и да учиш. Рон: Добре, добре. Съжалявам. Върни ми книгата, за да сия сложа в
чантата. Рона: Не, ще я задържа. Не ти вярвам. Рон: (поглежда книгата в ръцете на Рона) Внимавай… Рона: (Хвърля книгата зад гърба си) Ето. (На лицето на Рон се изписва
болка, все едно усеща болката на книгата, ударила се в земята) Готово. Рон: Ще е по-добре да я сложа в чантата. Рона: Ти по-добре се настани удобно, докато аз пусна филма. (Рона включва телевизора. Изгася светлината. Те лягат по корем пред
телевизора) Рона: Рон, ела тук, легни близо до мен. По-добре се вижда. Рон: (На ъгъла на дивана) Не, добре съм си. Рона: Повярвай ми. Това е моята стая, знам всички подходящи ъгли за
гледане на телевизия. А този, на който стоиш е най-лошият. (Рон не помръдва).
Да знаеш,че не съм учила напразно толкова геометрия. Рон: (Търкулва се и ляга по същия начин като Рона, но далеч от нея)
Дълъг ли е филмът? Рона: Спокойно. Никой на света не си е провалил учебната година само
защото е гледал филм. Рон: Добре, добре. (Филмът започва) Рон: Рона, сигурна ли си, че филмът не е за… Рона: Рон, трябва да ми имаш повече доверие. Рон: А! Ама аз съм го гледал този филм. Рона: И? Рон: Спирай го! Какво “и”? защо да си губя времето да гледам тъп филм
два пъти след като мога … Рона: Да учиш по биология? Рон: Да. И вместо да съм тук, можеше да съм… Рона: Изпитан по биология? Рон: Да и ако това беше станало вместо това тук, аз още щях… Рона: Да си свободен цял месец да учиш по… Рона и Рон заедно: гадната математика! Рон: Да! И сега си тръгвам!
(Взима си чантата) Рона: Къде? (Рон мисли) Рона: Не забравяй, че сега ти… Рон: Водя мероприятие в младежкия център. Знам! Рона: (Шегува се) И къде ще отидеш? Рон: Ще се мотая по улиците. Рона: Остави чантата, ела тук. Нямаш избор. Ела и да гледаме филма. (Рон мисли. После оставя чантата. Връща се при Рона.) Рон: Но аз съм го гледал. Рона: (Докато гледа) И аз. Рон: Аз съм гледал… Рона: Шшшшшт! Рон: (Шепнейки) Знам го наизуст! Рона: Няма значение!(Тя малко се приближава до Рон) Рон: (Шепнейки) Това е филмът за двама съученици, които…(Той забелязва,
че Рона се е доближила, отмества се по-далеч, мисли за нещо…) и стават…и…Рона! Рона: Какво искаш сега? Рон: Каза ми да ти вярвам! Рона: И? Рон: Тук има една сцена… Рона: Каква сцена? Рон: Сцена! Рона: (Като го имитира) Сцена! Не искаш ли и езиков урок? Какво ти
става? Не ставай дете! Рон: Добре, добре, не викай. (Те гледат филма. Рона пак се приближава. Той се отмества. Тя пак се
приближава. Той пак се отмества. Рона се приближава още веднъж. Той се отмества
още веднъж и е доста далеч от телевизора.) Рона: (Спокойно) Знаеш ли , от опит мога да кажа, че ъгъл от 160
градуса е най-добрият, от който да гледаш филм. Рон: Аз не съм виновен. Ти си тази, която ме избутва. Рона: Не те избутвам. Рон: Да, избутваш ме. Рона: Не е вярно. Рон: Постоянно се доближаваш до мен и ме караш да се отмествам. Рона: Не те избутвам! Рон: Да. Ти самата ме накара да избягам от час… Рона: Беше извинен от час! Рон: Да избягам от биологията, вместо това можех да имам шестица днес
(Рона слага главата си на килима отчаяна) и да имам цял свободен месец да уча
скапаната математика, като каза, че ще гледаме филм и разбра, че вече съм
гледал филма и понеже не ми позволяваш…(Рона вдига глава и продължава да гледа
филма, като изобщо не му обръща внимание)… да гледам като ме избутваш още от
началото и ме караш да се отмествам и тогава ми казваш, че ъгъл от 160 градуса
