|
ЛИНДИТА АРАПИ (р. 1972) Превод
от албански Дияна Вълева Моята
сянка [Hija ime] сянката й върви редом до мен не мога да избягам въобще от тез очи вечно обезпокоени послушна, нежна, учудена като едно кротко агънце защо ме следва отзад, моля ти се за да припомниш моя грях на израстването за да припомниш, че аз те убих и продължих нататък пускайки дълга коса още по лошо, с нараснала гръд и най-лошо, изгорих твоите рокли като всичко старо... излязох навън заключвайки една врата завинаги за малко от трясъка ме заболя а после както всяко минало останало забравено вярвай ми аз винаги съм искала да бъда мъничка и днес съм достатъчно засрамена, така пораснала станала едно момиче за женене, но едно дихание дойде и ме взе със себе си отдалечи ме то от теб ох, зная! предала съм го малкото момиче с пухкави бузки, предадох го! обещанието, което дадох се стопяваше както крема за лице, който започнах да използвам и кехлибарът на моята невинност и го оставих подарък за да влезе през вратата на останалия свят сега сме аз и ти която не ми разрешаваше да порасна и зная, по нататък ще съм само аз но наказана да страдам от носталгия. Hija ime Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 7 Превод от албански
Дияна Вълева Не
мога да се облека в Бяло [Nuk mund të vishem me të Bardha] Emily
Dickinson ‘I taste a liquor never brewed’ не мога да се облека в Бяло колкото пъти се обличам в бяло спомням си сестра ми като булка че когато излизаше от къщи плака толкова много сякаш майка ми я губеше завинаги. спомням си една жена че пие един ликьор не съществуващ другаде която се обличаше в бяло. спомням си млякото на кърмата и ме плаши чудото на тази течност на живота че ще тече един ден и от моите гърди. не мога да се облека в Бяло колкото пъти се обличам в бяло започва да ме обзема болката на болните които страдат, приковани към бели легла. колкото пъти се обличам в Бяло се чувствам като една пеперуда невинна която навсякъде се спира за малко за да поздрави света, и се натъжавам, защото не мога да летя като човек, ограничен от силата на тежестта, не мога да се облека в Бяло колкото пъти се облека в бяло, губя символиката на цвета всичко ми изглежда еднотипно но радостно, веднъж, облечена в меланхолията на една Бяла рокля, ме хвана леко главоболие, една желана болка, която продължава и до днес без край. Nuk mund të
vishem me të Bardha Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 9 Превод от албански
Дияна Вълева Чакане [Pritja] не ми трябва този черен телефон, да беше червен щеше да бъде още по – тъжно. превърнал се в един излишен предмет. от него идва една поредица гласове освен това което аз искам да чуя. вече плаши ме студения звън който за съжаление предизвестява за една надежда. казваш този апарат незрящ поставен вътре едно съзнателно мълчание да е, всесилен в моята емоционалност... но само когато е инертно добросърдечен ще мога да чуя този далечен глас който няма да дойде, сигурно няма да дойде, тъй като аз го чакам. и чакането ми бавно губи търпение, и този безчувствен инструмент със своето напълно невинно присъствие е една добра причина за да ми допълни моята меланхолия. Pritja Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 24 Превод от албански Дияна Вълева Полунощ [Mesnatë] гледайки снега с тайния блясък който му придават нощните светлини, спомням си че сега, далече в града клубовете са препълнени изцяло, с хора които пият до късно, радват се на компанията на зимите и не искат да се връщат в къщи. и не щат и да знаят че аз тази нощ мисля за тях, на никого не ще му дойде на ум че аз стоя сама част от пейзажа замръзнал, и слушам металното кънтене на снега, поемам дълбоко въздух студен за да се запази вътре в мен мистерията на тази нощ аз съм тук а те всички заедно там неразличими сред топлината и цигарения дим и съвсем не ще разберат че е необходима единствено самотата за да е почувствана неописуемата красота на тази нощ. Mesnatë Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 26 Превод от албански Дияна Вълева Според
един стил демоде [Sipas një stili jo më në modë] в къща декорирана в класически стил, с големи салони, където висят картини с пейзажи които ти създават райски видения, и портрети пълноценни и идилии невинни които ме карат да се ограничавам за моята червенокоса късопостригана глава, Има една врата, която извежда на един балкон където Има, едно момиче дългокосо с дълга копринена рокля с лице подпряно на ръце, едно момиче което чака малкия куриер да донесе цветя с Неговото писмо, така че, после вечерта да узнае кога трябва да чака зад прозореца, неговият сигнал, и да отиде сред градинските дървета, скривайки се от лунната светлина... ... напомня ми тази романтична представа едно пиано старо, но което отново свири мелодии чудесно звучащи които се чупят вътре в мен и ме изпълват с луд копнеж, за това време което не съм живяла никога. Sipas një stili
jo më në modë Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 36 Превод от албански
Дияна Вълева В такава
