ЕКРЕМ БАША

 

            Една от първите стихосбирки на творци от Косово на английски език, издадена в Прищина през 1988 г. с преводач Джон Ходжисън е озаглавена “Пътищата водят само в една посока” (Roads lead only one way), като емблематичната фраза е заимствана от едноименното стихотворение на поета и писателя Екрем Баша (1948):

 

Rrugët kanë vetëm një drejtim                Пътищата водят само в една посока

 

në harta shënonte drejtimet                              На  картата бележеше посоките

kur zgjohej mëngjesit të përhimë                      той всяко сиво утро на събуждане,

në kokë i rreshtonte mendimet                         в главата си подреждаше мислите

për rrugën që s’do kish më kthim                     за пътя, от който нямаше връщане.

 

drejt cakut të vet kur vraponte                         Към своя предел когато тичаше,

me hap të sigurt si vetëtimë                              със стъпка сигурна като светкавица,

ai kurrë me vete s’mendonte                            той никога дори не си помисляше,

se rrugët kanë veç një drejtim                          че пътищата имат една дестинация.

 

gazetat e ditës i lexonte                                    Четеше всекидневници редовно,

në drekë pranë supës së nxehtë                       на обед, седнал край супата топла,

me laps në dorë shënonte                                с молив в ръка чертаеше грижовно

marshutën e rrugës së vet                                на своя главен път посоката.

 

mbi shtrat kishte hartat e ndera                         Над леглото му - опъната карта,    

nën shtrat ciceronët e qartë                              под леглото – пътеводители ясни,

në kokë mendimet e prera                               в главата – пътека възвишена

për rrugën e drejtë e të lartë                            сред многото мисли безвъзвратни.

 

dhe fare s’përtonte të shënonte                        И  най-неуморно надписваше       

distancën në globin intim                                  своето интимно земно кълбо,        

por mëndja as kurrë s’i shkonte                       но съвсем на ум не му идваше,                  

se rrugët kanë veç një drejtim                          че пътищата значат само едно.

           

gjithë nd’rrimet e motit i dinte                            Знаеше всички промени на времето,

kur shiu kur era kur breshër                              кога вятър, кога дъжд, кога град

çdo gjë që të kthente e hidhte                           и нейде в старата кофа изхвърляше

në llomin e shportës së vjetër                            всяко нещо което го дърпа назад.

           

ai rrugët i çantë dhe s’druante                          Без страх прокарваше маршрути

me shpresë vullnet e guxim                               с надежда, воля и дръзновение,

dhe s’kishte më fjalë që ta bindte                     и нямаше думи, за да го убедят,

se rrugët kanë veç një drejtim                          че пътищата имат едно направление.

 

e mbrëmja kur vinte e freskët                           Вечер, когато настъпваше хлад,

strukej nën plafin e leshtë                                 се сгушваше под вълнено одеяло,

strehohej nga er’e lëmashkët                            топло подслонен от вятър неблаг

në ëndrrën e varur në kreshtë                           в сън, дошъл от планинското било.

 

nuk donte që gjumi ta gjente                            Но не, не искаше той да заспива

me t’ashprin të ziun mendim                             със толкова страшно, тъмно прозрение,

se bota që sillej e rrente                                   че земята въртяща беше го мамила,

se rrugët kanë veç një drejtim                          че пътищата имат едно направление.

 

                                   Превод: Ася Борисова, Русана Бейлери

 

Екрем Баша  е модерен писател, драматург и поет-екзистенциалист, автор е на три романа, сборник разкази и над десет стихосбирки. До 1990 г. работи в драматургичния отдел на телевизията в Прищина, а когато албанските културни институции са затворени, съумява да създаде и утвърди частното издателство “Dukagjini”, което ръководи с успех и до днес. Той е академик и член на президиума на Академията на науките и изкуствата на Косово. Има самостоятелни издания в превод на френски от авторитетното издателство „Фаярд”, а също на английски и полски език. Представяме ви в превод стихотворения от двуезичното албанско-английско издание издание „Нито рана нито песен” (Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York, 2003. Robert Elsie tr., foreword by Janice Mathie-Heck).

 

Балканско меню

Menu ballkanik

 

Не слагай софрата, любима,

тази вечер ще ядем навън,

ще излезем по-рано,

ще се върнем по-късно,

при нас в Европа животът се е променил!

Ела с мен, любима,

да пием по един пунш

в бар “Адмирал”,

да вземем един “Куп роял”

в кафене „Монреал”

на улица „Бени Билярд”,

да хвърлим зад гърба си един карамбол.

Ще изпием едно капучино

в кафене “Мерлин Монро”,

във „Флорида Клуб” – едно мартини с маслини.

Не слагай софрата, любима,

тази вечер ще ядем навън,

в пицария „Маями”

ще вземем пица „Ню Джърси”

и виенски шницел в ресторант „Рим”.

Ще отидем и в „Парма”

за една плодова салата

и ще се върнем накрая

късно в къщи,

да се освободим от храната

в една балканска тоалетна.

 

Menu ballkanik

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Ася Борисова

 

Балада за поета от кварталното кафене

Baladё pёr poetin e kafenesё sё lagjёs sonё

 

Не пий до дъно чашата – говори за твоята книга,

ти поете от кафенето на ъгъла на моята малка улица,

сутринта натоварен с колела и крива тел.

Често съм си казвал че искам да стана умен колкото теб

и наведнъж да пия една чаша силна ракия!

Има ли нещо по-приятно отколкото ей тъй да я изпиеш до края?

Не стигай още до края, върни се в нашето кафене,

там на ъгъла на улицата, където добрата сервитьорка чакаше,

любовниците си извикваше и в следващия тъмен ъгъл

им даваше всичко свое, което беше и много, и хубаво.