не е подходящ… Рона: Гледай! Рон: Един от ъглите, които са най… Рона: Гледай! Рон:…подходящ да гледаш… Рона: Гледай! Рон: (Крещи) Да гледам какво?! Рона:(Тя отново слага глава на килима) Свърши! Рон: Кое свърши? Рона: Сцената. Рон: Коя сцена? Рона: Целувката. (Кратко прекъсване) Рон:…да и че ъгъл от 160 градуса не е един от най-подходящите ъгли, от
които да гледаш телевизия… Рона: (изключва телевизора, включва осветлението) Върви! (Рон не помръдва) Рона: Свърши! Можеш да тръгваш вече! (Рон не помръдва) Рона: Тогава излез от стаята ми! (Кратка пауза. Рон тръгва да излиза) Рона:(Няма ли да си вземеш скапаната книга) Вземи си ценната книга! (Хвърля книгата след него) Рон: (Поглежда книгата на земята) Съжалявам Рона. Съжалявам, но ти
наистина ме накара да се отместя, ти беше тази, която ме избутваше, не съм
виновен… Рона: Не съм те избутвала, опитвах се да се приближа. Рон: Защо? Рона: Защото…защото те харесвам! Рон: Какво имаш предвид? Рона: Харесвам те Рон. Харесах те от момента, когато те видях и
планирах този ден с години и издрах точно този специален ден. Дори го отбелязах
в дневника си като денят, в който ще получа първата си целувка. Сега си вземи
книгата и се разкарай от очите ми! (Сцената става тъмна и светлината пада само върху Рон) Рон: (към публиката) Момиче казва на момче: “Аз те харесвам”! И после
му казва, че го е накарала да избяга от час, по биология, защото е планирала
първата целувка…с него…тогава сърцето ми започна да бие учестено. Усетих, че
бузите ми пламват. Коленете ми се подкосиха. Имах чувството, че панталоните ми
са паднали и всички кукли в стаята на Рона започнаха да ме сочат с пръст и да
ми се присмиват. Тогава видях всички приятелки на Рона в стаята. Те също ме
сочеха и се смееха, смееха, смееха… (Отново светлина на сцената. Рона стои до него. Тя изглежда много
нервна. Гледа го сякаш чака отговор.) Рон: Аз…би трябвало…да те целуна…да те целуна…Аз…и…ти? Рона: (нервно) Изчезвай! Рон: Аз…ние… …Рона…Аз…Ние никога…Аз никога не съм…целувал…Аз… Рона: (навежда се и взима книгата му) Вземи си книгата и изчезвай от
къщата ми! Рон: Аз…Аз…Аз…съм….засрамен…! Само тези, които са же…не…ни…могат,
целуват се и имат деца… Рона: Какво? Кой ти го каза? Учебникът по биология? (Отваря книгата) Рон: Недей! Рона: Деца не се правят с целуване, Рон. Ето (гледа в книгата) виж…цял
ден си учил за…(преглежда книгата)…за…(отгръща страниците)…Рон, къде е урокът
за възпроизвеждането на човека? Рон: дай ми книгата! Рона: Къде е? А…ето го…притиснати заедно с… …? Рон? (смее се)
Ти…ха…ха…ха… Рон: Върни ми книгата (опитва се да си я вземе) Рона: Аха! Сега разбирам, защо искаше да отговаряш на въпроси по
биология днес. Искал си да не отговаряш на срамни въпроси…ха…ха…не искаш да се
изчервяваш пред целия клас… Рон: (почти плаче) Върни ми книгата….Рона! Рона: (още се смее) Рон…не бива да се срамуваш…не е нужно да съединяваш
страниците с кламер…ха-ха-ха… Рон: (плаче) Не се смей! Рона: Ха-ха-ха…Мислех, че си различен…ха-ха-ха Рон: Не се смей! Рона: Срамежливият Рон! Рон,…ха-ха-ха… това е само урок по биология…Не е нещо мръсно или
забранено…Мога да си те представя когато излезеш пред класа и говориш за
мъжките и женските полови органи…ха-ха-ха…Лицето ти ще е червено като домат…ха-ха-ха… Рон: (крещи) Стига! (Рона спира. Поглежда го. Тя вижда, че той плаче.) Рона: Ако беше нещо лошо, нашият учител нямаше да говори за него.