нощ [Në net të tilla] тази нощ е една нощ чудесна за да умра, защото е една бяла нощ, тази вечер може да се умре леко защото снега беше провесил белия си ковчег. ...е една нощ невероятно стимулираща за да прехвърля границите на егоизма който ми пречи през деня, защото денят е човешки трябва ми да владея сетивата си, за да си представя сполучливо. обаче нощта не е вече земна, особено, една нощ като тази, напълно бяла, когато аз искам окончателно да умра, аз не искам да извърша самоубийство, защото самоубийството е краен бунт на болката, аз не чувствам болка, напълно безчувствена съм надута като един празничен сладкиш и заситена в тъмната сладост, напълно неемоционална като тази ледена нощ без живинка. ... но, аз знам тази вечер не ще мога да умра защото утре чакам една важна делова среща. но поне тогава когато дойде моята естествена смърт нека бъде в една такава нощ бяла, която да ме кара да се радвам на преминаването в другия свят. Në net të
tilla Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 38 Превод от албански
Дияна Вълева Мястото
на майката [Vendi i nënës] времето е нишка на кълбо вълнено и размотано около колената на майка ми докато плете моята блуза... вече мястото й е празно, майка ми не вижда вече и денят изглежда дълъг, а мен ме е страх да затворя очи и да попадна в дълбината на съня, сутринта я изживявам като възраждане от светлината. Vendi i
nënës Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 54 Превод от албански
Дияна Вълева Коридор [Korridor] 1. завъртя се, бавно се завъртя лицето несигурно в неговото съмнение погледна на другата страна нищо. коридорът продължаваше като един безкраен тунел. 2. и помрачено като едно време дъждовно лицето напрегна се бавно напрегна се погледна на другата страна нищо. една врата се затръшва бързо вземайки със себе си тайната. 3. изкриви се бавно се изкриви лицето като след един ден неуспешен. погледна на другата страна премигна с клепачите едно пространство от светлина замъгли очите. 4. лицето обръща се бързо втвърдено от безсъние и незабавно започва да търси ключът на вратата където трябваше да влезе. коридорът беше още там, удължавайки се като един безкраен тунел. Korridor Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 68 Превод от албански
Дияна Вълева Разказ
за един празник [Tregim për një festë] в тази течна нощ рушат се всички дни които придават й форма, но аз още се надявам на втори шанс за връщане на тази година която днес си отива. седнала през една въображаема чаша вино, на една маса като за празник сложена, празнувам последния час на тази година, вдигам наздравица с твоята чаша с някакъв въображаем наздраве! слушам шумът който се вдига в другите къщи, тропам с крака по пода за да се приобщя към тяхната радост. те започват да хвърлят фойерверки, да оцветяват тишината около мен. окончателно, липсва ми ентусиазма който хората имат на тези празници и особено когато нощта гори в светлини. не съм никак натъжена. че празнувам сама и да се чувствам самотна това е лоша имитация на радостта... да празнувам сама, защото само така мога да празнувам края на една година която утре ще бъде спомен това е празник наистина и не са нужни наоколо хора. Tregim për
një festë Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 70 Превод от албански
Дияна Вълева Човекът
от другата страна [Njeriu në anën tjetër] някъде зад стената трябва да дойде този глас... веднъж идва като едно ридание което отслабва, понякога ми се струва че е една тъжна нощна песен, гласът стене, става неясен, вибрира като един глас който се опитва да разбере нюансите на моята болка, не съм сигурна... струва ми се че онзи глас е песен съвършено любовна, не знам дали някой пее... не познавам дори съседа който живее от другата страна. Njeriu në
anën tjetër Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 72 Превод от албански
Дияна Вълева Спомен
в миниатюра [Kujtim në miniaturë] думите нежни никак неизказани са останали спрели от чувствата но имат редкия дъх на старото вино. после... случи се една неописуема история любовна като малките срамежливости на интимността ми. после... линията на неговото тяло като обръщане в ляво за да отиде винаги имаше един таен смисъл за мен. нищо не се случи повече. и накрая нещо което ме унищожава край теб раздираше ме когато си тръгвах. Kujtim në
miniaturë Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 76 Превод от албански
Дияна Вълева Вариации [Variacion] един букет свежи цветя оставени свободни да разпръскват своя аромат вързани с дрипата улична просяшка - спомен за моята наивност. една връзка сухи клони отрязани късо и точно, от горе до долу вързани с цветни панделки - поздравление за зрялост. един букет кактуси разкъсани с тиха заплаха на тръните вързани с пръстите на ръка окървавена - знак че аз отново ще съм безкотвена. Variacion Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 80 Превод от албански
Дияна Вълева Чужденец [I huaj] и така премина и едно друго лице. във влаковете които тръгват и отминават, оставяйки зад себе си само вятъра, само вятъра който се люшка в гънките на моята рокля преобличам се, и разбирам... нищо няма връзка с мен, независимо че като играят с теб повеите си чужд. независимо че това лице можеше да бъде лицето което цял живот си търсел тръгна... никога няма да се видим вече. и такива са твоите истории като тези влакове които идват, стоят един миг и отминават, оставам си там върху платформата, предадена и не ще приема че съм дошла на света за да бъда чужда. гледам наоколо навсякъде около мен има хора и човекът ме кара да го обичам. I huaj Lindita Arapi. Melodi të heshtjes. Pejë:
Dukagjini. 1998. f. 86 Превод от албански
Дияна Вълева |