Исмаил Кадаре. КИТАЙСКАТА СТЕНА

 

Ismail Kadare. Muri Kinez/Ëndrra mashruese. Tregime dhe novela. Tirana, Naim Frashëri, 1991.

Превод от албански: Весела Манчева

 

Окончателният дебат преди вземането на решението се състоя един студен зимен ден. Императорът слушаше невнимателно прегракналия глас на генерал Ду Пуч, който с първите си думи показа, че е против построяването на стената. Въпреки че почувства още в самото начало пренебрежението, даже в известен смисъл недоволството на императора, той продължи да говори срещу проекта, размахвайки една пръчка над картона, където, както изглежда, беше начертана северната граница на държавата, именно тази, която щяха да оградят със стена.

         Той продължи да обяснява, че ако тези човешки ресурси, това количество камъни, вар и желязо се използват за построяването на една укрепителна система по протежението на границата, тя би била много по-сигурна и изгодна във всяко едно отношение. Докато стената, която предлагаха, освен колосалните разходи, имаше недостатъци и от военна гледна точка. Нейното безкрайно протежение я правеше уязвима и лесно преодолима на многобройните й пунктове, достатъчно беше неприятелят да съсредоточи войските си там.

         Генералът изложи накрая конкретни цифри с надеждата, че те ще разколебаят решителността на императора, но не стана така. Въпреки, че цифрите бяха потресаващи: количеството хора, необходими, за да работят, материалът, транспортните разходи, смъртните случаи, епидемиите, които можеха да избухнат на една такава голяма работна площадка, лицето на императора остана все така безизразно.

-  Свърши ли? – попита, когато генералът направи почивка.

В действителност генералът имаше още какво да каже, но едно внезапно чувство на умора, неизпитвана до сега, породена от невъзможността да преодолееш онова, което до този миг си смятал за преодолимо, го обезоръжи. Той направи знак с глава, че е свършил и императорът погледна останалите.

         - Има ли друг да говори?

Той знаеше, че каквото имаше да се казва беше казано и че двете противникови страни очакваха единствено неговото решение. Кой знае защо мисълта му се насочи към новата му наложница, опита се да си представи малкия „фризьорски салон” над пубиса, единственото, което го занимаваше напоследък.

-                           Стената ще се построи, - каза той неочаквано, без да поглежда

настрани, чувствайки, че радостта на победителите щеше да бъде за него също така непоносима, както огорчението на победените.

         Излезе в тишината, последван от най – близкия си съветник Шунг.

- Ваше височество, - каза той, докато вървяха сами по дългия коридор, -защо не обяснихте истинската причина за построяването на стената?

- А защо трябва да обяснявам? – каза императорът.

- За да не се получи недоразумение заради това, което каза генерал Ду Пуч.

- Генералът имаше право, - каза императорът

- Вие знаете, че аз не съм бил никога срещу генерала... Въпреки това ми изглежда осъдително разпространението на такива мисли срещу издигането на стената.

Императорът забави, а после ускори крачките.

- Истинската причина за построяването на стената е още по-осъдителна, - каза той без да го поглежда. – Ако това, което каза Ду Пуч подкопава основите й, то другото направо би я съборило като земетресение. Това трябва да го забравиш и ти, Си Фун. Дори аз самият.

Съветникът се разтрепери, но, колкото и силна да беше тръпката, копринената мантия успя да я прикрие.

 

Декември, 1985