|
ОСМАН ГАШИ (1962) Съвременен поет, литературен критик и университетски преподавател от Косово Превод от албански Дияна Вълева Стоя [Po rri] Стоя като живо тяло между сенки без да мога да ги поздравя те които ме обичаха и птиците които летяха Стоя и нощта стои при мен и много претенциозна изгнила лодка на един забравен кей страхувам се и се смея от усещането за вечността Спомени откъслечни ме викат докато от небето бронзово дъжд скръбен завали... Po rri Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 5 Превод от албански
Дияна Вълева Слънчоглед [Luledielli] Пожълтяват всички листа От една древна приказка се откъсват Мехурите отчаяни Никога да не се събуди цялата нощ Умират с глави наведени Старица прегърбена на ръба на търпението На цветето на слънцето му пада жълтата глава Колко далече Колко далечен извор на росата Бедата има своя край Напастта има за край вечността Смъртта бди там отвъд тъмния ъгъл Където не влиза слънцето Където не стига погледа С л ъ н ч о г л е д! Luledielli Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 59 Превод от албански Дияна Вълева Сълзите [Lotët] Аз не съм повече този който бях снощи Мишките разхвърлиха нещо в моята малка къща Големите мишки Ме карат да плача за кръпките разкъсани Страниците пожълтели За тази стая която остана без моето дихание Без моето уединение болестно Без моето мучащо мълчание Докато аз танцувах захванал се За убийствената мъка И сълзите ми течаха като ручей „О какви са тези сватове!” Не излезе някой да развали тази игра на чудовища Аз Не бях вече този който бях предишната вечер Днес съм само една набръчкана сянка С изгорени дробове Разделена от прозореца Тече една река като Ахерон Без нещастие и шум Без смъртници Само с вековната печал И сълзите В едно посивяло лято Lotët Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 24 Превод от албански
Дияна Вълева В старата
къща [Në
shtëpinë e moçme] Аз идвам на зазоряване Тръгвам през нощта Ти ме чакаш като майка Когато се връщах от училище Възрастните мъже Един след друг излизат от гостната И ми се усмихват Булките румени с глава наведена Аз почервенявам от срам Как им подам ръка която трепели Как да им говоря като думите ми ги изпи мъката Аз дойдох на зазоряване Тръгнах в нощта Със сърце пълно И свикнах с вас С вашите следи мълчаливи С отворени ръце ме посрещнаха стените Остарелите порти И толкова много говориха с мен Че забравих самотата Докато си отиде тъмнината на Ада Në shtëpinë e moçme Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 32 Превод от албански Дияна Вълева Един
сезон [Është
një stinë] Eдин сезон Сезон студен До костите се добира леда Усмивките си са втвърдени С патерица се движим И в люлка си люлеем Мечтата и Надеждата Eдин сезон Когато молитвите в гърлото Ни навръзват утешения Когато едно половинчато слънце Бавно Като премрежване Се откъсва от очите уморено Eдин сезон... Është një stinë Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 34 Превод от албански Дияна Вълева Повече
няма да говоря с Морето [Më
s’do flas me Detin] вариант Няма да говоря с Морето То ми се подиграва то ме обвинява То ми хвърля залп то ме задушава Няма да говоря повече с морето Много съм малък Буболечка под камъка Да се меря с нейните гърди Няма да говоря с морето Ще го оставя спокойно С неговото презрение за мен Më
s’do flas me Detin Osman
Gashi. Përtej harresës.
Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 44 Превод от албански Дияна Вълева Скръб
под кожата [Brengë
nën lëkurë] Държат го с ръце хората Ковчегът Който е скрит Като една черна котка Скръбта ми прекалено голяма Бяга калта през нощта Между зъби дъвчат Думите които не ми казват никога Съвети утешителни Нежности И вървят ли вървят През нощта сред калта Една светулка им стои върху главата (Каква ирония) За един момент Забравям да плача и отварям прозореца Да ги поздравя И се разтапя ковчега сивкав И хората изчезват Изчезват и думите които тръгнаха към мен Бавно Като една черна котка Влиза ми под кожата Скръб И ме поваля в леглото Мен изтощения Да се мотая с ранено сърце До зори Brengë nën lëkurë Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 46 Превод от албански
Дияна Вълева Дните [Ditët] Са тръгнали направо към залеза Оставайки си лекия полъх на тъга на парфюма Като белогриви коне на легендите Докато още не е паднала дългата нощ Да помътнява спомените и думите Тръгнали са Кервани нанизани от сенки Носейки върху гърба си Парченца прахосани фрагменти от живота Да съхранят заедно Една нова неразказана приказка До eдин нов сезон До едно ново начало О, до един Н О В Ж И В О Т! Ditët Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 56 Превод от албански
Дияна Вълева Нещо [Çka] Изглежда ми сякаш В нощта лунна Разхождат се духове и сенки Светът спи Погълнат в тъмнината Изглежда ми сякаш Духа един вятър Небето се отваря от виенето на вълците Светът спи ... в тъмнината Изглежда ми сякаш Една черна птица възпява вековна скръб Светът ... ... в тъмнината Çka Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 58 Превод от албански
Дияна Вълева Време,
мисли [Koha,
mendimet] Вземат ми времето, мислите И ме оставят самотен Стебло в студа Какво да правя освен да играя със себе си Докато ми шушнат клоните от махагон Като раздърпани кръпки Ветровете на есента Моя полет се възпява от Еол На моите вопли ръкопляскат Октоподите, скорпионите, раците Които избягаха от дългото пътуване на Ноевия ковчег Извива ме отвътре болката От както ми взеха времето Откакто ми взеха мислите Дните отминали Влаковете дълги на забравата Koha, mendimet Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 19 Превод от албански
Дияна Вълева Ноктюрно [Nokturno] Ако умра от мъка Не ме погребвайте в гроба (народнa песен) Вечерта той плюеше кръв В една бяла вана Черната кръв на плочите – плочите В бял леген От небето една звезда запалена се откъсна и падна Би ли казал Че не знае че на земята няма място за самотни звезди Аз му поддържам челото Потта му бърша И му казвам да не говори никак Всяко нещо ще премина Вън градът пее в хор Ноктюрно Без диригент Без партитури Една яма без паднала звезда на небесата му остава Защо това неспокойствие Концертът може да продължи цяла нощ Имаме бинт ледена кърпа Имаме топлата стая Трябва да направили сън опитай се да поспиш Ако видя на сън змии и дяволи които блеят Отстрани скръбта Ако бяла радост видиш, ох... * * * * * * * * * * Вечерта беше плюл кръв Днес стоя спокойно Нищо няма Само около него Всичко се върти в една светлина бледа Вътре като една сцена празна Пълно със счупени столове Nokturno Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 26 Превод от албански
Дияна Вълева Невъзвратимо
лято [Vera
që s’kthen] Късно е Върху покрива един петел от ламарина Съобщава От улицата на тротоара тъмен От тъмни ъгли са пълни догоре Контейнерите Малко преди зазоряване да се намери Коричка хляб или фас за куцащия О, нощ която не се движи Градът изглежда като стомах на алигатор хилядолетен Който е изгълтал всичко пред себе си Тъмнината има хиляди очи блестящи и кървави Тъмнината е самотна Един петел от ламарината Върху покрива Съобщава ?... Новия ден ще дойде Ще е сезон есенен Небето ще е облачно И калта ще е достатъчно за да сътвори отново Първият човек И таверната където бавно се носи цигарения дим Край реките които вече не съществуват С патерица се разхожда самотата Музиката от мяучанията, хълцанията, рева Се е изляла в мен Гледам Как един голям нож блестящ Пробожда небето като едно кадифе плесенясало Есента пъха ревматични пръсти в неговите разпокъсаности И бавно си тръгва оставяйки ни Облещени Невъзвратимо лято Vera që s’kthen Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 53 Превод от албански
Дияна Вълева Ти
не беше за мен [Ti s’ishe për mua] Ти не беше за мен Вечерите ядеше в чиния дървена Моята болка като кръвта Сияеха ти очите Сатана Аз като в сън в тъмния ъгъл Разтопявах се в пот и Радост Ти се хранеше Докато гледаше в мен спиритуалния сеанс Зъбите ти блестяха като остри ножове Дявол И това беше най-дългата ми вечеря още от Идването на корана на земята Най-дългия пир Ти не беше за мен В този ъгъл няма място за двама души Е пълно с прах Жълт червеи Зловонни които изсмукват живота От смъртта на моето тяло От мириса на гнилата плът Дявол Ти не беше за мен Остаряло дете И никога не ще имаш смелост Да облегнеш чело В твоите гърди огнени От моето страдание докато ядеш Сатана Ti s’ishe për mua Osman Gashi. Përtej
harresës. Prishtinë: Rozafa, 1999. f. 21 Превод от албански
Дияна Вълева
|