Дритъро Аголи. ЧОВЕКЪТ С ОРЪДИЕТО

Автор: Р. Елси

Dritëro Agolli, Un grondement de vents lointains. Alexandre Zotos tr. Paris, Le Serpent à Plumes, 1998.

ISBN 2-84261-056-3/ L'homme au canon. Alexandre Zotos tr. Paris, Le Serpent à Plumes, 1988. 221 p.

ISBN 2-907913-24-7
R. Elsie. in: World Literature Today, Literary Quarterly of the University of Oklahoma, 73.1 (winter 1999), p. 189
Превел от английски: Веселка Василева

            С литературна кариера, обхващаща около четиридесет години, Дритъро Аголи (р.1931) е все още силен и сякаш публикува повече днес от когато и да било. В Тирана, където той живее в псевдо-уединение, оттеглил се от мътното и объркано поле на албанската политика, той основава своята издателска компания Dritëro и продължава да оказва съществено въздействие върху литературния и интелектуален живот в страната.

            Сред многото негови скорошни литературни  монографии на албански език са: стихосбирките “Просякът на време” (Lypësi i kohës, 1995), “Духът на нашите предци” (Shpirti i gjyshërve, 1996), “Странният мъж доближава” (Vjen njeriu i çuditshëm, 1996), “Балада за  баща ми и мен” (Baladë për tim atë dhe për vete, 1997), “Среднощна тетрадка” (,Fletorka e mesnatës, 1998) и “Далечната камбана” (Kambana e largët, 1998), също сборникът с разкази “Побъркани хора” (, 1995), романите “Голият конник” (Kalorësi lakuriq, 1996) и “Сандъкът на дявола” (Arka e djallit, 1997), както и изданието от 919 страници на политическа тема “Кихавици на свободата” (Teshtimat e lirisë, 1997). Дритъро Аголи е  без съмнение най-продуктивният автор в страната.

            Литературното значение на Дритъро Аголи като писател от европейско ниво                                        е отразено в два неотдавнашни превода на негова проза на френски език от Александър Зото “Un grondement de vents lointains”, сборник от седем разказа, заимствал заглавието на предишна книга с разкази на Дритъро Аголи  “Шумът на далечните ветрове” (Zhurma e erërave të dikurshme), публикувана в Тирана през 1964 и след това спряна от разпространение от апаратчиците на комунистическата партия. Във френската версия са включени два разказа от изданието от 1964: “Le troisième d’entre nous”  и издаденият отдавна “L’adieu au kapédan”, толкова добър, колкото и разказите първоначално публикувани в горепосоченото издание “Побъркани хора” (Njerëz të krisur, 1995). Разказите са фокусирани върху живота в провинциална Албания от годините на партизанската съпротива и гражданската война, по време на германската окупация на страната до суровостите и нечовечността на последвалия комунистически режим. Аголи предлага множество от уроци по човешка география, изобразявайки с ледено наблюдение кратките моменти на героизъм, жертвоприношение и щедрост в една обстановка на страхливост, егоизъм и отчаяние. Той усеща защо емоционалните рани на неговите хора няма да зараснат.

L’homme au canon, френският превод на “Човекът с оръдието” (Njeriu me top, Тирана, 1975), е втората творба от ранната кариера на Аголи. Мато Груда е обикновен селянин в кръвна вражда с рода на Физисите, с други думи настигнат от кървава вендета, предавана от едно поколение на следващото. Един ден в гората той открива оръдие, изоставено от отстъпващата италианска армия и го скрива в бараката си, завладян от идеята за отмъщение. Неговият личен конфликт с Физисите и главата на рода, старият Мере, го заслепява за нарастващото политическо недоволство в селото, причинено от присъствието на съпернически съпротивителни движения и от спешните нужди от партизани за борбата им срещу настъпващите германци. Разочарован от собственото си невежество и от неуспеха си да взриви къщата на стария Мере, и опечален от убийството на приятел, Мато Груда, наричан понякога от критиците албанския Зорба, започва да осъзнава, че са заложени на карта противоположни интереси и изважда самотното си оръдие, за да отиде като помощ на партизаните, организиращи засада на пристигащите германци. Със сътрудничеството и одобрението на автора, преводачът Зото маха много от натоварващите елементи на комунистическата пропаганда в оригиналната публикация, успявайки по този начин да запази и подчертае атмосферата на трезво величие, заради което разказът е запомнен. Така романът става много по-добро четиво, отколкото е бил някога в Албания.

Б.ред. Книгата “Човекът с оръдието” е преведена на български език