БАРДЮЛ ЛОНДО (р. 1948)

Превод от албански Ася Борисова

 

На пазара за емигранти

[Në tregun e refugjatëve]

 

На пазара за емигранти

купиш ли обувки-

ще те заведат само в тъжните страни.

Купиш ли магнетофон – той само ще те разплаче.

На пазара за емигранти

напрежението ще спадне.

Затова, не забравяй,

на пазара за емигранти

да взимаш винаги един близък-

за ръка да те придържа.

 

 

На пазара за емигранти

не купувай нещо сладко

само кафе, горчиво кафе.

Не питай за цените

(можеш ли да оцениш болките, мъките, сълзите?)

 

 

и не забравяй,

колкото пъти се върнеш от пазара за емигранти

два пъти целуни дъщеря си,

и два пъти –

сина си.

 

Внимавай, когато тръгваш на пазара за емигранти!

Бавно,

върху сърцата стъпваш

и върху любовта.

 

И въпреки всичко

колкото и пъти да отидеш на пазара за емигранти,

моля те,

не забравяй да държиш в джоба си

тротил…

 

                       

Вик

[Klithmë]

 

Небето – чисто

страх те е да не го замърсиш с поглед.

Ясно

Ясно

до опиянение.

 

Каква гибел !

Светлосиният мрамор се счупи,

на две се раздели

от един само вой…

 

 

Синя сълза

[Lot të kaltër]

 

Той нарисува карта на света,

Върху нея-

Едно чисто, чисто небе.

 

След товa заплака със сини сълзи…

 

 

Ласгуш Порадеци

[Lasgush Poradeci]

 

Смъртта го беше забравила.Захласнат,

загубил беше пътя

                       в ароматния си стих.

 

В деня, когато затвори очи

езерото на Поградец – от изненада

 

като една голяма сълза бе замръзнало.

 

 

Себе си убиваме всеки ден

[Veten e vrasim përditë]

 

Себе си убиваме всеки ден.На мръсни маси

по кафенетата.В нечистите редове

на вестниците.В капана на злонамереност, интриги.Себе си убиваме

мразейки се един-друг.Себе си убиваме

с бавна смърт.И, о Боже,

не стигаме да разберем нашето самоубийство.

 

Идва след това мигът.Взимаш пистолета.Спусъкът не пада.

Отдавна си умрял.Мъртвият не се самоубива…

 

 

                

Много сме обичали

[Kemi dashur shumë]

 

…че и любовта умира, скъпа моя,

с един лист на уста, с една дума жарава.

…че и морето умира, скъпа моя,

върху тъжен пясък, под самотна скала.

 

…че и есента умира, скъпа моя,

с една ливада без трева, в един път за емигранти.

…че и водите умират, скъпа моя,

през гъста мъгла, под един облак като сън…

 

…обичали сме много, мразили сме много-

няма как да умрем, скъпа моя.