Помисли си Рон, ако беше нещо лошо, изобщо нямaше да го има в учебника.
Защо го скри Рон? (Рон не отговаря. Той избърсва сълзите си, протяга ръце към Рона,
искайки книгата си. Рона му я дава) Рон: Баща ми събра страниците. Рона: Наистина? Рон: Да и сега ще се ядоса като види, че са отворени. Ще си помисли, че
аз съм го направил, за да гледам снимките. Рона: Те са… Рон: Той ги нарича снимки! Рона: Кажи на баща си, че аз съм го направила. Рон: Няма да ми повярва. Рона: Защо? Рон: Защото си момиче, а баща ми смята, че Роните някога биха направили
такова нещо. Рона: Но аз съм ти най-добрата приятелка, Рон. Познаваш ме. И баща ти
ме познава. Кажи му, че съм го направила по грешка. Не съм знаела какво има на
тези страници. Кажи някоя лъжа. Рон: Не, Рона. Не искам да лъжа. Рона: (Приближава се до него) Съжалявам, Рон. Много съжалявам. Накарах
те да избягаш от биологията и ако не бях, ти щеше да можеш да отговориш на
въпросите по биология и тогава да учиш… (Внезапно Рон целува Рона по устните. Целувката продължава известно
време, тогава Рон се отдръпва, а Рона е много объркана) …математика цял месец…и…да… …а-а-а… (Рон си взима чантата и книгата и я слага в чантата) Рона: А-а-а…и аз ще уча геометрия и …Рон…Ти… взе моята чанта. Рон: Да…Съжалявам. (сменя чантите) Рона: Няма проблем. Рон: Рона, аз изчезвам. Рона: Добре. Рон: Ще се видим утре в училище. Рона: Да. Съжалявам за книгата Рон: Няма нищо. Ще се оправя
някак. Баща ми не е толкова…все пак. Рона: аха. Рон: Да. Рона: Добре… Рон: Чао. Рона: Чао. (Рон излиза много объркан. Рона взима една тетрадка – нейния дневник,
ляга на земята и започва да пише. Изглежда много щастлива. 10 Нейната вагина има очи (4) Момичето: Времето си вървеше…аз пораснах още повече. Баба ми изплете
много чорапи. Татко прочете много вестници. Мама вършеше много къщна работа. Не
знам, защо, но отново започнах да казвам: “Моята къща има очи, моята къща има
уши”…! Обикалях къщата, но не можех да намеря нито очите, нито ушите й.
Учителката ми каза, че когато порасна ще разбера къде са очите и ушите на
къщата. И тогава си казах, че може би още не съм достатъчно голяма още. Един
ден започнах да казвам: “Моята уста има очи, моята уста има уши”… А друг ден:
“Моята кожа има очи, моята кожа има уши”… Всеки път, когато питах баща ми, той
се смееше и започваше отново да чете вестника си… (Момичето се доближава до баща си.) Момичето: Тате, твоят вестник има ли очи? (Бащата оставя вестника и поглежда момичето.) Бащата: Защо? Момичето: Има ли вестникът очи? (Бащата се смее.) 11 Балони (Кабинетът на директора. Директорът пише на стара печатаща машина.
Тогава той изважда хартията от машината и започва мълчаливо да чете написаното.
Чува се почукване на вратата.) Директорът: Влез. (Влиза учителят.) Учителят: Добър ден, директоре. Директорът: А, добър ден. Учителят: Зает ли сте? Директорът: Не, не. Пишех писмо до Министерството на Образованието. Учителят: Наистина? Директорът: Отбелязвайки тези, как им казват…Реформи…Какво знам аз.
