Фатос Конголи. ГУБЕЩИЯТ

 

Автор: Р. Елси

Fatos Kongoli. Le Paumé. Christiane Montécot&Edmond Tupja, tr. Paris, Rivages,1997. 187 p.

ISBN 2-7436-0230-9

R. Elsie. in: World Literature Today, Literary Quarterly of the University of Oklahoma, 71.4 (autumn 1997), p. 842-843.

Превод от английски: Иво Кръстев

 

 

            През март 1991г., когато Албания окончателно се освобождава от тежките вериги на половин век сталинизъм, повече от 10 000 бежанци, качени на грохнали и  силно западнали плавателни съдове, за да избягат от миналото и да стигнат до прекрасния Запад, където те пристигат съсипани и нежелани по бреговете на южна Италия. В последния момент преди отплуването героят Тесар Луми, „губещият”, за когото е твърде късно за всички надежди, изоставя другарите си, слиза от лодката и се прибира  в къщи. „Аз се върнах в къщи, използвайки мрака на нощта. Никой не ме беше видял да тръгвам и никой не ме забеляза, когато се върнах обратно.”

              Именно в този момент  увлекателният наратив на  „Губещият” от Фатос Конголи се връща към дългите години диктатура при Енвер Ходжа, за да съживи обстановката на терор и всеобщо отчаяние, характеризираща ежедневието в Албания през 60-те и 70-те години. Тесар Люми е роден  на бреговете на една река (алб. lumi) при постепенно показващата се сянка на циментов завод, който произвежда повече прах, отколкото цимент. Въпреки петното в семейството, един чичо, който по-рано е избягал от страната, Тесар успява да се запише в университета. Там Лади, един от неговите състуденти, прави възможно за него бързото проникване в обществената среда, която не е неговата собствена и никога няма да бъде, а именно кръгът на управляващите фамилии на албанската червена аристокрация. Връзка с непокорната Соня, която отхвърля  опитите за сближаване на министерски син, приключва с катастрофа, която Тесар, „губещият”, е неспособен да предвиди. Интриги и корупция водят до разобличаването на неговия произход и до неговото изселване. „Съвсем млад аз научих, че принадлежа към по-нисша раса, към категорията на краставите кучета, които са ритани и гонени.” Лади се самоубива след политическото убийство на баща му, а горката Соня е интернирана с цялото си семейство в далечно планинско село. „И тя като мен бе неспособна да се самоубие и съдбата й бе да предусеща собствената си смърт, докато е още жива.” Тесар, чиято съдба в албанското херметично и задушаващо общество е решена веднъж за винаги, води живот, изпълнен с безсилие и отчаяние във вселена без герои.

            Далеч от активния герой, борещ се за контрола на собствената си  съдба и дори от спокоен положителен герой на социалистическия реализъм, Тесар Люми е неспособен да действа, неспособен да живее. Той е гласът на всички онези „губещи”, които съзират богатства на хоризонта, но добре знаят, че никога няма да ги достигнат. „Моето съществуване е посредствено в условия на  задънена улица, водеща наникъде.”

            Романът на Конголи „Губещият” прави видима крачка напред в съвременната албанска проза, която през последното десетилетие е доминирана само от творбите на писателя в изгнание Исмаил Кадаре. Първата му публикация на албански (I humburi , Tirana, 1992) е в сравнително голям тираж от 10 000 бройки и има успех сред читателите. Кой не би се идентифицирал с монолозите на признания, безкрайните премеждия и бури на Тесар Люми? Също толкова добре приет  е и преводът на италиански, направен от Еугенио Скаламбрио (Un uomo da nulla, прев. Еugenio Scalambrino, Lecce, 1994) и  скорошната френска версия “Le paume”.

            Писателят  Фатос Коголи е роден в Елбасан през 1944 и е учил математика в Китай през напрегнатите години на китайско-албанската дружба. Той е писал и публикувал малко през диктатурата, предпочитайки да изчака до момента, в който ще може да се изразява свободно. Първият му роман „Трима от нас” (Ne të tre, Прищина, 1987) е последвана от  „Въртележката” (Karuseli, Тирана 1990), но талантът му на разказвач и индивидуалният стил се проявяват чак в „Губещият” и в другия му скорошен роман „Трупът” (Kufoma, Тирана, 1994 ). През 1995 г.  Конголи е награден с първа награда от Националния литературен конкурс, организиран от албанското Министерство на културата .