|
САБРИ ХАМИТИ (1950) Eмблематична фигура в
албанската поезия и литературна критика от Косово.
Превод от албански Дияна Вълева Варварски
марш [Marshi
barbar] От тъмнина идваме в тъмнина отиваме Животът ни продължи колкото продължи нощта Върху живота газим в смъртта играем Като в любов пламенна стоим целите Върху полето газим селата окъсваме Малко подремваме в градовете Когато свири клаксон свести камшика Въглени догарящи вземаме със себе си Който се клати премисля чужди думи На него езика режем с острието на сабята Когато песен пее и съдбата си оплаква Погребваме го на опашката на нощта Ние сечем със сърп не ни спира даже морето Когато снега замръзва жънем и през януари Света подлудяваме без даже да сме проговорили Кожата на децата изнасяме на пазара Ние чупим костите окървавяваме синори И отваряме рани които не могат да оздравеят Ние подготвяме тесто защото унищожаваме душите Във викове и залпове ние откриваме спасение Който каже че има име и му пронизваме сърцето Стожера на дома му унищожаваме Раздвижваме основите обвити с несигурност Върховете разбунтувани ги оплаква само вятъра Със златни оръжия и хора пламенни С черни птички които нараняват небето С желязо в стъпалото газим върху барута И черната пушка я окачваме на слънцето Пием вино и кръвта ни напива по малко Отпреде ни се вдига целия простор Ние сме много но сме в сън Пустинята пази ни Пред нас е водача който държи рода Вдига тост сладък и спокоен Ако обаче много се опъне ни изважда яда В полунощ го колим самия него Малкия го смачкваме големия го убиваме Ние орем раните с желязо тежко Който събере останките се спасява Дълбоката нощ го обръща в съня му С нокти и ножове когато маската страда Почерня се само брадата когато сме голи С години и месеци ни командват отвънка И ние искаме целия свят или нищо С кръст в ръка се държим като разбойници Да я прегазим земята като едно живо същество Селото и града да разтърсим из основи Върховете разбунтувани ги оплаква само вятъра Marshi barbar Sabri Hamiti. Melankolia.
Prishtinë: Faik Konica, 1999, f. 7 Превод от албански
Дияна Вълева Лъжи [Rrena] Една половина луна се хили в замръзналото кристално небе Белият пейзаж земен го разкъсват комините които хвърлят мъглен дим оплаквайки древната елегия „Има живот, има живот” Напразно търсиш пламенно червени огньове всичко е покрито от бялата чернота Някое същество дори самия човек, е вътре в земята за да разчупи вечния лед на земята Това е само доказателство за промяна на времето защото утре ще е ден със слънце, казват мъртвите И Нако предсказва: Само бялото е белота и черното – чернота Другото значение не може да бъде дори образ Rrena Sabri Hamiti. Melankolia. Prishtinë:
Faik Konica, 1999. f. 29 Превод от албански
Дияна Вълева Преход [Kapërcimi] Голям е страхът на преминаването от радостта в бедата Голяма е болката на преминаването на листите от клона на земята Ужасен е страхът от преминаването на детето върху речните камъни Голям е трепетът от преминаването от девойките в жена Голям е кошмарът от преминаването от тъмнината в светлина Ужасно е преминаването от живота във вечността Потресаващо е щастието на преминаването от живота в живот Това преживяване познават само тези, които са преминали живи
Kapërcimi Sabri Hamiti. Melankolia. Prishtinë: Faik Konica, 1999. f. 79 Превод от албански
Дияна Вълева Фантазия [Fantazia] Прострян на земята в неокосената трева В една кристална сутрин Заспах Излязъл от материалната същност на тялото За да загуби всички болки стари Както в съня Едно небе сияйно ми взе двете очи Лекият бриз направи игра с тежестта Вече бях дъга И пих вода събрана от два потока Между два хълма, градини, цветя Аромат с който може да умреш Бях избягал далеч от гробищата на мозъка Изгубвайки един свят намерих друг Фантазията на събуждането. Моля ви да не ме докосвате и наранявате Да не съм за вас прострян на земята А дъга от Небето Fantazia Sabri Hamiti. Melankolia. Prishtinë: Faik Konica, 1999. f. 80 Превод от албански Дияна
Вълева |