Постави ли са няколко въпроса, които дори намирам за банални…На пример, те
посочват…Чакайте, ще ви прочета отговорът ми и ще разберете…(чете) “ Господин
Министър, проблемът с квалифицираните учители е въпрос отворен за
дискусии…Истината е, че и в нашето училище също има такива учители…” Учителят: (измъчено) Точно като мен… Директорът: О, не, не си го слагайте на сърцето…чакайте да чуете
отговора ми…(чете) “…Въпреки това, техният дълъг опит в системата на албанското
образование, в обучаване на няколко поколения ги прави по-способни от някои
други, които имат подходяща подготовка…Ние не можем да изоставим тези учители и
да рекрутираме млади такива, които нямат нито един ден опит в преподавателската
практика…”! Учителят: Благодаря, господин директор. Директорът: Няма защо. Дължим го един на друг… Учителят: Аз съм много благодарен… Директорът: Моля! Аз смятам това училище за мой дом и му желая доброто… (Директорът прави малка корекция на писмото, което държи.) Директорът: А, да, желаете ли нещо? Учителят: Не, директоре, казвам: сложили са материали, които смятам за
неподходящи… Директорът: Така ли? Учителят: Отишли са твърде далеч, директоре. Преподавам тази материя от
години и имам своите съмнения за някои
неща. Както и да е. Уважавам новата система. Но този път са отишли твърде
далеч. Направили са нещо, което е против нашите традиции и морал. Директорът: Наистина? Учителят: Да, господин директор. Те са включили цяла нова глава за
възпроизвеждането на човека… Директорът: (става любопитен) Споменават ли имена, искам да кажа…? Учителят: Да,господин директор. Всичките. Разбира се, на латински… Директорът: Наистина? Пенис, вагина и такива неща? Учителят: Да. (Директорът се усмихва. Също и учителят.) Учителят: Не бива да подражават на Запада. Ние си имаме наша традиция,
наш морал…Защо трябва да учим децата на такива срамни неща?! Директорът: (Усмихва се отново) Вагина…Вагина… Учителят: Господин директор, ако и Вие сте съгласен, мисля, че ще бъде
най-добре да пропуснем този урок и изобщо да не го преподаваме. Директорът: Хм-м-м-м-м! (Директорът става и отива до прозореца) Директорът: (Гледайки през прозореца) Боже, те са толкова гадни. Учителят: Кои? Директорът: Тези наши ученици. Вижте, качили са се на върха на едно
дърво и слагат балони, като че е елха. (Учителят отива до прозореца и поглежда на там.) Учителят: Какви са тези балони? Директорът: Проклетите балони, които хуманитарната организация донесе.
Като че имаме нужда от балони…По дяволите. Не носят други неща, които са
необходими, като книги, ученически чанти за децата, а носят безполезни балони.
Все едно на нас ни се играе… Учителят: (Объркан) Не разбирам… Директорът: Нито пък аз. Учителят: Имате предвид пакета, който донесоха вчера? Директорът: Да. Току що казах на домакина да го раздаде на децата.
