|
БЕЧЕ ЦУФАЙ Превод Виктория Мирчева Бече Цуфай е роден през 1970 г. в Косово. Изучава литература в университета в Прищина. През 1994 е издадена първата поетичната му стихосбирка „Щури балади” (Ballada budallaqe). Поезията му е преведена и издадена на немски език. Бече Цуфай живее в Щутгарт, Германия. На вашето внимание предлагаме поезия от стихосбирката му „205”, издадена през 1996 г. Ето какво пише в рецензията си за книгата веднага след издаването й известният албанолог Робърт Елси. Едва ли има по-забележителен символ на
албанците през средата на 90-те години от борещите се с лишенията и бедността
албански бежанци, живеещи в някакви западнали хотели в Западна Европа и
опитващи се да се приспособят към дихотомията на това да бъдат европейци второ
качество. Ето защо в това отношение творчеството на Цуфай е особено значимо.
Настоящето издание, носещо заглавие “205”, означаващо номера на стаята, където
поетът прекарва своите първи болезнени месеци в охолния Запад, е сбирка от 44
стихотворения, поетична проза и кратка
проза, които са пропити с духа на времето за албанците в чужбина. С “205” ние навлизаме във време на безкрайна самота, лъхаща от хотелски стаи, на болезнена тъга, носеща се в лятната горещина, на безразборните срещи в леглото на проститутка. Физическо оцеляване и човешко достойнство е това, към което албанците се стремят и се надяват да постигнат на Запад. Такава е настоящата действителност за стотиците хиляди косовски бежанци, които през седмиците, месеците и вече годините прекарани в чужбина играят карти в просмуканите от цигарен дим кафенета и разменят последните новини от своята родина в студените и неприветливи чакални на железопътните гари. Единствената утеха за Цуфай е неговото творчество. (Публикувано в: World Literature Today (Literary Quarterly of the
University of Oklahoma, 71. 4, autumn 1997, p. 841). През изминалите десет години реалността за албанците от Косово е
променена. Ежедневието на емигрантите в чужбина – също. Някои са успели да се
адаптират и да излязат от депресията, други са се завърнали по родните си места
с нови надежди след края на войната през 1999 г. Бече Цуфай продължава да живее в Германия и да се издържа с
професията на журналист. „Журналистиката те поглъща, взема цялото ти време” –
казва авторът, но я предпочита, защото е най-близка до литературата, въпреки,
че са съвършено различни неща.
Бече Цуфай продължава също да
пише творби на емигрантска тематика, която се оформя като специфично
направление в най-новата албанска литература. Добри отзиви получи немското
издание на най-новият му роман „Чужд блясък” (Shkёlqim i huaj, 2005) в
превод на Йоахим Ром. Русана Бейлери Ясна нощ Natё e kthjellёt Ровена не я хващаше сън. Нощта с черна ивица и носеше тъга. Голямото легло
тежеше на душата й и без това така самотна. От него тя наблюдаваше огнените звезди
на ясното небе. Белите чаршафи, с които беше покрита бяха в безпорядък...Какво пък правеше с тях... Natё e kthjellёt Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 9 Превод от албански Виктория Мирчева Спомен Kujtim Някъде в изгубените спомени напред във видението е моята самотница !... О, Господи ! Как нямам един сън Да и го изпратя за спомена... Любовта Минала във времето. Разтваряш се Моята изгубена Да ти видя очите изгаснали... Да и аз гасна !... Kujtim Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 10 Превод от албански Виктория Мирчева Къде е краят Ku ёshtё fundi С един крак Край гроба С пълния смисъл На думата Слабост Във фантазията не трябва, не изглежда Като сън Краят Краят На началото На края Ku ёshtё fundi Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 11 Превод от албански Виктория Мирчева Със самотата Me vetminё Отново разгръща Започва изразяването на нейното лице Безпорядъкът на ледниците вакуумирани Валсът със самотата. И се хлъзга По пътеките на патетичната несигурност. Me vetminё Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 18 Превод от албански Виктория Мирчева Настъпване на нощта Hyrje nё natё Жълти погледи, мисли Един трепетлив страх неразбран Предвещава хаоса уморената глава Тропането на разпадите заварени В нишката на вековете прашни От времето на модерните крясъци Трябва да живее още тази нощ Като всички други пълна с болки, Които приличат на лудата любов Или още тези, които на себе си казват О.К. С пълни спомени, които освен сънищата си отиват Раздробени С пълно неразбиране, което толкова много трябва да е разбрано, Че и тази нощ трябва да бъде. Нощ. Hyrje nё natё Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec, Dukagjini, 1996. f. 19 Превод от албански Виктория Мирчева Къде e... Любовта Ku ёshtё...Dashuria Разхвърлян е в аромата на цветя За Тях, които не умират никога Тя губи очите на всички, Които виждаме по Спирките за раздяла и среща С прегръдки, усмивки, цветя, сълзи Песни със спомен за Миналото-Свършено евтини и скъпи. Няма никакво значение, само Тя да е там Скрита като една девойка срамежлива Като един блуден син, няма никакво значение За кристалните ситни снежинки на Снега, който успокоява честите капки на Дъжда, който пронизва като Слънце с остри лъчи и после Ставаме, и после Потъваме и после Изгаряме Чакане Безсъние Слепота Самота... Ku ёshtё...Dashuria Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec, Dukagjini, 1996. f. 20 Превод от албански Виктория Мирчева 205 (ІІ) Нарушава се тишината Както винаги Слънцето е с мен, цялата ми душа грее в дните с този вятър толкова свиреп! Да, още един лъч, една надежда, едно нищо...