Къде си бил те казваха му, отдавна не сме се виждали

градската красавица не те измъчва повече ,

сега вече е стара но още те помни.

И ние - всичките деца от нашия тесен квартал

все още помним тъмните нощи в скритите ъгли

когато слушахме тежкото ти дихание и стенанията на красавицата

той ще й напише едно стихотворение, казвахме ние, и ще й го изпрати в писмо.

Ти я целуваше и казваше нещо, докато тя ридаеше.

Не се шегувай, а ни кажи нещо за твоята книга,

за морето, красавицата и мирисът на розите

или за чашите с ракия, която имаше някакво друго име!

Мислеха те за луд, когато в среднощ

ти викаше някого на брега, без да има море.

Хайде, кажи ни как се пошегува с глупака на квартала

и как те изигра той, че даже ти каза по-късно

че кварталният глупак бе полудял от много мъдрост,

загубил бе нещо, което не ще се върне никога,

дълбоко в себе си,  казваше ти, той го съхранява,

нещо пази, казваше ти, но не знаеше какво.

Не ни мъчи повече, поговори ни за тази книга!

Тя е голяма и дебела, с много бели листа,

толкова е дебела, че ще заеме половината от твоята лавица,

тази лавица която виждаме осветена през нощта

от отворения ти прозорец. Тогава отново казвахме, че ти

беше най- умният, човек въпреки че всички те ругаеха,

защото знаеше как да правиш и да четеш чудесата в книгите.

Ти имаше нещо, което на нас, децата, не показа.

Хайде, не играй с нас ,не допивай до край чашата!

Дали първо се самоубива любовникът или пък любовницата,

пише писмото, пие отрова, просва се и умира.

Такива книги май пишеше ти на стълбите на кафенето,

когато пиеше тази ракия която се наричаше с друго име,

в кафенето, на малката улица, където добрата сервитьорка

само за да те ядоса показваше бедрата си на шофьора,

облечен с ямурлук, докато ти пиеше ракията със странното име

и изтриваше лицето си, бесен на шофьора.

Говори ни, кажи ни защо изгори книгата си накрая

без да покажеш на света, че ти беше умен

най-умният от всички, които познавахме в този град

или във всеки друг град.

Ти знаеше толкова важни думи пиеше толкова много ракия!

 

Baladё pёr poetin e kafenesё sё lagjёs sonё

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Ани Петрова

 

Дзи-дзи бар

Xixi bar

 

 

Дзи-дзи бар

е кафенето в края на квартала,

където кръвта тече от носовете

и виното от шишетата,

където най-грозното момиче в града

е красавицата на сините нощи.

 

                        В Дзи-дзи бар

                        господин Вилсън

                        си закача каскета,

                        портфейла

                        и целия живот.

 

В дзи-дзи бар,

в моя квартал

с пушек и узо,

с мазни покривки

един пропаднал поет

и друг неразбран

мечтаят за рая

на антибските плажове.

 

                        А господин Вилсън

                        разказва за своя живот

                        и за хубавата Елизабет,

                        която закачи надеждата си

                        на маслинова клонка.

 

В Дзи-дзи бар

бръснари и шофьори

обсъждат

за първия човек стъпил на Луната

и гасят фасове в дланите си,

 

                        тъй като

                        техните ръце

                        не струват колкото пръстите на пианиста,

                        нито колкото бедрото

на красивата Елизабет.

 

Дзи-дзи бар

не е мечта

или буден делириум,

това е кафене на края на квартала,

осветено от фенерите на стариците,

които се връщат след седенките,

опиянени от безкрайно удоволствие.

 

 

В Дзи-дзи бар,

където утрините посрещаш почервенял

а вечерите свежо син

и аз една нощ

влязох без да искам

съблякох палтото

закачих каскета

и бедния си живот

на старата закачалка.

 

Xixi bar

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Aни Петрова

 

 

ПОД МОСТА МИРАБО

Nën urën Mirabo

 

под мостовете на Париж

минава Сена но не и любовта

 

нито един познат не извръща глава

нито един обичан човек

 

по улиците на Париж

нито Верлен

Арагон,

нито Бекет

 

но

там е още един стар мост

Мирабо

под него минава Сена

- но не и любовта

 

(о господи как се менят времената

някога със Сена

минаваше нашата любов)

 

Париж, ноември 1992

 

Nën urën Mirabo

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Лора Ненковска

 

 

Краят на лятото

Fund i verës

 

и стоя над обърната чаша

навън вятърът духа

издъхва лятото

прелюдия от Шопен

две изсъхнали листа

в Желазова Вола*

 

с два пръста нося пясъчен часовник

и се завръщам на хълма

в плаващите пясъци

върху всяка следа

вятърът сипе забвение

вятърът е навсякъде

издъхва лятото

 

* Родното място на Ф. Шопен – бел. пр.

 

Fundi i verës

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Лора Ненковска

 

Третият

[I treti]

 

кой влезе между нас

и остави вратата отворена

 

сега духа вятър

и ни смразява

 

някой влезе между нас

и остави светлината запалена

 

сега се виждаме

и не се познаваме

 

I treti

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Лора Ненковска

 

Между две ръце

Mes dy duarve

 

между две ръце

възкръсвам

подмладявам се

 

между две ръце

поставям глава и потъвам в плач

 

живея между две ръце

които ме отхвърлят

живея заради тези две ръце

 

Mes dy duarve

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Лора Ненковска

 

Задънена улица

Rrugë me fund

 

Светът не знае своите краища

но аз зная моя край

 

светът няма край

тук започва

и тук свършва

а аз имам предел

аз който играя

с негово величество

ах

 

Rrugë me fund

Еqrem Basha. Neither a wound nor a song. New York. Gjon Lekaj, 2003.

Превод от албански Лора Ненковска