Разбира се, казах му ако няма достатъчно за всички, да даде предимство на
нуждаещите се. Но, по дяволите, вижте какво правят те с тях, те си играят с тях
в училището… (Учителят отстъпва. Директорът отваря прозореца и крещи на учениците.) Директорът: Eй, хлапе, не надувай този балон. Ти си в училище, разбойник такъв! Учителят: Господин директор. Директорът: Да… Учителят: Господин директор… Директорът: Казах да… Защо ме гледате така. Говорете… Учителят: Това не са балони, господине! Директорът: Какво искате да кажете, как така не са балони? Учителят: Не са! Директорът: Ако това не са балони, аз не съм директор! Учителят: Казвам ви господине, не са балони! Директорът: Ей, вие за какъв ме взимате?Да знаете, че и аз съм ходил на
училище. Вярно, ние нямахме балони по онова време, но съм виждал много
балони…Купувам ги на децата си на всяка Нова Година. И как украсяват дървото с
тях…Удивително. Учителят: Да, директоре, да, но това, с което си играят децата в двора
не са балони, а презервативи! (Кратко мълчание). Директорът: Вие и вашите биологични термини… Учителят: Това не е биологичен термин, това е международен термин… Директорът: Добре, добре…На времето ги наричахме балони или понякога
“Въздушници”….Но. Това име, как беше?...Ами, честно да си призная, никога не
съм го чувал… Учителят: Господин директор, нека да ви изясня тези балони се използват
за игра и за друго нещо и другото на презервативите…те се използват за друго
нещо… Директорът: Сега ставате загадъчен…бъдете точен…! Учителят: Ами, как да го кажа…! Директорът: Говори, бе човек. Учителят: Ами те се използват за…как да кажа… възпроизвеждането на човека…те
са широко използвани…Научих за тях на онова обучение в Прищина… Директорът: Аз какво казах! Това е биологичен термин…! Как бих могъл да
знам какво са! Вие сте биолог и ги знаете тия неща. Но аз…! Учителят: Вие не ме разбрахте, господине! Презервативите се използват
при сексуално сношение… Директорът: Сега ми казвате,че са някакъв вид лекарство, което се пие
преди сексуално сношение…За Бога! Учителят: Не, господине. Презервативите се слагат на…разбирате ли… … Директорът: Нищо не разбирам…слагат се на… Учителят: Ами…да… …слага се на… (Учителят се смее. Също и директорът. След малко.) Директорът: Казвай, бе човек, къде се слага? Учителят: На пениса, сър. (Кратко мълчание. Директорът го поглежда невярващо). Директорът: Ами сега…Не ми говорете с такива думи! Пенис-менис…! Що за
език е това, а? Учителят: Но, господине… Директорът: Смятате, че не знам за тия неща…! Кой, по дяволите ги
донесе? Учителят: Презервативите? Директорът: Да, презервативите балоните…! А? Кой? Учителят: Обществото за борба със СПИН! Директорът: За борба с кое? Учителят: СПИН. Директорът: Знаех, че нещо се
мъти там…Мирише на конспирация…някой, който е срещу някого доставя балони…за
пениси…Какво ще кажете за това? Единия ден са балони, на другия Бог знае
какво…пениси, хеликоптери…и какво ли още не…! Но помнете това, докато аз съм
директор няма да позволя някакви конспирации в това училище…Разбирате ли? Учителят: Това е недоразумение, господине. Директорът: Това беше всичко, което имах да кажа. Излезте сега и им
кажете да ги приберат всичките обратно в кутиите. Ще кажа на домакина да ги
изгори… (Учителят се смразява). Директорът: Вървете сега… Учителят: А какво да правя с урока…Възпроизвеждането на човека? Директорът: Нищо. Учителят: Не разбирам, господине! Директорът: Пропуснете страницата. Учителят: Да, господине. (Учителят излиза. Директорът изважда презерватив от джоба си о го гледа
слисан. След това започва да го надува като балон…струва му се интересно. Смее
се.) Директорът: Боже, какви неща може да прави технологията днес! (Край на сцената). ЕПИЛОГ Нейната вагина има очи (5) Момичето: Този ден, мама счупи малкия прозорец в банята. На баба и
свърши преждата и тя спря да плете чорапи. Татко прочете същия вестник, който
беше чел сутринта. Аз, която вече бях доста пораснала, влязох в банята да се
къпя. Поток вода се стичаше от моята вагина… и за пръв път ми хрумна да
кажа:моята вагина има очи, моята вагина има уши…С пръсти разтворих краищата на
вагината си и се опитах да погледна вътре…И като нямаше нищо там, освен
тъмнина, реших да попитам баща си. С мокра коса се приближих до него и попитах: Момичето: Татко, моята вагина има ли очи, има ли уши?! (Бащата сгъва вестника. Остава мълчалив за известно време. След това
става) Бащата: Какво! Момичето: Моята вагина има ли очи? Бащата: Какво! Момичето: Моята вагина има ли уши? (Бащата хвърля вестника на земята и го стъпква с краката си.) Момичето: В друг ден аз обиколих къщата…Но пак не успях да намеря нито
очите, нито ушите и… (Сцената се затъмнява). КРАЙ НА ПИЕСАТА |