ЛЮЛИЕТА ЛЕШАНАКУ (р. 1968)

Превод от албански Ася Борисова

Памет

[Kujtesë]

 

Няма предчувствие, има само памет

нещата, които ще се случат утре

са станали преди хиляда години,

по същия начин, със същия край.

Моята памет, достойна за антикварите,

казва, че известният ни спомен.

 

е историята на птицата безгрижна,

превърната във гарван на мраморната планина.

Ще бъде същата жена,

късият път към възкресението

клетката на черните коси

сърцето й  - огорчено и захвърлено

като амфора със змии.

 

Няма предчувствие, нещата ще се случат

както и преди

смъртта ще ни намери в същото легло

самотно

без мъка, без сянка

като дърветата мокри от нощта.

 

Няма съдба, има биологични закони:

пъстървата се плиска във водата,

а борът диша в планината.

 

 

Жената и жирафите

[Gruaja dhe xhirafat]

 

Жената помни

че някога беше част от

от семейството на жирафите.

Тяхната топла кожа-

гореше я въздухът като керемида.

Силата на жирафите бе скрита в шията

шията – дълга и здрава –

и страданието им беше също тя,

навеждането върху ниските тропически дървета.

 

 

Пейзажът изчезна един ден.

Скриха се главите, колената слаби, гърбовете петнисти,

остана само шията, високата шия на жирафите,

объркана сред белите листа

като подвижна стълбичка на самолет,

влачеща се тромаво по мокра писта

след отлитането му.

 

 

Ежегодният сняг

[Dëbora e përvitshme]

 

В това градче

ежегодният сняг,

облегнат върху редките и самотни дървета,

не носи нищо ново.

Той е ни по-малко, ни повече

отколкото обичайните движения на ветерана,

подпрян на дървения си бастун.

 

Същата история военна,

разказана стотици пъти,

същата марка цигари, протегната приятелски

и същите очи, съпровождащи го,

тъмни и лениви

и сухото ритмично почукване

докато неговият силует изчезне

сред клюмналите сенки на покривите

и тяхната смърт, ужасно забавена…

 

 

Стенопис

[Afresk]

 

Гравитацията ми сега е нула.Свободата няма вече смисъл.

Присъствието ми тежи колкото косъм,

                        върху изпраната яка на риза.

Елипсовидните устни се срещат, отпускат се сподавено,

прилягат до крайност челюстите на морския рак,

който прави стъпка напред и две в дясно през каменистата земя.

Моите тръпки са раздробени отдавна между твоите пръсти:

няма нито притеснение, нито възражение, нито смърт.

Лека съм – шарено индианско перо.

Луната мога да да стигна свободно,

чистата луна като любов между ангели.

В църковните афрески

понякога дори астероидите умират

като мъжките пчели

в екстаза на една единствена любов.

 

 

Жертви на изневяра

[Njerëz të tradhëtuar]

Предадени жени, като стара мярка на блуза,

като стара дупка в колана на панталоните,

като изгладени, колосани яки.

Предадени жени, които се събуждат като сълза

около леглото,

изплашени от някой лош сън,

самовари, които изпускат пара

дълго след като са махнати от огъня.

 

Докато се движат по диагонал из къщата

техните меки бедра се извиват ритмично

сякаш дъвчат мравки.

Децата…, ах, децата, правят балончета.

До късно вечер капаците от алуминий

кондензират върху мъртвия нерв на магданоза

в недокоснатата жълта супа.

 

Но на мъжете също се изневерява

предадени мъже като ангели тъмни

с рамена винаги застрашени от папратите.

 

Предадени мъже и жени,

които често приемат съдбата така, както им идва-

без да я връщат – великодушно

както се приема вода в немита чаша,

                              когато си на път.

Изоставени жени и мъже…

Те са хора, тръгнали на дълъг път.

 

 

Окървавеният следобед

[Gjumi i përgjakur i pasditës]

 

Простряни

в мълчаливия сън на горещ следобед

вие, мои любими,

подремнете леко,

бели средиземноморски села

под небе с облаци, стъпаловидно подредени.

 

Дъхът на малкото момиче

пада върху твоя дъх цигарен

като ечемиченото шумолене,

като кълбата дим, отрязани от русите коси,

върху намачканите обувки на бръснар.

 

Лъскав е следобедът във събота

Една порцеланова вана,

Където ту се показва твоето коляно,

ту пък белият й лакът-

звезда, надживяна от нощта.

 

Аз бродя като сянка през стаята

с мъката ми вечна,

съзерцаваща.

 

Над любовта ми бдите

като всяко друго невинно нещо на света.

И когато разберете това

всичко ще се случи в един единствен миг

и спокойствието ви ще се свърши

в рязкото пронизващо клокочене

като последна струйка вода

в сифона на ваната.