Едно нищо затворено в абсурден затвор на това да бъдеш красив и да живееш кучешки живот! Трябва усилие трябва да обичаш любовта, покрита със завеса неразбрана, трябва да трябва днес денят със Слънце нажалено утре с Дъжд безнадежден вдругиден с Вятър мечтателен Трябва да трябва първата родина – убита, втората родина- опетнена, третата родина ... След много бури нека си отидат всички, нека да плуват ... в Морето пияно, с прекършен Кораб, да летят Парченцата, които никому не трябват, Освен на Небесата празни с безкрайна синева Да се сблъскат за Острова на Ирис!... 205 (II) Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec, Dukagjini, 1996. f. 23 Превод от албански Виктория Мирчева Призив към суетата Thirrje kotёsisё Край нощта с пейзажа тъжен, душата като долина на страшен ужас сред спомените, които се съпротивляват на огледалата, уморени от погледи пълни със светлина от живота на поети без родина изтощено пеят и крещят напразно. Засаждат се в детските пориви семена на мечти за надежди продадени по улиците хлъзгави с украсена болка на лика, оплоден с вакуум, с пълна празнота. Thirrje kotёsisё Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 27 Превод от албански Виктория Мирчева Реквием Rekuiem Няма нужда нищо да правиш. Нощ е. Опитваш ли да спреш дъжда безумен? Не знаеш ли с ритъма монотонен, какво да правиш? Искаш някому да се оплачеш. Или се правиш, че не ги познаваш. Те и Господ през тази нощ с пискливи гласове на забравата, която прелива по улиците без връщане монотонно. Това е болката, тази отвратителна радост. Човекът Не ще пита за нищо... дори за смъртта не ще каже никому нищо... от страх!... Rekuiem Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 28 Превод от албански Виктория Мирчева На един познат пътник Njё udhёtari tё njohur Неволно удряйки
криле в слънцето... N. Sefaj Думите се завъртат по Пътеките на невъзможното Тялото без да пита в повечето случаи Крайниците го обвиват в бродеща метафора Прах на неяснотата За Човека уморен Улицата, която няма край Като Небесата с Черни птици. Njё udhёtari tё
njohur Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec, Dukagjini, 1996. f. 29 Превод от албански Виктория Мирчева Още един сън Edhe njё ёndёrr Ето къде е още един сън, пълен със спомени, с клетви, сълзи, безобразност, продадени погледи, треска, хаос... О, Господи, колко дълъг е този сън Този кошмар, който не спира да завладява Вътрешността на мрачните цветове на съществуванието За всичко трябва грижа и този сън толкова много внимание, че място ще освободи на друг сън, на още един сън!... Edhe njё ёndёrr Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec, Dukagjini, 1996. f. 30 Превод от албански Виктория Мирчева Моят дъжд Shiu im Когато не вали дъжд в моята душа Слънцето изгаря земята и гроба на ужаса, Който не е видял и една капка дъжд, която измива Грехове, поникнали злочесто, Който не е видял една капка дъжд Една песен скрита дъждът да ми даде На тялото, което трепери като въжето на кладенеца След дъжда, който толкова често ме пронизва. Shiu im Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec, Dukagjini, 1996. f. 54 Превод от албански Виктория Мирчева *** Писма Скици Фишове Песни Спомени Убийства Гробове Сълзи Идоли Идиотизъм Земята разтварят, Улиците прекъсват Дъжда убиват Слънцето присвояват Неочаквано. *** Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 59 Превод от албански Виктория Мирчева Прекършен химн Himn i kёputur Когато се събуждат петлите след дълги нощи Всяка фантазия сънлива ще започне да се движи Към висините от утрини нетърпеливи С живота изписан с изгреви болезнени Пеейки за някогашната улица Пресечена от влаковете на раздялата ... с мелодии монотонни Himn i kёputur Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 71 Превод от албански Виктория Мирчева Когато се ходи на театър Kur shkohet nё teatёr Вечерта трябва да завладее деня. Умиращо уморените стъпки приближават сцената безсмъртна. Запалените светлини със сценичните сноби с митове обезсмислени
Всички осмени се смеят Всички страдащи плачат.
После Някой трябва да пита за защо-то на цялата тази игра със сълзи и цветя Бис Светлината гасне на сцената Всяко нещо умира ... с деня! Kur shkohet nё
teatёr Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec,
Dukagjini, 1996. f. 72 Превод от албански Виктория Мирчева Моите обувки Kёpucёt e mia Те са две от най-уморените скитат по пътеките на желаната безпаметност С крачка на охлюв бързат праведни Покрити от лакирана кожа Дават път на тялото без да се карат с дърдоркото Не отиват там, където без тях не се ходи Нито се страхуват от гроба, нито от живота - не не казват на носталгията и хич не ги мързи И душата ми изглаждат Така прашни, така разкъсани! Kёpucёt e mia Beqë Cufaj. 205. Peja/Pec, Dukagjini, 1996. f. 74 Превод от албански Виктория Мирчева |