ГОРАНСКО-АЛБАНСКИ РЕЧНИК

 

Автор: Йордан Колев, главен експерт в Държавната агенция за българите в чужбина

Материалът е публикуван на сайта на ДАБЧ

 

На 2 ноември 2007 г. в големия салон на Българската академия на науките се състоя интересно културно събитие и значима научна проява. Беше представен „Горанско-албански речник”, с чието издаване трайно се очертава най-югозападната граница на българското езиково землище. Попълва се картата на българския диалектен атлас. Етнорелигиозната група на българите-мюсюлмани, самоназоваващи се „горани”, „горанци”, „нашинци”, а за езика си казващи – „говорим нашински йезик”, едва с този труд, в началото на 21 век, пълноценно заема мястото си на Балканската езикова карта.

Събрани, обработени и публикувани са 43 хиляди думи и изрази на горанския български диалект. Повече от 100 години след публикациите на Васил Кънчов, 90 години след експедицията на Стефан Младенов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов и други български учени, 70 години след публикациите на руският учен А. М. Селишчев, на френски, немски и други учени, българската наука има материал, с който трябва сериозно да се заеме, така че той повече да не излиза от научна употреба.



Каквито и суперлативи да се кажат за направеното от г-н Назиф Докле, ще са напълно заслужени, защото е общоизвестно че най-трудоемката от всички книжовни дейности, е направата на речник. С подобни начинания обикновено се занимават повече хора, цели институти с многобройни сътрудници.

Излиза горанско-албански речник, защото авторът и жителите на деветте села в територията са учили само на албански, служат си с азбуката и графиката на албанския език, за да предадат фонетичната система на своя диалект. Не на последно място е съображението, че горанското население в Косово използва босненската латиница и започва да учи албански език.


Назиф Докле е роден на 15 януари 1945 г. в с. Борйе, община Шиштйец, окръг Кукъс, Албания. Това е едно от деветте горански* села (още Църнелево, Кошарища, Очикле, Орешек, Оргоста, Шищйец, Пакиша и Запод) в държавната територия на Албания. Начално образование завършва в родното си село, основно в гр. Кукъс, средно специално (скулптура) в гр. Тирана и Висш педагогически институт в гр. Шкодра, по специалността албански език и литература. Десетки години работи като учител и през 1995 г. получава признание с присъдената му титла „Заслужил учител”. Работи като сценограф в Окръжния дом на културата и народното творчество, професионалната естрада и Кукления театър в Кукъс, режисьор на професионалната естрада, методист, инспектор и главен инспектор по образованието за окръг Кукъс, отговорник на Окръжния музей, където продължава да работи и до днес. Той е сценарист, либретист и режисьор на телевизионни документални филми и на сценични представления.

Назиф Докле е един от основателите и ръководителите на етнокултурното дружество „Гора”, създадено през 1991 г. и на вестник „Дрин”, участник е в редица местни изложби на изобразителното изкуство, имал е и самостоятелни изложби, автор е на десетки скулптурни, графични произведения и дърворезби, които са излагани на експозиции и обществени места.

Автор е на десетки изследвания, анотации и материали, публикувани в Албания и извън нея, в периодични научни и по въпросите на културата издания, в ежедневния печат, третиращи въпроси от областта на етнографията, фолклора, лексикологията, етнологията, историята, литературата, публицистиката, библиографията, музейното дело и културата като цяло. Автор е на десетки публикации като най-значимата, според нас, е представеният речник, има готови ръкописи, за които очаква подкрепа да ги издаде.




* Етногеографската област „Гора” е територия от 500 кв. км. висока котловина, разположена между планините Шар, Враца, Кораб и Коритник. Гора е разделена от държавно-политическата граница на Албания с бивша Югославия (днешн
о Косово), а горанците са граждани на Косово, Албания и Република Македония. В самото начало на ХХ в. Васил Кънчов съобщава за 40 горански села, в които се говори на чист български език. През 1916 г. българските учени Стефан Младенов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов съобщават за „задшарската българска покрайнина” от 40 села. Но днес селата, в които са се запазили „нашинците”, са 30 на брой. В границите на Косово са 19 села - Брод, Бокка, Диканце, Глобочица, Мали Кърстец, Горни Кърстец, Крушево, Кукаляне, Лещане, Любовище, Млике, Драгаш, Орчуша, Радеша, Долно Рапче, Горно Рапче Рестелица, Вранище, Зли поток. На източните склонове на Шар планина, в държавните граници на Република Македония, има две горански села – Йеловяне и Урвич.