|
ЕКРЕМ БАША Една
от първите стихосбирки на творци от Косово на английски език, издадена в
Прищина през 1988 г. с преводач Джон Ходжисън е озаглавена “Пътищата водят само
в една посока” (Roads lead only one way), като емблематичната фраза е заимствана от едноименното стихотворение
на поета и писателя Екрем Баша (1948):
Rrugët kanë vetëm një drejtim Пътищата водят само в една посока në harta shënonte drejtimet На картата бележеше посоките kur zgjohej mëngjesit të përhimë той всяко сиво утро на събуждане, në kokë i rreshtonte mendimet в главата си подреждаше мислите për rrugën që s’do kish më kthim за пътя, от който нямаше връщане. drejt cakut të vet kur vraponte Към своя предел когато тичаше, me hap të sigurt si vetëtimë със стъпка сигурна като светкавица, ai kurrë me vete s’mendonte той никога дори не си помисляше, se rrugët kanë veç një drejtim че пътищата имат една дестинация. gazetat e ditës i lexonte Четеше всекидневници редовно, në drekë pranë supës së nxehtë на обед, седнал край супата топла, me laps në dorë shënonte с молив в ръка чертаеше грижовно marshutën e rrugës së vet на своя главен път посоката. mbi shtrat kishte hartat e ndera Над леглото му - опъната карта, nën shtrat ciceronët e qartë под леглото – пътеводители ясни, në kokë mendimet e prera в главата – пътека възвишена për rrugën e drejtë e të lartë сред многото мисли безвъзвратни. dhe fare s’përtonte të shënonte И най-неуморно надписваше distancën në globin intim своето интимно земно кълбо, por mëndja as kurrë s’i shkonte но съвсем на ум не му идваше, se rrugët kanë veç një drejtim че пътищата значат само едно.
gjithë nd’rrimet e motit i dinte Знаеше всички промени на времето, kur shiu kur era kur breshër кога вятър, кога дъжд, кога град çdo gjë që të kthente e hidhte и нейде в старата кофа изхвърляше në llomin e shportës së vjetër всяко нещо което го дърпа назад.
ai rrugët i çantë dhe s’druante Без страх прокарваше маршрути me shpresë vullnet e guxim с надежда, воля и дръзновение, dhe s’kishte më fjalë që ta bindte и нямаше думи, за да го убедят, se rrugët kanë veç një drejtim че пътищата имат едно направление. e mbrëmja kur vinte e freskët Вечер, когато настъпваше хлад, strukej nën plafin e leshtë се сгушваше под вълнено одеяло, strehohej nga er’e lëmashkët топло подслонен от вятър неблаг në ëndrrën e varur në kreshtë в сън, дошъл от планинското било. nuk donte që gjumi ta gjente Но не, не искаше той да заспива me t’ashprin të ziun mendim със толкова страшно, тъмно прозрение, se bota që sillej e rrente че земята въртяща беше го мамила, se rrugët kanë veç një drejtim че пътищата имат едно направление. Превод: Ася Борисова, Русана Бейлери Екрем Баша е модерен писател, драматург и поет-екзистенциалист,
автор е на три романа, сборник разкази и над десет стихосбирки. До 1990 г.
работи в драматургичния отдел на телевизията в Прищина, а когато албанските
културни институции са затворени, съумява да създаде и утвърди частното
издателство “Dukagjini”, което ръководи с успех и до днес. Той е академик и член на
президиума на Академията на науките и изкуствата на Косово. Има самостоятелни
издания в превод на френски от авторитетното издателство „Фаярд”, а също на
английски и полски език. Представяме ви в превод стихотворения от двуезичното
албанско-английско издание издание „Нито рана нито песен” (Еqrem Basha. Neither a wound nor a
song. New York, 2003. Robert Elsie tr., foreword by Janice Mathie-Heck). Балканско меню Menu ballkanik Не слагай софрата, любима, тази вечер ще ядем навън, ще излезем по-рано, ще се върнем по-късно, при нас в Европа животът се е променил! Ела с мен, любима, да пием по един пунш в бар “Адмирал”, да вземем един “Куп роял” в кафене „Монреал” на улица „Бени Билярд”, да хвърлим зад гърба си един карамбол. Ще изпием едно капучино в кафене “Мерлин Монро”, във „Флорида Клуб” – едно мартини с маслини. Не слагай софрата, любима, тази вечер ще ядем навън, в пицария „Маями” ще вземем пица „Ню Джърси” и виенски шницел в ресторант „Рим”. Ще отидем и в „Парма” за една плодова салата и ще се върнем накрая късно в къщи, да се освободим от храната в една балканска
тоалетна. Menu ballkanik Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Ася
Борисова Балада за поета от
кварталното кафене
Baladё pёr poetin e kafenesё sё lagjёs sonё Не пий до дъно чашата –
говори за твоята книга,
