|
Зия Челя. МАЙКАТА НА ОДЕТА Zija Çela. Nëna
e Odetës/Oborri i një tirani të fshehtë. Tregime.
Tiranë, Onufri, 2000. f. 97-99. Превел от албански: Виктор Генков (Едно престъпление без име) Дъщеря й се прибра в къщи намръщена по-рано от обикновено и внезапно зарида. Одета каза на майка си, че големият шеф на фирмата, където работеше като секретарка, я беше изнасилил. Най-чудното беше, че докато продължаваше да плаче момичето каза, че шефът нито някак я беше измамил, нито пък беше използвал сила. Побесняла майка й и зашлеви една плесница в лицето и се втурна към седалището на фирмата. Там влезе в офиса на господин Флоки. - Какво ще прави сега моята дъщеря, – обърна се тя към него – след това, което си й направил? - Това си е нейна работа. – отвърна й той. - С такова петно едно младо момиче не може да се омъжи. – каза тя. – Е, какво да я правя сега? - Това си е твоя работа. – отговори й той. - А ти, – настоя тя – имаш ли още очи да излезеш пред хората? - Това си е моя работа. – отново не отстъпи големият шеф. Майката на Одета, която все още беше хубава като дъщеря си, побесня още повече. В три часа, когато се знаеше, че шефът си почива, тя се облече, нагримира се много старателно и, преметнала чанта през рамо, почука у тях. Излезе една жена. - Тук ли е господин Флоки? - Да. – каза госпожата. - Кажете му да излезе за малко, че имам тук една работа. Госпожата очакваше, че другата ще се представи, за да си спечели възможност да я поканят вътре и за това попита: - Каква работа? - Искам да го убия. Госпожата се усмихна и се оттегли, оставяйки вратата леко отворена. Междувременно майката на Одета разбра каква глупава грешка беше допуснала. Понеже кръвта и кипеше, не се беше въздържала да каже истината и сега шефът едва ли щеше да излезе. Обаче точно в този момент видя, че господин Флоки се приближаваше по коридора. Той тъкмо бършеше устните си със салфетка, защото беше станал от масата. Майката на Одета има време да извади револвера от чантата си и да го застреля на самия праг. Когато дъщеря й разбра възкликна учудена: “Невероятно, всички жени убиват нощем, а майка ми - посред бял ден!”. Разпитите установиха, че не е имало изнасилване, а доброволен сексуален акт и че според показанията на момичето, господин Флоки е минавал през една трудна фаза. “Имам си причина” - беше и казал. Опитвал се да си намери повод да се разведе, за да може да се ожени за секретарката си. В съда майката на Одета потвърди, че въпреки всичко господин Флоки се беше показал като мъж: “Той разбра, че искам да го убия, но излезе. Ако беше някоя отрепка, в миша дупка щеше да се скрие”. А съпругата на покойния, която беше отворила вратата каза, че е приела тези предупредителни думи със смях и че вместо да ги предаде като заплаха на мъжа си, си беше направила шега и тя: “Излез, че е дошла любимата ти на вратата.” След като стоя в траур известно време вдовицата се омъжи за друг бизнесмен. Един приятел на бившия й мъж каза, че тогава май-май не си е направила шега, нито е ревнувала, а този случай е бил само един капан, предоставен й от съдбата, за да се отърве от съпруга си и така, покрай другото, беше наследила и богатството му. Сега в двора на затвора майката на Одета се чувстваше много по-различно, отколкото в килията, където я мъчеха с безкрайните разпити. В затвора едно нещо истински я впечатли. Почти всички жени, който бяха наказани за същото като нея, убийство на собствени или чужди мъже, бяха действали нощем. И това бе единственото, за което даваше право на дъщеря си, която се беше учудила още в началото. “Честно казано”, мърмореше си под носа, “това говори за класата на жената”. И отново да си припомняше мъчителните разпити. Един ден следователят й каза: - Дъщеря ти е имала нещо на ум онази вечер, когато ти е разказала всичко. На Одета й е било трудно да сподели тайния си план. - Това си е нейна работа. – отговори тя. - Но Одета е знаела, че и ти си имала някога отношения с господин Флоки – припомни й следователят. - Това си е моя работа. – каза тя. - Не е толкова просто, – настоя отново следователят, – изправени сме пред убийство и престъплението трябва да се квалифицира. - Това си е ваша работа. – не се
предаде майката на Одета. |