Albanian Studies in Bulgaria

Международната рецепция на творбите на Исмаил Кадаре през последните 30 години е смесена. В албанско и френско-говорящите общества той е Албанският прозаик и се радва на широко одобрение. Англо-говорящите, немски, италиански и испаноезични общности са по-резервирани, но това е разбираемо, поради оскъдността на четивни преводи доскоро (литературните преводачи от албански наистина са рядка порода). Но с широкото разнообразие от творби, като "Хроника на камък" (Chronicle in Stone , New York , 1987) , "Посърналият април" (Broken April, New York, 1990) ,"Концерт в края на зимата" (The Concert, New York,1994) , "Албанска пролет" (Albanian Spring, London,1994), "Палатата на сънищата" (The Palace of Dreams, London, 1996), "Досието Х" (The File on H, London, 1997) и "Мостът с трите свода" (The Three-Arched Bridge, New York, 1997), публикувани през последното десетилетие, англоезичните читатели започнаха да забелязват Исмаил Кадаре, въпреки че това става в период, който е сравнително късен в литературната кариера на автора.

Може да бъде изненадващо за западния читател да научи, че албанския писател е оставил своя отпечатък в албанската литература в ранните си години не като новелист, а като поет. Заедно с Фатос Арапи (р.1930) и Дритъро Аголи (р.1931), Кадаре оформя триото на талантливите млади поети, които през 1961 година, може би несъзнателно, причиняват една малка революция в ранната сталинистка литература и установяват модерна линия в албанското стихосложение, заобикаляйки мержелеещите се айсберги от сериозно политическо подчинение и безсмислени хвалебствия. Става така, че Кадаре спечели сърцата на албанската публика първо изцяло като поет.

От началото на неговата кариера като международен или по-точно казано, френски писател, поезията, вероятно разбираемо е изпаднала в страни от литературната дейност на Кадаре. Затова може да се формулират две причини: първо, поетите рядко успяват в чужди преводи; второ, въпреки че това е elan vital на албанската литература, поезията по никакъв начин не е преобладаващ сфера на интерес в западния свят. И така естествено първоначалният опит на издателство “Fayard” да събуди интереса на публиката към стиховете на Кадаре в сбирката “Poemes, 1958-1988” (Париж, 1989) няма голям успех. Кадаре просто е твърде известен като най-добре продаваният новелист, за да предизвика своите читатели да се отдадат на езотерични удоволствия от стиховете му, при това не винаги в удачен превод.

Сега, едно десетилетие по-късно, се прави втори опит със сборника “Poemes 1957-1997”. Настоящата селекция от 79 поеми от годините между 1958 (не 1957) и 1997 е по същество второ издание на версията от 1989 г., със същата дискретна корица и същото предисловие от Алан Боске. В контраст с по-ранното издание този път обаче поемите са представени в хронологичен ред и, за да оправдаят новото издание, са добавени18 нови стихотворения, най-вече от периода 1981-1991.

Новите стихотворения съпътстват Кадаре през решаващото десетилетие и за него самия като писател в странство, и за албанците като народ. След срива на изолационистката диктатурата през 1989-1990 някога гордите "синове на орлите" започнаха да се скитат като нежелани бегълци през "зима в обединена Европа", мигрирайки "като разпръснати яйца на птица". Редица стихове, които според автора са написани по време на диктатурата, но не са публикувани тогава, съдържат политически алюзии, не по-различни от тези, които откриваме в творбите в проза. “Пирамидата” (La tombe), написана през 1986 година, потвърждава мълчаливия отказ на Кадаре да се подчини на всеобщото безумие, което сполетява неговия народ в продължение на половин век:

               Навън издигат пирамидата на срама,
               натъжен затварям прозореца
               под звука на крясъци, възгласи и овации,
               за да не проникне нито шумът, нито прахът на епохата (стр.126)

Построяването на пирамидалния мавзолей на Енвер Ходжа в Тирана също е използвано като тема в неговата алегорична новела "Пирамидата" (вж.WLT 67.3, 1993, стр.648). Други поеми изглежда, че изискват по-детайлни обяснителни бележки, за да бъдат напълно оценени от чуждата публика.

В цялата книга, както в старите, така и в новите поеми, се носи чувството на самотност - избледнял знак за самотната борба на Кадаре със самия себе си и със света около него. Той е най-убедителен в моментите на тихо отчаяние, втренчен в дъжда, който бие по стъклото на прозореца или размишлявайки в чакалнята на мрачно летище.

home