ти поете от кафенето на ъгъла на моята малка улица, сутринта натоварен с колела и крива тел. Често съм си казвал че искам да стана умен колкото теб и наведнъж да пия една чаша силна ракия! Има ли нещо по-приятно отколкото ей тъй да я изпиеш до края? Не стигай още до края, върни се в нашето кафене, там на ъгъла на улицата, където добрата сервитьорка чакаше, любовниците си извикваше и в следващия тъмен ъгъл им даваше всичко свое, което беше и много, и хубаво. Къде си бил те казваха му, отдавна не сме се виждали градската красавица не те измъчва повече , сега вече е стара но още те помни. И ние - всичките деца от нашия тесен квартал все още помним тъмните нощи в скритите ъгли когато слушахме тежкото ти дихание и стенанията на красавицата той ще й напише едно стихотворение, казвахме ние, и ще й го изпрати в писмо. Ти я целуваше и казваше нещо, докато тя ридаеше. Не се шегувай, а ни кажи нещо за твоята книга, за морето, красавицата и мирисът на розите или за чашите с ракия, която имаше някакво друго име! Мислеха те за луд, когато в среднощ ти викаше някого на брега, без да има море. Хайде, кажи ни как се пошегува с глупака на квартала и как те изигра той, че даже ти каза по-късно че кварталният глупак бе полудял от много мъдрост, загубил бе нещо, което не ще се върне никога, дълбоко в себе си, казваше ти, той го съхранява, нещо пази, казваше ти, но не знаеше какво. Не ни мъчи повече, поговори ни за тази книга! Тя е голяма и дебела, с много бели листа, толкова е дебела, че ще заеме половината от твоята лавица, тази лавица която виждаме осветена през нощта от отворения ти прозорец. Тогава отново казвахме, че ти беше най- умният, човек въпреки че всички те ругаеха, защото знаеше как да правиш и да четеш чудесата в книгите. Ти имаше нещо, което на нас, децата, не показа. Хайде, не играй с нас ,не допивай до край чашата! Дали първо се самоубива любовникът или пък любовницата, пише писмото, пие отрова, просва се и умира. Такива книги май пишеше ти на стълбите на кафенето, когато пиеше тази ракия която се наричаше с друго име, в кафенето, на малката улица, където добрата сервитьорка само за да те ядоса показваше бедрата си на шофьора, облечен с ямурлук, докато ти пиеше ракията със странното име и изтриваше лицето си, бесен на шофьора. Говори ни, кажи ни защо изгори книгата си накрая без да покажеш на света, че ти беше умен най-умният от всички, които познавахме в този град или във всеки друг град. Ти знаеше толкова важни думи пиеше толкова много ракия! Baladё pёr poetin e
kafenesё sё lagjёs sonё Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Ани
Петрова Дзи-дзи бар
Xixi bar Дзи-дзи бар е кафенето в края на квартала, където кръвта тече от носовете и виното от шишетата, където най-грозното момиче в града е красавицата на сините нощи. В Дзи-дзи бар господин Вилсън си закача каскета, портфейла и целия живот. В дзи-дзи бар, в моя квартал с пушек и узо, с мазни покривки един пропаднал поет и друг неразбран мечтаят за рая на антибските плажове. А господин Вилсън разказва за своя живот и за хубавата Елизабет, която закачи надеждата си на маслинова клонка. В Дзи-дзи бар бръснари и шофьори обсъждат за първия човек стъпил на Луната и гасят фасове в дланите си, тъй като техните ръце не струват колкото пръстите на пианиста, нито колкото бедрото на красивата Елизабет. Дзи-дзи бар не е мечта или буден делириум, това е кафене на края на квартала, осветено от фенерите на стариците, които се връщат след седенките, опиянени от безкрайно удоволствие. В Дзи-дзи бар, където утрините посрещаш почервенял а вечерите свежо син и аз една нощ влязох без да искам съблякох палтото закачих каскета и бедния си живот на старата закачалка. Xixi bar Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Aни Петрова ПОД МОСТА МИРАБО Nën urën Mirabo под мостовете на Париж минава Сена но не и любовта нито един познат не извръща глава нито един обичан човек по улиците на Париж нито Верлен Арагон, нито Бекет но там е още един стар мост Мирабо под него минава Сена - но не и любовта (о господи как се менят времената някога със Сена минаваше нашата любов) Париж, ноември 1992 Nën urën Mirabo Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Лора
Ненковска Краят на лятото Fund i verës и стоя над обърната чаша навън вятърът духа издъхва лятото прелюдия от Шопен две изсъхнали листа в Желазова Вола* с два пръста нося пясъчен часовник и се завръщам на хълма в плаващите пясъци върху всяка следа вятърът сипе забвение вятърът е навсякъде издъхва лятото * Родното място на Ф. Шопен – бел. пр. Fundi i verës Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Лора
Ненковска Третият [I treti] кой влезе между нас и остави вратата отворена сега духа вятър и ни смразява някой влезе между нас и остави светлината запалена сега се виждаме и не се познаваме I treti Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Лора
Ненковска Между две ръце Mes dy duarve между две ръце възкръсвам подмладявам се между две ръце поставям глава и потъвам в плач живея между две ръце които ме отхвърлят живея заради тези
две ръце Mes dy duarve Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Лора
Ненковска Задънена улица Rrugë me fund Светът не знае своите краища но аз зная моя край светът няма край тук започва и тук свършва а аз имам предел аз който играя с негово величество ах Rrugë me fund Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003. Превод от албански Лора
Ненковска |